РЕШЕНИЕ
Номер 13915.10.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Пловдив1-ви наказателен състав
На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Христо И. Крачолов
Членове:Иван Х. Ранчев
Веселин Г. Ганев
Секретар:Нина Б. Стоянова
Прокурор:Албена Йорданова Кузманова (РП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от Христо И. Крачолов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20205000600412 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 9/22. 06. 2020 г. по НОХД № 241/2019 г. Кърджалийският
окръжен съд е признал подс. М.Х.Х. за ВИНОВЕН в това, че на 06. 08. 2018
год. на път 1-5. километър 348+600 - кръстовището за с. Г. и с. П., общ. К.,
при управление на моторно-превозно средство - лек автомобил марка „Ф.“,
модел „Г.“, с peг. № ***, собственост на Х.Х.Х. от **********, нарушил
правилото за движение по чл. 37 ал. 1 ЗДвП, като при завиване наляво за
навлизане в друг път не изпълнил задължението си да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства и при условията на независимо
съизвършителство по непредпазливост, причинил смъртта на Ш.М.Т. от
**********, и средна телесна повреда на И. С. С. от **********, изразяваща
се в счупване на лявата бедрена кост в горната й част, довело до трайно
затрудняване на движението на левия крак, поради което и на основание чл.
343 ал. 4 вр. ал. 3, б. Б, предл. 1 вр. ал. 1 б. Б и б. В вр. чл. 342 ал. 1 вр. чл. 58а
1
ал. 1 вр. чл. 54 НК го е ОСЪДИЛ на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 66 ал. 1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода на М.Х.Х., със снета по делото
самоличност, за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл. 343г вр. чл. 37 т. 7 НК съдът е НАЛОЖИЛ на подс.
М.Х.Х., със снета по делото самоличност, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ
МЕСЕЦА, считано от датата на отнеМ.е на свидетелството му за
правоуправление.
Съдът със същата присъда е ПРИЗНАЛ подс. С. С. С. , със снета по
делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 06. 08. 2018 год. на път 1-5,
километър 348+600 - кръстовището за с. Г. и с. П., общ. К., при управление на
моторно-превозно средство - лек автомобил марка „М.“ с peг. № ***,
нарушил правилото за движение по чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, като нарушил
забраната при избиране скоростта на движение да превишава скоростта от 60
км/ч, сигнализирана с комбинация от пътни знаци А26 и В26, като управлявал
пътното превозно средство със скорост от 99.62 км/ч, и при условията на
независимо съизвършителство по непредпазливост, причинил смъртта на
Ш.М.Т. от ********** и средна телесна повреда на И. С. С. от **********,
изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост в горната й част, довело до
трайно затрудняване движението на левия крак, поради което и на основание
чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3 б. Б, предл. 1 вр. ал. 1 б. Б и б. В вр. чл. 342 ал. 1 вр. чл.
58а ал. 1 вр. чл. 54 НК го e ОСЪДИЛ на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като го е ПРИЗНАЛ за НЕВИНОВЕН в
това да е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.
20 ал. 2 ЗДвП, поради което го е ОПРАВДАЛ по предявеното му обвинение в
тази му част.
2
На основание чл. 66 ал. 1 НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода на С. С. С. , със снета по делото
самоличност, за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл. 343г вр. чл. 37 т. 7 НК е НАЛОЖИЛ на С. С. С.
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ
ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от датата на отнеМ.е на
свидетелството му за правоуправление.
Съдът със същата присъда се е произнесъл за вещественото
доказателство по делото, както и за направените разноски по делото.
Недоволна от е останала Окръжна прокуратура К., която е протестирала
така постановената присъда с искане да се постанови решение, с което се
измени присъдата по НОХД 241/2019 г. и наложените наказания лишаване от
свобода на подс. М.Х. и С.С. се увеличи.
Представителят на Апелативна прокуратура не поддържа протеста.
Въззивна жалба е депозирана и от частните обвинители Г.Т., Н.Д. и
Г.М., чрез повереника им адв. Р. М..
Иска се изменение на присъдата, като се увеличи размерът на
наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимите и се постанови
ефективното му изтърпяване.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.
В писмена молба, депозирана преди въззивното съдебно заседание чрез
повереника си, частните обвинители Е.Ю., М.Я., Я.М., С.Я. и Ф.И.
поддържат становище, че присъдата следва да бъде изменена и се увеличат
3
наложените наказание на подс. М.Х. и подс. С.С. до максимално
предвидените размери в НК.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и във
връзка с направените оплаквания в протеста и жалбата, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови атакуваната присъда, К.йският окръжен съд е приел за безспорно
установено от фактическа страна, че подс. М.Х. живее постоянно в с. В., общ.К., обл.К.. Има
завършено средно образование, разведен е, не е осъждан, работи като „о**” в Т.Б. ЕАД -
гр.К.. Той е правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за управление на МПС
категория „В”, „М” и „АМ”.
Подсъдимият С.С. има завършено основно образование, женен е, не е осъждан,
работи в Н.. Същият е правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за
управление на МПС категория В, М и АМ, като неколкократно е наказван по
административен ред за извършени нарушения на правилата за движение по ЗДвП.
Първоинстанционният съд е приел в мотивите към атакуваната присъда, че на
06.08.2018 г. около 13.20 - 13.45 ч. подс. М.Х. се движел с управлявания от него лек
автомобил марка Ф. Г. с ДК № ***, собственост на Х.Х. от с.В., по път П5 /***/ в посока от
с.В. към гр.К.. На предната дясна седалка до водача пътувала Ш.М.Т., а на задната дясна
седалка пътувал св. Н.О.Х..
На кръстовището до с.Г., подс.Х. се престроил, като заел крайната лява лента за
завиване наляво в посока към с.П. и изчаквал преминаването на насрещно движещи се
автомобили. По същото време и на същото място за завиване наляво в посока гр. К. към с.
Г., в крайна лява лента се престроил товарен автомобил марка М. с ДК № ***, управляван от
св. Т.Й.. Той спрял и изчаквал освобождаване на кръстовището за завиване към с. Г..
Движението през кръстовището било интензивно, пътният участък прав, с две
самостоятелни платна за движение, разделен със средна ивица, където имало поставена
предпазна М.тинела. Пътната настилка била асфалтова, суха, времето – слънчево и ясно.
К.йският окръжен съд е приел, че по същото време по път І – 5, Р. – М., в посока К.
към ГКПП М. се движел лек автомобил М. с ДК № ***, управляван от подс. С.С.. На
предната дясно седалка в него пътували И.И.С., а на задната седалка двете им дъщери – И.С.
и И.С.. Подсъдимият управлявал автомобила със скорост 99.62 км/ч., при разрешена в
участъка – 60 км/ч, сигнализирана, съответно от комбинация знаци – А26 – кръстовище с
път без предимство и В26 – забранено движението със скорост по-висока от означената,
поставени на 171.50 м. преди мястото на ПТП.
4
Междувременно подс. М.Х. решил, че няма насрещно движещи се автомобили и
предприел с управлявания от него автомобил Ф., маневра „завой наляво“ към с. П., като
навлезнал в пътното платно за движение в посока от гр. К. към гр. М., в която посока
пътувал лекият автомобил М.. Траекториите на двете МПС се пресекли, като подс. С.С. не
задействал спирачната система, а отклонил автомобила леко надясно. Последвал удар между
двата автомобила, при който М.ЪТ с предната си част се ударил в дясната странична част на
лекия автомобил Ф., който се завъртял наляво по посока обратна на часовниковата стрелка и
бил избутан към десния банкет, прескочил бордюра и се ударил с предната си част в
М.тинелата, след което преустановил движението си. От своя страна М.ЪТ се завъртял по
посока на часовниковата стрелка и едновременно с това се придвижил напред по
криволинейна траектория, извършвайки ротационно движение и спрял.
Вследствие на произшествието и получените травматични увреждания, настъпила
смъртта на пътуващата на предната дясна седалка в лекия автомобил Ф. Ш.М.Т. и счупване
на лявата бедрена кост в горната й част на пътуващата на задната дясна седалка в лекия
автомобил М. – И. С.С., довело до трайно затрудняване движението на левия крак.
Според заключението на СМЕ на труп по тялото на Ш.М.Т. са констатирани: тежка
съчетана черепно-мозъчна, шийна, гръдна, коремна, гръбначна и тазова травма; кръвоизлив
под твърдата и под меките мозъчни обвивки; кръвонасядания по кожата на главата и шията;
счупвания на множество ребра двустранно, счупване на гръдната кост; разкъсване на
сърцето и аортата; разкъсване на плеврите и на белите дробове двустранно; контузия на
белите дробове двустранно и разкъсване на хилусите им (основите на белите дробове)
двустранно; излив на кръв и навлизане на въздух в гръдния кош (хемо- и пневмо- торакс);
данни за аспирация (вдишване) на кръв; разкъсване на далака (слезката), на черния дроб,
кръвонасядане и разкъсване на опорака на червата; излив на кръв в коремната кухина
(хемоперитонеум); кръвонасядане на мастните капсули на двата бъбрека; кръвонасядане на
ретроперитонеалното пространство; счупване на пети шиен прешлен (СЗ); пълно разкъсване
на твърдата и меките гръбначно мозъчни обвивки, с отваряне и визуализиране на гръбначно
мозъчния канал и обвивките на гръбначния мозък на това ниво; разрушаване на гръбначния
мозък на това ниво; разединяване на двете тазово - кръстцови стави; счупване на дясната
мишнична кост; множество охлузвания и кръвонасядания по главата, лицето, гръдния кош,
крайниците; обилни кръвонасядания около всички описани счупвания, разкъсвания и
травматични увреждания.
Вещото лице е направило извод, че смъртта на Ш.М.Т. се дължи на тежката черепно-
мозъчна, шийна, гръдна, коремна, гръбначна и тазова травма, довела до множествени
травматични увреждания, несъвместими с живота. Смъртта е настъпила много бързо, почти
мигновено, и е била неизбежна, като описаните травматични увреждания: са причинени от
удар с или върху твърд тъп предмет със значителна кинетична енергия и е възможно да са
получени при пътно-транспортно произшествие и травма вътре в купето на автомобила.
Всички травматични увреждания са причинени едномоментно, в сравнително кратък
период от време.
5
Смъртта на Ш.М.Т. е в пряка причинно-следствена връзка с травматичните
увреждания, получени по време на произшествието на 06.08.2018 г.
Видно от СМЕ по писмени данни на пострадалата И. С.С. е било причинено счупване
на лявата бедрена кост в горната й част. Описаното увреждане е получено при действието на
твърд тъп предмет и е възможно да е възникнало при пътно-транспотно произшествие.
Счупването на лявата бедрена кост в горната и част е довело до трайно затрудняване
движението на левия крак за повече от месец.
От заключенията на вещите лица по протокол №207/14.08.2018 г. и протокол
№208/14.08.2018 г. се установява, че в кръвта на подс. С.С. и подс. МЕТИК Х. не е
установено наличие на алкохол.
Според автотехническата експертиза и допълнението към нея се установява, че
разрешената скорост в участъка на ПТП е 60 км/ч. Мястото на удара се намира на платното
за движение по посока М.. Според експертите, лекият автомобил Ф. Г., управляван от
подс.М.Х., се е движил по път І-5, в посока от М. към К.. На кръстовището за с. Г. той е
извършвал завой наляво към с. П.. В срещуположната посока се е движел лек автомобил М.,
управляван от подс. С.С..
Лекият автомобил Ф. навлязъл в платното по посока М.. Траекториите на движение
на двете МПС се пресекли и с предната си част л.а. М. ударил в дясната странична част л.а.
Ф.. От удара л.а. Ф. се завъртял наляво по посока обратна на часовниковата стрелка и бил
избутан към десния банкет. Прескочил бордюра, удряйки се с предната си част в
М.тинелата, и спрял в положението, в което е открит след ПТП.
Лекият автомобил М. се е завъртял по посока на часовниковата стрелка,
едновременно с това се е придвижил напред по криволинейна траектория и спрял в
положението, в което е открит след ПТП.
Вещото лице посочило в заключението си, че скоростта на движение на лек
автомобил М. *** с преди ПТП и в момента на удара е била 99.62 км/ч; скоростта на
движение на лек автомобил Ф. Г. в момента на удара е била 25 км/ч. И двамата водачи не са
имали никакви възможности да предотвратят настъпването на ПТП. Съобразената скорост
за л.а. М. в конкретната ситуация е била 45.26 км/ч, при която ПТП би било предотвратимо.
Твърди се в заключението още, че лек автомобил М. *** с рег.№ *** /нидерландска
регистрация/ е бил технически изправен и не е имал неизправности в причинна връзка с
допуснатото ПТП; лек автомобил Ф. Г. с ДК № *** е бил технически изправен и не е имал
неизправности в причинна връзка с допуснатото ПТП.
От справката за водач се установява, че подс.М.Х.Х. е правоспособен водач с
категории „В”, „М” и „АМ”, като същият няколкократно е наказван за нарушения на ЗДвП с
издаването на наказателни постановления и фишове по ЗДвП.
От справката за водач се установява, че подс.С. С. С. е правоспособен водач с
6
категории „В”, „М” и „АМ”, като същият неколкократно е наказван за нарушения на ЗДвП с
издаването на НП и фишове по ЗДвП.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за безспорно
установена след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства.
Правилно е преценено, че направеното по реда на чл. 371 т.2 НПК признание от
подсъдимите М.Х.Х. и С. С. С. на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, се подкрепят от техните обясненията, дадени на досъдебното
производство. В същата насока са и показанията на разпитаните пред органите по
разследването свидетели Й.И. Х., Р.Я.П., Н.О.Х., Т.Д.Й., И.И.С., И. С. С. , Е.С. Х., Р.Ю.Н.,
С.Б.Н., Г. М. Т. , Н. Г. Д. , Г.Г.М. И Е. А. Ю. .
Показанията им са дадени добросъвестно, те кореспондират едно с друго и
съответстват на заключенията на компетентните вещи лица и приложените писмени
доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, протокол за оглед на
веществени доказателства и фотоалбум, справки за водачи, удостоверения за наследници, а
също и от веществените доказателства, приложени по делото.
При така установената безспорна фактическа обстановка,
законосъобразно Кърджалийският окръжен съд е преценил, че подс. М.Х.Х. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3, б. Б, предл. 1 вр. ал. 1 б. Б и б. В вр.
чл. 342 ал. 1 НК, понеже на 06. 08. 2018 год. на път 1-5. километър 348+600 -
кръстовището за с. Г. и с. П., общ. К., при управление на моторно-превозно
средство - лек автомобил марка Ф., модел Г., с peг. № ***, собственост на
Х.Х.Х. от **********, нарушил правилото за движение по чл. 37 ал. 1 ЗДвП,
като при завиване наляво за навлизане в друг път не изпълнил задължението
си да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства и при
условията на независимо съизвършителство по непредпазливост, причинил
смъртта на Ш.М.Т. от **********, и средна телесна повреда на И. С. С. от
**********, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост в горната й
част, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак
Подсъдимият подс. С. С. С. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3
б. Б, предл. 1 вр. ал. 1 б. Б и б. В вр. чл. 342 ал. 1 НК, понеже на 06. 08. 2018
год. на път 1-5, километър 348+600 - кръстовището за с. Г. и с. П., общ. К.,
7
при управление на моторно-превозно средство - лек автомобил марка „М.“ с
peг. № ***, нарушил правилото за движение по чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП,
като нарушил забраната при избиране скоростта на движение да превишава
скоростта от 60 км/ч, сигнализирана с комбинация от пътни знаци А26 и В26,
като управлявал пътното превозно средство със скорост от 99.62 км/ч, и при
условията на независимо съизвършителство по непредпазливост причинил
смъртта на Ш.М.Т. от ********** и средна телесна повреда на И. С. С. от
**********, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост в горната й
част, довело до трайно затрудняване движението на левия крак.
От субективна страна деянието двамата подсъдими са осъществили по
непредпазливост. Подсъдимите не са предвиждали настъпването на
общественоопасните последици, но са били длъжни и са могли да ги
предвидят.
Независимо че не се правят доводи в тази насока, е необходимо да се
отбележи, че проверявайки изцяло правилността на атакуваната присъда в
изпълнение на задължението, регламентирано в чл. 314 НПК, относно
пределите на въззивната проверка, съдът счита, че в мотивите към
атакуваната присъда прецизно е посочено кои действително нарушения на
правилата за движение по пътищата са нарушени и са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Въпреки че няма протест и жалба от страна на частните обвинители в
тази насока, Пловдивският апелативен съд намира, че законосъобразно е
преценено, че по отношение на подс. М.Х. е прието, че същият е нарушил чл.
37 ал. 1 ЗДП, поради неизпълнение на задължението от негова страна при
извършване М.евра завой наляво за навлизане в друг път да пропусне
насрещнодвижещите се пътно превозни средства, при което е отнел
предимството на насрещно движещият се направо в посока от гр. К. към М.
лек автомобил М., който управлявал подс. С.С..
По отношение на подс. С.С. напълно правилно е преценено, че той е нарушил
хипотезата на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДП, тъй като не се е съобразил със забрана като водач на
8
пътно превозно средство при избиране скоростта за движение да не превишава същата, респ.
управлявал е своя автомобил с превишена скорост. В тази насока са обосновани изводите, че
всеки един от подсъдимите, допускайки посочените по-горе нарушения, е допринесъл за
настъпилия вредоносен резултат, а именно смъртта на Ш.М.Т. и средна телесна повреда на
И. С. С. . Тъй като всеки от подсъдимите с действията си е допринесъл за настъпване на
обществено опасните последици, независимо един от друг, то процесуално коректно е
прието, че всеки от тях е осъществил престъплението при условията на независимо
съизвършителство.
Изцяло споделяеми са разсъжденията на първоинстанционния съд относно
конкуренцията на нормите на чл. 20 ал. 2 ЗДП и чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДП, както с основание
е посочено двете норми не се поглъщат, а се намират в конкуренция помежду си и съответно
в случая нарушението е свързано с превишената скорост, а не с несъобразената такава, тъй
като във всички случаи превишената скорост винаги е несъобразена.
Нарушението по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, т.е. превишената скорост, е частен случай
на несъобразена скорост по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и се изразява в несъобразяване
на водача с пътна сигнализация за ограничаване на скоростта до конкретна
величина, което логически е обвързано с избягване на предвидими опасности
на пътя като приближаване към кръстовище, предстоящ опасен участък от
пътя и др. В тези случаи опасността е сигнализирана и очаквана, и ако се
установи, че величината на скоростта е в причинна връзка с резултата, то
отговорността на водача е във връзка с нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. За
разлика от тази хипотеза, в текста на чл. 20, ал. 2 ЗДвП опасността не е
сигнализирана, но се явява предвидима на база проявлението на негативни
фактори, които усложняват пътната обстановка и изискват намаляване на
скоростта, които следва да са изрично посочени или изводими от
обстоятелствената част на обвинението /Р-216-2019 ІІ н.о./.
Поради това и законосъобразно е преценено, че нарушението, въз основа на което
следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подс. С.С., е именно тази по чл. 21
ал. 2 вр. ал. 1 ЗДП, а досежно първоначално повдигнатото обвинение за нарушение по чл. 20
ал. 2 ЗДП същият следва да бъде признат за невинен и оправдан.
Кърджалийският окръжен съд е дал ясен и убедителен отговор на доводът на
защитата относно липсата на процесуална възможност деянието да се преквалифицира по
чл. 343 ал. 1 б. В НК. Подробно е проследено процесуалното поведение на назначения за
особен представител повереник на пострадалата И.С., поради липсата на изрично и
категорично изявление, че желаят наказателното производство по отношение на подс. С.С.
да бъде прекратено, с оглед разпоредбата на чл. 343 ал. 2 НК.
9
Основните доводи, които се развиват в протеста на Окръжна прокуратура и жалбата
на частните обвинители Г.Т., Н.Д. и Г.М. са относно явната несправедливост на наложеното
наказание на двамата подсъдими.
Определяйки размера на санкциите, Кърджалийският окръжен съд правилно е
преценил, че по отношение на подс. М.Х. са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно чистото му съдебно минало, много добрите му характеристични
данни, искреното разкаяние за стореното и направеното признание изцяло чистосърдечно
още в хода на досъдебното производство. В същата насока е преценена и ниската
обществена опасност на подсъдимия, а така също и трудовата му ангажираност.
С основание като отегчаващи отговорността обстоятелства са преценени
няколкократните му наказания по административен ред за допуснати нарушение на
правилата за движение по пътищата.
Досежно подс. С.С. коректно са отчетени чистото съдебно минало, много добрите му
характеристични данни, искреното му съжаление и разкаяние за случилото се и признаване
на вината по време на досъдебното производство. С основание е преценена и ниската степен
на обществена опасност на този подсъдим и неговото семейно и социално положение.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства и за този подсъдим са преценени
нарушенията му по ЗДП, за които той е санкциониран по административен ред.
С оглед на всичко изложено по-горе, справедливо наложеното наказание е
определено при наличие на значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства
и за двамата подсъдими, като санкциите са определени с приложение разпоредбата на чл. 54
НК.
Преценено е, че на същите е необходимо да бъдат наложени наказания от по ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, които след задължителната редукция по чл. 373 ал. 2
НПК вр. чл. 58а ал. 1 НК следва да бъдат намалени с 1/3 или да им бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер на по ДВЕ ГОДИНИ за всеки от тях.
И настоящата инстанция счита, че в конкретният случай не са налице предпоставките
за приложение на чл. 55 ал. 1 НК, тъй като няма нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито изключително такова, което да наложи преценката, че и
най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко.
Обсъждайки доводите в депозирания протест, следва да се отбележи, че с оглед
всички изложени по-горе смекчаващи обстоятелства Пловдивският апелативен съд счита, че
няма основание да се увеличава размера на наложеното наказание и на определения
изпитателен срок. Още повече, че видно от самия диспозитив на протеста се посочва искане
за конкретен размер на определеното наказание, но след редукция, без да се посочва какъв
размер на наказанието лишаване от свобода преди приложението на чл. 58а ал. 1 НК, да се
наложи.
Не може да се сподели и доводът в жалбата на частните обвинители, според който по
отношение на подс. М.Х. наказанието следвало да бъде определено при превес на
отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като при извършване на М.еврата завой
наляво същият бил застрашил живота и безопасността не само на себе си, но и на други
10
участници в пътната обстановка. В нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343
НК, ясно е посочено какви са били изискванията към него, като водач на МПС при
извършване на М.евра завой наляво и всички признаци на престъпния състав са отчетени от
законодателя при определяне размера на санкцията.
Не може да се сподели доводът в жалбата на частните обвинители, че не са отчетени
като отегчаващи отговорността обстоятелства нарушенията, които подс. М.Х. е допуснал
като водач, за което е бил санкциониран по административен ред, понеже това е сторено от
първоинстанционния съд.
В жалбата на частните обвинители се прави довод, че като отегчаващо отговорността
обстоятелство е необходимо да се приеме и обремененото съдебно минало на подс. М.Х..
Очевидно е, че за това деяние по чл. 183 ал. 1 НК подсъдимият е осъден на пробация,
същото е изтърпяно на 18.12.2014 г. и към момента на извършване на настоящото деяние
той е реабилитиран по право на основание чл. 86 ал.1 т.2 НК. Съдебната практика отдавна е
изяснила, че след като реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще
последиците, които законите свързват със самото осъждане, то това не може да се приема
дори и като лоша характеристична данна респ. за отегчаващо отговорността обстоятелство
при определяне санкцията на подсъдимия.
В същата насока е необходимо да се преценят и доводите, които се развиват в
жалбата пред въззивната инстанция досежно искането за увеличаване на наложеното
наказание и по отношение на подс. С.С..
Всички аргументи, които са изтъкнати от страна на повереника, досежно
превишената скорост, са част от нарушението по чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДП.
Първоинстанционният съд внимателно е анализирал наличието на всички отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на този подсъдим и е наложил едно
справедливо наказание.
Не може да се приеме възражението в жалбата, че в конкретният случай като
отегчаващи отговорността обстоятелства не са отчетени и наложените наказания по
административен ред спрямо подс. С.С..
В същата насока не може да бъде споделено и твърдението в жалбата, че в случая
следва да се отчете и тенденцията на разпространение на престъпленията по транспорта.
Съгласно чл. 35 ал. 1 НК наказателната отговорност е лична, а освен това
първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено и обществената опасност на подс. С. и на
подс. М.Х. при определяне на техните наказания.
С оглед на изложеното по-горе Пловдивският апелативен съд счита, че доводите,
развити в протеста, който и не беше поддържан от представителя на Апелативна
прокуратура и в жалбата на частните обвинители за необходимост от увеличение на
наложеното наказание на подсъдимите са неоснователни.
Не може да бъде споделено и възражението в жалбата на частните обвинители,
според което е необходимо така наложеното наказание лишаване от свобода на двамата
подсъдими да бъде изтърпяно ефективно.
11
И настоящата инстанция счита, че са налице всички законови изисквания за
приложението на чл. 66 ал. 1 НК. Подсъдимите не са осъждани на лишаване от свобода за
престъпления от общ характер и за постигане целите на наложените наказания и преди
всичко за попряването им не е необходимо същите да бъдат изтърпени ефективно.
Изпитателният срок също справедливо е определен на ПЕТ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
Законосъобразно е приложена и хипотезата на чл. 343г вр. чл. 37 т. 7 НК, като на
подс. М.Х. и С.С. е наложено и наказание лишаване от право да управляват моторно
превозно средство за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.
Законосъобразно първоинстанционният съд се е произнесъл по отношение на
приложените по делото веществени доказателства.
Направените разноски са правилно изчислени, като на основание чл.
189 ал.3 НПК те са възложени в тежест на подсъдимите. Пред настоящата
инстанция такива не са направени, поради което не се и присъждат.
С оглед на изложеното по-горе и тъй като не са налице основанията за
изменение или отмяна на присъдата, на основание чл. 338 НПК,
Пловдивският апелативен съд и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 9/22. 06. 202020 г., постановена по НОХД
241/2019 г., по описа на Кърджалийския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест
от съобщението до страните, че е изготвено пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13