Решение по дело №170/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Й. В. от [населено място] чрез адв. И. Д. против Решение № 1518/05.12.2024г. постановено по адм. дело № 6220/2024г. по описа на РС – Пловдив с което е потвърдено НП № 24-1030-007540/18.09.2024г. издадено от Началник група в ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което са наложени глоби в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал.1 ЗДвП и в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за наруешение на чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, необоснованост на обжалваното решение при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се процедурата по установяване на авторството на нарушението, тъй като това се е случило чрез преглед на видеозапис, като актосъставителя не е възприел лично фактите и обстоятелствата въз основа на които е била ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора. Допуснато е процесуално нарушение тъй като първостепенния съд е формирал вътрешното си убеждение единствено на база показанията на актосъставителя като е следвало да бъде назначена служебно съдебно-техническа експертиза. Процесният АУАН бил изготвен изцяло въз основа на ВД /огледаните видеофайлове/ като е неясно защо се дава вяра на показанията на актосъставителя, а не на видяното и чутото при огледа на ВД. Прегледът на видеофайловете е извършен след като тези видеофайлове не са приобщени по реда на НПК. Неправилно е отчетена липсата на аварийни светлини, липсата на реакция на преминаващ пешеходец като обстоятелства които пораждат съмнения за извършване на инкриминираното нарушение. Липсват годни доказателства въз основа на които да се направи несъмнен извода затова че на процесната дата и място касаторът при форма на вина непредпазливост, при движение назад допуска ПТП при което е следвало да спре и да установи щетите.

Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяването на ново решение, с което да се отмени НП № 24-1030-007540/18.09.2024г. издадено от Началник група в ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция“. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции;

Ответник Началник група в ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция“ не подава отговор и не взема становище по касационната жалба, не се явява и не изпраща представител в о.с.з.

В о.с.з касаторът чрез адв. Д. поддържа изцяло касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след като извърши проверка на сочените от жалбоподателя основания на обжалваното Решение намира за установено следното от фактическа и правна страна.

Жалбата е редовна и допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения срок.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

Първостепенният съд е приел от фактическа страна, че на 12.04.2024г., в 10.30 часа, в [населено място], на [улица], на гърба на МОЛ Пловдив, в близост до задния и товарния му вход, който се намира по продължението на [улица], касаторът управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес спринтер“ с рег.№ [рег. номер], чужда собственост, като извършва следното нарушение: 1. При движение на заден ход не се убеждава, че пътя зад автомобила е свободен като удря намиращия се отзад лек автомобил с рег.№ [рег. номер] и допуска ПТП с материални щети. 2. Не спира, за да установи щетите от ПТП. Извършено е позоваване на чл. 189, ал.2 ЗДвП затова че АУАН има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното тъй като при редовно съставен АУАН, в тежест на жалбоподателя е да обори доказателствената му сила като е прието, че касаторът не е ангажирал никакви доказателства за опровергаване изложеното в АУАН. Посочени са доказателствените източници въз основа на които съдът е направил своите изводи показанията на актосъставителя, че лично е изгледал записите от охранителните камери на разположения в близост търговски обект и на тях възприел извършването на нарушенията; актосъставителят осъществил визуален оглед на двете МПС на паркинга на МВР и установил съответствие между щетите на лекия автомобил и конструктивните особености на тежкотоварния автомобил. Извършен е анализ на тези доказателствени източници задълбочено и подробно като е направен правилен извод затова че в ЗАНН липсва изискване актосъставителят да е очевидец на извършване на нарушенията, като за съставяне на АУАН е достатъчно той да е събрал доказателства установяващи авторството на деянието и вината на дееца. Потвърдена е доказателствената стойност на огледа на ВД – видеоклипове от охранителни камери на които са видни състовомерните елементи на двете вменени нарушения – движение на заден ход, осъществено ПТП с материални щети, които се установяват от приложените по преписката 3 броя снимки, както и напускане на ПТП без да бъдат установени щетите. Извършен е оглед на ВД в о.с.з в хода на въззивното съдебно следствие като св. Н. – актосъставител е потвърдил видеозаписите въз основа на които е установил нарушителя и заявява, че със същото съдържание са видеофайловете като тези които е прегледал. Отхвърлени са възраженията на касатора затова че ако бил налице удар, щели да се включат аварийните светлини на лекия автомобил както че ПТП не било реализирано, тъй като на клипа не се забелязвал пешеходец, който не се бил спрял и обърнал. Подробно е мотивирано, че е ирелевантно обстоятелството че видеозаписите са изготвени на различни дати, доколкото нито една от датите 30.04.2024г. и 08.05.2024г. не е последваща датата на съставяне на АУАН, респективно видеоклиповете за били налични за използване от актосъставителя, в който смисъл са били и изричните му показания, че е установил нарушението именно въз основа на 3 посочените три видеоклипа.

При така установената фактическа обстановка въззивния съд правилно е приложил закона като е приел, че е допуснато нарушение на чл. 40, ал.1 ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП като деянието е виновно при форма на вина – непредпазливост.

Неоснователни са оплакванията на касатора затова че процедурата по установяване на авторството на нарушението е незаконосъобразна тъй като нарушението е установено чрез два доказателствени способа – първия е оглед на ВД, а вторият е оглед на двете МПС с установяване съответствието между щетите на лекия автомобил и конструктивните особености на тежкотоварния автомобил при което фактологията по случая е несъмнено доказана дори и без приложението на презумптивната сила за вярност на АУАН по чл. 189, ал.2 ЗДвП. За да е налице нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, хипотезата на правната норма изисква специфичен субект на извършване на деянието - "участник в пътно-транспортно произшествие". Само лице, имащо тази характеристика, може да бъде нарушител на тази правна норма като в случая е доказано че касаторът е участник в ПТП. Датата на нарушението се установява от обясненията на пострадалия Б. К., който в обясненията си приложени към преписката посочва, че на 12.04.2024г. е установил щетата по автомобила си, а и не може да се направи извод затова че изписаните дати 30.04.2024г. и 08.05.2024г. са датите на видеозаписите които са били прегледани от актосъставителя и на които е извършен оглед в о.с.з. в хода на въззивното следствие. Твърдението че тези дати са датите на които системата ги възпроизвежда не се явяват доказани от касатора. Липсата на протокол за предаване на видеозаписа не влияе върху процедурата защото видеозаписът е веществено доказателство данните от които се възпроизвеждат чрез оглед, а протокол за оглед на ВД не е необходим защото тези данни са приобщени чрез разпита на актосъставителя което допустимо. Поначало данните от ВД се възпроизвеждат чрез веществени доказателствени средства, но в случая следва да се има предвид че дори и да има процесуално нарушение, то не е съществено защото касае конкретен доказателствен източник, а по делото освен оглед на ВД има и оглед на автомобилите ведно със снимков материал. Следователно и всички оплаквания затова че авторството на нарушението не е доказано несъмнено се отхвърлят като неоснователни тъй като това авторство не се установява с единствено доказателствено средство което да се фаворизира пред друг доказателствен източник.

Оплакването че съдът е следвало да изиска информация от службата, която отговаря за охраната на „MALL Пловдив“ е неоснователно тъй като в хода на настоящето производство беше изискана такава информация, от която се установи че видеозаписите се съхраняват 30 дни, т.е към датата на въззивното съдебно следствие /04.12.2024г./ информацията обективно не би могла да бъде предоставена.

Не са необходими специални знания и умения, които да установят по безспорен начин авторството, датата и местонахождението. Вещо лице не би допринесло с нищо за изясняване на факта, че е имало удар при движение на назад, който е довел до възникване на ПТП, вещото лице ще извърши нов оглед на видеофайловете и ще стигне до същия извод до който стига актосъставителя и първостепенния съд, защото за този извод не са необходими специални знания. За да е налице ПТП, е задължително да са причинени наранявания или материални щети, в случая от снимковия материал приложен към преписката наличието на щета е категорично и несъмнено доказано.

Кредитирането на показанията на актосъставителя е процесуална дейност по формиране вътрешното убеждение на съда, която обаче е осъществена при съпоставяне и анализ не само на този доказателствен източник, а на всички останали по делото, поради което и мотивите не разкриват предубеденост. Предубеденост при кредитирането на дадено доказателство е налице когато на това доказателство се отдава преимущество или в насока осъществяването на даден факт или в насока отричане съществуването на даден факт. В конкретния случай при постановяване на обжалваното решение това не е налице.

Липсата на аварийни светлини, липсата на реакция на преминаващ пешеходец са отрицателни факти въз основа на които не могат да се правят изводи за осъществени факти, които ползват касатора, и то на база логически разсъждения затова какво би следвало да се случи. Изводът на въззивния съд че това са предположения е правилен и се споделя от настоящата инстанция.

Предвид на гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора по делото в полза на касатора не се присъждат разноски.

Ответникът по касационната жалба не е заявил претенция за разноски поради което и съдът не се произнася по този въпрос.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1518/05.12.2024г. постановено по адм. дело № 6220/2024г. по описа на РС – Пловдив.

Решението е окончателно.