Решение по дело №271/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по постъпила по ССЕВ в Административен съд Пловдив жалба на К. Б. Б., с адрес гр. Пловдив, [улица], чрез адвокат М., против Решение № 2153-15-27/22.01.2024г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалба й против Разпореждане № **********/Протокол № N01317/18.08.2023 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Пловдив, с което е отпусната личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 15.02.2023 г. Оспорват се изводите на пенсионните органи за изключения стаж от периода 07.03.1986г.-09.07.1986г. при осигурителя „*****“ и този положен като управител-съдружник в периода 01.01.2009г.-31.10.2009г. в „*****“ООД Пловдив. Твърди се, че неправилно е определен индивидуалният коефициент по чл. 70 от КСО. Иска се отмяна на акта и връщане на административната преписка със задължителни указания. Претендират се сторените в съдебното производство разноски.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуален представител – юрк. М., изразява становище за неоснователност на жалбата, както и за законосъобразност на оспорения акт. Представя подробно становище по съществото на спора, в което обосновава как установените факти по административната преписка са подведени под съответните норми, как е определен индивидуалният коефициент и съответният размер на пенсията. Иска отхвърляне на жалбата, като възразява срещу прекомерения размер на адвокатския хонорар. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По делото са приети представените с административната преписка писмени доказателства, които не са оспорени от страните.

От представената административна преписка се установява следното:

Със заявление с вх. № 2113-15-342/15.02.2023 г.(л.17) К. Б. Б. прави искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО и Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. и Регламент /ЕО/ № 987/2009 г., като декларира периоди на осигуряване във Великобритания.

Към заявлението са представени документи за осигурителен стаж по опис на приложение: трудова книжка № 183/14.09.1979 г., издадена от ДСО „Търговия на едро“ - Пловдив, трудова книжка № 15/04.06.2013 г„ издадена от **** - Пловдив, актове за раждане на деца - 2 броя(л.99-109), проучвателна молба за пенсия за старост и документи за осигурителен стаж във Великобритания(л.22-25). В хода на административното производство г-жа Б. представя осигурителна книжка № **********/28.07.2023 г.(л.109-115).

Приложен е опис на осигурителния стаж (л. 37-39), справки от осигурителните периоди (л. ­40-41), обобщени суми по осигурителни години и трудови договори(л.73), служебна бележка за осигурителен стаж от 18.05.2023г.(л.20).

С писмо с изх. № 2113-15-342-1/21.02.2023г.(л.42) ръководител ПО при ТП на НОИ Пловдив е изискал от Б. да представи Удостоверение за осигурителен стаж обр. УП3 от ЕИЦ СМК Пловдив за времето 07.03.1986г.-09.07.1986г., тъй като стажът не е оформен в трудовата книжка.

С Д. К. Б. (л.43) е посочила, че не може да представи удостоверение относно трудовия стаж в ЕИЦ СМК Пловдив за времето 07.03.1986г.-09.07.1986г.

По служебен път са изискани документи с писмо с изх. № 2113-15-342-3/21.04.2023г.(л.46) и писмо с изх. № 2113-15-342-13/23.06.2023г.(л.60) за установяване данни за осигурителен стаж и доход на К. Б. по отношение самоосигуряването й в „****“ООД.

Не е зачетен осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице - съдружник в „******“ ООД - Пловдив за периода от 01.01.2009 г. до 31.10.2009 г., тъй като съгласно констативен протокол № КВ-5-15-01353184/16.05.2023 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив (л.26) за цитирания период за фирма „*****“ ООД - Пловдив няма данни да е извършвала дейност и няма основание за внасяне на осигурителни вноски.

С изх. № 2113-15-342#9/26.05.2023 г., след изясняване на положения от г-жа Б. осигурителен стаж в България, чрез системата за Електронен обем на социално осигурителна информация между България и ЕС (ESSI), са изпратени формуляри Р2000 (проучване на молба за пенсия за старост), Р5000 (осигурителни периоди) и Р4000 (информация за осигурителната история на осигуреното лице), с искане за издаване на решение на пенсия - формуляр Р6000 и формуляр Р5000 с потвърдени периоди на осигуряване във Великобритания.(л.44 и сл., л.68 и сл.)

С формуляр Р5000 с вх. № 2113-15-342#12/20.06.2023 г., са потвърдени периоди на осигуряване във Великобритания за периода от 06.04.2017 г. (без дублиране на осигурителен стаж в България) до 14.02.2023 г. (датата, преди датата на придобиване право на пенсия за ОСВ - 15.02.2023 г.), с прекъсване, с продължителност за право и размер на пенсията - 05 г. 00 м. и 05 дни.(л.57 и сл.)

С разпореждане № **********/Протокол № N01317/18.08.2023 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, на К. Б. Б. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г. , считано от 15.02.2023 г.

По представените редовно оформени документи, данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и представените в хода на административното производство документи, е зачетен осигурителен стаж в България, положен за времето от 13.09.1979 г. до 16.11.2017 г. с прекъсване, с продължителност 32 г. 02 м. и 26 дни от трета категория труд.

Не е зачетен осигурителен стаж за периода от 07.03.1986 г. до 09.07.1986 г. при осигурител ЕИЦ СМК - Пловдив, тъй като не е оформен по надлежния ред в приложената трудова книжка № 183/14.09.1979 г. и съгласно заявеното от г-жа Б., че не може да представи документ по образец, удостоверяващ продължителността на придобития осигурителен стаж.

Не е зачетен и осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице - съдружник в „*****“ ООД - Пловдив за периода от 01.01.2009 г. до 31.10.2009 г.(съгласно отразеното в Констативен протокол № КВ-5-15-01353184/16.05.2023 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив), тъй като за този период „*****“ ООД - Пловдив няма данни да е извършвало дейност и няма основание за внасяне на осигурителни вноски.

Потвърдени са периоди на осигуряване във Великобритания за периода от 06.04.2017 г. (без дублиране на осигурителен стаж в България) до 14.02.2023 г. (датата, преди датата на придобиване право на пенсия за ОСВ - 15.02.2023 г.), с прекъсване, с продължителност за право и размер на пенсията - 05 г. 00 м. и 05 дни.

Зачетеният сумарен осигурителен стаж на К. Б. за определяне на правото и размера на пенсията е 37 г. 03 м. и 01 ден, от които 32 г. 02 м. и 26 дни - стаж в България и 05 г. 00 м. и 05 дни - във Великобритания, от които 02 месеца на отложено пенсиониране.

С разпореждане № **********/Протокол № N01317/18.08.2023 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив на жалбоподателката е изменена/определена пенсията за осигурителен стаж и възраст от 15.02.2023 г. пожизнено по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. Посочено е в разпореждането, че осигурителният стаж е: 32 г. 02 м. и 26 дни - стаж в България и 05 г. 00 м. и 05 дни - във Великобритания. Общият осигурителен доход е 38677, 42 лв., а индивидуалният коефициент е 0.5262, изчислен по правилата на неговото намаление, в сила от 01.09.2021 г., съгласно чл. 70 ал. 8-9, ал. 10, т. 2 и 3, ал. 11 и 19 от КСО. Средно месечният осигурителен доход за страната на 02.2022 г.- 01.2023 г. е 1314, 57 лв., а доходът за изчисляване размера на пенсията (1314, 57 х 0. 5262) - 691, 73 лв. Посочени са проценти осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО - 50.73 %, определени за 37 г. 1 м. * 1.35 % = 50.06 %, за 2 м. * 4 % = 0.67 %. Съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО - 50.73 % от 691.73лв., и е определен размерът на пенсията на сумата от 350.91 лв. На втория лист (на гърба) на разпореждането е посочено, че се добавя сума по § 7ж от ПЗР на КСО/ 2021 г. в размер на 60 лв., и размерът на пенсията става 410.91 лв., месечно, която съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО се определя в минимален размер на 467 лева, а от 01.07.2023г. съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО е определена в минимален размер на 523. 04 лева. Съответно съгласно Регламент на Съвета(ЕО) № 883/2004 и № 987/2009 следва да се изплаща от 15.02.2023 г. - 403.27 лева и от 01.07.2023г. – 451.66 лева.

Разпореждане № **********/Протокол № N01317/18.08.2023 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив е съобщено на Б., за което липсва известие за доставяне. С жалба вх.№ 1012-15-463/07.12.2023г. разпореждането е обжалвано от Б., чрез адв. М., пред Директора на ТП на НОИ Пловдив (л. 83), който се е произнесъл с оспореното пред съда Решение № 2153-15-27/22.01.2024г. (л. 91, л. 10), с което е отхвърлил мотивирано жалбата.

Жалбоподателката е получила решението на 24.01.2024 г. (л. 13) и е подала жалбата на 07.02.2024 г.(л. 2-3).

По искане на жалбоподателя е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза.

Заключението на съдебно-икономическата експертиза, което не беше оспорено от страните, установи по поставените задачи, че размерът на осигурителния стаж на К. Б. Б. възлиза общо на 37 години, 03 месеца и 01 ден, от които 32 години, 02 месеца и 26 дни положени на територията на България и 05 години, 00 месеца и 05 дни положени на територията на Великобритания. Индивидуалният коефициент на жалбоподателката е изчислен от получения осигурителен доход за периода 01.08.2000 г. -16.11.2017 г. в размер на 38677,42 лева и се определя на 0,5262. Вещото лице посочва, че при извършената проверка по приложените в корицата на делото документи експертизата установява, че осигурителният стаж, както и осигурителният доход за периода от 01.01.2000г. до 16.11.2017г. и индивидуалният коефициент са правилно изчислени и определени във връзка с приложените правни норми.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване. Решението на директора на ТП на НОИ Пловдив е съобщено на жалбоподателката на 24.01.2024 г. - л.13, а жалбата срещу акта е подадена по ССЕВ до Административен съд Пловдив на 07.02.2024г., срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 118 от КСО и от лице с правен интерес, което е адресат на акта.

Обжалването е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Решение № 2153-15-27/22.01.2024г. на директора на ТП на НОИ Пловдив е издадено от материално и териториално компетентния орган (представена е Заповед № 1135/04.05.2023г. на управител на НОИ, с която М. Т. е преназначена на длъжност Директор на ТП на НОИ Пловдив), в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити.

При постановяването му не е допуснато нарушение на административно-процесуалните правила.

Съдът счита, че е приложен правилно и материалният закон.

По представените в административното производство документи е зачетен осигурителен стаж в България, положен за времето от 13.09.1979 г. до 16.11.2017 г. с прекъсване, с продължителност 32 г. 02 м. и 26 дни от трета категория труд.

Не е зачетен осигурителен стаж за периода от 07.03.1986 г. до 09.07.1986 г. при осигурител ЕИЦ СМК - Пловдив, тъй като не е оформен по надлежния ред в приложената трудова книжка № 183/14.09.1979 г. и със Заявление вх. № 2113-15- 342#2/06.04.2023 г. г-жа Б. е заявила, че не може да представи документ по образец, удостоверяващ продължителността на придобития осигурителен стаж. След като заявителката не е представила изискуемия документ, то този стаж остава недоказан и правилно не е включен. Видно от л. 102 от делото трудовата книжка е оформена по отношение на стажа до трудово правоотношение с дата на постъпване 07.03.1986г., и в последствие за трудово правоотношение след 10.07.1986г. Непредставянето на изисканото от органите на ТП на НОИ Пловдив УП-3 за този процесен стаж, води до съответните правни последици за лицето и недоказаност на положения стаж.

Не е зачетен и осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице - съдружник в „*****“ ООД - Пловдив за периода от 01.01.2009 г. до 31.10.2009 г. В административната преписка е приложен Констативен протокол № КВ-5-15-01353184/16.05.2023 г. на контролен орган при ТП на НОИ - Пловдив, като се установява, че за периода 01.01.2009 г. до 31.10.2009 г. „*****“ ООД - Пловдив няма данни да е извършвала дейност и няма основание за внасяне на осигурителни вноски. Съгласно отразеното в констативния протокол и приложените извлечения в административната преписка за периода от 01.01.2009 г. до 31.10.2009 г. К. Б. няма внесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. По информация от ТД на НАП дружеството „*****“ ООД – Пловдив не е извършвало дейност в този процесен период.

Потвърдени са периодите на осигуряване във Великобритания за времето от 06.04.2017 г. (без дублиране на осигурителен стаж в България) до 14.02.2023 г. (датата, преди датата на придобиване право на пенсия за ОСВ - 15.02.2023 г.), с прекъсване, с продължителност за право и размер на пенсията - 05 г. 00 м. и 05 дни.

Тоест зачетеният сумарен осигурителен стаж на К. Б. за определяне на правото и размера на пенсията е 37 г. 03 м. и 01 ден.

Определеният индивидуален коефициент на жалбоподателката е 0,5262. Индивидуалният коефициент е изчислен по правилата на чл. 70, ал. 8-10 от КСО. В мотивите на решението подробно е изложено кои правила и норми са приложени при изчислението му. Чрез съдебната експертиза по делото, се установи, че същият е правилно определен. Вещото лице подробно в констативно-съобразителната част е описало как е получен от базисен период за времето, предвид осигурителния доход за посочения период, зачетен съгласно данните по чл.5, ал.4 т.1 от КСО, осигурителната книжка № **********/28.07.2023г. и Служебна бележка № 2113-15-342#7/18.05.2023г. При прилагане на чл. 52 от Регламент № 883/2004 г., правото на пенсия на г-жа Б. се придобива при зачитане на сумиран стаж от България и Великобритания и размерът на пенсията се изчислява на пропорционален принцип. В експертизата са представени подробно изчисленията чрез показатели, проценти и съответното добавяне, умножени и приравняване. Прилагайки чл. 48, ал.2 от НПОС поради обстоятелството, че жалбоподателката придобива право на пенсия за ОСВ въз основа на сумирания стаж положен в България и във Великобритания, е определен размер по чл. 52, ал.1 буква „б“ от Регламент /ЕО/ № 883/2004г. както следва: от 15 февруари 2023г. в размер на 403,27 лв. Сумата е резултат от теоретичен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, определен към датата на отпускане -15.02.2023г. в размер на 467,00 лв. Следващият се размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б., изчислен на пропорционален принцип е 403,27 лв. (467,00 лв. /447 мес. = 1,044 *386 мес. = 403,27 лв. ). На основание §7ж от ПЗР на КСО, към размера на пенсията 350.91 лв. са прибавени 60 лв. - сума по ПМС №479/30.12.2021 г., за да определят размер 410.91 лв. Съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО определеният размер на пенсията за ОСВ е приравнен на минимален размер - 467.00 лв. Считано от 01.07.2023 г., личната пенсия за ОСВ е приравнена на минимален размер - 523.04 лв. определен размер по чл. 52, ал. 1, буква „б“ от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г., съответно: 1. от 15.02.2023 г. в размер на 403.27 лв.; 2. от 01.07.2023 г. в размер на 451.66 лв.

В случая определеният размер на пенсията на жалбоподателката К. Б. с Разпореждане № **********/Протокол № N01317/18.08.2023 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Пловдив, потвърдено с оспореното Решение № 2153-15-27/22.01.2024г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, е определена правилно. Размерът на пенсията е определен съгласно действащата нормативна уредба, която изрично е посочена в разпореждането и решението, а именно съгласно разпоредби на КСО, в. т. ч. по чл. 68, ал. 1 и 2, чл. 70 ал. 8-9, ал. 10 т. 2 и 3, ал. 11 и 19, както и чл. 21а от НПОС (Наредба за пенсиите и осигурителния стаж). Правилното определяне на размера на пенсията се потвърждава от съдебно-икономическата експертиза, неоспорена от страните по делото. Съдът кредитира същата, като счита, че съответните изчисления са правилно съотнесени към установеното в административното производство и приложимите правни норми. В случая на жалбоподателката Б. е определен размер на пенсията съгласно положения от нея труд - осигурителния стаж и доход, и в съответствие с действащата нормативна уредба.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Решението и разпореждането са в съответствие с приложимите материално-правни норми и с целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото. Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Национален осигурителен институт сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на К. Б. Б., с адрес гр. Пловдив, [улица], против Решение № 2153-15-27/22.01.2024г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалба й против Разпореждане № **********/Протокол № N01317/18.08.2023 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Пловдив.

ОСЪЖДА К. Б. Б., с адрес гр. Пловдив, [улица]да заплати на Националния осигурителен институт сумата 100 (сто) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.