Р Е Ш Е Н И Е
№ 1782 15.11.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на осемнадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 2256 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156
и сл. от ДОПК.
Административното дело е образувано по жалба от „АЛЕКСИЕВ-76“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. “Изгрев“ бл.7, вх.4, ет.8, ап.27,
представлявано от управителя И. Тодоров Алексиев, против Ревизионен акт № Р-02000219002526-091-001/02.04.2020г. и РА
за поправка на РА № П-02000220072820-003-001/28.04.2020г., издадени от Р.К.Т.на
длъжност началник сектор, възложил ревизията и С.З.Ч.на длъжност главен
инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, в
частта потвърдена с Решение №
195/28.09.2020г. на Ирена С. Андонова - директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Национална
агенция по приходите, с които са установени данъчни задължения на
дружеството-жалбоподател, както следва: корпоративен данък в размер на 14 232.70 лева и лихва за забава
в размер на 5 784.86 лева за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г.;
корпоративен данък в размер на 18 401.82
лева и лихва за забава в размер на 5 613.00 лева за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2016г.; корпоративен данък в размер на 13 061.15 лева и лихва за забава
в размер на 2 631.61 лева за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. и ДДС
за периода от 01.01.2015г. до 30.09.2017г. в размер на 1 107 162.90
лева ведно с лихвите за забава в размер на 417 907.65 лева.
С жалбата се иска отмяната на оспорения ревизионен акт и РА за поправка на РА в потвърдената им с решението на горестоящия орган част,
като жалбоподателят счита, че същите са неправилни, постановени в противоречие
с материалния закон и при съществени нарушения на
административно-производствените правила. в обжалваната част като недоказан,
необоснован и незаконосъобразен. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание оспорващата
страна от „АЛЕКСИЕВ-76“ ЕООД се представлява от
адвокат К., който поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски.
Представя писмени бележки, с които излага допълнителни съображения за
незаконосъобразността на оспорения ревизионен акт.
Ответната
страна Директор на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас при ЦУ на НАП се представлява от
главен юрисконсулт И., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и
претендира за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсулт и
възнаграждение на вещо лице, като представя списък с размера им. Представя
подробно писмено становище с допълнителни аргументи и доводи за
неоснователността на жалбата и моли за потвърждаване на ревизионния акт като
законосъобразно издаден.
Съдът,
като взе предвид и прецени събраните по делото доказателства, в тяхната
съвкупност и поотделно, ведно с доводите
и изразените становища от страните, прие за установено следното:
Административното производство по
издаване на оспорения ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-02000219002526-020-001/16.04.2019г., изменяна със Заповеди за
изменение на заповед за възлагане на ревизия: № Р-02000219002526-020-002/01.07.2019г.;
№ Р-02000219002526-020-003/01.08.2019г.; №
Р-02000219002526-020-004/03.09.2019г., спирана със Заповед
Р-02000219002526-023-001/27.09.2019г. и възобновена със Заповед
Р-02000219002526-143-001/10.10.2019г.
Ревизията е извършена по отношение на „АЛЕКСИЕВ-76“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ж.к. “Изгрев“ бл.7, вх.4, ет.8, ап.27, представлявано от управителя И.
Тодоров Алексиев и е с обхват по видове задължения и периоди както следва: Данък върху
добавената стойност /ДДС/ за периода от 01.01.2015г. до 30.09.2017г. и
Корпоративен данък за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. През ревизирания период основната дейност на дружеството
е била търговия на едро с пакетирани хранителни стоки, захарни изделия и
пчеларски стоки и принадлежности от търговски обекти – три броя складове на
едро.
За
установяване на необходимите факти и обстоятелства административният орган е
предприел действия по реда на чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК като е
изискал съответни документи и обяснения от ревизираното дружество. На основание
чл.37, ал.5 от ДОПК са изпратени искания за представяне на документи, данни,
сведения и писмени обяснения от трети лица, държавни и общински органи. Въз основа на констатираните
разлики между декларираните от ревизираното дружество фактури за покупки в
дневниците за покупки към справките-декларации за ревизирания период и
декларираните към него от доставчици, органът по приходите е установил наличие
на невключени фактури за покупка на стоки с предмет на дейността на дружеството
и кредитни известия за ревизирания период, описани в РД /л.78-107 от делото/. С оглед на това е
установено наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2, т.4 и т.8 от ДОПК, а
именно: наличие на неотчетени приходи, воденото счетоводство на дружеството не
дава възможност за определяне на основа за данъчно облагане, поради което
органът по приходите е взел решение
ревизията да се извърши по специалния ред на чл.122 от ДОПК. В
тази връзка на основание чл.124, ал.1 от ДОПК било изготвено Уведомление
с изх.№ Р-02000219002526-113-001/11.09.2019г. /л.139/, което било връчено на
дружеството по електронен път на 16.09.2019г. /л.141/. По този начин
дружеството било информирано, че предвид установяване на обстоятелства по
чл.122, ал.1 от ДОПК, данъчната основа за задълженията му по ЗКПО за периода 01.01.2015г.
до 31.12.2017г. и по ЗДДС за периода 01.01.2015г. до 30.09.2017г., ще бъде
определена по реда на чл.122 - 124 от ДОПК.
Въз основа на установените факти
и обстоятелства е съставен Ревизионен доклад № Р-02000219002526-092-001/11.03.2020г.
/л.78-107/, който бил връчен по електронен път на задълженото лице „АЛЕКСИЕВ-76“ ЕООД на 12.03.2020г. /л.109-111/.
Фактическите констатации и
правните изводи в ревизионния доклад били оспорени от ревизираното дружество с
възражение вх.№ ИТ-00-2607/26.03.2019г. /л.74 от делото/.
На основание
констатациите на Ревизионния доклад е издаден Ревизионен акт № Р-02000219002526-091-001/02.04.2020г. /л.46гръб-71/ и РА за поправка на РА №
П-02000220072820-003-001/28.04.2020г. /л.34-38/. С оглед
установеното наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2, т.4 и т.8 от ДОПК,
ревизията е извършена по специалния ред на чл.122 от ДОПК, като за определяне на основата за
облагане органът по приходите е взел предвид относимите към ревизирания субект
обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК. С ревизионния акт по отношение на
дружеството жалбоподател са определени данъчни задължения, както
следва: корпоративен данък в размер на
14 232.70 лева и лихва за забава в размер на 5 784.86 лева за периода от
01.01.2015г. до 31.12.2015г.; корпоративен данък в размер на 18 401.82 лева и лихва за забава
в размер на 5 613.00 лева за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.;
корпоративен данък в размер на 13 061.15
лева и лихва за забава в размер на 2 631.61 лева за периода от
01.01.2017г. до 31.12.2017г. и ДДС за периода от 01.01.2015г. до 30.09.2017г. в
размер на 1 107 162.90 лева ведно с лихвите за забава в размер на 417
907.65 лева. Ревизионният акт бил
връчен на дружеството по електронен път на 09.04.2020г. /л.72-73/, а РА за поправка на РА №
П-02000220072820-003-001/28.04.2020г. на 29.04.2020г.
/л.40-41/.
Недоволно от така
издадения ревизионен акт дружеството го оспорило по административен ред пред
директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас, с жалби вх.№ ИТ-00-3063/21.04.2020г. и вх.№
ИТ-00-3387/05.05.2020г., подадени чрез ТД на НАП - Бургас.
С решение № 195/28.09.2020г. на Ирена С. Андонова -
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при
Централно управление на Национална агенция по приходите жалбите на
„АЛЕКСИЕВ-76“ ЕООД били отхвърлени.
С жалба вх.№ 04-А-Ж-94#4/30.10.2020г.
подадена до Административен съд – Бургас чрез решаващия орган, жалбоподателят
оспорил ревизионния акт и този за
поправката му, в частта им, която е била потвърдена
от директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Бургас, въз основа на която е образувано
настоящото административно дело.
За да постанови оспорения
административен акт органът по приходите е приел за установено следното:
Извършената ревизия
на „АЛЕКСИЕВ-76“
ЕООД е с предметен обхват по приложението на
ЗКПО за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017г. и по приложението на ЗДДС за
периода от 01.01.2015 г. до 30.09.2017 г.
Обжалваният
ревизионен акт е издаден във връзка с решение № 60/10.04.2019 г. на директора
на дирекция ОДОП Бургас, с коeто №
Р-02000218002438-091-001/22.01.2019г. и ревизионен акт № П-02000219018436-003-001/28.01.2019г.
за поправка на ревизионен акт са отменени и преписката е върната на
основание чл.155, ал.2 и ал.4 от ДОПК за извършване на нова ревизия и издаване на нов ревизионен
акт за определяне на задължения по ЗДДС за данъчните периодиот 01.01.2015 г. до 30.09.2017 г. и дължимия корпоративен
данък за
В ревизираните периоди дружеството е извършвало
търговия на едро с пакетирани хранителни стоки, захарни изделия и пчеларски
стоки и принадлежности от търговски обекти -
3 бр. складове за търговия на едро, находящи се в гр.Бургас, ул.„Одрин“
№17, и складова база „Сортови семена“,
наети от „Сортови семена“ ЕООД.
Установено е, че към
датата на издаване на ревизионния доклад ревизираното дружество е имало
регистрирани 3бр. ЕКАФП във всеки търговски обект. През периода от 12.10.2017г.
до 06.12.2017г. е имало регистриран ЕКАФП за разносна търговия „без стационарен
обект“. През ревизирания период
е притежавало 12 броя МПС.
На
07.09.2017г. от органа по приходите била извършена проверка с еднодневно
физическо наблюдение по спазване на данъчно-осигурителното законодателство в търговски обекти - складове на едро за
пакетирани стоки, захарни изделия и пчеларски продукти, които се експлоатират
от „АЛЕКСИЕВ-76“ ЕООД. При проверката
са съставени протокол №0267152/07.09.2017г. на ТД на НАП Бургас за извършена
проверка на търговски обект склад на едро № 5, протокол за извършена проверка
№0267153/07.09.2017г. на ТД на НАП Бургас
за наблюдение на пчеларски магазин в склад №4 в база „Сортови семена“ и протокол
за извършена проверка №0267178/07.09.2017г. на ТД на НАП Бургас с еднодневно
наблюдение на склад за съхранение и търговия със захарни изделия /складово
помещение № 7/. При проверката е установена разлика в касовата наличност, с
която са нарушени разпоредбите на чл.118, ал.4 от ЗДДС и чл.33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ и е съставен и връчен АУАН № F333304/14.09.2017г.
В хода на проверката са предприети действия по
обезпечаване на доказателствата чрез копиране на информация от и на технически
носители в обект – складове №5 и №7, находящи се в гр. Бургас, ул. „Одрин“ №17,
за което е съставен протокол за предприети действия за обезпечаване на
доказателства №0017948/07.09.2017г. на ТД на НАП Бургас, към който са приложени
един брой финализиран оптичен носител на информация - CD и декларация от
упълномощеното лице Ваня Димитрова Вълчева.
Във връзка с връчено ИПДПОЗЛ ревизираното дружество е
представило следните документи: издадени от „Микроинвест“ ООД фактури
№**********/05.05.2017г. и №**********/05.05.2017г. за ПП „Склад PRO Phone
Manager“- 5 лиценза и ПП „Склад Pro“-1 лиценз, такса пререгистрация, сервиз на
ПП и хардуерен лиценз – 1 компютър; издадени на ЕТ „Екватор-М.Янев“ от ПП
„Микроинвест Склад Про“ фактура№**********/24.01.2017г. и стокова разписка за
продажба на стоки №**********/24.01.2017г. към нея на стойност 128.50 лв. с
ДДС; издадени на „Финтекс“ ООД от ПП „Микроинвест Склад Про“ фактура
№**********/06.09.2017г. и стокова разписка за продажба на стоки №
000000028783/06.09.2017г. към нея на стойност 270.11 лв. с ДДС, както и писмени
обяснения, че не се издават фактури от ръчен кочан и няма начислени приходи,
които да са отчетени извън ПП „Микроинвест Склад Про“, както и че няма
бракувани стоки за периода от 01.01.2017г. до 31.08.2017г.
С протокол от 07.12.2017г. на Пролетина Петкова
Дерменджиева - гл. експерт в отдел
„Информационни системи“ при ТД на НАП Бургас, обработеният файл от
финализирания оптичен носител е експортиран в Microsoft Acces Database 2010
файл с име BAZA21012017 и е предаден за анализ. Извършен е анализ на копираната информация, като за целта е
ползвано описание на базата данни на програмния продукт „Микроинвест Склад
Про”, предоставено от производителя на програмата „Микроинвест”ООД с писмо №
2571-00-87#2/21.05.2014г. и приобщено като доказателство за целите на
извършваната ревизия с протокол №130624/04.09.2019 г. на ТД на НАП гр. Бургас.
Ревизиращият екип е установил, че в разглежданата база BAZA21012017 в таблица
„Registration“ е записано само името на ревизираното дружество – „АЛЕКСИЕВ-76“ ЕООД с МОЛ – И. Алексиев, адрес: ***,
к-с „Изгрев“, бл.7, вх.4, ет.8, ДДС номер – BG200805322, име на банка –
„ПроКредит Банк“, BIC – ***, IBAN – ***, а базата е създадена от потребител
„Ваня“ на дата 30.08.2013г.
Подробно изложение за извършения анализ има на стр.4-8 в
ревизионния доклад. Разгледани са основните файлове /таблици/ от ПП
„Микроинвест Склад Про”, в които се съдържа информация за извършените продажби,
а именно „Operations“. Описано е
съдържанието на полетата във всяка от горепосочените таблици, както и на други
таблици, съдържащи номенклатурни данни за видовете операции /„OperationType“/,
документи /„Documents“/, стоки /„Goods“/, обекти /„Objects“/, партньори
/„Partners“/, потребители на ПП /„Users“/ и типове плащания /„PaymentTypes“/.
Извлечени са данни за извършените продажби, съдържащи се в таблици
„Operations“, като е направено обобщение по месеци. Информацията е представена
в таблица, като в нея са включени също информация за декларираните от
дружеството продажби с ДДС в справките-декларации по ДДС за съответния месец
/колона 3/, както и разликата между данните от ПП и отчетените от дружеството
продажби в ПП /колона „разлика“/.
Във връзка с установените разлики между декларираните
продажби от задълженото лице и установените от ПП „Микроинвест Склад Про“ за
м.02, 03, 04, 05, 06, 07. 2017г. при
извършената проверка е изготвено ИПДПОЗЛ.
Във връзка с искането са дадени писмени обяснения, че лицето не е
предоставяло стоки на консигнация на други дружества и че извършените учебни
операции за периода на обучение през месец април 2017г. на Мирела Койчева са в
размер на около 1 000.00 лв. В писмените обяснения е посочено, че
разликите между декларираните в дневниците за продажби към справките-декларации
приходи от продажби и установените от ПП „Микроинвест“ за м.02, 03, 04, 05, 06
и 07.2017г. се дължат на дадена стока на служителите на фирмата, които работят
от името и за сметка на дружеството /дистрибуторите/. Обяснено е, че стоките са
изписвани от склада със складови разписки през съответните периоди, но парите
за тези стоки са отчетени през следващите месеци и тогава е извършено
фактурирането и сметките се приключват към края на отчетната година. Ревизиращият
орган е уточнил, че в подкрепа на тези твърдения не са представени заверени
копия на документи, отразяващи предаването на стоките, от които да е видно на
кои лица какви по вид стоки са предадени, каква е общата им стойност и кога са
платени, както и справка, по кои стокови разписки са издадени фактури, в по-
късен период.
На 04.01.2018г. на дружеството е извършена нова проверка
от органите по приходите, документирана с ПИП №0272332/04.01.2018г. на ТД на
НАП Бургас. При проверката е било извършено копиране на информация от ПП на
двата склада /без пчеларския магазин/ на магнитни носители и инвентаризация на
наличните стоки в базата, складовете и пчеларския магазин. При инвентаризацията
са установени налични стоки за 181 761.62 лв. в складовете по доставни
цени. В пчеларския магазин са установени стоки на стойност 40 012.60 лв.
по продажни цени. Извършена била и инвентаризация на два микробуса за разносна
търговия и са намерени стоки по продажни цени в размер на 3 261.08лв.
Представляващият дружеството И. Алексиев е декларирал надценка в размер на 10%.
С протокол за предприети действия за обезпечаване на
доказателства сер.АА №
0017781/04.01.2018г. на ТД на НАП Бургас е обезпечена информация по реда на
ДОПК от ПП „Микроинвест Склад Про“, използван за отчитане на продажбите и
складовата наличност в експлоатираната от „АЛЕКСИЕВ-76“ ЕООД складова база „Сортови семена“ /без пчеларския магазин, в
който не се използва програмен продукт/. Извършените действия по обезпечаване
на информацията са отразени в протокола. Информацията е записана на три броя
финализирани оптични носители – CD, даващи възможност за възпроизвеждането ѝ, като са взети
необходимите технически мерки за запазване на автентичността и съгласно
изискванията на чл.40, ал.1 от ДОПК. Посочените
доказателства са били приобщени с протокол №130624/04.09.2019 г. на ТД на НАП
гр. Бургас.
С протокол от 12.03.2018г. на Пролетина Петкова
Дерменджиева - гл. експерт в отдел
„Информационни системи“ при ТД на НАП Бургас, обработената информация от
финализирания оптичен носител е експортирана в „Microsoft Acces Database 2010“
и е предадена за анализ. Установени са 8 бр. файла със следните имена: BAZA73,
BAZAROIS, BAZA2018PARVA, BAZA2018VTORA, BAZA2012, BAZA2014, BAZA2015 и
BAZA21012017. При извършена проверка за наличие на данни за извършени продажби
във всяка база е установено, че в бази BAZA73, BAZAROIS и BAZA2018VTORA няма
записана информация за извършвани продажби на стоки, а в база BAZA2018PARVA се
съхранява информация за извършени продажби на стоки през периода от
02.01.2018г. до 04.01.2018 г. (дата на копиране на информацията). За останалите
бази е разчетена информация за извършени продажби както следва: BAZA2012 от
02.01.2014г. до 29.09.2015г.; BAZA2014 от 31.12.2014 г. до 03.01.2018г.; BAZA2015
от 30.09.2015г. до 04.04.2017г. и BAZA21012017 от 21.01.2017г. до 03.01.2018г.
Установено било, че в таблица „Registration“на
BAZA2012,BAZA2014, BAZA2015, BAZA21012017е записано името на ревизираното
дружество „АЛЕКСИЕВ-76“ ЕООД с МОЛ И.
Алексиев, адрес: ***, к-с „Изгрев“, бл.7, вх.4, ет.8, ДДС номер BG200805322,
Булстат *********, име на банка – „ПроКредит Банк“, BIC – ***, IBAN – ***.
Подробно изложение за
извършения анализ на данните от таблици BAZA2012,BAZA2014, BAZA2015,
BAZA21012017 има на стр.11-22 в
ревизионния доклад. Разгледани са основните файлове /таблици/ от ПП
„Микроинвест Склад Про”, в които се съдържа информация за извършените продажби
и покупки, а именно „Operations“. За
установяване приходите от продажби, записани в таблица„Operations“, органът по приходите е извършил релация на таблици „Goods“, „Documents“, „OperType“,
чрез съответните им ключови полета. Съгласно представено описание на базата
данни от разработчик записите с код „2“ от поле OperType, отговарят на издаваните документи за продажба. За да се
определи продажната цена на всяка стока ревизиращият екип е умножил нейното
количество, записано в поле Qtty, с
единичната продажна цена с ДДС в поле PriceOut.
По този начин е създал ново изчислително поле, което съдържа продажната цена на
всеки артикул (стока) с ДДС, при условие, че отговарят на условието да са
продажби, т.е. стойността на поле OperType
да е „2“. Така дефинираното ново изчислително поле е сумирано по месеци.
Също така органът по приходите е разгледал и записи, отговарящи на условие OperType да е „27“, т.е. записът да отговаря
на кредитно известие, и същите са сумирани по месеци.
Обработената информацията за
стойността на продажбите, намалени със стойността на издадените кредитни
известия, е представена в таблица за всяка база данни поотделно и обобщена
информация за четирите бази данни по месеци на стр. 12-14 от РД.
Във връзка с ИПДПОЗЛ от 13.08.2019г.
ревизираното дружество е представило справка за отчетените продажби с ДДС в справките-декларации за ДДС за
съответния месец, както и справка за отчетения оборот от всяка база в таблица 1
към справката– стр.15 от РД. Представени
са и следните писмени обяснения: „Целта е максимално бързо и лесно да се изпише
търговския документ. Периодът се вижда в програмния продукт. Начинът на работа
за всяка база данни е един и същ. Документите, които се издават са стокови
разписки, фактури, кредитни известия. За прием на стоки се въвеждат количества
по покупни фактури. Стока се връща по няколко начина – или с ревизия или с
доставка. Във всяка база данни се въвеждат документи,стокови разписки, фактури,
стига те да отговарят на физическите налични количества и съответни периоди на
работа. Организацията на разноса е стокова разписка с фактура, връща се по
същия начин, ако се налага връщане. Продавач на разнос не издава документи, той
само предава стоката от склада към клиента. Не представям копия на стокови
разписки – тези документи не се съхраняват, тъй като обема им е изключително
голям“.
Въз основа на
обработената информация за продажбите от четирите бази данни по месеци и
предоставената от ревизираното дружество справка 1/ кол.4 +кол 6/ ревизиращият
екип е установил разликата между данните за продажбите от четирите файла от ПП
и отчетените продажби в подадените от дружеството справки-декларации /колона
„разлика“ на таблица стр. 16 и 17 от РД/.
След като органът по приходите
е установил, че периодите от различните бази
се застъпват е извършил проверка на издадените документи от различните бази в
таблици „Operations“. При
проверката са сравнени номерата на документите, дата на издаване, име на клиент
и сума на продажбата. За продажбите в таблици „Operations“ ревизиращият екип е установил, че няма съвпадение нито
на номерата на издадените документи, нито на дати, клиенти или суми, за
периодите, в които има препокриване на продажби от различни бази данни.
При извършения анализ на представените в
хода на предходната проверка фактури и стокови разписки към тях органът по
приходите е установил, че за всяка издадена фактура от ПП „Микроинвест Склад
Про“ има генерирана стокова разписка. Посочени са следните примери: в BAZA21012017 издадената на ЕТ „Екватор–М. Янев“ фактура № **********/24.01.2017г.
с обща стойност 128.50 лв. е записана в таблицата на редове от № 4171 до №4176
в поле ID, номера на фактурата е вписан в поле „Invoice Number“, а датата на
фактурата е вписана в поле „InvoiceDate“. Издадената към нея стокова
разписка с № **********/24.01.2017г. е записана на същите редове, а номерът на
разписката е записан в поле „Acct“.ВBAZA21012017 издадената
на „Финтекс“ ООД фактура № **********/06.09.2017г. на стойност 270.11лв. е
записана в таблицата на редове от № 490467 до № 490484 от поле ID. Издадената
към нея стокова разписка с №000000028783/06.09.2017г. е записана на същите
редове, а номерът на разписката е записан в поле „Acct“. От
BAZA2014 - фактура № **********/28.01.2017г., издадена към „Соломон 71“ ООД, на
стойност 49.86 лв. е записана в таблицата на редове от № 1043782 до № 1043790 от
поле ID. Издадената към нея
стокова разписка с № 000000092326/21.01.2017г. е записана на същия ред, а
номера на разписката е записан в поле Acct.
Във връзка с установените разлики между
отчетените в ПП и декларираните в СД за ДДС продажби, в предходното
производство на 05.11.2018г. в деловодството на ТД на НАП Бургас е постъпило
писмено обяснение от Ваня Димитрова Вълчева, в качеството си на пълномощник на „АЛЕКСИЕВ-76“ ЕООД, според което от първа база се
издават фактурите, чиито номера започват с „1“
и стокови разписки. Тъй като в първа база има стокови разписки, за които
не са издадени фактури с №„1“ отпред и
стоката е изписана на физически лица /Динко, Гошо, Борко, Наталия и др./, за да
се издаде фактура на фирмата, на която е доставена стоката, се използва втора
база /помощна/, от която се издават фактури с № „2“ отпред. В обяснението е
посочено, че втора база е служила само за издаване на фактури с номера с „2“
отпред и стоковите разписки от втората база не следва да се вземат под
внимание, защото реално няма продажби по тях. Излагат се съображения, че при
проверката би следвало да се вземе под внимание само първата база, а именно
стоковите разписки и фактурите, и от втората база само фактурната стойност на
вече издадените стокови разписки от първа база и да се намали стойността на
самите стокови разписки, защото в противен случай се получава дублиране на
сумите. Същевременно ревизиращият екип е посочил, че от представителите на
дружеството не са представени доказателства в подкрепа на тези твърдения, а
именно – заверени копия на фактури с № 2ххххххххх и стокови разписки към тях от
друга база.
С цел установяване причината за
констатираните съществени разлики между данните за продажбите от ПП
„Микроинвест Склад Про“ от таблици „Operations“
и декларираните продажби в справките-декларации за ДДС в хода на новата
ревизията е връчено ИПДПОЗЛ и са представени следните писмени обяснения:
- за един период са използвани
две или повече бази, като причината е по–лесното и удобно изписване на стоката,
предвид това, че е се е работило с количества, които не са заведени в
програмата или работата е с „0“ количество. Наличността на стоки се води по
усмотрение на оператора, който е работил в дадените периоди. Има случаи, в
които от една база се изписват стоки със стокови разписки, а от друга се
издават фактурите и стоките като вида и количествата по стокови разписки не
отговарят на тези по фактури, но стойностно отговарят. Ако от една база се
използват стокови разписки, а фактурите се издават от друга база данни, не се
засичат количествата по стокови разписки, а фактурите се издават от друга база,
не се засичат предадените количества по стокови разписки с тези които се
фактурират. Доказателства на хартиен носител не се пазят, поради големия обем
от изписани стокови разписки. Всичко се вижда в програмния продукт и представената във връзка с искането таблица
1;
- когато се продават стоки със
стокови разписки и се издават впоследствие фактури, стоката по стокови разписки
и тази по фактури винаги се дава като платена и никога не се отразява като
неплатена в програмния продукт;
- предаването на стоки на
шофьорите за разнос става със стокова разписка и фактура /предвид периода на
зареждане на дадена фирма/. Тази стока, която е без фактура, е възможно да е на
името на търговския представител, който е взел заявката, но впоследствие след
уточнение на количествата и сумата от съответните клиенти се издава фактура,
която да може да е на повече от една фирма. Към момента на изписване
операторката не знае на коя фирма да фактурира;
- ако за стока по стокова
разписка се получи плащане в момента на доставката, фискален бон и фактура се
издават в 5 – дневен срок или до края на текущия месец;
- фактури с „1“, „2“, „3“, „4“ и т.н. се
издават винаги когато се работи с две или повече бази и когато работния процес
изисква това;
- представените данни в таблица
1 към ИПДПОЗЛ е информация за реализираните отчети за продажби от всяка база
данни. Продажбите са повече от отчетените в програмата, тъй като има издадени
касови бележки, за които не се изисква ползването на програмен продукт.
Продажбите на ядки „Ройс“ са с номера на фактури „3“ и „4“ и са пускани от
преносим касов апарат;
- средна надценка на продажбите е 9%.
Ревизиращият екип е направил
констатацията, че в хода на ревизията не са представени заверени копия на
документи, отразяващи предаването на стоките, както и справка по кои стокови
разписки са издадени фактури в по-късен период. При проверките е извършена и
инвентаризация на наличните стоки в складовите помещения и на стоките налични в
микробусите на дружеството. Същото не е предоставило информация за стоки на
път, както и не е извършена инвентаризация на всички МПС на дружеството, т.е.
не е определена действителната наличност на стоките на дружеството към момента
на инвентаризацията. Поради това ревизиращият екип е счел за недоказано
твърдението, че продажбите се декларират в по-късен период след отчитане на
служителите, т.е. издават се стокови разписки, а в последствие се фактурират
продажби. За да се достигне до този извод е взето предвид и това, че микробусите на
дружеството излизат и се прибират в складовата база на „Сортови семена“ всеки
работен ден и при тръгване стоката в тях се пълни на база направени заявки от
предходни дни. Дружеството има само едно регистрирано фискално устройство за
търговия без стационарен обект, а има регистрирани 12бр. превозни средства
/микробуси/ за разносна търговия. Органът по приходите е счел, че ако микробус
излезе със стока, която не е заявена предварително, то той би извършвал
доставки на стоки без да е издаден документ за доставката съгласно изискванията
на ЗДДС и Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за отчитане на продажбите в
търговските обекти.
При ревизията било установено, че през
ревизирания период дружеството е имало регистрирани 4 бр. ЕКАФП за отчитане на
продажбите в брой – три от тях са по складовите помещения и един мобилен,
използван за разносна търговия в микробус марка Ситроен с рег. №А3932КТ. Това според
органа по приходите, също е предпоставка за неотчитане на продажби на стоки,
тъй като в случай, че фирмата е възприела практика, а такава не е декларирана
при проверката, да издава фактура за всички доставки, направени през месеца към
всеки един клиент, то би следвало в края на месеца да няма разлика между
декларираните продажби и установените в ПП „Микроинвест Склад Про“. В декларациите
попълнени по време на обезпечаване на информацията от програмния продукт
задълженото лице е посочило, че същият се използва за складова програма и за
отчитане на продажбите. При проверките и ревизиите не са представени
доказателства за предоставени стоки на консигнация и/или на отговорно пазене,
нито сключени договори за такива с контрагенти. Видно от таблица „Oper Type“ в програмния продукт ако
има предоставени стоки на консигнация и/или на отговорно пазене, то би следвало
същите да излязат от склада със съответния документ и това ще се запише в
програмния продукт като операция с код„15“ даване на консигнация.
Според ревизиращия екип, ако е
вярно и твърдението, че от едната база данни се издават стокови разписки за
едни количества, а се фактурират различни стоки като вид и количество, това представлява
нарушение на счетоводното и данъчното законодателство, тъй като се доставят
едни стоки по стокови разписки – и за тях не се издават задължителните фактури
за доставка, а се фактурират съвсем различни количества и стоки, които не са
доставени, като в същото време начисленият ДДС по тези фактури е дължим на
основание чл.85 от ЗДДС. Направен е изводът, че сумите се отнасят за различни
продажби и освен това в ПП е възможно към дадена стокова разписка да се издаде
съответна фактура, т.е. да се обвърже изписаната стока по стокови разписки с
фактурираната такава.
Органът по приходите е
анализирал продажбите /дадени като продажби в таблица „Operations“/, по които
има издадени фактури /имат съответстващ запис в таблица Documents и запис в
колона InvoiceNumber/, и ги е сравнил с дневниците за продажби за ревизирания
период. Установил е, че всички продажби с фактури от програмния продукт
съответстват на декларираните в дневниците за продажбите и при анализа е съпоставил
сбора им с декларираните продажби от програмен продукт от „АЛЕКСИЕВ-76“ ЕООД. Въз основа на това е направил
извода, че установените при анализа разлики между декларираните продажби в
дневниците за продажби към справките-декларации за ДДС и установените приходи в
ПП „Микроинвест Склад Про“ се дължат на укрити приходи в резултат на неотчитане
на продажби на стоки.
В хода на ревизията е извършена
съпоставка на декларираните от ревизираното дружество фактури за покупки в
дневниците за покупки към справките-декларации за ревизирания период и
декларираните към него от доставчици. Органът по приходите е установил
невключени фактури за покупки на стоки с предмет на дейността на дружеството и
кредитни известия за ревизирания период.
Въз основа на установеното
органът по приходите е взел решение за преминаване към облагане по особения ред
на чл.122 от ДОПК поради наличието на обстоятелствата на чл.122, ал.1, т.2, т.4
и т.8 от същия, а именно: наличие на неотчетени приходи, воденото счетоводство
не дава възможност за определяне на основата за данъчно облагане. На „АЛЕКСИЕВ-76“
ЕООД e връчено уведомление на основание чл.124,
ал.1 от ДОПК с №
Р-02000219002526-113-001/11.09.2019 г. на ТД на НАП Бургас, с което му е указано, че основата за
облагане за корпоративен данък и ДДС за ревизирания период ще се определи по
реда на чл.122 от ДОПК и му е дадена възможност да предостави доказателства и
да вземе становище. Тъй като ревизията се извършва
по реда на чл.122 от ДОПК, ревизиращият екип е приел, че стойността на неотразените
в счетоводството, и в последствие продадени стоки, както и неотразените
кредитни известия е включена в размера на определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа.
Освен неотчетените
продажби по данни от анализа на ПП, органите по приходите са констатирали и
неправомерно ползван данъчен кредит в размер на 295.68 лв. за данъчния
период от 01.12.2016 г. до 31.12.2016г. по издадената от „Възраждане Касис“ ООД фактура № **********/07.09.2015г. с данъчна
основа 1 478.40 лв., която е отразена два пъти в дневниците за покупките за
данъчните периоди от 01.09.2015г. до 30.09.2015г. и от 01.12.2016г. до
31.12.2016г.
Въз основа на всички установени факти и
обстоятелства в хода на ревизията е определена нова данъчна основа по чл.122,
ал.2 от ДОПК, на база на която са определени задължения по ЗКПО и ЗДДС, както
следва:
1. По ЗКПО:
За да определи основата за облагане с
корпоративен данък органът по приходите е използвал обобщените данни за
неотчетените приходи от двата склада на дружеството /без пчеларския магазин/,
отразени в колона 5 в таблица на стр.20-22 от РД. Извлечени са данните за
размера на неотчетените приходи в годишен размер за всяка от ревизираните
години, както следва: 1 723 738,38 лв. за 2015г., 2 228 665,44лв. за
2016г. и 1 581 850,85 лв. за 2017г.
Същевременно, с оглед спазване
изискванията на счетоводното законодателство по отношение признаването на
приходи, ревизиращите са признали и разходи, свързани с горецитираните приходи
представляващи отчетната стойност на стоките, продажбата на които не е
отчетена. В тази връзка е използвана декларираната надценка от 9%, с помощта на която е определен
размера на неотчетените разходи за всяка от ревизираните години, както следва:
1 581 411,36 лв. за 2015г., 2 044 647,19 лв. за 2016г. и 1 451
239,31лв. за 2017г.
На база така определените приходи и
разходи по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК е определена нова данъчна основа,
вследствие на което е установено допълнително задължение за корпоративен данък
за трите ревизирани години в горепосочените размери ведно със съответните лихви
за забава, на основание чл.175 от ДОПК във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ.
2. По ЗДДС:
С цел определяне на нетните приходи от
продажби и дължимия ДДС, съдържащи се в установените разлики между данните от
ПП и отчетените продажби в справките-декларации за ДДС по месеци, на основание
чл.53, ал.2 от ППЗДДС органът по приходите е изчислил данъчната основа и ДДС за
всеки от разглежданите периоди, като получените данни са представени в колона 5
и 6 на таблица на стр.42-43 от РД. Вследствие на тази констатация, на основание
чл.86, ал.2 от ЗДДС е определен допълнително дължим ДДС за данъчните периоди от
01.01.2015г. до 30.09.2017г. в общ размер на 1 106 867,22лв. върху
определената от него по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчна основа.
На основание чл.69, ал.1, т.1 и чл.71,
т.1 от ЗДДС ревизиращият екип е отказал
право на приспадане на данъчен кредит на „АЛЕКСИЕВ-76“
ЕООД по издадената от „Възраждане Касис“ ООД
фактура № **********/07.09.2015г. в размер на 295.68 лв. за данъчен период от
01.12.2016 г. до 31.12.2016г., в който е включена за втори път в дневниците за
покупки и справката-декларация и е ползван неправомерно повторно данъчен
кредит.
В хода на съдебното производство
са допуснати и възложени основна и допълнителна съдебно-технически експертизи,
заключенията по които са изготвени от Щилиян П., както и основна, и допълнителна съдебно-счетоводни
експертизи, заключенията по които са изготвени от А.С.М.. Заключения по двете
експертизи не са оспорени и са приети по делото.
Вещото лице П. е посочило
в основното си заключението, че Microinvest Склад Pro е програма за управление на складово стопанство, която позволява да бъдат
контролирани всички процеси, свързани с управление на производствената и
търговската дейност - от заприходяването на стоки и материали, през
производство на продукция /ако има такова в фирмата/ до продажба на стоките или
готовата продукция. Програмата има множество справки, които да дават
информация както за текущите дейности, така и обобщена информация за определени
периоди от време, групи от стоки или клиенти и доставчици. Към допълнителното
заключение на СТЕ вещото лице е приложило 1 брой оптичен носител на който е записал информацията от база
данни BAZA2012 за периода януари-септември 2015г. във формат Excel, като всеки
месец е в отделен файл.
Вещото лице М. е посочила в
основното си заключение, че процесната ревизия е извършена по реда на чл.122, ал.1, т.2 , т.4 и
т.8, а дължимият данък по ЗКПО е определен на основание чл.122, ал.2 от ДОПК.
По отношение технологията на водене на счетоводството на ревизираното дружество
вещото лице е посочило, че при съпоставка с подадените данъчни декларации, не са
открити разлики в начисления и платен корпоративен данък, съобразно изготвените
от нея таблици 2,1, 2,2, 2,3, 2,4, 2,5 и 2,6.
Посочила е също така, че според
данните от ревизионния доклад и Дневниците за продажби за 2016г., в табл.3,3 е
отразила разликите в основата по която е начислен ДДС, които са несъществени и
несъотносими към спора по делото.
Според М. в отговор на третия въпрос от
заключението, съобразно анализа на проверената от нея налична информация, може
да се стигне до заключението, че НАП имат основание да считат, че не са
декларирани всички обороти, тъй като няма обвързаност между имената на
контрагентите в търговския софтуер и издадените фактури, съществуват разлики в
наименованията на продадените и фактурирани стоки, както и има липсващи номера
на стокови документи. Посочила е, че дори да бъде прието, че вторият, дублиращ
софтуер, не е издавал търговски документи, а само счетоводни, то разлика между
данните в складов и счетоводен софтуер фигурират. В отговор на четвъртия въпрос
М. е посочила, че е направила
сравнение между издадените стокови разписки от софтуер Микроинвест Склад Про за
м.01.2016г. и Дневник продажби по ЗДДС за същия период, при което открила
множество несъответствия, описани преди това в изложението й. Вещото лице освен
това е посочила, че установила наличието на частична връзка между издадените стокови разписки
и издадените фактури, като съществуват контрагенти, за които няма издавани
стокови разписки, както и такива на които понякога е издавана, а в друг момент
не е издавана фактура, поради което не може да бъде установено каква е сумата
на данъчното отклонение.
Крайният извод на заключението на вещото лице М. е,
че органите на НАП имат основание да приемат, че издадените фактури и стокови
разписки са две различни неща, доколкото е невъзможно да бъде установена пряка
връзка между тях.
Този
извод се потвърждава от вещото лице и със заключението на допълнителната ССчЕ,
а именно че органите на НАП имат
основание да считат, че не са декларирани всички обороти, тъй като няма
обвързаност между имената на контрагентите в търговския софтуер и издадените
фактури, съществуват разлики в наименованията на продадените и фактурирани
стоки, както и има липсващи номера на стокови документи, како дори да бъде
прието, че вторият, дублиращ софтуер, не е издавал търговски документи, а само
счетоводни, то съществува съществена разлика между данните в складов и
счетоводен софтуер.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК след изчерпване на фаза на
административния контрол, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването – ревизираното дружество.
Разгледана по същество същата се
преценя като неоснователна
поради следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Бургас е Ревизионен
акт № Р-02000219002526-091-001/02.04.2020г.
и РА за поправка на РА № П-02000220072820-003-001/28.04.2020г., издадени от Р.К.Т.на
длъжност началник сектор, възложил ревизията и С.З.Ч.на длъжност главен
инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 195/28.09.2020г.
на Ирена С. Андонова - директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас при Централно управление на Национална агенция по приходите, с
които са
установени данъчни задължения на дружеството-жалбоподател, както следва:
корпоративен данък в размер на 14 232.70
лева и лихва за забава в размер на 5 784.86 лева за периода от
01.01.2015г. до 31.12.2015г.; корпоративен данък в размер на 18 401.82 лева и лихва за забава
в размер на 5 613.00 лева за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.;
корпоративен данък в размер на 13 061.15
лева и лихва за забава в размер на 2 631.61 лева за периода от
01.01.2017г. до 31.12.2017г. и ДДС за периода от 01.01.2015г. до 30.09.2017г. в
размер на 1 107 162.90 лева ведно с лихвите за забава в размер на 417
907.65 лева.
Ревизионният акт е издаден от
компетентен орган, овластен с нормата на чл.119, ал.2 от ДОПК, в обема на
правомощията му, в резултат на надлежно възложена ревизия съгласно чл.112 и
чл.113 от ДОПК, проведена от орган по приходите, определен от Заповед за
възлагане на ревизия № Р-02000219002526-020-001/16.04.2019г., изменяна със
Заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия: №
Р-02000219002526-020-002/01.07.2019г.; № Р-02000219002526-020-003/01.08.2019г.;
№ Р-02000219002526-020-004/03.09.2019г. Ревизионният акт е издаден в рамките на
законоустановените срокове в съответствие с изискванията на разпоредбата на
чл.120 от ДОПК относно формата и съдържанието му. С оглед изложеното съдът
намира, че не са налице пороци касаещи формалната и процесуална
законосъобразност на оспорения административен акт. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение в
хода на ревизионното производство поради факта, че ревизионният доклад е
съставен след изтичане на определения в чл.117, ал.1 от ДОПК срок, тъй като
това не го е възпрепятствало да упражни ефективно правото си на защита и освен
това посоченият в цитираната разпоредба срок не е преклузивен, а инструктивен.
В ревизионния
акт са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване.
Ревизиращият орган е извършил анализ на всички събрани доказателства, относими
към облагането на жалбоподателя с данък върху добавената стойност за спорните
периоди. Изложил е подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния
доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са
законоустановените срокове за съставяне на ревизионния акт. На проверяваното
дружество е връчено Уведомление на основание чл.124, ал.1 от ДОПК изх.№
Р-02000219002526-113-001/11.09.2019г., което било връчено на дружеството по
електронен път на 16.09.2019г., като му е указано, че основата за облагане с
корпоративен данък и ДДС за ревизирания период ще се определи по реда на чл.122
от ДОПК и му е дадена възможност да предостави доказателства и вземе становище.
В определения
му 14-дневен срок ревизираното лице е представило декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК.
С оглед
изложеното, съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи
до отмяната му на това основание.
В ревизионния
акт са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване.
Ревизиращият орган е извършил анализ на всички събрани доказателства, относими
към облагането на жалбоподателя с данък върху добавената стойност за спорните
периоди. Изложил е подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния
доклад, който е неразделна част от ревизионния акт.
Съдът намира, че
ревизионният акт е издаден в съответствие с материалните разпоредби на закона
предвид следното:
Жалбоподателят оспорва начинът по който органа по
приходите е определил данъчната основа за облагане по ЗДДС и ЗКПО, без да вземе
предвид действителния начин на работа на търговското дружество, действителния
размер на наличната стока и този на осъществените продажби, както и
действителния размер на генерираните от дружеството приходи.
Съгласно нормата на чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите
може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена
от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата посочени в т.1-8. В ревизионното производство, от извършените
процесуални действия, надлежно обективирани в приложени по ревизионната
преписка протоколи, органът по приходите правилно и обосновано е приел
наличието на предпоставките, визирани в чл.122,
ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, т.е. неотчетени
приходи и начин на водене на счетоводство на дружеството, който не дава
възможност за определяне на действителната основа за данъчно облагане. Презумпцията за вярност на констатациите на
ревизионния акт е установена в разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, съгласно
която в производството по обжалването на ревизионния акт, при извършена ревизия
по реда на чл.122, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е
подкрепено със събраните доказателства, както е в настоящия случай. От дружеството-жалбоподател
не са ангажирани доказателства, които да опровергаят приетата за установена
фактическа обстановка и изведените въз основа на нея изводи от страна на
ревизиращия орган.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е налице дублиране на
данните в основната и така наречената „помощна“ база данни при анализ на
данните за продажбите в таблици „Operation“
и „Payments“, тъй като е установено, че няма съвпадение
нито на номерата на издадените документи, нито на дати, клиенти или суми, за
периодите в които има презастъпване на продажби. Жалбоподателят не е представил
доказателства и относно твърдението си, че е издавал стокови разписки от
първата база, без да издава съответните фактури за тях, като впоследствие е
издавал фактури за тях от втората база. Не
е доказана и другата защитна теза на жалбоподателя, че извършените от
дружеството продажби се декларират в по-късен период след отчитане на
служителите. По време на ревизията е установено, че дружеството е имало само
едно регистрирано фискално устройство за търговия без стационарен обект и то
само за периода от 12.10.2017г. до 06.12.2017г., като същевременно е
притежавало 12 бр. превозни средства /микробуси/ за разносна търговия. Органът
по приходите правилно е достигнал до извода, че ако микробус излезе със стока,
която не е заявена предварително, то той би извършвал доставки на стоки без да
е издаден документ за доставката съгласно изискванията на ЗДДС и Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ за отчитане на продажбите в търговските обекти. Този
извод се подкрепя и от извършената на 07.09.2017г. проверка от органите по
приходите, когато е констатирано нарушение - неиздаване на фискален бон при
извършване на продажба в брой и несъответствие на паричните средства в касата
на дружеството в размер на 1 253.58 лв. и при наблюдението извършено в
същия ден е установено значително завишение на оборотите от продажба на стоки.
Неоснователен е и аргументът на жалбоподателя, че описаните в таблиците
обороти на дружеството са нереални и сумата, която се претендира, надвишава
многократно наличностите на стоки, с които работи дружеството. Видно от
изложеното в ревизионния доклад, при ревизията е извършена съпоставка на
декларираните от задълженото лице фактури за покупки в дневниците му за покупки
по ЗДДС и декларираните от неговите доставчици в подадените от тях дневници за
продажби по ЗДДС, при която е установено, че има неотразени фактури за покупки
от страна на „Алексиев-76“ ЕООД. Посочено е, че неотразените фактури са
издадени от доставчици на стоки, от които ревизираното дружество обичайно
закупува стоки за търговската си дейност през ревизирания период.
Въз основа на гореизложеното ревизиращият екип правилно е приел, че
установените при анализа разлики между декларираните продажби в дневниците за
продажби към справките-декларации за ДДС и установените приходи в ПП
„Микроинвест Склад Про“ се дължат на укрити приходи в резултат на неотчитане на
продажби на стоки. С оглед на това ревизията е преминала по реда на чл.122 от ДОПК, поради което съобразно разпределението на доказателствената тежест,
задължение на ревизираното лице е да опровергае това, като подкрепи своите
твърдения си със съответните документи или други доказателства.
Горните
изводи се подкрепят и от изготвените по делото основно и допълнително
заключение на възложената съдебно-счетоводна експертиза, а именно, че издадените фактури и стокови разписки са с
различно съдържание, поради което е невъзможно да бъде установена пряка връзка
между тях и органите на НАП имат основание да считат, че не са декларирани
всички обороти. Освен това според вещото лице, не е налице обвързаност между
имената на контрагентите в търговския софтуер и издадените фактури, съществуват
разлики в наименованията на продадените и фактурирани стоки, и има липсващи
номера на стокови документи.
Съдът кредитира напълно изводите в
заключението на ССчЕ, който са
аргументирани и обосновани, тъй като се основават на информацията,
придобита от използваната от дружеството програма за управление на складово
стопанство Microinvest Склад
Pro, която според вещото
лице П. позволява да бъдат
контролирани всички процеси, свързани с управление на производствената и
търговската дейност - от заприходяването на стоки и материали, през
производство на продукция /ако има такова в фирмата/ до продажба на стоките или
готовата продукция и съдържа множество справки, които да
дават информация както за текущите дейности, така и обобщена информация за
определени периоди от време, групи от стоки или клиенти и доставчици.
С оглед изложеното следва да се приеме, че ревизиращият екип правилно е
определил разликите между данните от ПП „Микроинвест Склад Про“ за извършени
продажби и декларираните от ревизираното дружество данъчни основи на
извършените от него облагаеми доставки и ДДС в справките-декларации за ДДС за данъчните
периоди от 01.01.2015г. до 30.09,2017г. и на основание и чл.86, ал.2 от ЗДДС
във връзка с чл.53, ал.2 от ППЗДДС обосновано е определил допълнително дължим
ДДС за данъчните периоди от 01.01.2015 г. до 30.09.2017 г. в общ размер на 1
106 867,22 лв. върху определената от него по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК
данъчната основа на недекларираните доставки, както и съответните лихви за
забава.
При определяне задълженията на дружеството по ЗКПО за ревизирания период,
органът по приходите е изчислил правилно размера на неотчетените приходи за
всяка от ревизираните години, като в съответствие с изискванията на
счетоводното законодателство по отношение признаването на приходи, е признал и направените
от дружеството разходи, използвайки декларираната от ревизираното лице надценка
- 9%, с помощта на която е определен размера на неотчетените разходи за всяка
от ревизираните години. В резултат с обжалвания ревизионен акт са определени
задължения по ЗКПО както следва: корпоративен данък за 2015г. в размер на 14 232,70
лв. ведно с лихви 5 784,86 лв.; корпоративен
данък за 2016г. в размер на 18 401,82 лв. ведно с лихви 5 613.00 лв. и корпоративен
данък за 2017г. в размер на 13 061,15 лв. ведно с лихви 2 631,61 лв.
Предвид разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, че в производството по
обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното и
тъй като в административното и съдебното производство, същите не са оборени от
жалбоподателя следва, че жалбата му срещу ревизионният акт е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с
оглед заявеното от процесуалния представител на ответника
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.161,
ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.8, ал.1, т.6 от Нaредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 14 284.39
лева, съобразно
материалния интерес, както и разноските за възнаграждение на вещо лице в размер
на 200.00 лева.
Водим от горното и на основание
чл.160 от ДОПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АЛЕКСИЕВ-76“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. “Изгрев“ бл.7,
вх.4, ет.8, ап.27, представлявано от управителя И. Тодоров Алексиев, против Ревизионен
акт №
Р-02000219002526-091-001/02.04.2020г. и РА за поправка на РА №
П-02000220072820-003-001/28.04.2020г., издадени от Р.К.Т.на длъжност началник
сектор, възложил ревизията и С.З.Ч.на длъжност главен инспектор по приходите
при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 195/28.09.2020г. на Ирена С.
Андонова - директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
Бургас при Централно управление на Национална агенция по приходите, с които са установени
данъчни задължения на дружеството-жалбоподател, както следва: корпоративен
данък в размер на 14 232.70 лева и лихва
за забава в размер на 5 784.86 лева за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2015г.; корпоративен данък в
размер на 18 401.82 лева и лихва за забава в размер на 5 613.00 лева за
периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.; корпоративен данък в размер на 13 061.15 лева и лихва за забава
в размер на 2 631.61 лева за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. и ДДС
за периода от 01.01.2015г. до 30.09.2017г. в размер на 1 107 162.90
лева ведно с лихвите за забава в размер на 417 907.65 лева.
ОСЪЖДА „АЛЕКСИЕВ-76“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ж.к.“Изгрев“ бл.7, вх.4, ет.8, ап.27, представлявано от управителя И. Тодоров
Алексиев да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр.Бургас при
Централно управление на Националната агенция за приходите направените по делото
разноски за възнаграждение на вещо лице и юрисконсулт общо размер на 14 484.39
лева /четиринадесет хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и тридесет и
девет стотинки/.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: