Определение по дело №951/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 18
Дата: 7 януари 2020 г.
Съдия: Емил Стефанов Банков
Дело: 20194400600951
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

………

 

Гр.ПЛЕВЕН 07.01.2020 год.

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателна колегия в закрито заседание на седми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

                                                                   ЕМИЛ БАНКОВ

                                                                   КРИСТИНА ЛАЛЕВА

като разгледа докладваното от съдията Банков ВЧНД № 951 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото е закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 714/20.11.19г.,постановено в з.с.з.по НЧД № 266/19г. Районен съд-К.е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Н.Х.Н. срещу Постановление за прекратяване на наказателно производство от 25.10.2019 год., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № Д-176/ 2018 год. по описа на РП – К., водено за престъпление по чл. 311, ал.1 от НК и е прекратил производството по ЧН дело № 266/ 2019 год. по описа на Районен съд – гр. К..

Недоволен от постановения съдебен акт е останал Н.Х.Н., който го обжалва.

Съдът,като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните,констатира следното:

Наказателното производство е било образувано на 15.11.18г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.311, ал.1 от НК.

Съставът на чл. 311, ал.1 от НК очертава едно от престъпленията от глава девета на НК « Документни престъпления», чийто обект на увреждане или засягане са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите. С деянията по посочената глава от НК се накърняват редът и правната сигурност на документирането, затруднява се дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и гражданите. С оглед спецификата на обекта на тези престъпления, пострадал от тях не може да бъде физическо лице.

Тълкуването на чл. 74, чл. 76 и чл. 84 от разкрива, че "пострадали" могат да бъдат лица, претърпели щети от деяние, за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици, т.е. – вредите да бъдат елемент от обективната страна на престъплението, посочени в особената част на НК. Само тогава пострадалият ще може да се конституира и като страна в процеса.

Поначало липсата на съставомерни вреди при документните престъпления предпоставя увреждане или застрашаване на обществени отношения сред по-широк кръг от правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделни лица, каквато възможност има при резултатните престъпления.

Действително, престъпленията, свързани с официални документи, засягат, в известна степен, правилната дейност на държавните и общинските органи, и оттам – отделни права и интереси на организации и граждани. Престъпленията, свързани с официални или частни документи, дават отражение върху правоотношенията, които съществуват или се претендира да съществуват между отделни граждани, с оглед на изразеното в документа и неговото "правно значение". Този по-близък, конкретен обект на документните престъпления не означава, че засегнатите от документно престъпление граждани и организации придобиват качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал.1 от , тъй като те са не пряк обект на документните престъпления. Техният пряк обект са обществените отношения, свързани с документирането.

В тази връзка пострадал от документно престъпление не може да бъде конкретно физическо или юридическо лице, тъй като с такова престъпление не могат да бъдат причинени вреди /арг. и от ППВС № 3/1982 г./.

Качеството "пострадал" е задължително за активната процесуална легитимация по чл. 243, ал.4 от НПК. Според тази норма един от субектите, които могат да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство, наред с обвиняемия и ощетеното юридическо лице, е пострадалият. А жалбоподателят няма такова качество.

         В същия смисъл е разсъждавал и първоинстанционният съд, който в атакувания съдебен акт обстоятелствено и подробно е развил доводи досежно качеството на жалбоподателя и правото му на жалба. Тези доводи се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция.

Предвид изложеното по-горе Окръжният съд счита,че съдебния акт на РС е правилен и следва да бъде потвърден.

         Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 714/20.11.19г.,постановено в з.с.з.по НЧД № 266/19г. по описа на Районен съд-К..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: