Р
Е Ш Е Н И Е
№ 769/27.2.2017г.
Гр.Варна, 27.02.2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав в публично заседание на двадесет и
седми януари, през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря Х.Х., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 3395 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е инициирано по искова молба, заведена във ВРС с вх.№16182/28.03.2016 г., предявена от Р.Д.Д., ЕГН **********
и П.И.Т., ЕГН ********** ,чрез пълномощника адв. М.Т.,
с адрес: ***, офис *, против „Е.А.”
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от И. А. Т. и Л. Н. Н. и уточнена с допълнителна молба от 07.04.2014 г.
С
влязло в законна сила Определение, постановено в закрито разпоредително
заседание на 8.4.2016 год., ВРС е прекратил ЧАСТИЧНО производството по
делото в частта му относно тапицерията на задна дясна седалка, като
недопустимо, на основание чл. 130 ГПК.
Отправеното до съда ИСКАНЕ е ответното
дружество да бъде осъдено на основание чл. 114, във вр.
с чл. 113, ал. 3 ЗЗП да заплати на двамата ищци в качеството им на купувачи по Договор за продажба №
0205201- РРА – 00381 от 26.03.2014 г. на лек автомобил „*” *, с рег. № *,
номер на шаси *, номер на двигател *, цвят – бял – СУМА в размер на 2000.00 лева (две хиляди
лева) - представляваща намаляване на цената
на потребителската стока, поради непривеждането й в съответствия с договора за
продажба, след констатирани множество малки белезникави точки в основата на
тапицерията на подлакътника на задна дясна врата на закупения автомобил.
Видно от уточнителната
молба, предмет на делото е само един иск,с правно основание чл. 114, ал. 1, т.
2 ЗЗП.
Ищцовата страна основава исковата си
молба на следните правно релевантни твърдени факти и обстоятелства:
В исковата молба ищците Р. Д. и Пл. Т. твърдят, че с
договор за покупко - продажба № 0205201- РРА – 00381
от 26.03.2014 г., били закупили от ответното дружество лек автомобил „*” *, с рег. № *, номер на шаси *, номер на двигател *, цвят – бял.
През м. май 2014 година се твърди, че ищецът Пл. Т. бил забелязал множество
малки белезникави точки в основата на тапицерията на подлакътника
на задна дясна врата, чийто външен вид бил в несъответствие с договора, като в
следствие на което бил предявил рекламация - останала неудовлетворена от
продавача и ответник по иска. Пояснено е в сезиращата съда молба, че ставало
въпрос за несъответствие по тапицерията, която следвало да се отремонтира, респективно да се извършела подмяна на подлакътника а проявлението на несъответствието на стоката
с договора продажба било в срока по чл. 108 от ЗЗП (Закона за защита на
потребителите).
На следващо място в исковата молба се релевира, че
на дата 09.09.2014 г., в 6 месечния срок по чл. 108 ЗЗП, ищците Р.Д. и Пл.Т.
отново били предявили в гаранционно сервизна зона на ответника рекламация на
„изтъркана облегална част на задна дясна врата”, като в резултат на тази рекламация
становището на оторизирания сервиз от 21.10.2014 г. било, че се отказвала
„замяна на кората” – т.е.
предявената рекламация не била удовлетворена и автомобилът не бил приведен в
съответствие с договора за продажба.
Ищците се позовават на презумпцията на чл. 108 ЗЗП,
че за всяко несъответствие, което е появи до
В депозираната по делото уточнителна молба ищците
ясно са посочили, че именно Пл. Т. бил забелязал дефект по тапицерията на подлакътника на дясна задна врата изразяващ се в множество
малки белезникави точки в основата на тапицерията на подлакътника
на задна дясна врата на закупения автомобил през м. май
На следващо място ищците твърдят, че посоченото
несъответствие, а именно изтъркана облегална част на
задна дясна врата било възприето от описанието, което продавачът на вещта бил
направил в приложената към исковата молба поръчка с номер 0205201_GPS _0000967 от 09.09.2014 г. за гаранционен
ремонт. Касаело се за един и същ дефект на тапицерията на подлакътника
на задна дясна врата, описан в исковата молба като: „множество малки
белезникави точки в основата на тапицерията на подлакътника
на задна дясна врата”, а по-долу в същата бил посочен като: „изтъркана облегална
част на задна дясна врата”.
На трето място в уточнителната
молба е конкретизирано, че л.а. предмет на договора бил получен от купувачите
на 27 март
Именно във връзка с горните уточнения ищцовата
страна е и прецизирала искането си до съда (л. 43 от делото) като е видно, че
се предявява иск с правно осн. чл. 114, вр. чл. 113, ал. 3 ЗЗП за осъждане на ответника да заплати
на ищците сумата от 2 000 лева представляваща намаляване на цената на
потребителска стока поради непривеждането й в съответствие с договора за
продажба – след констатирани множество белезникави точки в тапицерията на подлакътника на задна дясна врата на закупения автомобил.
(а не и/или иск за привеждане на стоката в съответствие с договора за
продажба).
В подкрепа на твърденията си ищцовата
страна е направила доказателствени искания по делото да
бъдат приети приложените към сезиращата съда искова молба и уточнителната
молба писмени доказателства, както и искане за присъждане на разноските по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответната
страна,представлявана от управителя на ответното ООД – инж. Л. Н. Н. е
депозирала отговор на исковата молба. Ответната страна намира предявената
молба за неоснователна като излага следните съображения: Безспорно било
установено, че първоначално клиентите се били консултирали със сервиза на
ответника една 2 месеца, след получаване на автомобила, като не била предявена
рекламация, а били искали съвет: „Как да се почисти петно от процесния детайл”. Твърди се
още, че една малко преди за изтече 6 месечния срок по чл. 108 ЗЗП клиентите
завели претенцията си с оплакване от „изтъркване на облегална
част на задна дясна врата”. Служители на
дружеството, релевира ответната страна, били предприели всички необходими
действия с цел удовлетворяване на претенциите на клиента, въпреки тяхната
очевидна несъстоятелност (според ответника). Проведени били множество
консултации с инженери на дружеството – вносител и със специалисти на завода
производител в Чехия, под формата на кореспонденция, проведена от ответника
като дилър на марката „*” - между сервизния
център във Варна и дружеството вносител и завода – производител, което било
видно и от извадката от системата за сервизни, в това число гаранционни
проблеми DISS.Според ответника явността на зацапването
върху релефа на РVС материала била толкова безспорна, че нямало и дори момент
на колебание в специалистите, които притежавали изключително висока
компетентност в областта, в която работели, като дори при обикновен поглед
върху приложените снимки, можело да бъде установено, че струпването на бяло
вещество било във вдлъбнатините на детайла. При изтриване, протриване или друго
подобно, твърди ответникът, белите части биха били изпъкнали по най –
изпъкналите части на детайла – тези които са подложени на триенето. Всички тези
аргументи, пояснява ответната страна, водели до оказа да бъде заменена кората
на задна дясна врата, т.к. не била възможна смята на отделен детайл на кората.
Ответникът намира, че е
недопустимо да се приеме, че всяка външна механична увреда
на вещта, вкл. и направена или допусната от ползвателя представлявала
несъответствие по смисъла на ЗЗП. Подобно разширително тълкуване на закона
водело до заключението, че всяка драскотина на автомобила , получена в
следствие на употребата му, всяко петно от кафе по тапицерията на седалките или
всяка пукнатина по стъклата от хвръкнали от пътя камъчета следвало да се
тълкува като несъотвествие, съществуващо към момента
на доставяне на стоката и то само защото била предявена в рамките на
Въз основа на горните релевирани твърдения ответникът желае по делото да бъдат
приобщени като доказателства приложените към отговора писмени доказателства –
заверени за вярност с оригинала копия на 8 бр. снимки и документи.
С оглед изложеното се желае
отхвърляне на претенцията на ищците а в условията на алтернативност
претендираната сума да бъде намалена със сумата от 778, 32 лева
представляваща цена на задна дясна врата.
В
откритото съдебно заседание от 17.01.2017 год.ищците,представлявани от адв.М.Т. от ВАК поддържат предявената молба, намират същата
за основателна и доказана,поради което желаят уважаването й ведно с присъждане
на разноските .
В същото открито съдебно заседание,
ответната страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява
становище по същество на спора.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно
между страните и с доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване че : страните са
встъпили в облигационна връзка, сключвайки Договор за продажба № 0205201- РРА –
00381 от 26.03.2014 г. на лек автомобил „*” *, с рег. № *, номер на шаси *, номер на
двигател *, цвят – бял.Не е спорно и е прието за
безспорно, че ищците имат качество потребители на стока
по смисъла на §13, т.1 от ДР на
Закона за защита на потребителите, а ответното предприятие - „търговец”, съгласно в т.2 от цитираната разпоредба както и че ищците
са направили рекламация в срока по чл. 108 ЗЗП. Отделните за
безспорни съгласно процесуалните норми на чл.146, ал.1 т.4 и т.5 ГПК факти и обстоятелства
се установяват и доказват по несъмнен начин и от ангажираните от страните и
приобщени по делото писмени доказателства ( представените от ищците заверени за
вярност с оригинала копия на договор за покупка-продажба № 0205201_РРА_000381/26.03.2014 г.; поръчка №0205201_GPS_0000967; копия на извадка от портал за достъп до съдебни
дела за движението на административно наказателно дело № 378/2016 г. по описа
на Административен съд – гр. Варна, ХV състав; Решение, постановено по
к.н.а.х.д. № 378/2016 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, Шести
касационен състав; Решение, постановено по АНД № 3009/2015 г. по описа на
Варненски районен съд, І състав и представените с отговора на исковата молба
заверени копия на следните писмени доказателства, а именно: извадка от
софтуерна програма Direct Information System Service – 15 стр.; проформа
фактура № РРС_028677/30.06.2016 г.).
Спорът между страните се свежда до това закупеният
от ищците лек автомобил е отговарял на характеристиките визирани в договора и
налице ли е било твърдяното от ищците несъответствие по повод което същите се
били отправили и рекламация към ответната страна.
За пълното изясняване на фактическата страна и за
достигане на обективни изводи както от фактическа, така и от правна страна по
делото е допусната,изслушана и приета съдебно оценителна експертиза, изготвена
от вещото лице инж.Л.М..
От приобщеното по делото на листи 72 -74 по делото
заключение на вещото лице се установява , че през м. март
Видно от обстоятелствената част на заключението по
СОЕ, в.л.констатира, че в делото е посочен и предмета на спора а именно „ малки белезникави точици в
основата на тапицерията на задна дясна врата „ или уточнено по-късно в Искането
в Гаранционната сервизна зона „ изтъркана
облегална част на задна дясна врата „ .В.л. се
е запознало и с доказателствата по делото като цитира и Решение на АС Варна, VІ
–ти касационен състав от което е видно,че по допусната САТЕ дефектът –петното – е в следствие на дефектна
зона в използвания за тапициране на подлакътника
материал от изкуствена кожа. Твърдението се оспорвало от ответната страна, пояснява вещото лице в
обстоятелствената част на експертизата ,като ответникът твърдял ,че претендирания
дефект е зацапване върху релефа на РVС
материала , който не е могъл да се почисти с различни по вид и действие
препарати в оторизирания сервиз .В.л. е отчело двата факта : невъзможност за
оглед на автомобила поради това,че МПС е извън страната и липсата на цветен
снимков материал по делото , като приема хипотезата,че кората на задна дясна врата на процения автомобил
трябва да бъде заменена изцяло . Подмяната на кората , пояснява вещото лице
следвало да бъде сторена след заявка в
оторизиран сервиз с посочване на конкретния VІN номер , с който производителят да достави елемента за закупения л.а. ,
отговарящ на десена и цветовата гама. Подменената част, обаче ,според вещото
лице щяла да се различава от облицовъчните елементи на останалите три врати , поради процесите на
амортизация на тапицериите и облицовката под влияние на UV лъчи както и на естественото им износване .Поради
тази причина и с оглед коректността на експертното заключение, в.л.М. в
експертизата си разглежда два варианта на
привеждането на лекия автомобил в безупречен търговски вид.
Съгласно
приложената по делото проформа фактура от 28.9.2016 г., сочи в.л. цената на кора задна дясна врата 1 брой възлиза на 648,60 лева без данък
добавена стойност или с начисления 20 %
данък - 778,32 лева . За подмяна на само
една кора на задната лява врата ,
собственикът на л.а., според вещото лице, ще следвало да направи разход от
648,60 лева без ДДС ,като в тази цена не
влизал труда по демонтажа на старата част както и труда по монтиране на новата
и крепежите ( който разход следвало също да се предвиди ). Т.е. по срдни пазарни цени демонтаж и монтаж на кората възлизал на
стойност от 100 до 150 лева в включените крепежни материали
или подмяната на кората при този първи вариант щяла да възлиза на
стойност от 903,32 лева с вкл.ДДС .
При
вариант ІІ-ри на СОЕ ,в.л.М. дава заключение относно необходимите разходи за
привеждане на автомобила в безупречен продажбен вид ако се подменят всички облицовъчни кори на автомобила с
цел да се запази единотонието
на интериора .
При
този втори вариант конкретните разходи по пера вещото лице изброява и калкулира
по следния начин :
Стойност
на предна лява кора 536,91 лв. без ДДС;
Стойност
на предна дясна кора 536,91 лв. без ДДС;
Стойност
на кора задна лява 666,65 лева без ДДС;
Стойност
на кора задна дясна 666,65 лева без ДДС;
ОБЩО
2 407,12 лева без ДДС или 2 888,54лв.с ДДС
Труд
и крепежни материали 500 лева с ДДС или при вариант
втори общата стойност възлиза на сумата
от 3 380,54 лева с ДДС.
Видно
от последния абзац на заключението на в.л. при направените по-горе изчисления
вещото лице сочи , че при приемане на вариант І-ви ( подмяна само на един елемент ) стойността на автомобила ще бъде намалена със сумата от 903,32 лева с ДДС а при допускане на вариант ІІ-ри ( с подмяна
на 4 –те елемента с цел по-добър търговски вид ) стойността на автомобила ще
бъде намалена със сумата от 3 380,54 лева с ДДС.
Така
цитираната СОЕ е поддържана от вещото лице в открито съдебно заседание а от
разпита на вещото лице се установява и изяснява,че в.л. изключва възможността
белезникавите точици по л.а. да са се появили в резултат от поливане на
тапицерията с кафе ( каквото е едното от оспорванията на ответника ) ,т.к.
липсвал разлив по л.а. от стичане на течност като например кафе .(
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
чл. 105 ЗЗП
продавачът е длъжен да предаде на потребителя съответстваща на договора за
продажба стока и отговаря за всяка липса на съответствие на стоката с договора,
която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след
доставянето й, дори да не е знаел за несъответствието. Потребителската вещ трябва
да съответствува на договора за продажба, да
притежава характеристиките, определени от страните по договора и да е годна за
обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид, като
се имат предвид естеството на стоката и конкретните й характеристики, да
притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които
потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид естеството на
потребителската стока и публичните изявления за конкретните й характеристики,
направени от продавача, производителя или негов представител, които се съдържат
в рекламата или в етикета на потребителската стока - чл.106 ЗЗП.
Законодателят е въвел в чл. 108 ЗЗП
презумпцията, според която се смята, че всяко несъответствие на стоката с
договора, което се прояви до шест месеца след доставянето, е съществувало при
доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на
естеството на стоката или характера на несъответствието. Разпоредбата е
възприета от чл. 5, ал.3 от
Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
25 май
В
контекста на изложеното по-горе, предвид характера на предявения иск в тежест
на ищците по делото бе да установят и
докажат, че е бил сключен договор за продажба между страните на
потребителска стока по смисъла на закона, че са били заплатили нейната цена, че
са били извършили надлежно рекламация на стоката. В тежест на ответника по
делото бе да обори презумпцията по чл. 108 ЗЗП,
като установи характера на несъответствието, респективно, че същото не е съществувало
и не е могло да съществува към датата на договора, че се дължи на външно
въздействие, настъпило по независещи от производителя или търговеца причини,
което не се обхваща от гаранционната отговорност, поета от него с договора и
установена в закона.
Въз
основа на събраните по делото доказателства се установи (а не се спори въобще )
възникването на валидно правоотношение между страните по договор за продажба на
потребителска стока. Договорът е сключен на 26.03.2014г. ( л.4 от делото), когато стоката е
предадена на потребителя, а последният е заплатил нейната цена. Установи се, че
същият е извършил рекламация на стоката в срок – факт, който също не се спори а
и се доказва от единствените писмени доказателства които ответникът е ангажирал
( л. 30 -45 от делото ). Рекламацията е извършена в рамките на 6-месечния срок,
установен в разпоредбата на чл. 108 ЗЗП,
в който действа предположението, че несъответствието е съществувало при
доставяне на стоката. Ответникът не е оборил посочената презумпция.
Съответствието
на потребителската стока с договора за продажба следва да се извлича от
приетите по делото спецификации на процесния лек
автомобил и описаните характеристики на МПС. От заключението на приобщената съдебно-оценителна
експертиза, което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че в действителност твърденията на ищците за наличие
на несъответствие на закупения от официалния представител на марка „ * „ л.а. с
безупречния търговски вид на л.а. от същия вид и модел, са верни и доказани по
несъмнен начин.Установява се чрез заключението на СОЕ а и от снимковия материал
по делото ( макар и черно –бял ), че по процесния
л.а. е имало множество малки белезникави точици в основата на тапицерията на
задна дясна врата, в резултат на които вещта не е била годна за
обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид.
Съдът
напълно кредитира заключението на в.л.М. и като обективно и като коректно
дадено и в двата му варианта .В тази връзка,дори и съдът да се абстрахира от
твърденията и възраженията на страните по делото , само ако се отчете факта ,че
лекият автомобил е закупен на цена от 35 108.00 лева с ДДС на 26.3.2014 г.
и съгласно неоспорения от никоя страна договор за продажба с цвят ( код ) бял –
9 Р9Р – се извежда логичния извод, че върху светъл цвят петна и / или точици
визуално променят изгледа на тапицерията а още по-силно това ще си личи при
черния интериор на автомобила т.к. се отчертава
дефекта на двата контрастни цвята : бял и черен.Ето защо, съдът приема, че и при двата варианта на СОЕ дефектът на
стоката е установен и доказан а вече от самия потребител ( потребители ) зависи
изборът дали ще се смени само дефектната част или цялата тапицерия. При все
това,обаче изводът, който се налага е,че ако потребителите на стоката и ищци
решат да подменят само дефектната част ще следва да извършат разход от 903,32
лева с ДДС в първия вариант или 3 380,54 лева във втория
вариант на СОЕ.
При
така изложеното по-горе съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал.1 т.2 ЗЗП (нормата на която се гради исковата
претенция на ищците) ищците са в правото си в качеството им на потребители по
см. на ЗЗП да искат намаляване на цената на продадената стока. По делото съдът
намира,че предявеният иск е не само допустим, но и основателен .Това е така,
защото разпоредбата на чл.114 ал.1 ЗЗП повелява, че при несъответствие на потребителската стока
с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на
рекламацията по чл. 113,
той има право на избор между една от следните възможности:1.
разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума и т. 2.
намаляване на цената.В конкретния случай отправеното и поддържано от ищците
искане е да бъде намалена цената на стоката със сумата от 2000 лева .Искът
би бил неоснователен ако бе налице хипотезата на чл.114 , ал.2 ЗЗП.Съгласно
цитираната алинея втора на същата правна норма - потребителят не може да
претендира за възстановяване на заплатената сума или за намаляване цената на
стоката, когато търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на
потребителската стока с нова или да се поправи стоката в рамките на един месец
от предявяване на рекламацията от потребителя.В контекста на разпоредбата на
чл. 114,ал.2 ЗЗП от началото на сезирането на ВРС с исковата молба и до края на
спора по същество, ответникът не е предприел действия имащи визирания правоизключващ характер.Напротив: от анализа на всички
събрани доказателства се установява и доказва че ответникът не е удовлетворил
сторената от ищците своевременно рекламация , поради което е налице установен и
доказан състава на нормата на чл.114, ал.1 т.2 ЗЗП.Нещо повече: от приложените
по делото писмени доказателства на листи 14 – 23 се изяснява ,че във ВРС е било
образувано и водено АНД № 3009/2015 г. по описа на І-ви наказателен състав
.Видно от л. 14 от делото и сл. Решението на РС Варна е било потвърдено от ВнАдмС по касационно дело № 378/
С оглед изложеното и след като по
делото е установено и доказано, че в едномесечен срок от рекламацията, който е
изтекъл, същата не е била удовлетворена от ответното дружество , съдът извежда
извода ,че за ищците са възникнали правата по чл. 114, ал.1, т.2
ЗЗП и същите са установили и доказали и материалното правната
си легитимация.С оглед горното следва да бъде даден отговор на въпроса дали
искът е доказан по размер.Както бе цитирано и по-горе претенцията е за отбив от
цената от 2 000 лева а при двата варианта на в.л.М. биха могли да се
изведат изводи за частична доказаност на размера (при
вариант първи) и за пълна доказаност (при вариант
втори). Съдът възприема заключението и във двата варианта, като в конкретния
случай счита,че ако ищците биха желали да продадат автомобила то ще следва да
сторят подмяна на цялата бяла тапицерия по превозното средство ,така че при
пръв поглед да не се откроява разликата между частично подменената тапицерия.Дори
и ищците да желаят да ползват л.а. и занапред ,без да го отчуждават, съдът
счита, че при доказан дефект на стоката ; неуважаване на рекламацията ;
установеното въз основа на влязло в законна сила НП нарушение на ЗЗП, за ищците
е налице явен интерес от ползване на лек автомобил, който да отговоря напълно
на избрания от тях точно лек автомобил като марка, модел, цвят и т.н. В тази
връзка съдът счита, че следва при преценка на въпроса дали искът е доказан по
размер да се възприеме изцяло вариант втори на СОЕ, т.к. при този вариант на
заключението на вещото лице биха отпаднали всякакви неудобства у потребителите
на стоката при и по повод нейната употреба – т.е. ищците ще имат автомобил, който
ще отговоря на характеристиките, заради които са се спрели точно на бялата
тапицерия.Ето защо съдът възприема вариант втори на заключението на СОЕ при преценка на доказаността
на размера на иска и счита,че сумата от 2000 лева (дори и по-ниска по размер от
реално дължимия се разход за подмята на тапицерията) е доказан и по размер,поради
което го уважава в пълнота .
На последно място съдът намира за
необходимо да маркира ,че още с доклада по делото е предоставил процесуалната
възможност на ответното дружество до края на първото открито съдебно заседание
да уточни дали оспорва иска по РАЗМЕР, тъй като в
условията на алтернативност се желае намаляване със сумата от 778,32
лева или предявява възражение за прихващане (респективно материално правно или
процесуално правно). Съдът е указал на на ответника,
че ако прави възражение за прихващане следва да съобрази, че възражението
следва да е сторено така, че да е видно с кое насрещно ликвидно и изискуемо
парично вземане се прави и на какво основание. Указано е било на ответника, че
ако не въведе горните уточнения,че ВРС ще приеме, че претенцията в условията на
алтернативност се оспорва по размер като се желае намаляването на размера на
отбива от цената от 2000 лева със сумата от 778,32 лева.
Както е видно от
материалите по делото ответникът не е предприел указаните му действия нито е
ангажирал доказателства въз основа на които ВРС да изведе законосъобразен
извод,че отбива от цената следва да е не предявен размер от 2000 лв. а 778,32
лева.С оглед горното съдът намира възраженията и оспорванията на ответната
страна за изцяло неоснователни и недоказани а при липсва на ясно формулирано
възражение за прихващане не дължи изрично произнасяне.
При този изход на спора в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК
в общ размер от 792,10 лева (
седемстотин деветдесет и два лева и десет стотинки ) – представляващи сбора от
платена държавна такса от 80 лв. ; 212,10 лв. депозит за нещо лице и 500 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
ответното дружество „Е.А.” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от И. А. Т. и Л. Н. Н. ДА
ЗАПЛАТИ на ищците Р.Д.Д., ЕГН ********** и П.И.Т.,
ЕГН ********** ,чрез пълномощника им - адв. М.Т., с адрес: ***, офис *, в качество на ищците на купувачи
по Договор за продажба № 0205201- РРА – 00381 от
26.03.2014 г. на лек автомобил „*” *, с рег. № *, номер на шаси *,
номер на двигател *, цвят – бял – СУМА в размер на 2000.00
лева (две хиляди лева) -
представляваща намаляване
на цената на потребителската стока, поради
непривеждането й в съответствия с договора за продажба, след констатирани
множество малки белезникави точки в основата на тапицерията на подлакътника на задна
дясна врата на закупения автомобил, на основание чл.
114, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на потребителите.
ОСЪЖДА ответното
дружество „Е.А.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от И. А. Т. и Л. Н. Н. ДА ЗАПЛАТИ на
ищците Р.Д.Д., ЕГН ********** и П.И.Т., ЕГН **********,чрез
пълномощника им - адв. М.Т., с адрес: ***, офис * СУМАТА от общо
792,10 лева ( седемстотин деветдесет и два лева и десет стотинки )- сторените
от ищците по делото съдебно -деловодни разноски пред настоящата
инстанция ,на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да
се връчи на страните .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: