№ 9556
гр. София, 30.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20221100108022 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.130 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от „О.Б.Б.“ АД срещу С. Ц.
Й., иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че последната
дължи на ищеца следните суми: - 362 223.38 евро неплатена главница, ведно със
законна лихва за периода от 23.10.2012 г. до изплащане на вземането; 23 325.70 евро
договорна лихва за периода от 10.12.2011 г. до 22.10.2012 г; 246.08 евро наказателна
лихва за периода от 10.12.2011 г. до 22.10.2012 г.; 24 685.60 лева разноски по делото,
дължими по договор за ипотечен кредит от 11.12.2007 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ № 50036/2012 г. по описа на Районен
съд - гр. София, направените по настоящото дело разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Претендира се присъждане на направените разноски в заповедното
производство.
В условията на евентуалност да бъде установено дължимост и ползващо се с право
на принудително изпълнение на вземането на Банката от ответницата С. Ц. Й. по
Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 17.07.2007г. за
неизплатените съгласно договора за кредит вноски с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на присъдено нещо.
С оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съдът намира, че
в рамките на процеса са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл. 430, ал.1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД,
имащи за предмет сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.10.2012 г. постановена по ч.гр.д.№
50036/2012 г. по описа на СРС, I ГО, 64-ти състав.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 50036/2012 г. по описа на СРС, I ГО, 64-ти
1
състав, по заявление от 23.10.2012г., подадено от "О.Б.Б." АД срещу С. Ц. Й., е
издадена на 30.10.2012г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 362 223,38 евро-
неплатена главница по договор за кредит от 11.12.2007 г., ведно със законна лихва за
периода от 23.10.2012г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 23
325,70 евро за периода от 10.12.2011 г. до 22.10.2012 г., наказателна лихва в размер на
246,08 евро за периода от 10.12.2011 г. до 22.10.2012 г. и 24 685,6 лв. разноски по
делото, а именно: 15 091 лв. държавна такса и 9 594,60 лв. възнаграждение на адвокат.
Посочено е, че вземането произтича от договор за ипотечен кредит от 11.12.2007г.
По заповедното производство е представен препис от Поканата за доброволно
изпълнение с изх. № 36745/20.11.2012 г. по изп. дело № 20127900402707, с
приложената към нея заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 50036/2012г. по
описа на СРС, която видно от оформената разписка, същата е връчена лично на
длъжника С. Й. на 27.11.2012 г. В законовия двуседмичен срок по чл.414, ал.2 ГПК
длъжникът Й. не е депозирала възражение, нито е оспорила вземането, поради което
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, съгласно чл.416 ГПК е влязла в
сила.
На 07.01.2022г. по заповедното производство е постъпило възражение от С.
Ц. Й., че не дължи суми по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от
09.04.2022г. заповедният съд е изискал справка от съдебния изпълнител за връчване на
заповедта за изпълнение на С. Й., наред с покана за доброволно изпълнение. По делото
е постъпила справка от съдебния изпълнител, от която се установява, че поканата за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 27.11.2012г.
С разпореждане № 20042270 от 14.06.2022г., заповедният съд е приел, че е
налице депозирано в срок възражение и указал предявяване на иск в едномесечен срок
съгл.415 ГПК. Исковата молба с вх.№ 48009 от 28.07.2022г. на “О.Б.Б.” АД е
депозирана в СГС с предявен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 от
ГПК , във вр. с чл.417 от ГПК.
Съобразно дадените указания на съдилищата с т.10а от ТР № 4/2013 от
18.06.2014 г. на ОСГТК, правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални
процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. При обусловеността на
правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника
служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието
на възражение на длъжника по чл. 414, ал.1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал.2
ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в
заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415,
ал.1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.
2
Видно от материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д.№
50036/2012 г. по описа на СРС, I ГО, 64-ти състав, издадената заповед за незабавно
изпълнение е влязла в сила на 12.12.2012г., с оглед липсата на възражение в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, след връчване на заповедта на 27.11.2012г., поради което и не са
настъпили предпоставките по чл.415 ГПК за предявяване на иск за установяване
съществуване на вземането. Като е приел противното, заповедният съд е дал на
заявителя неправилни указания с Разпореждане от 14.06.2022г., че са налице
предпоставките за преминаване на заповедното дело към исково производство по реда
на ГПК. В изпълнение на това разпореждане, заявителят е предявил в срок исковата
молба за установяването на вземането си, за което е била издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, по която е образувано и настоящото производство.
С оглед на гореизложеното, настоящия състав намира, че предявения иск с правно
основание чл.422 от ГПК е недопустим, поради липса на правен интерес. Само
подадено в срок възражение срещу заповед за изпълнение има за последица възникване
на правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземането по реда на
чл.422 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК, като на общо основание исковия съд следва да
прецени всички предпоставки за допустимост на иска, вкл. и наличието на подадено в
срок възражение от длъжника, без да е обвързан от преценка на заповедния съд. /в този
см. задължителните указания по т.5.а. от ТР №4/ 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК на ВКС/
Съдът намира, че в случая за ищеца липсва правен интерес от съдебно
установяване на паричните притезания, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Длъжникът С. Й. не е възразила срещу заповедта в законоустановения срок, поради
което и заповедта е влязла в сила, а формираната въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение изпълнителна сила е стабилизирана. С влизане в сила на
заповедта за изпълнение съществуването на вземането по нея вече не може да се
оспорва от длъжника и при непредявено възражение по чл. 414 ГПК против заповедта
за изпълнение по чл. 417 ГПК, липсва правен интерес от предявяване на установителен
иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В случай, че такъв е вече предявен, то
производството е недопустимо, поради което подлежи на прекратяване.
Последователната съдебна практика е в смисъл, че с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК
кредиторът цели последицата от чл. 416 ГПК снабдяване с изпълнителен лист, като
при допуснато незабавно изпълнение и стабилитет на изпълнителното основание, с
оглед удовлетворяване на субективното си материално право, което е и правният
интерес на предприетата защита. Удовлетворяване на този правен интерес с
влизане в сила на заповедта за изпълнение води до безпредметност на водене на
исково производство.
Настоящият състав на съда намира и тези искове за недопустими. На първо
място, поради приетото от настоящата инстанция обстоятелство, че за същото вземане
3
на ищеца е била издадена влязла в сила заповед за изпълнение, по която вземането е
установено като безспорно, и същата е породила изпълнителна сила, която е
стабилизирана, с изтичане срока за възражение и са настъпили последиците по чл.416
ГПК. Поради установената безспорност на вземането, както и наличие на
изпълнителен титул за ищеца за принудително събиране на вземането му, осъдителен
иск също е лишен и от правен интерес.
Предвид обстоятелството, че предявените искове са лишени от правен интерес и
процесуално недопустими, на основание чл.130 от ГПК исковата молба следва да бъде
върната, а производството прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК, искова молба от 28.07.2022г., подадена
от ищеца „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, в частта по предявеният установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.417 от ГПК против ответника – С. Ц. Й., ЕГН
**********, за установяване съществуване на вземането за следните суми: 362 223.38
евро неплатена главница, ведно със законна лихва за периода от 23.10.2012 г. до
изплащане на вземането; 23 325.70 евро договорна лихва за периода от 10.12.2011г. до
22.10.2012г; 246.08 евро наказателна лихва за периода от 10.12.2011г. до 22.10.2012г.;
24 685.60 лева разноски по делото, дължими по договор за ипотечен кредит от
11.12.2007г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№ № 50036/2012 г. по описа на Районен съд - гр. София, поради недопустимост на
предявените искове предвид липсата на правен интерес, и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 8022/2022 г. на СГС, ГО, І-7 състав, като инициирано по
недопустим иск.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба от 28.07.2022г., подадена от
ищеца „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, в частта по предявеният иск да бъде установено дължимост и ползващо се с
право на принудително изпълнение на вземането на „О.Б.Б.“ АД от ответницата С. Ц.
Й. по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 17.07.2007г. за
неизплатените съгласно договора за кредит вноски с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на присъдено нещо.
ПРЕКРАТЯВА производство по гр.д. № 8022/2022 г., описа на СГС първо ГО,
7 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен
срок от получаване на съобщението на страните чрез връчване на препис от
същото.
4
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5