Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 58/11.02.2021 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина
Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 495 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.3 във
вр. ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145
и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба подадена от Г.И.З.
*** против Решение №Ц 2153-11-32 от 26.10.2020год. издадено от Директора на ТП
на НОИ – Монтана, съгласно Заповед №1016-40-645 от 30.05.2016г. с което е отхвърлена,
като неоснователна жалбата й, като е потвърдено изцяло Разпореждане №РВ-3-11-00811133
от 15.09.2020г. издадено на основание чл.114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3 от КСО
от началник отдел КПК при ТП на НОИ – Монтана с което е разпоредено
възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и
раждане за периода от 01.12.2018г. до 18.04.2019г. в размер на 2327,00лева /две
хиляди триста двадесет и седем/ - главница. В жалбата се излагат доводи за упражняване
на трудова дейност, поради което са налице правата и на „осигурено лице“, което
има право да получава парични обезщетения за временна неработоспособност поради
бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до две годишна възраст.
Твърди наличието на трудов договор №015/11.12.2017г. с работодател „Те Г*** “
ЕООД сключен на основание чл.67, ал.1,т.1 от КТ считано от 11.12.2017г. на
длъжност „касиер, счетоводство“, регистриран в регистрите на трудовите договори
в ТД на НАП Монтана. От 11.12.2017г. до 01.12.2018г. сочи, че е била на работа
в „Т*** Г*** “ ЕООД, на длъжност „касиер“,
като е упражнявала трудова дейност, което е видно от таблица за отчитане
явяването и неявяването на работа водена в търговското дружество. Твърди, че е
неоснователно поради наличие на декларация от управителя на дружеството да се
игнорира нейната работа, свързана с издаване и получаване на фактури, подаване
на данъчни декларации, обявяване на отчетите на дружеството по съответния ред.
Сочи, че основателно за времето от 01.12.2018г. до 18.04.2019г. е получила
дължимото обезщетение за бременност и раждане, поради което не дължи неговото
възстановяване, поради липса на основанието по чл.114, ал.2, т.2 от КСО.
Соченото предписание към търговското дружество за заличаване на данните за
осигуряване по реда на чл.5, ал.4 от КСО на работниците в „Т*** Г*** “ ЕООД не и е връчено и не е
влязло в сила, тъй като засяга правата й.
В съдебно заседание оспорващата Г.И.З.
не се явява, представлява се от надлежно упълномощения адвокат З.М. ***, която поддържа
жалбата си по доводи изложени в нея, като ангажира писмени доказателства за
доказване на твърденията си, че З. реално е упражнявала трудова дейност. Моли да
се отмени оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Монтана и потвърденото
с него разпореждане за възстановяване на добросъвестно полученото парично
обезщетение за бременност и раждане за периода от 01.12.2018г. до 18.04.2019г.
в размер на 2327,00лева /две хиляди триста двадесет и седем/ - главница.
Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по оспорването Директора
на ТП на НОИ Монтана, се представлява от надлежно упълномощения старши юрисконсулт
К., която по съществото на делото оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
обжалвания административен акт, тъй като от събраните от административния орган
доказателства и представените в съдебно заседание, не се установява реално
осъществяване на трудова дейност. Наличието на възникнало трудово
правоотношение не е свързано с осигурително такова, което е водещо при
определяне правата на лицето по КСО. Претендира сторените по делото разноски
внесен депозит за изготвяне на експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Монтана, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа
на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл. 118,
ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение
на НОИ може да се обжалва в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от получаването
му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на
териториалното поделение, който в 7 /седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати
заедно с преписката в съда. В настоящия случай, оспореното решение е изпратено
на жалбоподателя по пощата с обратна разписка и е получено лично на 30.10.2020г.,
видно от л.8 от делото, като жалбата е подадена чрез административния орган,
чиито акт се оспорва, до Административен съд – Монтана, на 12.11.2020 г.,
регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Монтана с Вх.№Ц2103-11-7, т.е.
следва да се приеме, че същата е подадена в законноустановения срок по чл. 118, ал.1 КСО, респ. в чл. 149, ал.1
от АПК. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима -
подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна
страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и
интереси и която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
От административната преписка се
установява, че в ТП на НОИ - Монтана с придружително писмо с входящ номер вх.№
Р14-11-999-01-**********/13.08.2018г. приложено на л.15 от делото от
осигурителя „Т***
Г*** “ ЕООД ЕИК * е
представено приложение по образец № 10 към Наредбата за паричните обезщетения и
помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), относно данните от
заявление - декларация, приложение 2 за изплащане на парично обезщетение за
бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл.50, ал.1 и чл.51
от КСО за Г.И.З., ЕГН * като осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Въз
основа на представените документи е начислено и изплатено от НОИ парично
обезщетение за бременност и раждане както следва: с дата на ведомост от
21.12.2018г. за 9 работни дни са изплатени 255.00 лв.; с дата на ведомост от
04.02.2019г. за 22 работни дни са изплатени 560.00лв.; с дата на ведомост от
01.03.2019г. за 20 работни дни са изплатени 560.00лв.; с дата на ведомост от
01.04.2020г. за 20 работни дни са изплатени 560.00лв. и с дата на ведомост от
24.04.2019г. за 14 работни дни са изплатени 392.00лв.
При извършена проверка в Търговския
регистър към Агенция по вписванията се установява, че с учредителен акт от
30.03.2017 г. К*** А*** К*** е учредил търговското дружество „Те Г*** “ ЕООД
ЕИК * с едноличен собственик на капитала К*** А*** К*** , видно от чл.1, ал.2
от учредителния акт приложен на л.16-17 от делото, като в чл.9, ал.2 от него е
посочено, че дружеството се управлява и представлява от управител, определен от
едноличния собственик. Като вписано обстоятелство е посочено, че управител на
дружеството е К*** А*** К*** .
На основание Заповед № ЗР-5-11-
00543323/26.03.2019 на ръководителя на ТП на НОИ – Монтана издадена на осн.
чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване
на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ, видно от л.51
от делото е възложено извършване на проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на „Те Г*** “ ЕООД – К*** с ЕИК * от гл.инспектор в ТП
на НОИ – Монтана - Е*** К*** Д*** , връчена на пълномощника на „Т*** Г*** “ ЕООД – А*** А*** .
Извършената проверка на „Т*** Г*** “ ЕООД – К*** с ЕИК *
с завършила с Констативен протокол №КП-5-11-00591928/10.07.2019г.
В хода на административното производство контролните органи на НОИ при
проверката са установили контакт с едноличния собственик и управител на
дружеството - К*** А*** К*** , като същият в нарочна декларация от 02.07.2019г.
приложена на л.20 от делото декларира, че не е сключвал трудови договори, не
знае за търговската дейност на дружество, нито какви обекти е имало търговското
дружество.
За изясняване извършваната търговска
дейност и възможността за наемане на работници/служители и основателността на
подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за зачитането на осигурителен стаж от
контролните органи на ТП на НОИ - Монтана е подаден сигнал до Националната
агенция за приходите - офис Монтана. В отговор от ТД на НАП Велико Търново,
офис Монтана приложен на л.24-25 от делото е посочено, че подадените данни с
декларация образец № 1 и №6 (които следва да се подават при извършване на
трудова дейност от работници/служители) от „Те Г*** “ ЕООД – К*** с ЕИК * са
„без наличието на правно основание за това“. С предприетите действия по
отношение финансовото състояние на фирмата и отчетените приходи и разходи за
трудови правоотношения за 2017 - 2019 г. е направен извода за „невъзможността
на предприятието да се финансира на база декларираните собствени приходи".
Установено е, че „загубите не са покрити от едноличния собственик на капитала, като
същият не е правил парични вноски в търговското дружество за покриване на
загубата поради лошото му финансово състояние, както и, че приходите по данни
от ЕКАФП са далеч по ниски от осигурителните доходи по трудова дейност –
декларация образец 1.
От А*** А*** - лице упълномощено от К***
К*** съгласно нотариално пълномощно от 27.03.2019 г., са поискани допълнителни
документи относно търговската дейност на „Т*** Г*** “ ЕООД - сключени търговски
договори, банкови извлечения, издавани фактури, които не са представени към
датата на КП.
Съгласно справка от информационната
система на НОИ е видно, че от месец май 2017г. до февруари 2019г. има подадени
данни по реда на чл.5, ал.4 от КСО за служители и работници без да са внасяни
осигурителни вноски за наетите лица. Съгласно справка за общ брой обезщетения и
изплатени суми до март 2019г. от НОИ общо са изплатени 23592,34лв. По
подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО, задължението на осигурителни вноски е в
размер на 39846,00лв.
На основание извършената проверка от
контролните органи на НОИ е издадено задължително предписание ЗД-1-11-00738860/24.03.2020г.
приложено на л.43-44 от делото за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4,
т.1 от КСО за лицата наети по трудови правоотношения. Същото е връчено на „Те Г***
“ ЕООД – К*** с ЕИК * по реда на чл.110, ал.4, изр. второ от КСО чрез поставяне
на съобщение, тъй като не е установено лице на адреса в търговския регистър,
видно от л.39-42 от делото. След изтичане на срока са предприети действия по
служебно заличаване на подадените данни, видно от л.45 от делото.
Жалбоподателката е представила трудов
договор № 015/11.12.2017г., сключен в с.К*** с „Т*** Г*** “ ЕООД с ЕИК * със седалище и
адрес на управление с.К*** , ул.“С*** И***Б***“№26, представлявано от К*** А*** К***
и допълнително споразумение към трудовия договор от 01.01.2018г. приложени на
л.6,7 от делото. В трудовия договор е отразено, че е сключен на основание
чл.67, ал.1, т.1 от КТ за неопределено време. Посочено е, че Г.И.З. ще работи на
длъжност „касиер, счетоводство“ и месторабота със задължения утвърдени от
работодателя, с основно месечно трудово възнаграждение от 460.00 лева, изменено
с допълнителното споразумение на 510.00лева от 01.01.2018г. В трудовия договор
не е посочено кога работникът следва да постъпи на работа и точната му
месторабота на длъжност „касиер, счетоводство“. По делото няма спор, че този
трудов договор е регистриран в НАП.
Въз основа на установеното на
основание чл.114, ал.2, т.2 от КСО е издадено Разпореждане № РВ-3-11-00811133
от 15.09.2020г. от началник на отдел КПК в ТП на НОИ – Монтана с което е
разпоредено възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение за
бременност и раждане за периода от 01.12.2018г. до 18.04.2019г. в размер на
2327,00лева /две хиляди триста двадесет и седем/ - главница от Г.И.З..
Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 117 от КСО с жалба № Ц1012-11-45 от
02.10.2020г. по която е постановено оспореното в настоящото съдебно
производство Решение №Ц 2153-11-32 от 26.10.2020год. издадено от Директора на
ТП на НОИ – Монтана, съгласно Заповед №1016-40-645 от 30.05.2016г. Излагат се
извода, че лицата за който има подадени данни за сключени трудови договори
нямат качеството на осигурени лица по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби на КСО, тъй като не се установяват данни реално да са упражнявали
трудово дейност като една от императивно изискуемите предпоставки по чл. 10,
ал. 1 от КСО за възникване на осигурително правоотношение. За периодите, за
които е изплатено парично обезщетение при бременност и раждане Г.И.З. няма
качеството на осигурено лице по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО, което определя
правото й на осигурителни права регламентирани в разпоредбата на чл. 11, ал.1
от КСО.
По делото са приложени длъжностна
характеристика и заповед за назначаване на Началник на отдел „Краткосрочни
плащания и контрол“ /КПК/ в ТП на НОИ – Монтана, с оглед правомощията на
издателя на разпореждането, както и Заповед №1016-40-645 от 30.05.2016г.
издадена от Директора на ТП на НОИ – Монтана за заместването и при отсъствие от
И*** М*** И*** .
В хода на съдебното обжалване е
открито производство по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, във връзка с което е
приета като неоспорена от страните съдебно почеркова експертиза, която съдът
кредитира, като достоверна и в съответствие със събраните по делото
доказателства и която установява, че подписът в трудов договор
№015/11.12.2017г. за работодател е положен от представителя на „Т*** Г*** “ ЕООД К*** А*** К*** и подписът
за управител на лист 7 в представения оригинал на Трудова книжка №1, попълнена
на Г.И.З. при заверката на „всичко прослужено време“ не е изпълнен от К*** А***
К*** . Трудовата книжка като официален документ досежно отразеното общо
прослужена време в „Т***
Г*** “ ЕООД поради
неистинност на подписа на управител е изключена от доказателствата по делото
съгл. чл.194, ал.2 ГПК във вр. чл.144 от АПК.
При така установената фактическа
обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд Монтана
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Оспореното Решение №Ц 2153-11-32 от
26.10.2020год. е постановено от материално и териториално компетентния по
смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б. "е" от КСО административен орган -
Директор на ТП на НОИ – Монтана, съгласно Заповед №1016-40-645 от 30.05.2016г.
Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със
съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за
мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е
издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност
фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за
реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е.
От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен
орган споделя извода на издателя на административния акт за наличие на
предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на добросъвестно
получена сума за обезщетение за ползван отпуск за временна неработоспособност.
В производството по административен контрол за законосъобразност не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правил,
представляващи основание за отмяната му. Решението е и материално
законосъобразно.
Правилно Директорът на ТП на НОИ –
Монтана е приел, че разпореждането, предмет на контрол е издадено от
компетентен административен орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите
на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт. В настоящия случай разпореждане № РВ-3-11-00811133 от 15.09.2020г. издадено на
основание чл.114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3 от КСО от началник отдел КПК при ТП
на НОИ – Монтана, съобразно приложената длъжностна характеристика.
Разпореждането е обективирано в
изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК
за съдържание и реквизити. В проведеното административно производство не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
представляващи основание за отмяната му. То е издадено след извършена проверка
по реда на чл. 107 от КСО, в хода на която е издадено и влезло в сила
задължително предписание за заличаване на подадените по отношение на
жалбоподателя данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя „Т*** Г*** “ ЕООД. Заличаването е извършено
служебно по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2015 г. при наличие на
предвидените в същата норма предпоставки – неизпълнение на предписанието от
адресата му в указания срок. Заличените данни касаят периода от 01.12.2018г. до
18.04.2019г.в който жалбоподателят е ползвал отпуск за раждане на дете и отпуск
за временна нетрудоспособност по процесните болнични листове. Затова е
законосъобразен изводът на административния орган, че към този момент Г.И.З. не
е имал качеството осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО и съответно
за нея не е възникнало право на обезщетение по чл. 11, ал. 1, т. 1, б. г от КСО. Изплатеното й такова е получено без основание, което е установено при
условията на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Съгласно посочената разпоредба
основание за възстановяване на добросъвестно получени суми е постъпили след
изплащането му доказателства или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане.
В настоящия случай, не е спорно, че
към момента на отпускане на паричните обзщетения за посочените болнични листи,
с оглед данните по чл. 5, ал. 4 от КСО и информацията от регистъра на болничните
листи, жалбоподателката е отговаряла на изискванията на чл. 40, ал. 1 от КСО.
Спор не съществува и относно размера на отпуснатото и изплатено обезщетение за
бременност и раждане в общ размер на 2327,00лева /две хиляди триста двадесет и
седем/.
Спорен от правна страна е въпросът
осъществявала ли е жалбоподателка, през посочения период, трудова дейност на
длъжността, на която е назначена по трудов договор и в какво се е изразявала
тази дейност, за да се направи обоснован извод, че същата е била осигурено лице
по смисъла на КСО. В следствие на извършения контрол и след изплащане на
паричното обезщетение обаче е безспорно установено, че от страна на
жалбоподателката не е извършвана трудова дейност, за която да бъде осигурявана
при процесния осигурител. Едноличния собственик на дружеството осигурител
надлежно е декларирал данни водещи до еднозначен извод, че търговското
дружество няма дейност и същият не е сключвал трудови договори, и не е
утвърждавал и подписвал никаква счетоводна отчетност. В хода на извършена
проверка са събрани доказателства, че през периода 11.12.2017 г. - 22.05.2019
г. жалбоподателката не е работила по трудово правоотношение при „Те Г*** “ ЕООД
и съответно не е бил осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО.
Затова подадените за него данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени. По
същество правилен се явява извода на органите по осигуряването, че спрямо Г.И.З.
са налице нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които са от
значение за определяне на правото и размера на изплатените парични обезщетения.
Представените платежни фишове на
осигурителя „Те Г*** “ ЕООД не съдържат нито подписи на жалбоподателката, нито
на работодателя, респ. осигурителя. Приложеното ксерокопие от книга за дневните
финансови отчети с отразена единствено година 2017г и 2018г., съдържа подписите
на двама касиери, като този на жалбоподателката е с изписано име и подпис под
определеното място за приключил касата, като и в нея липсва име и подпис на
управител, за да се установи, че се касае именно за дейността на „Те Г*** “
ЕООД.
От друга страна приложения трудов
договор, представлява частен документ и по силата на чл. 180 ГПК и дори същият
да съставлява единствено доказателство, че изявлението, което се съдържа в него
е направено от осигурителя и жалбоподателка, то същото не обуславя извод за
реално упражнявана трудова дейност. В
трудовия договор липсва отразяване от кога работникът следва да постъпи на
работа и точната му месторабота на длъжност „касиер, счетоводство“.
Легална дефиниция за понятието
"осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 КСО (бр. 98 от 2016 г.,
в сила от 1.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване
по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски;
осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Съгласно чл. 10,
ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Наличието на валидно
възникнало трудово правоотношение само по себе си не е основание за началото на
осигуряването. То е предпоставка за това, но само в случаите когато лицето е
започнало да упражнява трудова дейност.
Върховният административен съд
многократно е постановявал, че от съдържанието на цитираното определение за
осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря
лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО (в този смисъл са Решение №
314/2016 г. по адм. д. № 3171/2015 г. на ВАС, Решение № 211/2016 г. по адм. д.
№ 3681/2015 г. на ВАС, Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. № 14312/2015 г.
на ВАС и др.). Наличието на трудов договор само по себе си не е достатъчно, за
да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на
обезщетение, тъй като липсва идентичност между трудовото и осигурителното
правоотношение. Изискването на законовата разпоредба на КСО, съдържаща
определението за "осигурено лице", е лицето да упражнява трудова
дейност. Следователно лицето трябва да има сключен трудов договор и валидно
възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в
рамките на това правоотношение.
Отчитайки недобросъвестното поведение
на жалбоподателката, органите на НОИ законосъобразно са разпоредили
възстановяване на недобросъвестно получените парични обезщетения. Издаденото
предписание и последвалото заличаване на данните касаят единствено подателя им
- осигурител, а не жалбоподателката за което се твърди, че е следвало да бъде
уведомена.
По изложените съображения съдът
намира, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от
закона форма и при съответствие с действащите материално-правни разпоредби и
целта на закона, поради което следва жалбата срещу него да се отхвърли като
неоснователна.
С оглед на горното основателна се
явява и претенцията за разноски на ответника с оглед разпоредбата на чл. 143,
ал.4 от АПК вр. чл. 78 ГПК вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната
помощ, поради което ще следва да се присъди сумата от 100.00лева юрисконсултско
възнаграждение и 200.00лева разноски за изготвяне на съдебно графологична
експертиза.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата подадена от Г.И.З. ***
против Решение №Ц 2153-11-32 от 26.10.2020год. издадено от Директора на ТП на
НОИ – Монтана, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата й, като е
потвърдено изцяло Разпореждане №РВ-3-11-00811133 от 15.09.2020г. издадено на
основание чл.114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3 от КСО от началник отдел КПК при ТП
на НОИ – Монтана с което е разпоредено възстановяване на добросъвестно
полученото парично обезщетение за бременност и раждане за периода от
01.12.2018г. до 18.04.2019г. в размер на 2327,00лева /две хиляди триста
двадесет и седем/ - главница, като неоснователна.
ОСЪЖДА Г.И.З. *** да заплати на Директора на
ТП на НОИ - Монтана сумата от общо 300.00лева /триста/ разноски в
производството, както и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на Административен съд - Монтана.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14
- дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: