№ 32810
гр. София, 13.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110112493 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от А. А.
И. срещу ................. за заплащане на сумата от 5 760 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от повдигане на обвинение в извършването на престъпление,
производството по което е прекратено, ведно със законната лихва от заплащане на разходите
до изплащане на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че с постановление от 07.02.2019 г. на
прокурор от Софийски районна прокуратура е прекратено досъдебно производство №
196/2010 г. по описа на ГДНП при МВР, пр. преписка № 45174/2009 г. по описа на Софийска
районна прокуратура, връчено на ищцата на 05.03.2019 г. Излага се, че същата претендира
признаване на имуществени вреди, причинени й по повод на така образуваната преписка и
следващите я съдебни производства и присъждане на обезщетение за тях. Ищцата посочва,
че с внесен на 09.12.2013 г. обвинителен акт от СРП срещу нея било повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 3, предл. 2, вр. чл. 201 НК, въз основа на
който било образувано дело № 21635/2013 г. по описа на СРС. В хода на съдебното дело в
периода 13.02.2014 г. – 29.11.2016 г. били проведени 15 заседания. Поддържа се, че това дело
приключило на 29.11.2016 г. с постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказание
спрямо ищцата „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, с отлагане на изпълнението му.
Посочва се, че с Решение от 16.10.2017 г. по ВНОХД № 3402/2017 г. на СГС, НО, VII-ми
състав тази присъда била отменена и делото било върнато на СРП за изправяне на
обвинителния акт. Твърди се, че на 24.11.2017 г. ищцата отново била привлечена като
обвиняема – за престъпление по чл. 201 НК и отново бил внесен обвинителен акт в СРС.
Излага се, че И. отново ангажирала защита по делото. В проведеното разпоредително
заседание обвинителният акт бил отново върнат на СРП. Последвало ново привличане на
ищцата като обвиняема и внА.не на нов обвинителен акт, въз основа на който било
образувано ново НОХД № 13512/2018 г. по описа на СРС, НО, във връзка с което ищцата
ангажирала отново защитата си, заплатила нов хонорар. Така образуваното дело било
прекратено и върнато на СРП, а след връщането с постановление от 07.02.2019 г. на
прокурор от СРП досъдебно производство № 196/2010 г. било прекратено. С исковата молба
ищцата претендира заплащане на сумата от 5760 лева – обезщетение за имуществени вреди
1
– за заплащане на адвокатски хонорари, ведно със законната лихва от деня на заплащането
им до пълното заплащане на дължимата сума.
При служебно извършената проверка за редовността на исковата молба и
допустимостта на предявеното със същата искане съдът е констатирал, че последната е
нередовна, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК с разпореждане от 20.03.2024 г. е
указал на ищцата в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането да: 1).
уточни дали претендира присъждане на процесната сума под формата на обезщетение за
претърпени от нея имуществени вреди – реално направени разходи вследствие от
незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление; 2). уточни на какво конкретно
правно основание е било прекратено ДП № 196/2010 г. по описа на ГД НП при МВР, пр. пр.
НСН 209/2017 г. и дали постановлението за прекратяване от 07.02.2019 г. на прокурор при
Софийска районна прокуратура е влязло в сила; 3). посочи конкретно в какво се изразяват
направените от нея разходи в общ размер на сумата от 5 760 лева, като посочи: конкретния
разход – като сума и основание за заплащането му, както и във връзка с какво осъществено
процесуално представителство е заплатен (за представителство по кое дело), съответно в
кой момент е заплатена всяка от сумата (предвид отправеното искане за присъждане на
законна лихва от заплащане на разхода) и 4). представи доказателство за внесена по сметка
на Софийски районен съд държавна такса за разглеждане на исковата претенция в размер на
сумата от 230,40 лева.
Препис от разпореждането е връчен на ищцата на 09.04.2024 г., като с депозирана по
делото молба от 15.04.2024 г. същата е възразила срещу определения размер на дължимата
държавна такса и срещу вида на връчения съдебен акт. Останалите указания, дадени с
разпореждането от 20.03.2024 г. са останали неизпълнени.
С разпореждане от 31.05.2024 г. съдът е приел, че погрешно с разпореждането от
20.03.2024 г. е дал указания за внА.не от ищцата на държавна такса за предявената
осъдителна искова претенция в размер от 230,40 лева, определена като 4 % от материалния
интерес, вместо дължимата от 10 лева, определена на основание чл. 9а ЗОДОВ, доколкото се
касае за претенция, предявена на основание чл. 2 ЗОДОВ, а не на основание чл. 45 ЗЗД. Ето
защо, в тази част и на основание чл. 253, ал. 1 ГПК разпореждането е отменено, като на
ищцата са дадени указания за внА.не на държавна такса в този размер, както и повторно
останалата част от указанията, дадени с разпореждането от 20.03.2024 г. С разпореждането
съдът е предупредил ищцата за неблагоприятните правни последици от неизпълнение в
цялост и в срок на дадените указания – връщане на исковата молба и прекратяване на
производството по делото.
Съобщението с препис от разпореждането е получено лично от ищцата на 14.07.2024 г.,
видно от разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща получаването му, като в
указания едноседмичен срок, изтекъл на 22.07.2024 г., а и към настоящия момент по делото
не е депозирана уточнителна молба в изпълнение на дадените указания.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 т. 4 и т. 5, респ. чл. 128, т. 2 ГПК сред
изискванията за редовност на исковата молба е изложението на обстоятелствата, на които се
основава искът и в какво се състои искането, както и наличието на приложено към същата
доказателство за внА.не на дължимата държавна такса за разглеждане на предявената искова
претенция.
В настоящия случай, с оглед вида на предявената осъдителна претенция, в исковата
молба не са изложени твърдения относно основанието за прекратяване на процесното
наказателно производство срещу ищцата, както и твърдения за влизане в сила на акта на
СРП, предвид изрично изброените хипотези на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, липсва и конкретно
2
описание на разходите в общ размер на сумата от 5760 лева, чието заплащане се претендира
от ответната страна, представляващо индивидуализиращ елемент на претенция за
присъждане на обезщетение за претърпени вреди под формата на действителни загуби. Не е
представено и доказателство за внесена по сметка на съда държавна такса за разглеждане на
иска в размер от 10 лева съгласно повторно дадените указания с разпореждането от
31.05.2024 г.
Въпреки дадените указания към ищцата за отстраняване на допуснатите нередовности,
последните останаха неизпълнени в тяхната цялост, което обуславя извод за нередовност на
исковата молба и за нейното връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 73404/06.03.2024 г., подадена от А. А. И. срещу
................. и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр. дело № 12493//2024 г. по
описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3