№ 47697
гр. София, 22.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110116694 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Ж. Т. Р. срещу А.Л.С..
Съдът е сезира с предявени от Ж. Т. Р. срещу А.Л.С. кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 200, ал. 1
от КТ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
5800,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата в
размер на 12200,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат на претърпяна от ищцата трудова злополука на
27.04.2021 г.
Ищцата твърди, че през 2021г. работила в А.Л.С. гр. София, по трудов
договор като ст. учител по физическа култура и спорт. На 27.04.2021г. в 11:30
ч. при изпълнение на служебните си задължения в сградата на 118 СУ по
стълбите между втория и третия етаж претърпяла злополука, състояща се в
множествени счупвания на подбедрицата, закрито на десен крак (Фрактура на
тибия и фибула декстра в дисталната част). Посочва, че злополуката е била
определена като трудова по чл. 55 ал. 1 от КСО с Разпореждане № 30503 от
17.05.2021г. на НОИ, териториално поделение гр. София. Твърди, че след
злополуката е била откарана в УМБАЛ „Света Анна“ гр. София, където е била
приета за болнично лечение от 27.04.2021г. до 03.05.2021г. По време на
лечението й била извършена операция изразяваща се в „Отрито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула“. След приключване на
болничното й лечение същото продължило в домашни условия 22.12.2021г.
Твърди, че на 19.07.2021г. се наложило да й бъде извършена втора операция,
състояща се в „отстраняване от костта на имплантирани уреди - тибия и
фибула“. Посочва, че след инцидента дълго време била нетрудоспособна, като
през цялото лечение изпитвала болки, които по някога били непоносими и се
налагало да й бъдат поставяни обезболяващи инжекции. Твърди, че имала
трудности да се обслужва самостоятелно, поради което се налагало съпругът й
и да си взима отпуск. Сочи, че сама заплатила всички импланти и
1
консумативи които били нужни за нормалното й възстановяване, като не
получила полагащите й се средства, представляващи разликата между
изплатеното й обезщетение за болест и пълното й трудово възнаграждение.
Сочи, че на 01.09.2022г. продала заявление за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като пенсията й била отпусната с Разпореждане
№ ********** от 10.10.2022г. Твърди, че претърпените имуществени вреди се
изразяват в заплатени консумативи за лечение и рехабилитация и разликата
между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и пълното
трудово възнаграждение: 3345 лева заплатени за имплант, 162,64 лева
заплатени медикаменти, 190 лева заплатени за мед. изделие protekt cat Walker,
заплатени суми за лекарски прегледи, както и 2060 лева разлика между
полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и пълното трудово
възнаграждение. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените
искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва, че ищцата е била негов служител през 2021 г., като била учител по
физическо възпитание и спорт, както и че на 27.04.2021 г. същата е претърпяла
трудова злополука. Твърди, че училището не е създало предпоставки за
настъпването на инцидента. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на
ищцата, доколкото не е положила дължимата грижа при слизането по
стълбите. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените
искове или за намаляването на размера на присъденото обезщетение.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Така предявените искове са с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, а
направеното възражение за съпричиняване в условията на евентуалност от
ответника е с правна квалификация чл. 201, ал. 2 от КТ.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на СРС.
Доказателствена тежест:
По предявените искове ищцата носи доказателствена тежест да докаже:
1. наличие на трудово правоотношение между страните по делото; 2. трудова
злополука, претърпяна от работника или служителя по време на изпълнение
на задълженията му по трудовото правоотношение, като увреждането следва
да е настъпило: на път за работа, при или по повод изпълнение на възложената
работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес
на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието; 3.
настъпване на вреди – имуществени, като докаже техните вид и размер, както
и неимуществени, изразяващи се в болки и страдания от травматичното
увреждане и интензитет на уврежданията; 4. причинно-следствена връзка
между трудовата злополука и настъпилите вреди.
В тежест на ответника е да докаже възражението си по чл. 201, ал. 2 от
КТ за проявена груба небрежност от страна на ищцата.
2
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да се обявят за безспорни
и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ищцата е била
служител на ответника през 2021 г., като била учител по физическо
възпитание и спорт, както и че на 27.04.2021 г. същата е претърпяла трудова
злополука.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и с отговора на
исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и
необходими за изясняване предмета на спора.
Искането по чл. 190 ГПК на ищцата следва да бъде оставено без
уважаване, доколкото ответникът е представил издадените от него документи
във връзка с трудовата злополука с отговора на исковата молба.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателства е
основателно, като на ответника следва бъде допуснат един свидетел при
режим на довеждане при условията на чл. 159, ал. 2 от ГПК, доколкото за едни
и същи факти ответникът сочи двама свидетели.
Ищцата е поискала допускането на съдебно-счетоводна и съдебно-
медицинска експертизи, които искания също са допустими и относими и
следва да бъдат уважени.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
25.02.2025 г. от 10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ищцата е била служител
на ответника през 2021 г., като била учител по физическо възпитание и спорт,
както и че на 27.04.2021 г. същата е претърпяла трудова злополука.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
3
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане на ответника за
доказване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на втория свидетел.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) със
задачи, поставени от ищеца в исковата молба, при депозит за изготвяне на
СМЕ в размер на 500,00 лв., платими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д. К..
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
поставени от ищеца в исковата молба, при депозит за изготвяне на ССЧЕ в
размер на 500,00 лв., платими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ искането на ищцата по чл. 190 ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4