МОТИВИ:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Р.п.- П. обвинителен акт против подсъдимия ***, с ЕГН: ********** *** за това, че на 12.03.2020 г. гр. ***, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, причинил средна телесна повреда на ***, изразяваща се в
счупване на лявата скулна кост /с разместване,
хлътване/, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето – престъпление по
чл. 129, ал. 1, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
По време на съдебните прения
наблюдаващия делото прокурор ***поддържа обвинението и пледира за определяне на
наказание по вид „Обществено порицание”. Посочи се, че са налице изключителни и
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както и е налице факта, че
подсъдимият е бил провокиран от пострадалия чрез обиди и нанасяне на удар**При
условията на чл. 371, т. 1 от НПК ***и неговия защитник адв.
****** дават съгласие да не се провежда разпит на всички свидетел**Подсъдимият ***и
неговия защитник адв. ****** в хода на разпоредителното
заседание изразяват становище, че желаят делото да се разгледа при условията на
чл. 371, т. 1 от НПК, като правят искане да се разпитат единствено и само
свидетелите ***, ***и ***.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият ***изразява становище, че не се признава за виновен, тъй като –
цитат:
„Аз искам да кажа само, че аз умишлено не съм
посегнал на никой. Той ме нападна, аз се опитах да се отърва от него и в опита
си да се отърва от неговите удари, да, може и да съм го закачил с лакът, но не
е умишлено. Аз никога не съм посягал с някаква цел да нараня някого“.
Защитникът и на подсъдимия ***– адв. ***в хода на съдебните прения моли съда да наложи на подзащитния й наказание „Обществено порицание“, като
навежда доводи в тази насока, а именно обстоятелството, че подзащитнийт
й е бил ръководен и мотивиран най вече от обстоятелството да защити по малкия
си брат, с добри характеристични данни – неосъждан, добро процесуално
поведение, добри характеристични данни, както и подбудите за извършване на процесното деяние.
В последната си дума подсъдимият ***моли
съда да му наложи наказание „Обществено порицание“.
Производството се разви при условията и реда на чл.370, ал.1 и сл. НПК –
проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително
изслушване на страните, инициирано от защитника и подсъдимия.
Доказателствата по делото са писмени и гласн**На
основание чл.373, ал. 1, във вр. с чл. 283 от НПК съдът
ги прие, прочете и огласи, като проведе разпит единствено и само на поисканите
от защитата свидетели, а именно – ***, ***, *** и ***.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната взаимна връзка и единство, и като взе предвид доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Подсъдимият ***и свидетелят ***
живеят със семействата си в гр. ***, обл. Плевен и се
познават, тъй като домовете им са разположени в близост един до друг. Двамата
са близки по възраст, като подсъдимият ***не е навършил пълнолетие. Двамата не
поддържат близки приятелски отношения помежду с**На 12.03.2020 г. по-малкият ***на
свидетеля *** - свидетелят *** се прибра разплакан в къщи, като обяснява, че подсъдимият
***го ударил докато си играел с други момчета на улицата. Свидетелят *** силно
се подразнил от постъпката на подсъдимия ***и решава да отиде до дома му за да
потърси обяснение за случилото се. Свидетелят *** и ***му *** тръгват с лекия
автомобил на свидетеля *** към дома на подсъдимия ***. Свидетелят *** спира
превозното средство на известно разстояние от къщата, слиза и тръгва към
портата. Влиза в двора на къщата, където се намира подсъдимия ***. Свидетелят *** започва да разговаря с подсъдимия
***и да търси обяснение от него за нанесения удар на свидетеля ***. Това
поражда конфликт помежду им. В този момент свидетелката ***- майка на подсъдимия
***се намирала в друга част на двора. Тя чува, разправията на двамата и се
насочва към тях. При появата й свидетелят *** обръща глава, като решава да
разговаря с нея. В този момент подсъдимият ***му нанася два последователни
удара с юмрук в областта на носа и лявата скула. Свидетелят *** пада на земята,
веднага започва да прави опити да се изправ**Подсъдимият
*** и свидетелката ***продължават да го обиждат. Свидетелят *** успява да се
изправи сам и с лекия си автомобил се прибра в дома с**Там той поставя лед
върху мястото на удара. Веднага след инцидента свидетелката ***подава сигнал в
РУП - гр. *** и полицейски патрул в състав свидетелите ***, ***и ***са изпратени
в дома на свидетеля *** да извършат проверка по случая и да го предупредят.
Полицейските служители установяват свидетеля *** в дома му, като забелязват
видими зачервявания в областта на лявата му скула. С течение на времето свидетелят
*** започва да усеща болки и да изпитва затруднения да отваря свободно устата с**Това
налага да бъде прегледан ЦСМП - гр. Плевен, където му е направена рентгенова
снимка. На следващия ден свидетелят *** посещава очен лекар и специалист по
лицево челюстна хирургия. В хода на назначените медицински изследвания се
установява, че лявата скула на свидетеля *** е счупена, а челюстта му е
разместена, което налага оперативна интервенция. На 16.03.2020г. св. **е
опериран.
В хода на досъдебно производство
е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, от която е видно, че в
следствие на нанесените удари на пострадалия *** е причинено счупване на
носните кости; счупване на лявата скулна кост с
разместване /хлътване/; оток и кръвонасядане на
клепачите на лявото око и по лигавицата на лявата очна ябълка. Уврежданията са
резултат на тъпи травми, може да са получени по начин и време, както съобщава
пострадалият - от два удара с юмрук в лицето, съответно в носа и лявата скула.
Съобразно данните за особеностите на счупването на лявата скулна
кост/с разместване, хлътване/, клиничното протичане /тризъм
- затруднено отваряне на устата/ и наложилото се лечение/оперативно наместване/,
същото е довело до трайно затрудняване на дъвченето. Скулната
кост е морфологично и функционално свързана с горната челюст. Останалите
увреждания са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота.
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание от подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство,
които го подкрепят.
Налице са условията на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че обвинението
по смисъла на чл. 129, ал. 1, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК е доказано по несъмнен
начин. Установено е, че на 12.03.2020 г. гр. ***, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, причинил средна телесна
повреда на ***, изразяваща се в счупване на лявата скулна
кост /с разместване, хлътване/, което е довело до трайно затрудняване на
дъвченето.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така възприетата фактическа
обстановка и събраните по делото доказателства съдът намери подсъдимия ***–
роден на *** ***, ***, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, не работи - учи, неосъждан, ЕГН: ********** за виновен в това, че на 12.03.2020 г.
гр. ***, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, причинил средна телесна повреда на ***,
изразяваща се в счупване на лявата скулна кост /с
разместване, хлътване/, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето, с
което е извършил престъпление по чл. 129, ал. 1, във вр.
с ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
От обективна страна:
Изпълнителното деяние на
извършеното от подсъдимия ***престъпление се изразява в нанасяне на средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата скулна
кост /с разместване, хлътване/, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето.
От субективна страна:
Престъплението е извършено
виновно, при форма на вина „непредпазливост” по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК.
Подсъдимият не е предвиждал настъпването на увреждането по пострадалия, но е
бил длъжен и е могъл да предвиди резултата (небрежност). Категорично по делото
е установено, че пострадалия се е държал крайно предизвикателно и грубо,
неуважително спрямо подсъдимия ***. Пострадалият *** е бутнал на земята
подсъдимият ***, като е посягал с юмруци към лицето му и е отправял заплахи „Ще
ти изпратя хора“. Имало е размяна на удари между подсъдим и пострадал, но е
невъзможно да се установи колко. Цялостното поведение на пострадалия е било
предизвикателно и лишено от уважение към по-младия по възраст подсъдим в
присъствието на неговата майка, което е укоримо
поведение, но не извинява в никакъв случай подсъдимия ***.
ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ:
Съгласно Решение № 8
от 17.III.1969 г. по н. д. № 6/69 г., ОСНК, „...при
определяне наказанието на непълнолетните подсъдими съдът първо заменя по реда
на чл. 63 от НК санкциите, предвидени за отделните престъпления в
особената част на НК. Едва след това в така определените рамки индивидуализира
наказанието, като преценява смекчаващите и отегчаващите обстоятелства - чл. 54 и чл. 55 от НК. Заменят се по силата на закона предвидените в
особената част на НК наказания за отделен вид престъпления, а не определеното
от съда наказание за конкретно извършеното престъпно деяние...
Когато
престъплението е извършено от непълнолетни, тези рамки не са санкциите, посочени
в специалната част от НК, а заменените по силата на закона. И това е така,
защото за непълнолетните няма други санкции освен санкциите на особената част,
редуцирани по реда на чл. 63 от НК.
Както
изрично сочи чл. 63, ал. 1 от НК , заменяват
се по силата на закона предвидените в особената част на НК наказания за този
вид престъпления, а не определеното от съда наказание за конкретно извършеното
престъпно деяние. Следователно индивидуализацията на наказанието винаги
предполага определените в закона рамки, които за непълнолетните са само
заменените такива.”
При това положение и с оглед
посоченото решение на ОСНК по действащия и сега НК съдът съобрази следното:
Предвиденото наказание за
престъплението по чл. 129, ал. 1, във вр. с ал. 2 от НК
е по вид „Лишаване от свобода” за срок до 6 годин**При
редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК наказанието се намалява на „Лишаване от
свобода” до 3 годин**С други думи и по силата на
посоченото решение на ОСНК санкцията, от която следва съдът да започне да
решава въпроса за наказателната отговорност на подсъдимия ***е по вид „Лишаване
от свобода” за срок до 3 годин**С оглед
индивидуализиране наказателната отговорност на подсъдимия съдът съобрази сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното
от подсъдимия деяние и ниската степен на обществена опасност на дееца, неговата
личност, причините за извършването му, свързани със слабите морално-волеви
задръжки, смегчаващите отговорността обстоятелства,
свързани с неговата възраст, все още не навършил пълнолетие, чистото му съдебно
минало, осъзнаването на вината, разкаянието и липсата на отегчаващи
отговорността такива.
В случая
съдът намира, че са налице предпоставките за приложение на нормата на чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, тъй като същият не само, че е в младежка възраст, но
проявяват критичност към извършеното от него престъпление.
Съобразявайки
всички изисквания на закона, съдът определи и наложи и на подсъдимия ***наказание
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, като замени предвиденото в
разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК наказание “Лишаване от свобода” без
долна граница с наказанието “Обществено порицание”, което да се изпълни чрез разлепване
на съобщение на подходящо публично място в гр. ***, обл.
Плевен.
Така определените
наказания по отношение на подсъдимия ***, съдът намира, че ще постигне целите
на наказанието визирани в чл. 36 от НК, като го превъзпита занапред да спазва
законите в страната и установеният правен ред, така и по отношение на
останалите членове на обществото, като им въздейства възпитателно и
предупредително.
С оглед така
направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с
оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този
размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: