РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 14.07.2017  година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на четиринадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ

при секретаря Павлина Плючарска,

като разгледа докладваното от съдията Първанов Гр.д.№ 395 по описа за 2017 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.49, ал.1 от СК

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Ц.Д.Д., с ЕГН ********** *** против Д.С.Д., с ЕГН ********** ***, в която твърди, че са сключили граждански брак на 25.07.1994 г. в град Луковит. От брака си имат родени пет деца, като три от тях са пълнолетни – П.Д.на 23 години, Д.Д.С. на 21 г. и И.Д.С. на 19 години, както и две непълнолетни деца  Л.Д.С. ЕГН ********** и Л.Д.С. с ЕГН **********. Твърди, че в началото съпружеските им отношения протичали сравнително прилично или поне такова било неговото усещане за нещата. Твърди, че преди две години са се разделили, тъй като явно имали сериозно несходство в характерите им. Съпругът й заминал за чужбина, като до днес не се чуват и не поддържат никакви контакти дори и по телефона.

Твърди, че за него този брак е вече формален, лишен от съдържание заради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните им отношения. Счита, че брака им се явява безполезен както за тях, така и за обществото като цяло, поради което запазването му е лишено от смисъл. Моли съда да постанови решение, с което да бъде прекратен брака между страните, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Родителските права върху родените от брака непълнолетни деца, желае да бъдат предоставени на нея, тъй като такова е и фактическото положение, като ответника бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка за децата по 115 лева за всяко едно от тях, считано от постановяване на окончателния съдебен акт до настъпване на причини за нейното прекратяване или изменение, както и да бъде определен режим на лични контакти с децата съобразно трайно наложената съдебна практика. Не желае лична издръжка от съпруга. Желае също така семейното жилище, находящо се в с. Ракита, обл. Плевен ул. „ххх“ № х да бъде предоставено на нея с двете й непълнолетни деца.

Не желае да възстанови предбрачното си фамилно име, а да запази след брачното такова.

  ИЩЦАТА  редовно призована в о.с.з. се явява лично и с адв. Т.Т.. Поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИКА редовно призован не се явява и не се представлява. В депозирания отговор на исковата молба признава същата изцяло.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак у-е за раждане на родените през време на брака деца, декларация за семейно и имуществено положение, че с акт № 0033 от  25.07.1994  г. страните са сключили валиден граждански брак в Община град Луковит, от който имат родени пет деца, от които три са навършили пълнолетие, а към настоящия момент са непълнолетни – Л.Д.С. ЕГН ********** и Л.Д.С. с ЕГН ********** което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Правното основание на предявените искове е чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс  /СК/ – по иска за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно родителските права, режима на лични отношения и издръжката, чл. 56, ал. 1 СК – относно ползването на семейното жилище. Претенцията за разрешаване на въпроса за фамилното име е и с правно основание чл. 326 от ГПК във вр. с чл. 53 от СК. 

Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на кого следва да се възложи упражняването на родителските права върху родените от брака деца и ползването на семейното жилище, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение на другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 25.07.1994 г. като ответника, преди две години е напуснал семейното жилище. От тогава съпрузите не поддържали никакви контакти. Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от две години в условията на фактическа раздяла, като ищеца изразява своето непоколебимо желание и убедено съгласие за прекратяване на брака.

В отговора си ответника взема становище, че също желае прекратяване на брака, няма каквито и да било претенции спрямо ищцата, както и не претендира разноски поделото, не възразява и на нито едно от направените от нея искания в исковата в исковата молба.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:

Съдът като взе предвид доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от две години фактическа раздяла между страните намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно напускането на семейното жилище, пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена, без съдът да се произнася по въпроса за вината каквото е и искането на страните.  

Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката:

Съдът намира, че при постановяването на решението си следва да се съобрази единствено с интересите на децата. С приемането на новия Семен кодекс законодателят определи, кои точно са правнорелевантните факти и обстоятелства от значение при обосноваване на съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че същото може да бъде изменяно по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели до постановяването му. Съгласно чл.59, ал.4 от СК, съдът решава при кого от родителите да живеят родените от брака непълнолетни деца, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите, както и тяхната издръжка, след като обстойно и задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към него, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

По делото беше разпитана свидетелка, която не е в родствена връзка със страните – С.М.М. .,  която свидетелства, че страните живеят повече от пет години в условията на фактическа раздяла.

По делото безспорно се установи, че родените от брака едно деца, които към настоящия момент са непълнолетни – Л.Д.С. ЕГН ********** и Л.Д.С. с ЕГН ********** се отглеждат от майката. От представените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на децата Л.Д.С. и Л.Д.С.  е осигурено достатъчно лично пространство за учебни занимания и отдих. По делото безспорно бе установено, че майката разполага с финансови възможности, които биха гарантирали един сравнително добър жизнен стандарт на децата.  

За ответника не се събраха никакви доказателства за реализираните от него трудови доходи.

Преценявайки на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права върху родените от брака деца и ненавършили пълнолетие и се определи тяхното  местоживеене и след като направи сравнителен анализ на събраните по делото доказателства по посочените от законодателя критерии и с оглед стриктното следване на интересите на децета, майката  е тази която полага и може да полага необходимите грижи за децата. Същата към делото е представила нотариален акт, от който е видно, че Ц.Д. притежава недвижим имот, находящ се в с. Ракита, обл. Плевен, ул. «ххх» № хх. Съдът намира, че майката разполага с по-добри възпитателски качества, зрялост, битови и финансови възможности от бащата.

По отношение на режима на лични отношения с бащата съдът намира, че един режим в съответствие със установената съдебна практика не би променил и досега съществуващото положение. Съдът намира за най-подходящ следния режим на свиждане – всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч. по местоживеене на децата , както и правото да ги взима при себе си за един месец през лятото при престоя си в Република България, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

            По отношение на издръжката за децата:

Родителят който няма да упражнява непосредствено родителските права дължи издръжка на своето непълнолетно дете. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя. По делото не се събраха доказателства за реализираните от ответника трудови доходи. Съдът приема, че във възможностите на същият е да реализира доходи в размер на МРЗ за страната, която към датата на постановяване на настоящия съдебен акт е 460 лв. При определяне размера на дължимата издръжка приложение намира разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от нуждите на децата и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния установен от законодателя размер по ал. 2 на същата разпоредба от една четвърт от размера на МРЗ. МРЗ е определена на 460 лв., което определя минимален размер на присъдената издръжка за едно дете в размер на 115 лв. Вземайки предвид възрастта на децата, съдът приема, че същите за задоволяване на своите потребности се нуждаят от обща месечна издръжка в размер на около 220 лева. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители на детето, тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства за изплащането й. В тази връзка с оглед установения доход на родителите съдът намира, че бащата може и трябва да участва в издръжката на Л.Д.С., със 115 лева, а за детето Л.Д.С. със 115 лв., а разликата ще се поеме от майката, която ще осъществява и непосредствените грижи по отношение на децата доколкото липсват данни и двамата родители да участват в издръжката на други низходящи. Издръжката, която дължи бащата се следва от датата на постановяване на съдебния акт. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. Върху сумата се дължи и законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от настъпване на падежът й.

По отношение на фамилното име на ищцата след развода:

Съпругът не претендира, след прекратяване на брака, ответницата да променя името си и тя желае и следва да продължи да носи брачното си фамилно име – Д.

Относно ползването на семейното жилище:

Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда".  

 От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че семейното жилище, находящо се в с. ххх, обл. Плевен, ул. „ххх“ № х е собственост на Ц.Д.Д.  и същото следва да бъде предоставено за ползване на нея и съпругът  не се противопоставя за това.

По разноските:

Ищеца не желае възстановянане на направените съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар от страна на ответника. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 40 лева. Ответника следва да бъде осъдена да заплати окончателна държавна такса за иска за развод в размер на 15,00 лв., както и държавна такса за присъдената издръжка на двете деца за бъдеще време в размер на 331,20 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 25.07.1994 г. с акт № 0033 от 25.07.1994г. на Община град Луковит граждански брак между Ц.Д.Д., с ЕГН ********** *** и Д.С.Д. с ЕГН ********** ***, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

          ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху родените от брака деца: Л.Д.С., ЕГН **********г. и Л.Д.С. с ЕГН ********** на майката Ц.Д.Д., с ЕГН **********, като ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на децата  да бъде при майката Ц.Д.Д., с ЕГН **********, на адрес ***.

         ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на децата Л.Д.С., ЕГН **********г. и Л.Д.С. с ЕГН ********** с бащата Д.С.Д., с ЕГН ********** ***, всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч. по местоживеене на децата, както и да ги взима при себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК –  Д.С.Д., с ЕГН ********** ***, да заплаща на Ц.Д.Д., с ЕГН **********,*** в качеството й  на майка и законен представител на малолетния Л.Д.С. с ЕГН ********** издръжка за бъдеще време, считано от 11.08.2016 г. в размер на  115 /сто и петнадесет/ лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска, до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.

ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК –  Д.С.Д., с ЕГН ********** ***, да заплаща на Ц.Д.Д., с ЕГН **********,*** в качеството й  на майка и законен представител на малолетния Л.Д.С. с ЕГН ********** издръжка за бъдеще време, считано от 11.08.2016 г. в размер на 115 /сто и петнадесет/ лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска, до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.

  ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи брачното си фамилно име Д..

ПРЕДОСТАВЯ за ползване семейното жилище, находящо се в село Ракита, обл. Плевен, ул. „ххх“ № х на майката – Ц.Д.Д. с ЕГН **********.

             ОСЪЖДА Д.С.Д., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Червен бряг окончателна държавна такса за иска за развод в размер на 15,00 лв. и държавна такса за присъдената издръжка за бъдеще време в размер на 331,20 лв.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: