№ 7729
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110115093 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс
/СК/.
Образувано е по искова молба на А. И. С. срещу С. Ф. И.. Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК за
предоставяне на родителски права, определяне на местоживеенето, режим на
лични отношения и на издръжка за дете.
Ищцата твърди, че с ответника са живели на семейни начала, като
имат едно общо дете – Ивана С.ва И.а, ЕГН **********, родена на
09.07.2005г. Преди осем години страните се разделят, като грижите по
отглеждане, възпитание и издръжка на детето остават за майката. През
годините бащата периодично поддържа връзка с дъщеря си, като едва броени
пъти е предоставял финансови средства за нейното отглеждане, въпреки че е
работил и в чужбина. Към момента ищцата полага грижи за детето,
подпомагана от партньора си Десислава Колев. Въпреки наличието на
множество разговори с ответника, че той следва да издържа детето си, бащата
е преустановил да се грижи за него и да контактуват помежду си. Майката
има изградена силна емоционална връзка с детето, желание и възможност да
продължава да се грижи непосредствено за Ивана. В жилището е осигурила
всичко необходимо за отглеждане на детето. Никога не е ограничавала
1
контактите на детето с бащата и се е съобразявала с възможностите му да го
взима и осъществява личен контакт. И към настоящия момент страните
живеят разделени, като контактите им са сведени до минимум по телефона, а
бащата наМ. постоянни оправдания да не полага финансова грижа за детето
си. Ивана е ученичка в 10б клас на Национално училище за изящни изкуства
„Илия Петров“, гр. София. Обучението й е свързано с големи разходи за
материали и учебни помагала. Отделно от това, детето посещава курсове и
зелени училища. Увеличават се и нуждите й от храна, облекло и др. Бащата
категорично отказва да подпомага майката. Моли родителските права спрямо
детето Ивана да бъдат предоставени за упражняване на майката,
местоживеенето му да бъде определено при нея, да бъде определен режим на
лични отношения на бащата с детето, както и бащата да заплаща месечна
издръжка на детето в размер на 450.00 лева, считано от подаване на исковата
молба, както и да заплати такава на основание чл. 149 СК в размер на 450
лева, считано една година назад от предявяване на исковата молба. Не
претендира разноски.
В предоставения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
от ответника, предявена е и насрещна молба. Излага твърдения, че ищцата
никога не е искала детето и от раждането му не е полагала грижи за него.
Поведението на ищцата сочело на липса на морал и качества да бъде
пълноценен родител. Цялостната дейност на ищцата, вкл. и осъществяването
на търговска дейност била с цел привличането на млади мъже в живота й,
като поддържала такива връзки и през времето на съжителството с ответника.
Основаната цел на поведението й била задоволяване на собствените й
потребности и самоизява на всяка цена с всякакви средства. Ищцата има
четири фирми и реализира доходи, надвишаващи тези на ответника,
получаващ заплата от 610 лева. Сочи, че още от раждането на детето Ивана
ответникът полагал лично грижи за нея, като наМ.л опора и в родителите си
за нейното отглеждане. През последните години редовно ежемесечно
заплащал издръжка на детето Ивана, като през последната година размерът й
е бил минимум 400 лева. Счита, че това, което може да заплаща, е ¼ от
минималната работна заплата за страната. Моли да му бъдат предоставени
родителските права над детето, майката да заплаща месечна издръжка на
детето в размер на 500 лева, считано от предявяване на насрещната искова
молба. Претендира разноски.
2
В определения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната
искова молба. Оспорва изложените в същата обстоятелства.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните прие за установено следното:
Страните са родители на непълнолетното дете Ивана С.ва И.а, ЕГН
**********.
Ищцата притежава недвижим имот, представляващ апартамент 83,
находящ се в гр. София, Столична община, район Връбница, ж.к. Модерно
предградие, ул. Връх Манчо, бл. 1Б, вх. Г, ет. 4. Същата работи в Алис-И
ЕООД, като за периода от месец март 2021г. до месец февруари 2022г. е
получила среден месечен брутен трудов доход в размер на 536.25 лева.
Ищцата е собственик на капитала и управител и на следните дружества: Алис
8 ЕООД, Алис Академи ЕООД и Алис-А. С..
Детето Ивана е редовна ученичка в 10б клас на Национално училище за
изящни изкуства „Илия Петров“ през учебната 2021/2022г. Същата взима
участие в ски обучение в периода 11-15.02.2022г. с пакетна цена 530 лева.
Детето посещава школа по народни танци „Ритъма на танца“ с художествен
ръководител Камелия Борисова, за което заплаща месечна такса в размер на
100 лева. През месец юли 2021г. е посещавала Детска спортна академия,
спортни занимания, организирани от клуба, като е заплатена обща сума от
600 лева. От 01.05.2021г. детето посещава курсове по Роботика в АБВ
Академия, като цената на курса за един учебен срок е 450 лева.
Ответникът работи в „Райкомерс Конструкшън“ ЕАД на длъжност
„Работник“, като основното му месечно трудово възнаграждение е в размер
на 610 лева.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален
доклад от ДСП – Връбница. Видно от проведеното социално проучване,
родителите се разделят, когато детето е в първи клас, като бащата заминава за
Германия. Ивана разказва, че е имало период от няколко години, в които не е
чувала или виждала баща си. И до момента контатът им е спорадичен.
Момичето споделя също, че търси контакт с баща си, който не й вдига
телефона, не се обажда и рядко контактува с нея. Не знае къде живее, не го в
чувала или виждала от 8 месеца. Основните грижи за детето се полагат от
неговата майка. Потребностите й са задоволени. Осигурена е здравна помощ.
3
Жилището, което семейството обитава, е собственост на майката. За детето
има обособена стая и лично пространство. Ивана споделя, че баща й се
оправдавал пред нея, че няма финансова възможност. Детето контактува с
членовете на разширеното семейство от страна на майката. Ивана споделя, че
не поддържа контакт с роднините по бащина линия. Срещите и разговорите с
баща й са спорадични, като е имало дълъг период без никакъв контакт. Ивана
е ученичка в 11а клас в Национално училище за изящни изкуства „Илия
Петров“. Справя се добре с учебния материал. Посещава допълнителни
дейности като уроци по рисуване, английски език, спортни лагери. Всичко се
заплаща от майката. Детето е привързано към майка си. Между тях има
създадена емоционална връзка и доверителни отношения. В разговора
впечатление прави, че, говорейки за баща си, детето изпитва амбивалентни
чувства. Личи си емоционално страдание, когато разказва за годините без
контакт с родителя, за това, че не знае местонахождението му, че не отговаря
на обажданията й. Детето категорично не желае да живее с баща си.
Обосновава се с редките срещи между тях и не добрата емоционална връзка.
Предвид изразеното писмено становище на ДСП – Връбница, че не е в
интерес на детето Ивана за изслушване в съда, такова не е осъществено.
От показанията на св. Милена И. Шопова се установява, че страните не
живеят заедно от 10 години. Имат дете, което в момента е на 17 години. От 10
години майката полага грижи за детето. Детето споделяло, че е много
разочарована от баща си, баща й много рядко я търси. Имало случаи, в които
тяе търсила баща си по телефона, като той не й отговарял и не й връщал
обаждане. Няма контакт между тях и взаимоотношенията им не са добри.
Майката не е имала никога против детето да се вижда с бащата. Майката и
детето общуват прекрасно. То вече е голямо и интересите им са общи. Чисто
по женски са непрекъснато заедно в свободното време.
Съдът кредитира показанията на св. Шопова като обективни и
непротиворечиви както помежду си, така и с останалите доказателства, като
не кредитира същите в частта им относно обстоятелствата, за които няма
лични впечатления и знания.
Видно от показанията на св. Фидан Ангелов И., ответникът отишъл да
живее при ищцата, която имала две деца от предишни връзки. Страните имат
едно общо дете. Свидетелят гледал детето до седми клас. Водел го на
4
гимнастика, рисуване. Когато детето било на четири години, свидетелят го
завел на лекар, тъй като го болял крака. Майката тогава била на работа. От
2015г. страните не живеят заедно. През това време ответникът работил в
Германия. В момента ответникът е в Норвегия. Преди да замине същият
живеел на квартира. Ответникът работи в „Райкомерс“ в аварийна група и се
мести постоянно. Живеят във фургони и постоянно се мести.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
И. като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото,
като не кредитира същите в частта им относно обстоятелствата, за които няма
лични впечатления и знания.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Родителите са длъжни да се грижат и да възпитават своите деца така,
че те да бъдат полезни както за себе си и за близките си, така и за цялото
общество. Задължение и на двамата родители е да осигурят в пълен обем
грижите, вниманието и обичта, от които детето се нуждае. От фактите по
делото се установи, че родителите на детето Ивана не живеят заедно, като
грижите по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката, при
която детето живее. Контактите между детето и бащата са прекъснати, такива
не се осъществяват.
Съдът следва да изходи от родителските качества, възможностите за
полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране на
придобиването на личностни, социални, трудови и образователни умения и
качества у детето, моралните и човешките качества на всеки от родителите,
техния социален статус, доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола
на детето, отношенията между родител и дете, възможността да се ползва
помощта на близки и роднини при отглеждането и др. При определяне на
мерки относно грижата за детето, най-важният критерий за това на кого от
двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските
права, е интересът на детето, а именно осигуряването на правилното му
физическо и духовно развитие и социалното му форМ.не. Съдът, като взе
предвид изложеното, събраните по делото писмени и гласни доказателства,
изготвения социален доклад и най-вече съобрази интереса на детето, счита че
упражняването на родителските права по отношение на него следва да бъде
5
предоставено на майката, при която детето да живее и която да полага
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му. Съдът счита, въз
основа на събраните по делото доказателства, че майката притежава
необходимите качества на родител и може адекватно да упражнява
родителските права и задължения, каквито полага и към настоящия момент.
Същата задоволява базисните потребности на детето от подслон, храна и
облекло, както и нуждите и потребностите от образование, спорт и други
дейности, форМ.щи изразстването на детето като личност. Това не може да
бъде споделено относно бащата. Същият няма постоянно местоживеене,
живее във фургони и се мести постоянно, в подкрепа на което са показанията
на св. И.. Контактите между бащата и детето са прекъснати, същите не
осъществяват разговори и срещи. Въпреки че по делото не е изслушано
детето Ивана поради изразеното от ДСП становище, че това не е в нейн
интерес, съдът наМ., че следва да бъде зачетено нейното мнение, изразено
пред социалния работник и обективирано в социалния доклад, а именно, че не
желае да живее при баща си.
С оглед предоставяне родителските права и определяне
местоживеенето на детето при неговата майка, на бащата следва да се
определи подходящ режим на лични контакти с него. Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото, възрастта на детето, липсата на контакти между
бащата и Ивана, липсата на емоционална и доверителна връзка между тях и
като съобрази преди всичко интереса на детето, наМ., че режимът на лични
отношения на бащата с детето следва да бъде, както следва: бащата има право
да вижда и взема при себе си детето всяка първа и трета седмица от месеца за
времето от 10.00 часа до 17.00 часа в събота и от 10.00 часа до 17.00 часа в
неделя, без преспиване. Съдът наМ., че посоченият режим ще осигури и
гарантира правото на бащата да участва в живота на детето, от една страна, а,
от друга страна, ще създаде условия за възстановяване на емоционалната
връзка между бащата и детето, каквато, както се установи, липсва към
настоящия момент. Съдът наМ., че не следва да бъде определян режим на
лични отношения на бащата с детето през празничните дни, летния период и
ваканциите на детето, тъй като на 09.07.2023г. същото ще навърши
пълнолетие, поради което определянто на такъв режим се явява
безпредметно.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се
6
определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението
за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители
за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на
детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и
всестранно развитие. От доказателствата по делото се установи, че
ответникът работи по трудово правоотношение, като получава основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лева. Ивана е ученичка в 11
клас в Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“, посещава
ски обучения, уроци по народни танци, спортни занимания, курсове по
роботика. Съдът, като взе предвид горните обстоятелства, както и нуждите на
детето съобразно възрастта му, счита, че във възможностите на ответника е да
заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 200.00 лева, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 23.03.2022г. С оглед горното съдът
следва да осъди бащата да заплаща на детето си издръжка от 200.00 лева,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 23.03.2022г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване. Предявеният иск за издръжка за разликата над 200.00 лева до
пълния предявен размер от 450.00 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предявен е и иск с правно основание чл. 149 СК за заплащане на
месечна издръжка в размер на 450 лева за една година назад от предявяване
на исковата молба. Като съобрази, че по делото не са ангажирани
доказателства за заплащана от ответника издръжка на детето както в пари,
така и в натура, както и доходът на същия, съдът наМ. искът по чл. 149 СК за
частично основателен за размера от 200 лева, като в останалата част над 200
лева до пълния предявен размер от 450 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Относно направените разноски по делото.
Претенция за присъждане направените по делото разноски е
направена от ответника. Разноски съдът не следва да присъжда, същите
остават за сметка на всяка от страните такива, каквито са направени, тъй
като производството представлява такова на спорна съдебна администрация,
7
имащо охранителен за интересите на детето характер, независимо изхода на
спора /Определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр. д.№ 3423/2015 г. на ВКС - I
Г.О./.
Предвид това, искането на ответника за присъждане на разноски следва да
бъде оставено без уважение като неоснователно.
Ответникът дължи държавна такса върху присъдената издръжка за
детето в размер на 576.00 /петстотин седемдесет и шест/ лева на основание
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс /ТДТССГПК/ по сметка на Софийския
районен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс,
съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетното дете Ивана С.ва И.а, ЕГН **********, на неговата майка А.
И. С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Ивана С.ва И.а, ЕГН
**********, при неговата майка А. И. С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С. Ф. И., ЕГН
********** и детето Ивана С.ва И.а, ЕГН **********, както следва: бащата
има право да вижда и взема при себе си детето всяка първа и трета седмица
от месеца за времето от 10.00 часа до 17.00 часа в събота и от 10.00 часа до
17.00 часа в неделя, без преспиване, като бащата ще взема и връща детето от
и в дома на майката.
ОСЪЖДА бащата С. Ф. И., ЕГН **********, да заплаща на
непълнолетното дете Ивана С.ва И.а, ЕГН **********, лично и със
съгласието на неговата майка А. И. С., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 200.00 /двеста/ лева, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 23.03.2022г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане, до настъпване на законово основание
8
за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
за издръжка за разликата над 200.00 /двеста/ лева до пълния предявен размер
от 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК бащата С. Ф. И., ЕГН **********
да заплати на непълнолетното дете Ивана С.ва И.а, ЕГН **********,
действащо лично и със съгласието на своята майка А. И. С., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 200.00 /двеста/ лева, за периода от 23.02.2021г.
до 22.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 200.00
/двеста/ лева до пълния предявен размер от 450.00 /четиристотин и петдесет/
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Ф. И., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса върху присъдената издръжка в
размер 576.00 /петстотин седемдесет и шест/ лева, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Ф. И., ЕГН ********** за
присъждане на разноски в производството, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9