№ 102
гр. Пловдив, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300500136 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 ал.2 т.2 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението КР. К. М. ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител И.М., чрез адв.Е.Б.
от гр.Пловдив против действието на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821, район на
действие ОС Пловдив, постановени по изпълнително дело №
20208210400107, изразено в налагане на запор върху вземане на
наследодателя за доходи от труд в размер на 335,23 лева. Сочи се че
изпълнението е насочено срещу несеквестируемо имущество, защото
възнаграждението за труд на наследодателя е с размер под минималната
работна заплата за страната. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият взискател «Изи Финанс» ЕООД гр.София, иска жалбата
да се отхвърли като неоснователна, претендира разноски по делото.
Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие,
в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по съображения
посочени в нея свързани с тълкуване на закона.
ОС Пловдив след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
1
следното:
Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по
чл.435 ал.2 т.2 от ГПК и е допустима, като разгледана по същество е
неоснователна.
Изпълнително дело № 20208210400107 на ЧСИ Петко Илиев, рег.№
821, район на действие ОС Пловдив е образувано на 23.01.2020г. по молба на
взискателя «Изи Финанс» ЕООД гр.София по представен изпълнителен лист
от 12.09.2019г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№1111/2019г. на ПРС за сумата 1 178,58 лв. за главница, ведно с
допълнително лихви, неустойки и разноски по делото. Длъжникът е К.П. М..
На 22.07.2021г. е наложен запор върху банковата сметка на К. М. в банка ОББ
/л.29/. Длъжникът К. М. е починал на 16.08.2021г. /л.54/, като е оставил за
наследници съпругата си И.М. и малолетния си син К.М.. След като И.М. се
отказва от наследството на съпруга си, то единствен наследник остава
малолетния К.М.. След смърта на длъжника на 10.09.2021г. по сметката в ОББ
за него постъпват 359,12 лева /л.67/ дължими по договор за поръчка,
изработка и реклама.
Безспорно това е възнаграждение за труд и попада под действието на
чл.446 от ГПК и е несеквестируемо за длъжника, когато е в размер под
минималната работна заплата. Но в казуса длъжникът К. М. е починал. След
което същият е наследен от сина си К.М., който като малолетен прима
наследството по опис – чл.61 ал.2 от ЗН. При това положение сумата от
постъпилите 359,12 лева, от които 335,23 лева са приведени по сметка на
ЧСИ, след като банката си е приспаднала начислените такси се явява част от
наследствената маса на починалия длъжник. Въпросът в казуса е дали за тази
сума важи правилото на чл.446 от ГПК за несеквестируемост на плащания за
труд под минималната работна заплата или не. Според настоящият съд тази
забрана не важи след смъртта на дължника и преминаването на тази сума
пари в патримониумана на наследниците на длъжника. Това е така, защото
несеквестируемостта на определено имущество на длъжника – физическо
лице е свързано с възможността за него да се запази един минимум от
жилище, покъщнина и средства за идръжка, които да му осигурят възможност
да оцелее, без да се поставя в опасност физическото му съществуване. Това са
права свързани с личността на дееца, а не са атрибут на имуществото му. Ето
2
защо при смърт на длъжника – физическо лице, тези права не се наследяват
от наследниците му. В тази насока е и праваната теория «Все поради
процесуалното естество на несеквестируемостта тя е ненаследима» БГПП,
девето издание 2012г., стр.1014. Ето защо след като плащането за труд се
трансформира в част от наследствената маса за него не важи нормата на
чл.446 от ГПК. При това положение жалбата е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Основателно е искането по чл.78 ал.8 от ГПК на въззиваемия взискател
«Изи Финанс» ЕООД гр.София да му се присъдят разноски за защита по това
дело. Такива се дължат по чл.81 от ГПК за отговора по жалбата написан от
юрисконсулта на дружеството. Претендират се 20 лева за осъществената
дейност и въззивният съд присъжда тази сума в тежест на длъжника.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на КР. К. М. ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител И.М., чрез адв.Е.Б. от гр.Пловдив
против действието на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821, район на действие ОС
Пловдив, постановени по изпълнително дело № 20208210400107, изразено в
налагане на запор върху вземане на наследодателя за доходи от труд в размер
на 335,23 лева.
ОСЪЖДА КР. К. М. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител И.М. ЕГН ********** от гр.Пловдив, *** да заплати на «Изи
Финанс» ЕООД гр.София ЕИК ********* сумата от 20 лева за разноски по
настоящото дело за юрисконсултски хонорар.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3