№ 12079
гр. С-ИЯ, 08.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20221110135243 по описа за 2022 година
С. Р. Б. с ЕГН ********** е предявил против „ПКБ“ ЕООД с ЕИК :....
иск представляваща допълнително възнаграждение за правно основание
чл.26,ал., пр.1 и пр.3 от ЗЗД вр. чл.10 от ЗПК. за обявяване на нищожен
договор за паричен заем № ....от 03.02.2021г. Пред съда процесуалния
представител на страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор,оспорва
исковата молба. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по делото и се доказва от представения като доказателскво
договор,че между, че между С. Р. Б. и „ПКБ“ ЕООД е сключен договор за
паричен заем № ....от 03.02.2021г.за сумата от150,00 лв., при ГПР в размер на
42, 71 %, ГЛП от 40.50%;
В случая ответникът е имал качеството на потребител по смисъла на § 13,
т. 1 вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите, доколкото същият е
1
ползвал финансова услуга по договор за потребителски кредит, която не е
била предназначена за извършването на търговска или професионална
дейност.
Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
С нормата на чл. 7, ал. 3 ГПК законодателят е вменил задължение на съда
да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен
с потребител. Процесният договор за потребителски кредит е сключен на
03.02.2021 г., като породените от него отношения се регулират от
специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от
12.05.2010 г.
Видно от представения договор и общите условия към него, страните са
уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора
Фаст приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т. 15.1
от ОУ/ и пакет от допълнителни услуги – Флекси - право на промяна на
погасителния план при специфични условия/т. 15.2 от ОУ/. Макар и
оформени като допълнителни услуги, по съществото си предвижданията
касаят действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Тоест не
е налице самостоятелен предмет на отделно правоотношение. Нещо повече,
заплащането на посочените възнаграждения е уговорено предварително и е
дължимо без значение дали тези услуги ще бъдат използвани. Това води до
нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост при
договарянето, който изисква потребителят да заплати такса за реалното
ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Всичко
изложено навежда на извода за противоречие на искането с чл. чл. 10а, ал. 2
ЗПК, който поставя забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
каквито несъмнено са "услугите" Фаст и Флекси. На следващо място чл. 10а,
ал. 4 предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая е предвидено едно общо възнаграждение за
всички евентуални услуги, което е в нарушение на цитираната норма.
Всичко изложено води до извода за нищожност на клаузите поради
2
противоречието им с чл. 21, ал. 1 ЗПК, според който всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
Софийски районен съд намира, че клаузата, касаеща годишния лихвен
процент е недействителна поради противоречие с добрите нрави. В договора е
уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна лихва по договора в
размер на 40,50 %. Така уговорения размер на възнаградителната лихва
противоречи на добрите нрави. Действително към датата на уговарянето на
размера на възнаградителната лихва по кредита няма императивни
разпоредби (императивните разпоредби в ЗПК касаят единствено размера на
ГПР), които да определят максималния размер на възнаградителната лихва,
но това не означава, че свободата на волята на страните по никакъв начин не е
ограничена и то при положение, че се касае за потребителски договор, при
който едната страна-потребителят е по-слабата икономически страна, поради
което и се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК. Ограничителят на
свободата на волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но
трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта,
добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения. В
правната доктрина и съдебна практика се приема, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД е налице именно,
когато се нарушава правен принцип. Такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. За преценка противоречие на лихвата с добрите нрави следва да
бъде отчетена и трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение
906/2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, II ГО, Решение 378/2006 г. по гр.
д.315/2005 г. на ВКС, II ГО, Определение 901/2015 г. по ч. гр. д. 6295/2014 г.
на ВКС, IV ГО, съгласно която е прието, противоречие с добрите нрави на
уговорена възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва по необезпечени задължения, какъвто е настощият случай.
След справка в електронната страница на БНБ съдът установи, че към датата
на сключване на договора за потребителски кредит размерът на основния
лихвен процент е бил 0.00 % + 10 базисни пункта= 10.00% законна лихва.
Следователно уговореният в договора за кредит годишен лихвен процент
3
надвишава повече от три пъти законната лихва. Съобразявайки горното и
предвид това, че кредитодателят е финансова институция, а
кредитополучателят в качеството на потребител е в икономически по-
неизгодна позиция, съдът намира възнаградителната лихва действително да е
уговорена в противоречие с добрите нрави, поради което и на осн. чл. 26, ал.
1 от ЗЗД е нищожна и не поражда задължения за кредитополучателя.
Предвид горните съображения искът следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор, на процесуалният представител на
ищеца адв.Д. М. , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 Задв следва да се присъди сумата 480 лв. за оказана безплатна
правна помощ в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на сумата от 50 лв., представляваща платена
държавна такса. Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от С. Р. Б. с ЕГН
********** срещу „ПКБ“, ЕИК...., със седалище и адрес на управление: гр.
С-ИЯ, ж.к. „М.“, бул. „Б-ИЯ“ №...., БЛ. ..., ВХ. ..., иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 и пр.3 от ЗЗД, договор за паричен заем № .... от
03.02.2021г, сключен между „ПКБ“, ЕИК...., със седалище и адрес на
управление: гр. С-ИЯ, ж.к. „М.“, бул. „Б-ИЯ и С. Р. Б. с ЕГН ********** .
ОСЪЖДА „ПКБ“, ЕИК...., със седалище и адрес на управление: гр. С-
ИЯ, ж.к. „М.“, бул. „Б-ИЯ“ №...., БЛ. ..., ВХ. ..., да заплати на С. Р. Б. с ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 50,00
/педесет лева/., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „ПКБ“, ЕИК...., със седалище и адрес на управление: гр. С-
ИЯ, ж.к. „М.“, бул. „Б-ИЯ“ №...., БЛ. ..., ВХ. ..., да заплати на адв.Д. М. М. с
4
ЕГН:********** ,с адрес на кантората : в гр. С-ИЯ, ж.к. „МЛ “, БЛ. ..., ВХ. ...
ЕТ. ..., ОФ. ..., на основание чл.78 ал.1 от ГПК вр.чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 Задв сумата от 480лева, адвокатско възнаграждение адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищеца по делото С. Р. Б. с ЕГН ********** .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5