Решение по дело №11752/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 233
Дата: 9 февруари 2022 г. (в сила от 9 февруари 2022 г.)
Съдия: Елена Маврова
Дело: 20211100511752
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Андреева
Членове:Елена Маврова

Стилияна Григорова
като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно гражданско дело №
20211100511752 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника С.о. срещу разпореждане
за разноските, по изпълнително дело № 20218600401225 на ЧСИ В.М., с което
е отказано да бъде редуциран размера на юрисконсултското възнаграждение
поради прекомерност, както и определения по изпълнителното дело размер на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В жалбата се поддържа, че съгласно чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧСИ, за
събиране на таксите, съдебният изпълнител следва да изготви сметка, а в
конкретния случай е получена единствено покана за доброволно изпълнение.
Сочи, че дължимото възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение,
съгласно чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ за
представителство в изпълнителното производство е от 50 до 100 лв., като
доколкото единственото действие, извършено от процесуалния представител
на взискателя, е депозиране на молба за образуване на изпълнителното дело,
то възнаграждението следва да бъде определено в предвидения минимум.
Поддържа, че възнаграждението е прекомерно, защото общината е погасила
задължението си доброволно в срока за доброволно изпълнение, без да са
били необходими действия по принудително удовлетворяване на вземането на
взискателя. Сочи, че пропорционална такса не следва да се събира върху
събраната сума от паричното вземане, което не е отбелязано в изпълнителния
лист.
Взискателят по изпълнителното дело Застрахователна компания „Л.И.“
АД оспорва частната жалба, като сочи, че по изпълнителното дело е
1
претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, от които 50 лв. на основание чл. 13, т. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и 100 лв. на основание чл. 27 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като последното се дължи за
представителство в изпълнителното производство. Счита, че соченото
възнаграждение не надвишава максимално допустимия размер, съгласно чл.
37 от Закона за правната помощ и не подлежи на преценка от съдебния
изпълнител.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител поддържа,
че жалбата е неоснователна, като сочи, че при образуване на изпълнителното
дело не би могло да се знае дали същото ще бъде доброволно платено или
принудително, дори когато длъжник е институция като С.о.. Сочи, че
дължимата пропорционална така по т. 26 от ТТРЗЧСИ за събиране на вземане
е изчислена съобразно размера на паричното вземане, формиран от
задължението по изпълнителния лист и приетите разноски за адвокатско
възнаграждение.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото,
настоящият състав намира за установено следното:
Жалбата е допустима (ТР 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС), а разгледана по
същество и е основателна.
Изпълнително дело № 20218600401225 на ЧСИ В.М., с рег. № 860 с
район на действие СГС, е образувано на 20.08.2021 г. по молба от
Застрахователна компания Л.И.“ АД срещу С.о., въз основа на изпълнителен
лист от 20.05.2021 г., издаден по ч.гр.д. № 1953/2020 г. на СРС, 74 с-в, въз
основа на който длъжникът С.о. следва да заплати на взискателя сума от
207,54 лв. Към молбата за образуване на изпълнителното производство е
представено пълномощно на процесуалния представител на взискателя –
юрисконсулт П.М.. В молбата е посочено, че на основание чл. 18 ЗЧСИ е
възложено на съдебния изпълнител да направи пълно проучване на
имущественото състояние на длъжника, да направи справки, да набави
документи, книжа и др., както и да определя начина на изпълнението.
Едновременно с поканата за доброволно изпълнение с изх. № 68835 от
23.08.2021 г., в която е посочено, че се дължи и сума от 150 лв., разноски по
изпълнението за възнаграждение на процесуален представител, е наложен
запор по банковите сметки на длъжника в Общинска банка.
Видно от представеното платежно нареждане, дължимите суми по
поканата за доброволно изпълнение, са постъпили по сметка на ЧСИ В.М. на
31.08.2021 г.
На 26.08.2021 г. е подадено възражение от С.о. във връзка със сумата от
150 лв., като със съобщение изх. № 72115/02.09. 2021 г. на ЧСИ, длъжника е
уведомен, че същото се оставя без уважение.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
2
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските. В тази връзка следва да се има предвид, че
разноските следва да се определят към приключване на делото, като се отчете
сложността на делото при релевирано искане за прекомерност на
адвокатското възнаграждение (ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
В разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК е предвидено, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Според нормата на чл. 13, т. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, в ред. преди изм. с „ДВ“ бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.,
дължимото възнаграждение за подготовка на документи за завеждане на дело
- от 15 до 50 лв.; а за представителство в изпълнително производство
възнаграждението е от 50 до 150 лв. (чл. 27 от НЗПП, преди изм. с „ДВ“ бр.
74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.).
Безспорно дължимо е възнаграждение за юрисконсулт за образуване на
изпълнителното дело в размер на 50 лв. Не е налице обаче извършването на
изпълнителни действия от страна на процесуалния представител на
взискателя с цел удовлетворяването на вземането, поради което за разликата
над 50 лв. до претендираните 150 лв. разноски за възнаграждение за
юрисконсулт не се дължат. Извод в обратен смисъл не следва от факта, че е
наложен запор, доколкото това действие е извършено в срока за доброволно
изпълнение и не може да се приеме за същинско такова по водене на
изпълнителното дело. Установява се от представеното изпълнително дело, че
след депозиране на молбата по чл. 426 от ГПК взискателя, няма други
извършени процесуални действия от страна на взискателя, свързани със
събиране на паричния дълг, а и това не е било необходимо, защото наложения
от ЧСИ запор е довел до погасяване на вземането.
Доколкото по изпълнителното дело в изготвената сметка от
20.08.2021г. не е посочен размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съдебният
изпълнител следва да преизчисли размера й, като вземе предвид, че в базата
за изчисляването й, не се включват разноските за възнаграждението за
юрисконсулт по изпълнителното дело.
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу
акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови
3
действия, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в
производството по обжалване действията на органа по изпълнението.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника С.о., отказа, обективиран в
съобщение изх. № 72115/02.09.2021 г. на ЧСИ В.М., да се намалят приетите за
събиране в полза на взискателя разноски за възнаграждение за юрисконсулт
от 150 до 50 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, възнаграждението за
юрисконсулт, прието за събиране в полза на взискателя Застрахователна
компания „Л.И.“ АД, до размера от 50 лв., дължимо за образуване на
изпълнително дело № 20218600401225 на ЧСИ В.М..
ВРЪЩА ДЕЛОТО на ЧСИ В.М., за преизчисляване на размера на
дължимата такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ, съобразно мотивите на настоящето
решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4