Мотиви:
Производството по
делото е образувано по частна тъжба на И.Р.М. *** против В.Т.Д. *** за
престъпление по чл.130 ал.1 НК. По делото са предявени и приети за разглеждане
граждански искове за обезвреда в размер на 10 000лв. за причинени
неимуществени вреди и в размер на 106.85лв. за причинени имуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на
увреждането до окончателното им изплащане.
Частният тъжител
участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен повереник – адвокат.
Чрез повереника си поддържа обвинението срещу подсъдимия. Счита същото за
безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства. За
извършеното престъпление пледира подсъдимият да бъде признат за виновен , като
на осн. чл. 78а от НК бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде
наложено административно наказание глоба. Гражданските искове се преценят за
основателни и доказани е се иска уважаването им в пълен размер и присъждане на
направените по делото разноски.
Подсъдимият В.Д.
участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник – адвокат.
Не се признава за виновен по предявеното му обвинение и се възползва от
процесуалното си право да не дава обяснения. Лично и чрез защитата си изразява
становище за недоказаност на обвинението и моли за постановяване на
оправдателна присъда с отхвърляне на исковете за обезвреда. Иска се също
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Тъжителят И.М. бил в
трудови правоотношения с търговско дружество, чийто управител била св. А.Г..
Във връзка с осъществяване на
трудовите си функции М. основно
комуникирал с подсъдимия В.Д. – *** на
дружеството.
Тъй като не бил доволен от работата си и решил да
напусне М. поискал среща с Г. и Д.. На
23.07.2018г около 10.30ч. тримата се срещнали в кафенето на бензиностанция „**“,
находяща се на автомагистрала „***“, посока Б.,
след отбивката за гр.Я. След като
приключили разговора Г. и Д. станали от
масата. Малко след това Д., който се намирал от дясната страна на М. му нанесъл
силен удар с юмрук в дясната част на главата. В резултат на удара тялото на М.
се наклонило наляво, а инерцията на тялото на Д. била толкова голяма, че му се
повдигнал десния крак. Подсъдимият повдигнал повторно дясната си ръка, но М. се
дръпнал наляво и Д. се отказал да нанася втори удар. След това Г. и Д. потеглили за гр. Б., а М. ***,
където потърсил спешна медицинска помощ.
По-късно същия ден М.
посетил съдебен лекар. При прегледа и освидетелстването му било установено
контузия на главата с наличие на болезнен травматичен оток на тъканите в
дясната цисовидна област, дясната половина на долната челюст, подушна област и
областта на врата със зачервяване на кожата като болките се засилват при
опипване с ръка и при функционална активност. Освидетелстваният е получил и
сътресение на мозъка, което видно от предварителните сведения протича с изразени
вегетативни прояви. Установените травматични увреждания са получени вследствие
действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били
получени по време и начин както съобщава самия освидетелстван в предварителните сведения. Установените
увреждания са причинила на освидетелствания временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК.
На 23.07.18 М. бил
приет на лечение в Хирургично отделение на МБАЛ „Св.Пантелеймон гр. Ямбол, с
диагноза контузио капитис, комоцио церебри. Лечението продължило до
25.07.2018г.
Видно от приложените по
делото фактура и касови бонове М.
заплатил за прегледи и престоят си в лечебното заведение 36.60лв, а за лекарства
съответно – 70.25лв.
От заключението на
изслушаната по делото видеотехническа експертиза се установява, че
предоставеният за изследване диск е сребрист
DVD+R, марка „ epro“, без ръкописни надписи върху
него. При зареждане на диска в компютъра се установява, че в същия е записана
една папка , обозначена като „Shell“.
При отварянето на тази папка се откриват 27 ведиофайла. От наименованието на
файловете се вижда, че същите са направени на 23.07.2018г. Обозначението на файловете съдържа информация
относно номер на камерата от охранителната система, година , месец, ден, час,
минути и секунди на записа. Първият файл е направен от камера 3 на 23.07.2018г
в 10.41.56ч. , а последния файл е направен също от камера 3 на 23.07.2018г в
11.04.06ч. Записите са на дневна светлина, цветни без звук. Датата и часа са
вкопирани в кадрите, респективно в извлечените от тях фотокопия. От отделните
кадри на записа са направени фотокопия, които са подредени в хронологичен ред
във фотоалбум. От тях се установяват действията на двама мъже и една жена,
които се срещат на бензиностанцията и единия мъж удря другия. Признаци за
манипулация на записите липсват. Проблем създава кодека. Лицата не могат да
бъдат идентифицирани според изискванията за лицева идентификация, но могат да бъдат
разпознати от лицата, които ги познават по функционални и съпътстващи признаци.
Видно от заключението
на изслушаната съдебномедицинска експертиза в резултат на нанесения му на
23.07.2020г. около 10.30ч. побой на бензиностанция „Шел“ на АМ Тракия след гр.Ямбол
тъжителят И.М. е получил следните увреждания: контузия на главата с данни от
медицинските документи за сътресение на
мозъка по повод на което е бил приет за наблюдение и лечение в ХО при МБАЛ “Св.
Пантелеймон“ АД Ямбол; контузия на долната челюст в областта на десния й ъгъл с
наличие на болезнен травматичен оток и кръвонасядане. Контузия по дясната
странична повърхност на врата в неговата горна половина с болезнен травматичен
оток на меките тъкани и в областта на сисовидния израстък. Описаните увреждания
имат травматична генеза, дължат се на механично действие (удар) на твърд тъп
предмет със сравнително широка контактна (удряща ) повърхност и добре отговарят
да са описани по време и начин ,описани в тъжбата по делото , а именно чрез
нанесен силен удар с ръка. Следва се отбележи ,че в момент на нанасяне на удар
с ръка същата придобива характеристиките на твърд тъп или тъпоръбест предмет. Характеристиките
на уврежданията и тяхната локализация свидетелстват за това, че посоката на
травмиращата сила, която ги е причинила е била отстрани отдясно на пострадалия. Всички описани в медицинските
документи увреждания се дължат на един единствен удар с травмиращия агент,
който е бил със значителна сила. Полученото от М. сътресение на мозъка е протекло без пълна загуба на съзнанието от
степен на комоционна кома .Налице е лекостепенно сътресение на мозъка, протекло
с леко до умерено изразени общомозъчна и вегетативна неврологична симптоматика
като краткотрайна дезориентация, главоболие, световъртеж, гадене и др. По този
начин полученото от тъжителя лекостепенно сътресение на мозъка, заедно с травматичните отоци в областта на десния ъгъл на долната челюст и
горната половина на дясната странична повърхност на врата е осъществило смисъла на медикобиологичния характеризиращ признак временно разстройство на здравето, неопасно
за живота на пострадалия. Възстановяването от последиците на лекостепенното
сътресение на мозъка настъпва за срок от около 3-4 седмици при нормален ход
на оздравителните процеси и стриктно
спазване на предписаните медикаментозен и хигиенно-диетичен режими. Приложеното
по делото ЕЕГ изследване на името на тъжителя, проведено на 3.09.2019г е
нормално за възрастта му и без
патологични изменения.
Вещото лице дава
заключение, че на приложеното по делото аудиометрично изследване на слуха на
тъжителя, проведено на 13.08.2019г е отразена диагноза: неврит на слуховия
нерв, като установената слухова загуба е 29 dB за дясното ухо и 16 dB за лявото. Посочените стойности
съответстват на т.нар. социално адекватен слух. При него не настъпват
затруднения в развитието на речта, в общуването, в бита и в професията.
Най-честите причини за неврита на слуховия нерв са приемане на ототоксични
медикаменти, излагане на силен шум, вирусни или бактериални инфекции,
черепно-мозъчни травми и др. Следва да се отбележи, че при травма най-често се
причинява едностранно увреждане на слуха, докато двустранното увреждане на
слуха най-често е резултат от възрастови изменения или прекарано възпалително
заболяване. По делото липсват достатъчно обективни данни, които да свързват
това намаляване на слуха на тъжителя с получения удар.
Според вещото лице всички
приложени по делото рецепти и финансови документи са пряко свързани с
останалите медицински документи , приложени по делото, и са за лечение на
описаните в тях заболявания.
От приложената по
делото справка за съдимост се установява, че Д. е с чисто съдебно минало.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на свидетелите М.Е.,
Р.К., отчасти от показанията на св. А.Г. и отчасти от показанията на св. С., от
писмените заключения на изслушаните по делото видеотехническа и
съдебно-медицинска експертизи и разпита в съдебно заседание на вещите лица В. ***
и д-р С.- съдебен лекар, а така също и въз основа на приложение писмени
доказателства : съдебно-медицинско удостоверение № 408/2018г, Епикриза,
аудиометрично изследване на слуха от 13.08.2018г , амбулаторен лист за преглед
на пациент, фактура № 101903/25.07.18, касов бон – 4 бр. медицински рецепти – 2бр., справка за
съдимост.
При установяване на
горната фактическа обстановка съдът констатира противоречия между показанията
на св. Г. и останалите събрани по делото доказателства. Г. е единствения пряк
свидетел на случилото се. В показанията си пред съда същата твърди, че Д. не е
нанасял удар на частния тъжител. В тази им част показанията й от една страна са
в противоречие с показанията на св. Е., който съобщава, че от разговор с
пострадалия е разбрал, че му е бил нанесен удар от подсъдимия, а впоследствие
при преглед на записите от охранителните камери се е уверил, че действително
това се е случило, от друга страна противоречат и на показанията на управителя
на процесната бензиностанция – св. С., който заявява, че при преглед на
записите от охранителните камери е установил, че подсъдимия е нанесъл удар в
главата на пострадалия. Показанията на Г. са в противоречие и с приложената
медицинска документация, видно от която при прегледа на М. веднага след
инцидента са установени телесни увреждания които по време и място съответстват
на посоченото от пострадалия. И не на последно място показанията на св.Г. са в
противоречие със заключението на изслушаната по делото видеотехническа
експертиза. С оглед всичко изложено по-горе съдът отказа да даде вяра на
показанията на св. Г. в посочената им част. Г. и Д. са колеги, поради което е
логически оправдано същата, чрез даване
на неверни показания да се опита да оневини неправомерното му поведение.
Съдът констатира
противоречия между показанията на св. С. и тези на св. Е. в частта им относно това последният
преглеждал ли е записите от охранителните камери на бензиностанцията. Съдът
даде вяра на показанията на св. Е., доколкото последният последователно обяснява
действията на всяко едно от трите лица (М., Д. и Г.) така както са били
възприети от него при преглеждане на записа от камерите, което съвпада напълно
със свалените кадри на видеотехническата експертиза. Отделно от това свидетелят
сочи, че изображението е било цветно, без звук. Тъй като към момента на даване на показания на
св. Е. видеотехническата експертиза не е била назначена и изготвена и намиращия
се към прокурорската преписка диск не е бил предявяван на страните, свидетелят Е.
не би могъл да знае какво е заснето от охранителните камери , а още по-малко
дали изображението е цветно и дали е със звук, ако действително не е преглеждал
записа от камерите, така както същият твърди в показанията си. В тази насока
съдът приема, че твърденията на св. С. – управител на бензиностанцията, че не е
показвал на никой освен на полицейските служители записите от камерите се дължи
на изтеклия значителен период от време от инцидента до даване на показания пред
съда, поради което е обосновано един такъв факт да бъде забравен от страна на
св. С.. Съдът констатира противоречие между показанията на св. С. и данните ,
вписани в протокола за доброволно предаване, доколкото в показанията си по
делото св.С. твърди, че е предал записите на флашка на полицейските служители,
а в протокола за доброволно предаване към прокурорската преписка изрично е
отразено, че се предава 1 бр. ДВД диск. Съдът даде вяра на данните вписани в
протокола за доброволно предаване, като в тази насока са и показанията на
полицейския служител – св. К. , а от друга страна протокола за доброволно
предаване е подписан от св. С., който в съдебно заседание потвърди подписа си.
Констатираното противоречие , както и в първия случай съдът го отдава на
изтеклия значителен период от време от момента на сваляна на записите от
охранителните камери и предаване на диска на полицейските служители и даването
на показанията в съдебно заседание.
При установяване на
горната фактическа обстановка съдът даде вяра на заключението на изготвената по
делото видеотехническа експертиза. Съдът счита, че същото е компетентно и
обективно изготвено.Макар вещото лице да е биолог по образование като експерт в
НТЛ при РДВР Ямбол същият изрично заяви, че е изкарал всички курсове, които му
дават необходимите знания и умения за изготвяне на видеотехническа експертиза.
Единствено поради липсата на необходимия софтуер вещото лице заявява, че не е в състояние
категорично да твърди, че диска не е манипулиран, и че отговор на този въпрос
би могъл единствено да даде специалист от НИК София. Но по това, че записът
протича последователно , без прескачане, той вади заключение, че същият не е
манипулиран. Обстоятелството, че именно
разглежданият от вещото лице запис върху
ДВД диска е свален от охранителните камери на бензиностанция „Шел“ и , че не е манипулиран се потвърждава от
показанията на св.Е. и св.С., които независимо един от друг описват какво са
видели при прегледа на записите от охранителните камери, което съвпада изцяло с
даденото заключение на видеотехническата експертиза.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият с деянието
си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл. 130 ал.1 от НК тъй като на 23.07.2018г около 10.30ч. на
бензиностанция „***“ намираща се на автомагистрала „***“ след отбивката за гр.
Я., посока Б. е причинил на И.Р.М. разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК.
Налице е извършено
съставомерно деяние по посочените текстове на наказателния закон. Авторството
на деянието се установява по безспорен начин както от показанията на св. Е. и
св. С., които са без родствена връзка със страните и каквато и да е
заинтересованост от изхода на делото. В тази насока е и заключението на
изготвената по делото видеотехническа експертиза. Показанията на посочените
свидетели се подкрепят и от данните от приложената медицинска документация. В
тази насока съдът отказа да даде вяра на показанията на св. Г. в частта им, в която се твърди, че същият ден
Д. не е удрял пострадалия М., като изолирани и неподкрепени от останалия
доказателствен материал по делото. От показанията на св. Е. се установява , че
е видял пострадалия непосредствено след инцидента и той му е съобщил че
уврежданията са му били причинени от страна на подсъдимия. Същите данни М. е
посочил и при прегледа си в спешно отделение и при съдебния лекар. Състоянието
в което пострадалия се е намирал в този момент, а именно замаян, отчасти дезориентиран,
изключват възможността същият да е съобщил неверни обстоятелства относно
получените увреждания. Още повече, че същата фактическа обстановка, която е
разказал на св. Е. е съобщил и на органите на полицията и на съдебния лекар.
Нещо повече, не е налице мотив, който да подтикне пострадалия, към даването на
неверни твърдения, с които да уличи
подсъдимия в извършването на вмененото му престъпление. От обективна
страна изпълнителното деяние се характеризира с въздействие върху организма на
другиго, което предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или системи на
организма на пострадалия или води до промени в тяхното функциониране. Касае се
за типично резултатно престъпление, като за квалифициране на деянието по чл.
130 ал.1 НК е необходимо увреждането на организма да е от такава степен, че да
е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия. В конкретния случай по безспорен начин се установява, че М. е претърпял увреждания, характеризиращи ги
като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК, тъй като
причиненото му лекостепенно сътресение на мозъка, заедно с травматичните отоци в областта на десния ъгъл на долната челюст и
горната половина на дясната странична повърхност на врата е довело до временно разстройство на здравето
неопасно за живота. В тази насока, относно медико-биологичната характеристика
на причинените на пострадалия телесни увреждания, съдът даде вяра на заключението на
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза като компетентно и
обективно изготвено и неоспорено от страните по делото. В тази насока е и
представената медицинска документация – съдебно медицинско удостоверение и
епикриза от ХО при МБАЛ „Св.Пантелеймон“ гр.Ямбол. Налице е и пряка причинно-следствена връзка
между действията на подсъдимия и причиненото на пострадалия телесно увреждане.
Видно както от показанията на св. Е. така и от данните на съдебно-медицинското удостоверение и
заключението на съдебно-медицинската експертиза увреждането на пострадалия е
настъпило в резултат на нанесения му от подсъдимия удар в областта на главата.
От субективна страна
деянието е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че с
нанасянето на удар в областта на главата на пострадалия с помощта юмрук ще му
причини телесни увреждания със значителен интензитет и пряко е целял настъпването на този
вредоносен резултат.
При определяне вида и
размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът взе предвид следното:
Извършеното от Д.
престъпление е умишлено и за същото се предвижда наказание до две години
лишаване от свобода или пробация, от него не са настъпили имуществени вреди и
подсъдимия е с чисто съдебно минало. С оглед на всичко това съдът прецени, че
спрямо подсъдимия са налице кумулативните предпостваки на чл. 78а НК за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание – глоба. При определяне на конкретния размер на същата съдът от една
страна взе предвид високата степен на обществена опасност на извършеното деяние,
обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в
страната, тежестта на причинените на М. телесни увреждания, периода от
време,необходим за отзвучаване на травмите. От друга страна съдът взе предвид
добрите характеристични данни на подсъдимия. С оглед на всичко това съдът
определи наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, в минималния предвиден в текста на
закона размер а именно – глоба в размер на 1000лв.
Досежно предявения
граждански иск за неимуществени вреди: При горния изход на делото съдът прецени
предявеният граждански иск за обезвреда за основателен, тъй като в резултат на
причинената телесна повреда от страна на подсъдимия гражданският ищец М. е
претърпял значителни болки и страдания за един продължителен период от време.
При определяне конкретния размер на присъденото обезщетение съдът
изходи както от вида и характера на причиненото телесно увреждане, така и от
периода от време, необходим за отзвучаването на
травмата, съотнесен към възрастта
на пострадалия. С оглед на това съдът прие искът за доказан и основателен до размера на 2000лв., до които
размер уважи същия, като за разликата до предявения такъв от 10000лв. го
отхвърли. Съдът прецени като основателен и предявеният иск за имуществени
вреди. Видно от представената по делото медицинска документация и финансово
счетоводни документи М. е направил разходи в размер на 106.85лв. свързани с
оказаното му медицинско обслужване и закупени лекарства във връзка с
причинените му телесни увреждания. С оглед на това съдът счете предявения
граждански иск за имуществени вреди за основателен и доказан и уважи същия в
пълен размер. Върху присъдените суми съдът постанови
изплащането на законна лихва от датата на увреждането 23.07.2018г до
окончателното им изплащане.
Тъй като подсъдимият
беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на осн. чл. 189 НПК съдът
го осъди да заплатят в полза на държавата 84.72лв държавна такса, съобразно
уважения размер на гражданския иск. Съдът осъди подсъдимия да заплати в полза
на тъжителя направените от последния съдебни разноски в размер на 1844.70лв.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: