№ 653
гр. София , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000500241 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 8338 от 06.12.2019г., постановено по гр.дело № 7205/2018г. на
Софийския градски съд, ГО, 6 състав, Ю. Д. В. е осъдена, на основание чл.430 ТЗ,
във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да плати на „Юробанк
България“ АД част от общо дължими суми по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 29771 от 06.03.2008г. и допълнително споразумение от
25.03.2011г., а именно: сумата 63 335,63 швейцарски франка, представляваща
пълният размер на дължимата главница, формирана като сбор от просрочена
главница в размер 9 931,12 швейцарски франка-просрочени плащания на 35
месечни вноски за главница, падежирали в периода от 17.07.2015г. до 17.05.2018г.
включително и редовна главница в размер 53 404,51 швейцарски франка, обявена
за предсрочно изискуема на 21.05.2018г., както и да плати сумата 848,97 лева-
нотариални разноски за периода от 12.02.2018г. до 28.05.2018г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба-30.05.2018г. до
окончателното плащане на сумата, представляваща част от общото задължение по
договора за кредит; на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Ю.В. е осъдена да плати на
„Юробанк България” АД и сумата 9 288,32 лева за разноските в
първоинстанционното производство.
Въззивна жалба срещу решението е подадена от Ю. Д. В., чрез
пълномощника адв. А. Т.. Жалбоподателката оспорва изводите на съда, че банката
надлежно е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с
изпращане на писмен документ, съдържащ това изявление и достигнал до
1
знанието на длъжника. Сочи, че лицето, което е отправило нотариалната покана от
13.03.2018г. не е легитимиран кредитор на процесното вземане, тъй като цесията
от 25.10.2015г. не е надлежно съобщена на длъжника от стария кредитор. Смята,
че съдът погрешно е приел, че е налице редовност на връчването на нотариалните
покани, като излага подробни съображения, кога е надлежно връчено съобщение,
чрез залепване на уведомление. Сочи, че тъй като в случая от ищеца не са
представени доказателства, че са били налице предпоставките на чл. 47, ал.1 ГПК,
нотариалните покани не са връчени надлежно. Предвид изложеното
жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, иска да бъде отменено
решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ищец „Юробанк България” АД,
чрез пълномощника адв. Д. М., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва като неоснователна. Излага подробни съображения за
правилност и обоснованост на атакуваното съдебно решение.
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.259, ал.1, ГПК от
активно легитимирана страна в процеса, против валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Софийският градски съд е бил сезиран от „Юробанк България” АД с искова
молба, с която против Ю. Д. В. са предявени искове с правно основание чл. 430
ТЗ, във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответницата да
плати на банката част от общо дължимите суми по договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL 29771 от 06.03.2008г. и допълнително споразумение от
25.03.2011г. в общ размер 63 335,63 швейцарски франка-цялата главница за
периода от 17.07.2015г. до 28.05.2018г. и сумата 848,97 лева-нотариални разноски
за периода от 12.02.2018г. до 28.05.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба-30.05.2018г. до окончателното плащане на сумата,
представляваща част от общото задължение по договора за кредит.
В исковата молба се твърди, че на 06.03.2008г. „Юробанк България” АД и
ответницата Ю.В. сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот, по
силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер равностойността в швейцарски франкове на 50 000
евро, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 14 140 евро-в деня
на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот, описан в договора и
равностойността в швейцарски франкове на 35 860 евро-в деня на усвояване на
кредита за други разплащания. Сочи се, че по силата на договора за кредит
ответницата следвало да върне предоставената сума, заедно с дължимите лихви
след 240 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, като към датата на
сключването му БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове бил 4,5 % плюс
договорна надбавка от 1,15 %, като страните уговорили и лихва за забава в случай
на просрочие на дължимите погасителни вноски.
2
Ищецът твърди, че в договора било уговорено, че при просрочие на
дължимите вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучател дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница,
договорена за съответния период на издължаване на кредита плюс наказателна
надбавка от 10 пункта. Твърди, че на 25.03.2011г. страните подписали
допълнително споразумение към договора за кредит, с което констатирали
съществуващите към датата на споразумението задължения на кредитополучателя
към банката, уговорен бил 6-месечн срок на облекчено погасяване на
съществуващите задължения, като за този периодвърху дълга се начислява
фиксирана лихва 5,09%, а кредитополучателят следвало да плаща равни месечни
вноски в размер 310 швейцарски франка всяка вноска.
В исковата молба са твърди, че с договор за цесия от 09.04.2008г. банката
прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД вземанията си срещу
ответницата по договора за кредит, а на 25.10.2015г. отново с договор за цесия
вземанията по договора за кредит били прехвърлени обратно на банката, за което
длъжникът бил уведомен с нотариална покана. Ищецът твърди, че считано от
17.07.2015г. ответницата не е извършвала плащания по договора за кредит и към
датата на завеждане на исковата молба са налице 35 непогасени вноски за
главница и възнаградителна лихва. Сочи, че с нотариална покана с рег. №
808/13.03.2018 г. на нотариус А.Г., връчена на длъжника чрез залепване на
уведомление при условията на чл.47 от ГПК на 30.04.2018г., банката уведомила
ответницата, че поради непогасяване на дължимите погасителни вноски по
кредита, обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем.
Предвид всичко изложено, ищецът иска да бъде осъдена ответницата да
плати част от общо дължимите суми по договор за кредит за покупка на
недвижим имот от 06.03.2008г. и допълнително споразумение от 25.03.2011 г. към
него в посочените размери, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба-30.05.2018 г. до окончателното плащане на сумата,
представляваща част от общото задължение по договора за кредит.
В срока за отговор на исковата молба ответницата оспорва предявените
искове. Твърди, че приложената към исковата молба нотариална покана, изхожда
от лице, което не е кредитор по договора за банков кредит и няма право да
отправя изявления за настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като с договор за
цесия от 09.04.2008г. вземането на банката е прехвърлено на „Бъргериан Ритейл
Сървисиз“ АД. Ответницата твърди, че липсват доказателства, от които да е видно
решението на вътрешен орган на банката за обявяване предсрочната изискуемост
на кредита, както и доказателства, установяващи, че е надлежно уведомена за
предсрочната изискуемост на кредита. Смята, че нотариалната покана не е
редовно връчена, тъй като не са били налице предпоставките на чл.47 от ГПК за
залепване на уведомление. Предвид това сочи, че банката не е упражнила
надлежно правото си да превърне цялата неиздължена част от задължението по
процесния договор за кредит в предсрочно изискуема. Твърди се, че няма
доказателства удостоверяващи, че банката й е предоставила процесната сума и
оспорва изцяло размера на претендираната главница и претенцията за нотариални
такси.
В допълнителна искова молба „Юробанк България” АД поддържа
3
изложените вече твърдения, оспорва възраженията на ответницата, направени с
отговора; прави уточнение на исковата претенция.
В срока по чл.373 ГПК с допълнителен отговор ответницата поддържа
направените вече оспорвания и възражения, както и прави възражение за
настъпила погасителна давност на претендираните от ищеца суми.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 06.03.2008г. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 29771/06.03.2008г. между „Юробанк България” АД и ответницата Ю. Д. В.,
по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 50
000 евро, по курс „купува” на банката в деня на усвояване на кредита, както
следва: равностойността в швейцарски франкове на 14 140 евро-в деня на
усвояване на кредита за покупка на подробно описан недвижим имот и
равностойността в швейцарски франкове на 35 860 евро-в деня на усвояване на
кредита за други разплащания. Според чл. 5 от договора крайният срок на
погасяване на кредита е 240 месеца, считано от датата на усвояване на сумата,
като според чл. 6 кредитополучателят дължи месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска, посочен в погасителен план,
неразделна част към договора.
В чл.3, ал.1 от договора страните са постигнали съгласие, че за усвоения
кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на
БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
съответния период плюс договорна надбавка от 1,15 пункта и е посочено, че към
момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове е в размер 4,5%. Според чл.3, ал.3 при просрочие на
дължими погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи на банката и лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита
плюс наказателна надбавка от 10 пункта. В чл.4 от договора са уговорени и
дължимите такси за управление на кредита. Според чл. 13, ал.1 за обезпечаване
вземанията на банката, в това число главница, лихви, такси, комисионни и други
разноски, кредитополучателят учредява договорна ипотека върху недвижимия
имот, описан в чл.1 от договора, като в ал. 2 е посочено, че разходите за оценка на
имота, както и всички такси по учредяването, вписването, подновяването и
заличаването на ипотеката са за сметка на кредитополучателя.
В чл. 18 от договора е уговорено, че при непогасяване на която и да е вноска
от кредита, както и при неизпълнение на задълженията по него от страна на
кредитополучателя, банката може да направи кредита изцяло и частимно
предсрочно изискуем, като според ал.2 при неплащане на три последователни
месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се
превръща в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната
вноска.
4
Според уговорката в чл. 30 от договора за кредит от 06.03.2008г. всички
уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в
писмена форма и „ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или
чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с
телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора”.
В изречение второ на чл. 30 е посочено, че в случай, че някоя от страните промени
адреса си, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна, като посочи новия си
адрес, а до получаването на такова уведомление всички съобщения, достигнали
до стария адрес, ще се считат за получени.
На 09.04.2008г. е сключен договор за цесия между „Юробанк България” АД-
цедент и „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД-цесионер, с който банката прехвърля
на цесионера всички свои вземания по договори за потребителски кредити;
потребителски и жилищни кредити и други, в това число и вземанията по договор
за кредит, сключен с Ю.В.(приложение № 2 към договора за цесия).
На 25.03.2011г. между „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД и Ю. Д. В. е
сключено допълнително споразумение, с което страните констатират
задълженията на В. към датата на споразумението по договора за кредит от 2008г.;
уговарят 6 месечен срок за облекчено погасяване на дълга с фиксирана годишна
лихва 5,09 % при месечна погасителна вноска в размер 310 швейцарски франка. В
допълнителното споразумение страните уговарят и начина на погясавена на
кредита след изтичането на облекчения период.
На 25.10.2017г. с договор за прехвърляне на вземания „Бългериън Ритейл
Сървисиз” АД обратно прехвърля на ищцовата банка вземанията по изрично
посочени договори за кредит, в това число и вземанията по договора за кредит с
ответницата.
Представена е нотариална покана с рег.№ 809, том 1, акт 114 от 13.03.2018г.
на А.Г.-нотариус с рег. № 031 на НК, връчена на 14.05.2018г. чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, с която цедентът „Бългериън Ритейл
Сървисиз” АД уведомява ответницата за осъщественото прехвърляне на
вземанията по договора за кредит.
Представена е и нотариална покана с рег. № 808/13.03.2018 г., том 1, акт 113
на нотариус А.Г.с рег. № 031 на НК, връчена на длъжника чрез залепване на
уведомление при условията на чл.47 от ГПК на 14.05.2018 г., с която банката
уведомява ответницата, че поради непогасяване на дължимите погасителни
вноски по кредита, които към 26.02.2018г. са в общ размер 77 066,02 швейцарски
франка, включващ главница, лихви, такси и застраховка и разноски, и обявява, на
основание чл. 18, ал.2 от договора, кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Представена по делото е неоспорена от ответницата разписка, носеща
подписа на куриер на нотариуса Г., според която на 15.04.2018г. на адрес в гр.***
ж.к. ***, бл. ***, вх.3, ет.8, ап. 61, куриерът е залепил уведомление на вратата на
ап. 61 и е пуснал уведомление в пощенската кутия в 9,25 часа относно нотариална
покана № 808.
В първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на
ССчЕ, изготвено от вещото лице Ю. Б. Х.. Вещото лице след като се е запознало с
5
материалите по делото и представените от ищцовата банка счетоводни документи
е установило, че усвоената главница на 17.03.2008г. е в размер 78 943 швейцарски
франка + 238,40 швейцарски франка-капитализирана сума към главница на
25.03.2011г., съгласно допълнителното споразумение от 25.03.2011г. Установило
е, че в периода от 17.04.2008г. до 17.06.2015г. са погасени 87 месечни вноски за
главница или 15 970,76 швейцарски франка. Посочено е, че последното плащане
на главницата е на 17.06.2015г.
Вещото лице е изчислило, че към момента на подаване на исковата молба -
30.05.2018г., задълженията по договора за кредит за покупка на недвижим имот от
06.03.2008г. и допълнителното споразумение от 25.03.2011г. са в общ размер 78
663,36 швейцарски франка, от които 53 404,51 швейцарски франка непадежирала
главница; 9 931,12 швейцарски франка-просрочена главница; 12 209,20
швейцарски франка – пророчени лихви по редовна главница; 2 371,30 швейцарски
франка- просрочени лихви по просрочена главница; 600,97 швейцарски франка-
просрочени такси; 146,26 швейцарски франка-просрочени имуществени
застраховки. Изчислено е, чче общият дълг към датата на изготвяне на
заключението – 29.10.2019г. е в размер 87 776,65 швейцарски франка, като е
уточнено, че периодът, в който ответницата не е обслужвала кредита е от падежна
дата 17.07.2015г. до падежна дата 17.05.2018г. Вещото лице е установило, че
кредитът е обслужван в периода от 16.01.2015 г. до 20.07.2015г., когато е
направено последното плащане и подробно е описано с постъпилите на
конкретни дати суми какво задължение е погасено, като на 17.06.2015г. е погасена
месечна анюитетна вноска с падеж 17.06.2015г. в размер 628,99 шв.фр.; на
20.07.2015г. е погасена такса администриране на просрочен кредит в размер 5,33
шв.фр. и наказателна лихва за просрочена главница в размер 0,30 швейцарски
франка.
В откритото съдебно заседание вещото лице е обяснило, че в заключението
не са включени нотариалните такси, но въз основа на допълнително представената
от банката информация е установило, че тези такси са в размер 848,97 лева, от
които 560,97 лева са платени за подновявавен на ипотеката и 288 лева са
нотариални такси за нотариални покани. Уточнило е, че тези нотариални такси са
включени в счетоводната система на банката.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Съдът е сезиран с допустими осъдителни искове по чл.430 ТЗ.
При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи
наличието на твърдяната облигационна връзка между кредитора и ответника-
кредитополучател; предоставянето на сумата по договора за кредит от банката в
полза на кредитополучателя; изпадането в забава на длъжника; настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита и надлежното уведомяване на длъжника за
това обстоятелство. В тежест на ответника е да установи фактите, които
погасяват, изключват или унищожават задължението, тоест ответникът следва да
проведе насрещно пълно и главно доказване на своите правоизключващи или
правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни
последици.
6
САС намира, че по делото е безспорно установено, че е налице валидна
облигационна връзка между Банката-кредитор и кредитополучателя В. и че
банката е изпълнила задължението си по договора за кредит от 06.03.2008г. за
предоставяне на парични средства на кредитополучателя. Не се оспорва от
ответника обстоятелството, установено и от ССчЕ, че на 17.06.2015г. е извършено
последното плащане по договора за кредит, с което е погасена месечна вноска с
падеж 17.06.2015г., поради което САС приема, че В. е неизправна страна по
договора от 06.03.2008г. Следователно още към месец септември 2015г. (с
неплащането на три месечни погасителни вноски, съгласно чл.18, ал.2 от договора
за кредит) за Банката-кредитор несъмнено е възникнало правото да се позове на
предсрочна изискуемост.
Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен
документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал.
2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в
договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви
предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да
определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички
случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е
изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от
датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки,
обуславящи изискуемостта.
Обсъдените писмени доказателства установяват категорично, че на
13.03.2018г. ищцовата банка е изготвила нарочно уведомление, оформено в
нотариална покана, адресирано до длъжницата, с което кредиторът изрично е
заявил, че смята кредита за предсрочно изискуем. Установява се от
удостовереното от нотариуса Г. върху нотариалната покана, че същата е връчена
по реда на чл. 47, ал.1 ГПК, чрез залепване на уведомление на 30.04.2018г.
Един от спорните въпроси пред въззивния съд, очертан от оплакванията във
въззивната жалба, е надлежно ли е връчена нотариалната покана на длъжника В..
В решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, І ТО е
посочено, че удостоверяването на връчването на съобщението за обявената
предсрочна изискуемост на кредита може да се извърши и чрез нотариална покана
по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД) с приложение на правилата на чл. 37-58
ГПК , като при удостоверено от длъжностното лице по реда на чл. 47, ал.1 ГПК
отсъствие на адресата, съобщенията се считат за връчени. Съобразно чл. 47, ал. 1
ГПК връчването се осъществява чрез залепване на уведомление на вратата или на
пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на
видно място около нея, в случай, че ответникът не може да бъде намерен на
посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението.
САС е на мнение, че удостовереното от нотариуса Г. връчване на
нотариалната покана по реда на чл. 47, ал.5 ГПК не съдържа достатъчна пълнота
на обстоятелствата по чл. 47, ал.1 ГПК(в приложимата редакция към ДВ, бр. 86 от
2017г.), наложили връчването чрез залепване на уведомление. По приложението
7
на чл. 47 ГПК е формирана последователна съдебна практика, според която
прилагането на фикцията на чл. 47, ал.5 ГПК изисква по-пълно и изчерпателно
удостоверяване на действията, предприети от нотариуса/връчителя-действия по
извършени посещения, датата на тези посещения през посочени интервали от
време, описание на конкретни действия, сочещи, че не може да бъде намерено
лице, което да е съгласно да получи съобщението, поради което, намира, че
връчването на нотариалната покана по реда на чл. 47 ГПК не е надлежно. В
представената по делото нотариална покана рег. № 808 от 13.03.2018г., чрез която
е извършено уведомяването за предсрочната изискуемост на кредита, е отбелязано
единствено, че връчването на екземпляр от същата е „съгласно чл. 47, ал.1 от ГПК,
чрез залепване на уведомление”, без да е посочена причината, наложила
връчването по този начин. Следователно единственото конкретно обстоятелство,
отбелязано в нотариалната покана, е това, че същата е връчена по реда на чл. 47,
ал.1 ГПК, като по отношение на положените от връчителя усилия за събиране на
информация и за откриване на адресата или на трето лице, което да получи
поканата, конкретни обстоятелства съобразно изискванията на закона в
приложимата редакция към ДВ, бр. 86 от 2017г. не са отразени. Липсата на такива
отбелязвания препятства възможността за проверка на наличието на
предпоставките по чл. 47 ГПК, поради което следва да се приеме, че тези
предпоставки не са били налице, съответно извършеното по реда на чл. 47 ГПК
връчване е нередовно. Този извод не може да бъде променен от съдържащата се
по делото, неоспорена от ответницата разписка, изготвена от връчителя на
поканата, в която не е посочена причината за залепване на уведомлението.
Отделно от това тълкуването на договорната клауза на чл. 30 по правилата на
чл. 20 ЗЗД налага извода, че страните са определили способи за връчване на
кореспонденция, както и задължение за всяка от страните да съобщава на другата
страна при настъпила промяна на адреса, посочен в договора. Съобщение,
изпратено на адрес, който не е променен, като не е удостоверено доставянето му,
не се счита за получено. В клаузата на чл. 30 от договора липсва изрично
приравняване на опита за доставяне на фактическото му получаване. При липса
на ясно разписани в договора правила относно предпоставките, при които
кредиторът може да счита, че опитът му за връчване представлява полагане на
дължимата грижа и при липса на изрично обвързване на неуспешния опит за
връчване с конкретни последици за получаващата страна, САС намира, че
договорната клауза на чл. 30 не предвижда фингирано връчване на съобщения,
както е приел съставът на СГС.
Въпреки изложеното, въззивният съд намира, че ответницата е надлежно
уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на 30.08.2018г., когато е
получила препис от исковата молба и приложенията към нея, в това число и
изготвената на 13.03.2018г. нотариална покана с рег. № 808, съдържаща
изявлението на кредитора „Юробанк България” АД, че счита кредита за
предсрочно изискуем, на основание чл. 18, ал.2 от договора.
Съгласно разясненията, дадени в т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на една от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Това обявяване предпоставя изявление на
8
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са налице обективните факти, обуславящи настъпването й. В
цитираното тълкувателно решение се приема, че когато банката реши да се
възползва от облекчения ред за снабдяване с изпълнителен лист, предвиден в
заповедното производство-чл. 417 ГПК, е необходимо волеизявлението за
обявяване на предсрочната изискуемост да е обявено на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съдебната практика е категорична в становището си обаче, че при искове по
чл.430 ТЗ не съществува пречка за упражняване на потестативното право на
кредитора по чл.60, ал.2 ЗКИ с предявяване на исковата молба, след като в нея се
съдържа изявление за настъпването на предсрочна изискуемост на кредита. В тази
хипотеза узнаването за това изявление от страна на ответника –длъжник следва да
се зачете от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК и да бъде взето предвид при
решаване на делото.
Поради изложеното, дори при липсващо реално получено уведомление за
предсрочната изискуемост на кредита преди образуването на делото, надлежно
връченият на ответницата препис на искова молба с приложенията към нея, е
достатъчно основание да се приеме за изпълнено уведомяването за настъпването
на предсрочната изискуемост, при дела по чл.430 ТЗ, както е в конкретния случай.
Поради това САС намира, че предсрочната изискуемост на процесните вземания е
несъмнено настъпила с получаване от страна на В. на препис от искова молба с
приложенията към нея.
Неоснователни са направените с отговора на исковата молба и поддържани
във въззивната жалба възражения, извеждани от последния сключен договор за
цесия и липсата на уведомяване на ответника за това прехвърляне.
Обсъди се вече, че с договор за цесия от 25.10.2015г. ищцовата банка е
придобила обратно от „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД вземанията по изрично
посочени договори за кредит, в това число и вземанията по договора за кредит с
ответницата. Така на основание чл.99 , ал.2 ЗЗД първоначалният кредитор е
„заменен” с нов такъв – ищеца „Юробанк България” АД, на когото ответникът
дължи да плаща, след като бъде уведомен, тъй като съгласно чл.99, ал.3 и ал.4
ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от момента, в който е уведомен за нея
от цедента.
В решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на ІІ ТО на ВКС е прието,
че доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия,
прехвърлянето на вземането – цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си относно цедираното вземане. Посочено е, че като факт, настъпил
в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението следва да бъде съобразено от съда при
9
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 188, ал. 3 ГПК
(отм.), съответно чл. 235, ал. 3 ГПК.
Предвид цитираната съдебна практика и с оглед данните по делото,
въззивният съд намира, че цеденът „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД е уведомил
ответницата за прехвърлянето на вземането към цесионера „Юробанк България”
АД на 30.08.2018г. –датата, на която ответникът В. е получила препис от ИМ с
приложената към нея нотариална покана с рег. № 809 от 13.03.2018г., с която
цедентът „Бългериен Ритейл сървисиз” АД уведомява ответницата за
осъщественото прехвърляне.
Според чл.99, ал.2 ЗЗД цесионерът придобива вземането с всичките му
принадлежности, тоест с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото
вземане права, включително и с правото да обяви неговата предсрочна
изискуемост (в този смисъл решение № 204/25.01.2018г. постановено по т.д. №
2230/2016г. на I ТО на ВКС).
Посочи се вече, че по делото не се спори, че от месец юли 2015г. В. изцяло е
преустановила плащанията по договора за кредит, като според обсъдената ССчЕ,
към датата на изготвяне на заключението, неплатената падежирана и редовна
главница е в общ размер 63 335,63 швейцарски франка.
Не се спори по делото, а и от обясненията на вещото лице, дадени в
откритото съдебно заседание пред СГС, се установява, че банката е заплатила за
подновяване на ипотеката и за изготвяне и връчване на нотариални покани
нотариални такси в общ размер 848,97 лева. Предвид това и на основание чл. 13,
ал.2 от договора, ответницата дължи на банката претендираните суми.
Предявеният иск с правно основание чл. 430, във вр. с чл. 432 ТЗ е основателен и
следва да бъде уважен. Сумите са дължими, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с крайните изводи на
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, въззиваемият ищец има право на разноски, сторени
във въззивното производство, но доколкото доказателства за направени такива не
са представени пред САС, съдът не присъжда разноски.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8338 от 06.12.2019г., постановено по гр.дело №
7205/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 6 състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11