Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 30.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански
районен съд, V граждански състав в публичното заседание на двадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Калин Т.
при секретаря Ц. Банинска, като разгледа докладваното
от съдия Т. гр. дело № 1089 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по иск с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие непозволено увреждане.
В
исковата молба и в уточнителните молби ищецът Г.Ю.М. *** твърди, че от 2012 г.
заема длъжността „полицейски инспектор V степен“ в полицейски участък – с. Х. към РУ – К. при
ОД на МВР – Враца. Заявява, че на 08.06.2018 г. в с. Х., на ул. *****при и
повод изпълнение на службата му ответникът Е.К.А. *** му нанесъл лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, причинено от контузия на дясна раменна става с оток и кръвонасядане,
контузия в областта на първи пръст на дясна ръка с оток и контузия, както и
оток на дясна предмишница. Освен това ответникът повредил и носения от ищеца
служебен знак „пагон“, поставен на служебната му униформа съгласно законовите
изисквания. За извършеното от ответника деяние било образувано наказателно
производство, завършило със сключено между ответника и РП – гр. К.
споразумение, одобрено с протоколно определение от 29.11.2018 г. по НОХД №
415/2018 г. по описа на РС – гр. К.. Със същото ответникът Е.А. бил признат за
виновен в извършване на престъпления по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК и по чл. 274а, ал. 3 НК и му били наложени съответните наказания. Поддържа,
че в резултат на деянията претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в мъки,
страдания, физически болки, които непосредствено след деянието били устойчиви,
продължителни и с висока интензивност. Претърпял още голям стрес и поради
огромното психическо и емоционално напрежение претърпял временна промяна в
начина си на общуване с околните. Причините за това били душевният тормоз,
предизвикан от внезапния пристъп на страх от поведението на ответника, както и
накърненото му име в обществото. Изтъква, че осъщественото от ответника
засегнало положителната му оценка, която бил изградил пред своите близки,
познати и колеги, а нападението спрямо него нанесло сериозен удар върху
неговите авторитет и самооценка. Всичко това предизвикало у него душевен
тормоз, накърняване на честта, достойнството и доброто име в обществото,
предизвикали високо нервно напрежение, довело до нарушаване на съня и
цялостното му емоционално състояние, а оттам и до нарушена работоспособност.
Посочва, че и към момента на подаване на исковата молба продължава да изпитва
срам и неудобство, тъй като станал повод за подигравки от страна на колеги и на
ехидно отношение от хората в с. Х. Освен това продължава и болковият синдром в
дясната му ръка, като страданията се засилват при физическо натоварване и при
определени движения на крайника, като е нарушен и юмручният му захват. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника Е.А. да му заплати сумата
5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди – болки и страдания от травматичното увреждане, изразяващо се в контузия
на дясна раменна става с оток и кръвонасядане, контузия в областта на първи
пръст на дясна ръка с оток и контузия, както и оток на дясна предмишница, както
и посттравматично стресово разстройство от накърняване на честта, достойнството
и доброто му име сред обществото, в качеството му на длъжностно лице при и по
повод изпълнение на служебните задължения, причинени от ответника на 08.06.2018
г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 08.06.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
Ответникът Е.К.А. ***, редовно известен, в срока за
отговор на исковата молба не взема становище по иска, не прави възражения, не
посочва и не представя доказателства и не е поискал събирането на такива. В
съдебно заседание се явява лично и заявява, че не оспорва изложените в исковата
молба факти.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключенията по изпълнените съдебно-медицинска и съдебно-психологична
експертизи, намери за установено следното:
Установи
се, от приложения по делото протокол от съдебно заседание, проведено на
29.11.2018г. по НОХД № 415/2018г. на РС-К., че с определение от съдебното
заседание съдът е одобрил споразумение между прокурор при РП-К., обвиняемия Е.К.А.
и служебния му защитник, по силата на което обвиняемия Е.К.А. се признава за
виновен в умишлено извършване на престъпление по чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130,
ал.1 от НК, а именно: че на 08.06.2018 г. в с. Х., на ул. *****е причинил лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, не опасно
за живота, причинено от контузия на дясна раменна става с оток и кръвонасядане;
контузия в областта на първи пръст на дясна ръка с оток и контузия, както и оток
на дясна предмишница на полицейски орган при изпълнение на функцията му - Г.Ю.М.
*** - полицейски инспектор V степен в група
"Териториална полиция" в полицейски участък – с. Х. към РУ – К. при
ОД на МВР – Враца, както и в умишлено извършване на престъпление по чл.274а,
ал.3 от НК, а именно: че на 08.06.2018 г. в с. Х., на ул. *****противозаконно е
повредил служебен знак пагон, поставен на служебна униформа, съгласно
законовите изисквания, носена от полицейски орган от МВР при изпълнение на
функцията му - Г.Ю.М.. За извършените от подсъдимия деяния съдът с посоченото определение
му е определил съответни наказания и е прекратил наказателното производство.
От приетия по делото Фиш за спешна медицинска помощ от
08.06.2018 г. с амб. № 111 /л. 6/ се установява, че ищецът Г.Ю.М., в качеството
му на пациент, е прегледан от служител в Центъра за спешна медицинска помощ с
филиал – гр. К. на 08.06.2018 г. Във фиша е отразено анамнезата - блъснат при
инцидент при изпълнение на служебен дълг; охлузване и контузия на дясна ръка в
областта на китката; 15 точки по ГКС скалата; АН 140/100; пулс 80/мин; работна
диагноза: контузия на дясна ръка в областта на дланта и рамото.
По
делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни
/л. 31/, изготвено от вещото лице д-р Ф.Т. - съдебен лекар, от което се
установява, че след извършен анализ на медицинската документация е установено,
че ищецът Г.Ю.М. е получил контузия на дясно рамо и дясна ръка /китка и длан/ и
охлузване на дясна китка. Според експертизата по механизъм уврежданията
отговорят да бъдат получени от удари с или върху твърди тъпи предмети, като са
причинили на ищеца болка и страдание. Срока за възстановяване е от порядъка на
една-две седмици. Вещото лице е установило наличие на причинно-следствена
връзка между инцидента и настъпилите увреждания. Няма медицински данни за
проведено лечение и настъпили усложнения /неблагоприятни последици/ от
причинените увреждания.
За
изясняване на негативните психични последици от вредоносното деяние на
ответника, е назначена и съдебно-психологична експертиза, заключението по която
е изпълнено от вещото лице С.Х.. Във връзка с поставените задачи на 12.09.2019
г. вещото лице е провело среща с ищеца Г.М., по време на която, под формата на
разговор и свободно интервю, са обсъдени самия инцидент, емоциите, чувствата и
преживяванията на ищеца след него, както и продължителността на въздействието
им върху психоемоционалното му състояние и социалното функциониране. Ищецът е
попълнил анкета, отчитаща нивото на стрес у личността, съдържаща 21 въпроса.
Резултата на ищеца е общ сбор от 37 т., който резултат показва наличие на посттравматичен
стрес, дори ако се редуцира влиянието на стресиращата сама по себе си негова
професионална дейност. Вещото лице е установило, че ищеца е получил и преживял
емоционална травма, изразяваща се в психотравматична криза, шок - продължаващ
повече от денонощие, повишена тревожност, и известни нарушения в съня и при
изпълнение на дейностите от ежедневието, както и психосоматична реакция -
повишено кръвно налягане. Според заключението, първоначалното преживяване на
ищеца след инцидента с ответника е в рамките на т.нар. посттравматична стресова
реакция. Психическото и емоционално отреагиране е свързано с проява на
продължителна повишена тревожност, затруднения в комуникацията, проблеми със
съня, психосоматични симптоми, физическа умора. В продължение на две-три
седмици са се проявили и някои от симптомите на повтарящо се епизодично
изживяване на травмата; вторични реакции и преживявания. Налице са били и някои
от проявленията на социалното тревожно разстройство, характеризиращо се с
опасения от негативно оценяване от социалната среда и от други лица и страх от
унижение, подигравки и присмех. Вещото лице е установило, че състоянието на
ищеца е в причинно-следствена връзка с осъщественото спрямо него непозволено
увреждане, което е изиграло ролята на остра психотравма.
В
съдебното заседание вещото лице допълни, че и в момента ищеца се намира в
подобно състояние.
Съдът кредитира приетите експертни заключения, като
счита, че същите са пълни, обективни и компетентно изготвени.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства
чрез разпита на свидетеля Ц.И.П.- инспектор криминална полиция в с. Х. От показанията на свидетеля, които
съдът кредитира като пълни, логични и непротиворечиви, се установи, че по случая с инцидента между страните му
е била възложена проверка, която извършил и изпратил всички документи и
преписката на Прокуратурата в гр. К.. Свидетелят е събирал сведения от различни
лица, включително и от ответника. Последният разказал на свидетеля за случилото
се, като не отрекъл посочените факти в доклада на М.: не отрекъл, че е обидил
колегата му М. и че при схватката с него му е скъсал пагона и казал, че
съжалява за стореното. Свидетелят е снел сведения и от ищеца М.. Според него колегата
му изпитвал затруднения в даването на обясненията и след делото да се връща към
случая; не изглеждал по начина, по който колегите му били свикнали да го виждат;
не бил същия; не искал да ходи в селото; забавял преписките, което налагало
колегите му да ги работят. Свидетелят установи също, че след инцидента ищецът
излязъл в отпуск по болест и ходил на нагревки, защото го болели рамото и
ръката. Колегите на ищеца му напомняли за случая, като му казвали, че не е
могъл да се справи с ответника и да му сложи белезници. Всичко това принудило
ищеца да се премести и от един месец вече работи в гр.К., който е по-далеч от
гр.Враца, където живее и е свързано с повече разходи. Впечатлението на
свидетеля е че и към настоящия момент ищецът не се е възстановил.
Въз
основа на така възприетите фактически констатации, от правна страна, съда
намира за обосновани следните изводи:
Предявеният
от ищеца иск е по чл. 45 във вр. с чл.52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
причинени му неимуществени вреди, вследствие непозволено увреждане, изразяващи
се в болки и страдания от получена лека телесна повреда и психическо страдание,
както и законна лихва върху това обезщетение от датата на увреждането до
окончателното му изплащане.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, чиито елементи при условията на
кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността на
лицето, осъществило деликта, а именно: деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
както и вина, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.
Следователно, основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД предполага установяване
в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна
от ищеца, фактическа обстановка.
В
настоящия случай, за основателността на предявения иск с правно основание чл.
45 вр. чл. 52 ЗЗД в тежест на ищеца бе да установи при условията на пълно и
главно доказване кумулативните елементи от фактическия състав на нормата, а
именно: 1/ че ответникът е извършил противоправно деяние, 2/ вследствие на
което на ищеца виновно са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания и посттравматично стресово разстройство от накърняване на честта,
достойнството и доброто име сред обществото; 3/ причинна връзка между деянието
и вредите; 4/ размера на вредите; 5/ наличие на влязла в сила присъда на
наказателен съд относно описаното в исковата молба деяние.
Съдът намира, че
представеното по делото одобрено по НОХД № 415/2018 г. по описа на РС-К. споразумение,
е задължително за гражданския съд относно извършеното деяние, неговата
противоправност и вината на дееца по смисъла на чл. 300 от ГПК. Съгласно разпоредбата
на чл. 413, ал. 3, вр. ал. 2 от НПК споразуменията, одобрени по реда на глава
29 от НПК са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. На основание чл. 300
от ГПК и чл. 413, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НПК съдът следва да се съобрази със
задължителната сила на споразумението относно това, че описаното в исковата
молба деяние е противоправно и извършено виновно от Е.А.. Съдът е обвързан и от
констатациите за настъпилите вредоносни последици и относно причинната връзка с
деянието, тъй като те са елемент от състава на престъплението, за което е
осъдено виновното лице. В конкретния случай, пределите на задължителната сила
на споразумението в наказателното производство се простират по отношение на
увреждането - контузия на дясна раменна става с оток и кръвонасядане; контузия
в областта на първи пръст на дясна ръка с оток и контузия, както и оток на
дясна предмишница, представляващо лека телесна повреда. С оглед на така обсъдените
доказателства и изложени съображения съдът намира за безспорно установено по
делото, че по отношение на ищеца Г.М. е налице лека телесна повреда, изразяваща
се във временно разстройство на здравето, не опасно за живота.
От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установи, че на 08.06.2018 г. ответникът Е.А. е извършил
процесното деяние. Това негово деяние безспорно има противоправен характер, тъй
като е в нарушение на основен принцип на правото - че никой не може да уврежда
субективните права, имуществото и телесната цялост на другите лица. Съобразно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината в поведението на ответника се
предполага до доказване на противното. Ответникът не е ангажирал доказателства,
въз основа на които да бъде направен извод, че не е действал виновно и следва
да бъде освободен от отговорност.
Установи се също по категоричен начин, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания и
предизвикани от тях физически болки и страдания, както и отрицателни психически
изживявания, накърняване на честта и достойнството. Конкретно установените
телесни увреждания съгласно приетата СМЕ се свеждат до контузия на дясно рамо и
дясна ръка /китка и длан/ и охлузване на дясна китка. От съдебно-психологичната
експертиза се установи наличие на посттравматичен стрес у ищеца, емоционална
травма, изразяваща се в психотравматична криза, шок - продължаващ повече от
денонощие, повишена тревожност, и известни нарушения в съня и при изпълнение на
дейностите от ежедневието, както и психосоматична реакция - повишено кръвно
налягане.
От заключенията по двете експертизи и от свидетелските
показания се доказа и наличието на причинно-следствена връзка между деянието на
ответника и вредоносния резултат.
С оглед така обсъдените доказателства по делото, съдът
приема за установено по безспорен и категоричен начин, че са налице всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
поради което предявения иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди се
явява основателен и следва да бъде извършено репариране на причинените вреди.
Относно размера на дължимото според съда обезщетение,
съдът приема следното:
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципа на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпените от деликта болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди,
като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самия инцидент,
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и обществото и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата, както и да се съобрази с дадените
разяснения в ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г.
Съобразявайки характера и тежестта на получените
травми, интензитета на понесените във връзка с тях болки и страдания, стресът
от преживяното, продължителността на периода на лечение и възстановяване,
възрастта на ищеца към датата на настъпване на инцидента, липсата на
неблагоприятни последици върху здравето му с траен и необратим характер, както и
наложилото се в обществото понятие за справедливост в съответствие с нормата на
чл. 52 от ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че обезщетението за
репарирането им възлиза на 5000 лв. Тази сума би репарирала адекватно и в
най-пълна степен търпените от ищеца неимуществени вреди с оглед на
продължителността им, остатъчните емоционални проявления на увреждането и
създадените за ищеца неудобства от получените увреждания.
По искането за присъждане на лихви:
Поради уважаването на иска за неимуществени вреди,
съдът намира за основателна и акцесорната претенция за законната лихва.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение, произтичащо от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана и дължи лихви за забава от
датата на увреждането. В полза на ищеца следва да се присъди законна лихва
върху главницата от 5000 лева, считано от датата на увреждането - 08.06.2018 г.
до окончателното й изплащане.
По разноските:
Видно от представеният делото договор за правна защита
и съдействие /стр. 7/, представляващият ищеца адвокат А. К.е предоставила на
ищеца безплатна адвокатска помощ и съдействие - чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2
от ЗА, в който случай и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на адв. А. К.претендираното минимално
възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.01.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, а именно сума в размер на 580 лв.
съобразно уважения иск.
Ответникът, с оглед присъденият размер на
обезщетението, следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВРС държавна такса в размер 200,00 лева, както и разноски
за възнагражденията на вещите лица, изготвили съдебно-медицинската и
съдебно-психологичната експертизи, в общ размер 400, 00 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.К.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.Ю.М. с ЕГН ********** и адрес: ***,,****сумата 5 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на
нанесената лека телесна повреда на 08.06.2018 г., ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането - 08.06.2018 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Е.К.А.
с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. ***, личен адвокатски
номер **********, с адрес на кантората: 3000 гр. Враца, бул. ****сумата 580
лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца
по гр. д. № 1089/2019 г. по описа на ВрРС - на основание чл. 38, ал. 2, т. 2 от
ЗА.
ОСЪЖДА Е.К.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Враца, в полза на бюджета на съдебната власт държавна
такса в размер 200,00 лева, както и разноски за възнагражденията на вещите
лица, изготвили съдебно-медицинската и съдебно-психологичната експертизи, в общ
размер 400, 00 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: