Р Е Ш Е Н И Е № 188
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 22.04.2019г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на двадесет и първи март, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 995 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, със съдебен адрес:*** против Г.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявен
е от ищеца иск с право основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и чл.79,
ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права са: че страните се намират в облигационни
отношения по силата на договор за предоставяне на мобилни услуги с предпочетен
номер + +359********* от 18.10.2014г. за срок от 24 месеца и допълнително
споразумение от 22.08.2015г. за срок от 24 месеца. Твърди се още, че ищецът е
изправна страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави
на ответника договорената услуга, а ответникът, поканен с писмено за доброволно
плащане от 18.11.2015г., е останал задължен за заплащане на общо на сумата в размер
на 119.30 лева, представляваща неизплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период от 18.08.2015г. до 17.10.2015г., за което задължение
са издадени фактура № ********** от 18.09.2015г. за отчетен период от
18.08.2015г. до 17.09.2015г. и фактура № ********** от 18.10.2015г. за отчетен
период от 18.09.2015г. до 17.10.2015г. Поддържа се още, че поради неизпълнение
на договора от страна на ответника, същият е прекратен от кредитора, който на
основание раздел Четвърти, чл.4 от допълнителното споразумение е начислил
предвидената в него неустойка за неизпълнение в размер на 452.43 лева, за което
е издал фактура № ********** от 18.12.2015г.
Поддържа
се още, че за вземането си ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, и
в реализираното заповедно производство по ч.гр.Д.№ 3571/2017г. по описа на ВРС му
е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, поради което заявителят има правен интерес от предявяване на иск
по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си.
Иска
се от ищеца съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането, възникнало по процесния договор
за предоставяне на мобилни услуги и допълнително споразумение, за което е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.Д.№ 3571/2017г. по описа
на ВРС за заплащане на сумите: 119.30 лева, представляваща неизплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 18.08.2015г. до
17.10.2015г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 14.12.2017г. до изплащане на вземането и 452.43 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договора, сключен между страните. Претендират се
направените в заповедното производство разноски: 25.00 лева за платена държавна
такса и 360 лева за адвокатско възнаграждение, както и направените разноски по
настоящото производство - 75.00 лева за платена държавна такса, 360 лева за
адвокатско възнаграждение, 300 лева за особен представител на ответника и 100
лева – депозит за изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза.
В срока за отговор на исковата
молба не е постъпил отговор от ответника. Назначеният по делото особен
представител на ответника оспорва иска по размер, като поддържа от своя страна,
че претендираната неустойка е неправилно изчислена от 18.11.2015г. – датата на
поканата за доброволно изпълнение, вместо от десет дена след тази дата, тъй
като в поканата е даден такъв срок за изпълнение, след който договорът ще се
прекрати. Прави възражение на прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца в размер на 360 лева, тъй като съгласно наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения то следва да е в размер на 300 лева, като няма данни
процесуалният представител на ищеца да е регистриран по ЗДДС.
Съдът,
като взе предвид в съвкупност и поотделно представените по делото писмени
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се
спори между страните и се установява от представените по делото договор за
предоставяне на мобилни услуги с предпочетен номер + +359********* от
18.10.2014г. за срок от 24 месеца и допълнително споразумение от 22.08.2015г.
за срок от 24 месеца, че между страните е било налице облигационно отношение,
по силата на което ищцовото дружество се е задължило да предостави мобилна
услуга, а ответницата се е задължила да заплати определена цена. С договора
ответницата е декларирала, че е запозната и приема Общите условия по договора,
както и че в случай на прекратяване ползването на услугите, предоставени от оператора
на потребителя в срока на договора по вина или по инициатива на потребителя,
последният ще дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти до края на този срок.
Ищецът
е издал фактура № ********** от 18.09.2015г. за отчетен период от 18.08.2015г.
до 17.09.2015г. за предоставени мобилни услуги в размер на 100.22 лева, по
която признава плащане от ответницата на сумата в размер на 7.25 лева и
претендира остатъка от 92.97 лева и фактура № ********** от 18.10.2015г. за
отчетен период от 18.09.2015г. до 17.10.2015г. за предоставени мобилни услуги в
размер на 26.33 лева, или общо за сумата в размер на 126.55 лева, от която
претендира 119.30 лева, както и е издал фактура № ********** от 18.12.2015г.
общо за сумата в размер на 571.73 лева, включваща незаплатени мобилни услуги за
сумата в размер на 119.30 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на
договора в размер на 452.43 лева.
Видно
от показа за доброволно плащане от 18.11.2015г. /лист 22 от делото/,
ответницата е поканена от ищцовото дружество да заплати дължимата се сума за
предоставени мобилни услуги в размер на 119.30 лева с ДДС, в 10 – дневен срок
от датата на поканата, като я предупреждава, че в противен случай, договорът
между страните ще бъде прекратен, а на потребителя ще му бъде начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 452.43 лева.
Не се
оспорва от ответната страна, че ищецът е предоставил описаните във процесните
фактури мобилни услуги за посочените периоди, както и начислените суми за тях,
поради което съдът приема, че ищецът е изправна страна по договора. От
заключението на вещото лице се установява, че ответницата е останала задължена
за заплащане на претендираната от ищеца сума за предоставени мобилни услуги за
исковия период общо за сумата в размер на 119.30 лева, както и че няма данни по
издадените фактури да са постъпили други плащания от ответницата.
Предвид
основателността на главния иск, основателен се явява и искът за пресъждане на
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 14.12.2017г. до изплащане на вземането.
По
отношение на претендираната от ищеца неустойка, такава се дължи на основание
чл.4 от Раздел Четвърти „Влизане в сила и срок на действие“ от сключеното между
страните на 22.08.2015г. допълнително споразумение към договора за предоставяне
на мобилни услуги, тъй като се установи, че ползването на предоставените на
ответницата услуги е прекратено по нейна инициатива - поради неплащане на
дължимата се по договора цена на ползваните услуги. Основателен е обаче доводът
на ответната страна, че неустойката следва да се дължи не от датата на поканата
за доброволно изпълнение - 18.11.2015г., а десет дни след тази дата, тъй като в
самата покана кредиторът е предоставил 10 – дневен срок за плащане, като е
предупредил ответницата, че при неплащане договорът ще бъде прекратен,
съответно – ще бъде начислена неустойка за неизпълнение. От заключението на
вещото лице се установява, че за периода от 18.11.2015г. до края на срока на
договора 21.08.2017г. договорената неустойка е в размер на 439.53 лева, като за
м.11.2015г. неустойката е в размер на 0.694 лева на ден. Предвид изложеното,
неустойката по договора за м.11.2015г. следва да се редуцира, като бъде
изчислена за периода от 28 – ми Ноември, вместо от 18 – ти Ноември, или за 10
дни по малко за този месец, а именно: 10 дни по 0.694 лева или с 6.94 лева по –
малко. Искът е основателен за периода от 28.11.2015г. до 21.08.2017г. за сумата
общо в размер на 432.59 лева, в която част следва да бъде уважен. В останалата
част до претендирания размер от 452.43 лева, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените и
претендирани от ищеца разноски съразмерно уважената част от иска както следва:
за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение по заповедното
производство по ч.гр.Д.№ 3571/2017г. по описа на ВРС – общо в размер на 372.11
лева, а в настоящото производство за платена държавна такса, депозит за вещо
лице, депозит на особен представител и за платено адвокатско възнаграждение –
общо в размер на 806.02 лева.
Неоснователно
е възражението на ответната страна за намаляване на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, тъй като видно от представените по делото договори
за правна защита и съдействие, договореното възнаграждение е в минималния
размер, предвиден в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Същата
е платена с ДДС, което обстоятелство е вписано в договора и за което, при
неверни данни, адвокатът носи отговорност.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
че дължи изпълнение на парично задължение „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, със съдебен адрес:***, за следните суми: 119.30 /сто и деветнадесет лв. и
тридесет ст./ лева, представляваща неизплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период от 18.08.2015г. до 17.10.2015г. по договор за предоставяне на мобилни услуги с предпочетен номер +
+359********* от 18.10.2014г. и допълнително споразумение от 22.08.2015г.,
сключени между страните, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 14.12.2017г. по
ч.гр.Д.№ 3571/2017г. по описа на ВРС, до изплащане на вземането и 432.59 /четиристотин тридесет и два лв.
и петдесет и девет ст./ лева,
представляваща представляваща неустойка за неизпълнение на договора и допълнителното
споразумение, сключени между страните, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на неустойка за периода от 18.11.2015г.
до 28.11.2015г. и до пълния претендиран размер от 452.43 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г.П.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, със съдебен адрес:***, направените от ищеца
разноски както следва: за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение по
заповедното производство по ч.гр.Д.№ 3571/2017г. по описа на ВРС – общо в размер
на 372.11 лева, и разноски в
настоящото производство за платена държавна такса, депозит за вещо лице,
депозит на особен представител и за платено адвокатско възнаграждение – общо в
размер на 806.02 лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: