Р Е Ш Е Н И Е № 109
гр. МОНТАНА, 16 март
2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – М ОНТАНА, в открито съдебно заседание на 10
март 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря
Антоанета Лазарова като разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова, пети състав,
адм. дело № 420 по описа за 2021 г. на Административен съд – Монтана, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във вр. с чл. 171, т. 2а,
б. „а” от ЗДвП.
Образувано е по жалба на И.К.И., ЕГН **********,
адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ПАМ/ № 21-0243-000252 г. от 02.09.2021 г. на ВПД Началник на РУ към ОДМВР – Монтана, РУ – Берковица, с
която е прекратена регистрацията на собственото му МПС Опел Кадет, рег. №
М4776ВХ за срок от 1 година, а именно за 360 дни.
С жалбата си оспорващият твърди, че на
07.09.2021 г. в 18:00 ч. му била връчена ЗППАМ № 21-0243-000252 от 02.09.2021
г. – със задна дата. При извършена проверка от полицейските органи за алкохол,
бил отчетен отрицателен резултат. Излага доводи, че е шофьор от 1986 г. и
притежава „златен талон“, който се предоставя на водачи без установени
нарушения по ЗДвП. Същият обаче му бил отнет на 28.08.2021 г., когато бил
участник в пътнотранспортно произшествие докато се движел между с. Комарево и
с. Костенци. На 02.09.2021 г. му бил връчен акт, с който е наказан с лишаване
от право на управлява МПС за срок от шест месеца. Твърди, че в разстояние от
две седмици е наказван пет пъти, като са му отнети регистрационните табели на
личното МПС за срок от 1 година. Моли съда да му бъдат възстановени шофьорската
книжка и „златният талон“. Оспорващият е редовно призован за насроченото с.з.,
но не се явява и не се представлява.
Ответната страна Началник РУ – Берковица
към ОДМВР – Монтана, редовно призован, не се явява, не се представлява. В
придружителното към административната преписка писмо моли да се потвърди
издадената Заповед.
Административен съд – Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за прилагане на ПАМ
№ 21-0243-000252 от 02.09.2021 г. на ВПД Началник РУ – Берковица към ОДМВР – Монтана,
на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по реда на чл. 171,
т. 2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на личното му МПС Опел
Кадет, с рег. номер М4779ВХ за срок от 1 година, а именно за 360 дни. Заповедта
е издадена затова, че на 02.09.2021 г.
около 22:05 часа в гр. Берковица на ул. „Берковска река“ като водач на МПС Опел
Кадет с рег. № М4776ВХ при къща – музей „И. Вазов“, с посока на движение от ул.
„Ангел Кънчев“ към ул. „Николаевска“ управлява собствения си лек автомобил след
като свидетелството му за управление на МПС е отнето по реда на чл. 171, т. 1
от ЗДвП в срока на изтърпяване на принудителната административна мярка, а именно
с ЗППАМ № 21-0243-000251 от 27.08.2021 г. на Началника на РУ – Берковица към
ОДМВР – Монтана. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство алкотест 7510 null с фабричен номер ABB-0070, като уредът е отчел нула промила алкохол. Съставен е АУАН серия GA бланков номер 37600
от 02.09.2021 г.
Със ЗППАМ № 21-0243-000251 от 27.08.2021
г. на Началника на РУ – Берковица към ОДМВР – Монтана на И.К.И. е наложена ПАМ,
с която временно му е отнето свидетелството за управление на МПС до отпадане на
основанието за това. Заповедта е връчена на 31 08 2021 г. и със същата е иззето
СУМПС.
Със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи са определени полицейските органи, които да
издават наказателни постановления по ЗДвП, като в т. 2.8. са визирани
началниците на РУ при ОДМВР – за обслужващата територия, каквото е РУ –
Берковица при ОДМВР – Монтана.
Съгласно Заповед № 301з-1411 от
07.06.2017 г. на Директора на ОДМВР – Монтана, Началника на РУ – Берковица при
ОДМВР – Монтана е оправомощено длъжностно лице, което с мотивирана заповед да
прилага принудителни административни мерки по ЗДвП, каквато е оспорената
заповед.
Приложено е удостоверение рег. №
301р-21876 от 06.10.2021 г., издадено от ОДМВР – Монтана, съгласно което гл.
инспектор Мартин Любенов Йонин е временно преназначен на длъжност началник II степен на РУ – Берковица при ОДМВР – Монтана, съгласно заповед №
8121К-8195 от 28.06.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, считано от
29.06.2021 г.
По делото са представени още Справка картон
на водача, издадена от РУ – Берковица при ОДМВР – Монтана; АУАН серия GA № 37600 от 02.09.2021 г.; Докладна – записка рег. № 243р-12615 от
30.08.2021 г. на полицейския служител, извършил проверка на жалбоподателя от
29.08.2021 г.
По делото е прието и влязло в сила Решение
№ 49 от 17.12.2021 г. по ЧНК № 311 по описа за 2021 г. на Районен съд –
Берковица, с което жалбоподателят И.К.И., на основание чл. 155 от Закона за
здравето, е настанен за задължително лечение в Държавна психиатрична болница –
Карлуково за срок от 2 месеца при стационарна форма на лечение.
С Определение от 26.11.2021 г.
настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като е
дал възможност за ангажиране на относими към предмета на спора доказателства. В
съдебно заседание е направен и доклад на делото.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Заповедта
представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, същият е
връчен на дата 07 09 2021 г. /л. 7/, като в него е записано, че подлежи на
обжалване в 14 дневен срок по административен ред пред по-горестоящия
административен орган и по съдебен ред пред Административен съд Монтана. Жалба
против издадената Заповед, в случая е подадена до Административен съд Монтана,
чрез АО на дата 10 09 2021 г. /л. 3/, което е в законоустановения 14 дневен
срок, същата е от лице с правен интерес - адресата на акта, поради което се
явява допустима за разглеждане по същество.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална
компетентност видно от приложената заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 г.
Съгласно чл. 171, т. 2а, буква „а” от ЗДвП - За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Съгласно чл. 172 от ЗДвП - Подадената
жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.
По своята същност ПАМ не представлява и
не е санкция за извършено нарушение и няма характера и предназначението на
административнонаказателния институт. Същата има превантивна цел по смисъла,
както на чл. 22 от ЗАНН, така и на специалния текст на чл. 171 от ЗДвП, а
именно да осигурява безопасността на движението по пътищата, респ. да предотвратява
и преустановява административни нарушения.
С текста на чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, законодателят допуска прекратяване на регистрацията на ППС на собственик,
който управлява МПС след като
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1, какъвто е процесният случай.
Извършеното от оспорващия нарушение за управление на МПС след като СУМПС му е
временно отнето, е надлежно констатирано на дата 02 09 2021 г. със съставения акт за
нарушение серия GA № 37600 от 02.09.2021 г., който акт се ползва с официална
доказателствена сила и което нарушение е послужило като основание за налагане
на процесната ПАМ.
Настоящият състав счита, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на издадения индивидуален
административен акт. За да се наложи ПАМ с характер на процесната, а именно прекратяване
на регистрацията на ППС при условията на чл. 171, т. 2а, буква „а” от ЗДвП,
следва да се установи, че водачът управлява моторно превозно средство след
като свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от с.з. Това обстоятелство надлежно се доказва с
представената ЗППАМ № 21-0243-000251 от 27.08.2021 г., с която е наложена ПАМ
за временно отнемане на СУМПС. Законосъобразността на тази предходна Заповед е
въпрос, който не подлежи на изследване в настоящото производство, тъй като
косвен контрол върху издаден индивидуален административен акт е недопустим. Същевременно
надлежно и по безспорен начин се установява нейното връчване, а именно на
31.08.2021 г., лично на лицето, видно от разписката към същия акт. Тази
предходна Заповед, макар и невлязла в сила, поради неизтичане на срока за
обжалването й към момента на издаване на настоящата оспорена Заповед, подлежи
на изпълнение, предвид допуснатото по силата на закона предварително изпълнение,
поради което същата се явява и годно основание за издаване на оспорената
Заповед, тъй като нарушението е установено по време и в срока на изтърпяване на
наложената ПАМ.
Наложената мярка е в съответствие с
целта на закона. Същата касае ограничение за определен период от време и е
единствено върху възможността да се управлява съответното МПС, т.к. именно с него
е извършено нарушение, чието преустановяване е постигнато с наложената ПАМ, а
по този начин се охранява безопасността на движение по пътищата. Настъпилите
правни последици от налагане на ПАМ са предизвикани от противоправното
поведение на оспорващия и принципът, че никой не може да черпи права от
собствените си незаконосъобразни действия. Следва да се има предвид, че целта
на закона при прилагане на ПАМ е да гарантира безопасността на движението по
пътищата и свързаната с това защита на живота и здравето на останалите
участници в движението, а това безспорно е значим обществен интерес. В случая
на дата 02 09 2021 г. водачът е с временно отнето СУМПС, което обстоятелство
обуславя нуждата от охрана на безопасността на движението по пътищата и
обосновава целта на закона. Не се установява нарушение и на принципа за
съразмерност, предвиден в чл. 6 от АПК, тъй като законодателно установеният
превес на обществените интереси спрямо личните е израз именно на тази
съразмерност.
Неотносими към законосъобразността на
оспорената Заповед са навежданите обстоятелства, че оспорващият не е управлявал
МПС след употреба на алкохол, респ. не е затруднил участниците на пътя, тъй
като тези обстоятелства не са част от признаците на законния състав, за който
му е наложена процесната ПАМ. Същевременно притежаването на „златен талон“, не
обезпечава и не освобождава от изпълнение на задълженията по закон, респ. от
понасяне на съответната отговорност, като обстоятелствата по временно отнемане
на СУМПС с предходна Заповед, не са спорни. Всъщност с жалбата не се сочат и
конкретни пороци на процесната Заповед.
С оглед на изложеното и предвид
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната форма и при спазване на процесуалния и материалния
закон.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И.К.И.,
адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ПАМ/ № 21-0243-000252 г. от 02.09.2021 г. на ВПД Началник на РУ към ОДМВР – Монтана, РУ – Берковица.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :