Решение по дело №67/2024 на Административен съд - Силистра

С Решение №9/06.02.2024г.,постановено по АНД №234/23г., Дуловският районен съд е изменил Наказателно постановление №19-2300169/31.08.2023г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], с което на Земеделски производител (ЗП) Л. Л. К. от [населено място], община Дулово,на основание чл.413 ал.2 от Кодекса на труда КТ), във връзка с чл.55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), е наложено административно наказание по вид „глоба“ в размер на 3 000 лева за нарушение на чл.166 ал.2 от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Обн.ДВ,бр.88/99г.,посл.изм.ДВ,бр. 95/16г.),като е намалил наложеното административно наказание (според ДРС - „имуществена санкция“) от 3 000 лева на 1 500 лева.

Производството е образувано по касационна жалба на ЗП Л. Л. К., подадена чрез представител по пълномощие адв.И. А. от АК-Силистра, с искане да бъде отменено обжалваното решение на ДРС,въпреки редуцирания размер на наказанието,каквото по вид обаче, не е наложено на касаторката с процесното пред районния съд НП. Моли се, след решаване на административнонаказателния спор по същество от настоящата инстанция,да бъде отменено изцяло първоначално оспореното НП.В условията на алтернативност,след отмяна на оспорения съдебен акт, се моли за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ДРС, който да се произнесе по законосъобразността на фактически наложеното наказание „глоба“ на каса-торката, в качеството ѝ на ЗП.Главното оплакване в жалбата е затова,че съдът недопустимо се е произнесъл по отношение на административно наказание „имуществена санкция“, каквото не е налагано на санкционирания ЗП, а и не е включено в предметния обхват на оспореното пред въззивната инстанция НП. Счита се, че горното нарушение на процесуалните правила е особено съществено, засягащо допустимостта изобщо на съдебния акт, поради което се настоява за отмяна на същия. Релевирано е и оплакване за неправилно приложение на материалния закон, тъй като съдът е потвърдил по същество санкционен акт, който обаче не е издаден за допусната трудова злополука от касаторката в нарушение на ЗЗБУТ,както неправилно бил приел ДРС, а затова, че в стопанисвана от нея птицеферма, като ЗП и работодател, не е осигурила прилагане на писмена инструкция за безопасна работа с телескопичен товарач „MANITOU“, с рег.№В09470. Последното също сочело за произнасяне на съда извън въведения в процеса пред него предмет, според твърденията на проце-суалния представител на касационната жалбоподателка в съдебно заседание. Поради всичко това се настоява за касиране на съдебния акт и отмяна на НП, или, след отмяна на решението на съда - за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по касация - Дирекция „Инспекция по труда“ Силистра, чрез упълномощен представител ст.юрисконсулт И. А., поддържа неоснователност на касационната жалба и моли оспореното решение на ДРС да бъде оставено в сила, като съответно на закона. Счита, че произнасянето относно неналожено с процесното пред ДРС наказание, по вид „имуществена санкция“, било вследствие на техническа грешка, допускането на каквато не можело да опорочи съдебния акт до степен на неговата отмяна. Настоява за отхвърляне на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] счита, че решението на РС [населено място] е законосъобразно, а касационната жалба - за неоснователна. Дава заключение за потвърждаване на оспорения съдебен акт.

Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационните основания, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на закона, вследствие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В кръга на последните не е релевирано оплакване за неправилно конституиране на страната на ответника пред ДРС на учреждението, чиито орган е издал акта по чл.58д т.1 ЗАНН, вместо прекия му издател - административно наказващият орган, по аргумент от чл.61 ал.1 ЗАНН.

Съгласно чл.218 ал.2 АПК, който е приложимият ред от изричното пре-пращане на чл.63в ЗАНН, касационният съд следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Произ-водството пред ДРС се е развило между настоящия касатор и Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], която е била призовавана и участвала във въззивното производство и по отношение на която, е постановено процесното пред настоящия съд решение. При стриктното тълкуване (stricto sensu), а то не може да бъде и друго по аргумент от чл.46 ал.3 от Закона за нормативните актове, на чл.61 ал.1 ЗАНН следва, че страна в производството пред въззивния съд е административнонаказващият орган,а не администрацията (учреждение- то), в чиято структура е същият.Провеждането на съдебно производство по отношение на ненадлежна въззиваема страна и постановяването на решение по административно-наказателния спор без участието на АНО,който е издал процесния пред районния съд юрисдикционен акт, е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание за неговото обезсилване. Въпреки липсата на довод/ оплакване за недопустимост на решението в касационната жалба, в хода на настоящия контрол, сезираният касационен състав следи служебно за порок от тази категория. В подкрепа на горния извод е Тълкувателно постановление №3/28.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по т.д.№5/2022г.; П. и Втора колегии на ВАС, съгласно т.1 на което, надлежната въззиваема страна при обжалване на актовете по чл.58д т.1-т.3 ЗАНН, е наказващият орган.

С оглед гарантиране правото на участие и защита на АНО, в случая директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] - компетентният издател на оспореното пред ДРС наказателно постановление (арг.чл.416 ал.5 КТ), районният съд следва да извърши всички процесуални действия по делото с негово участие, след надлежното му конституиране като страна в процеса; връчване на препис от жалбата; призоваване за съдебните заседания и т.н. Глава дванадесета от АПК, регламентира касационния процес (чл.63в ЗАНН), вкл. контролно-отменителните правомощия на касационната инстанция, към които несъмнено принадлежи и това по чл.221 ал.3 АПК - да обезсили проверя-вания съдебен акт. В обсега на осъществения служебен контрол от настоящия състав на АС [населено място],се формира извод за недопустимост на обжалваното съдебно решение и неговото обезсилване, с връщане на делото на районния съд за правилно конституиране на ответника по жалбата и извършване на процесуалната дейност на съда с негово участие.В такъв смисъл е произнася-нето по т.2 от посоченото по-горе ТП №3/28.04.23г. по т.д. №5/2022г. на ОСС НК на ВКС; I и II колегии на ВАС, което съгласно чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт ЗСВ), е задължително за настоящия съд. Независимо от при- емането му (по т.2) с особено мнение на 24 съдии от ВКС и ВАС, същото е гласувано съгласно правилата от ЗСВ с нужното мнозинство и не подлежи на коментар неговото съобразяване в настоящия процес.

При новото разглеждане на делото ДРС следва да има предвид още и следното:Предмет на съдебния контрол за законосъобразност пред въззивната инстанция е Наказателно постановление №19-2300169/31.08.2023г., издадено от директора на ДИТ-Силистра, с което на касаторката, в качеството ѝ на ЗП, за нарушение на чл.166 ал.2 от Наредба №7/99г., е наложена „глоба“ в размер на 3000.00 (три хиляди) лева, като АНО не е изложил мотиви защо наказанието е от този вид, но съгласно чл.412а КТ за нарушения на трудовото законодателство и на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд (арг. от чл.55 ЗЗБУТ,вр. с чл.413 КТ) се налагат следните видове административни наказания: 1. глоба - на физическите лица и 2. имуществена санкция - на юридическите лица и на едноличните търговци, и на дружества, създадени по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).В съдебно заседание ст.юрисконсулт при ДИТ-Силистра поддържа,че юридическата отговорност на касаторката е ангажирана за нарушение на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в стопанисван от нея обект - птицеферма в [населено място], като е взето предвид качеството ѝ на физическо лице, вкл. с изследване на формата на вина, при която е извършено нарушението. По делото липсват каквито и да данни за регистрирането ѝ като търговец по ТЗ или за участието ѝ в неперсонализирано дружество по ЗЗД. Друга, надграждаща правоспособността на физическото лице, е допълнителната такава на регистриран земеделски производител, който обаче не е нищо по-различно от самото физическо лице, регистрирало се по реда на Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Загл.изм.ДВ,бр.31/15г.),издадена по законовата делегация от §4 ДР ЗПЗП,съгласно §3 ПЗР наредбата.

Според легалните дефиниции на „работодател“, който може да носи отговорността по чл.413 КТ (§1 т.1 ДР КТ) и на „земеделски производител“ (§1 т.1 ДР ЗПЗП), физическите лица са включени в кръга и на двете понятия, което сочи на законосъобразно ангажиране на административната отговорност на касаторката за релевираното нарушение на изискванията за ЗБУТ, както в работодателското ѝ качество, така и във връзка с упражняваната от нея делова дейност като Земеделски производител.Следователно, субект на процесната административна отговорност е физическото лице Л. К. и, районният съд, като е изследвал предпоставките за налагане на „имуществена санкция“ на ЗП, се е произнесъл по несъществуващо (неналожено/неопределено от АНО) наказание на физическото лице, каквото (по вид) няма и нормативно предвидено, съгласно чл. 412а КТ. Последното е нарушение на базовия принцип за законоустановеност на административните нарушения и съответните наказания, изведен от чл.2 ал.1 ЗАНН. Касирания съдебен акт неизменно, в цялото си съдържание - както в мотивната част,така и в диспозитива,е проникнат от неправилното обсъждане на вида на процесното административно наказание и качеството на санкционираното лице,вкл. последното е посочвано като „въззивното дружество ЗП“, което е несъответно на установените по делото факти. Установява се неяснота на волята на ДРС, с оглед на това, че процесният пред него юрисдикционен акт е правилно идентифициран (като номер, дата, издател, основание и т.н.), но с неправилно посочване (от самото начало на съдебното решение) на вида на наложеното наказание на физическото лице, регистрирано като ЗП. Последното налага, при новото разглеждане на делото, ДРС да се произнесе по съответствието със закона на обжалваното НП, във всичките му елементи, вкл. по отношение на правоспособността на санкционирания субект и вида и размера на наложеното административно наказание.

В обобщение на гореизложеното, се налага извод за недопустимост на оспореното пред настоящия състав решение на ДРС, като постановено по отношение на ненадлежен ответник в процеса,което попълва хипотезата (респ. правомощието на касационния съд) по чл.221 ал.3 АПК.Ето защо същото подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от друг състав на Дуловския районен съд.Докато не бъде отстранено посоченото съществено нарушение на съдопроизводствените правила, вкл. допълнително констатираната неяснота на волята на съда относно предмета на делото, по който се е произнесъл, касационният съдебен състав не следва да извършва проверка за материалната законосъобразност на обжалвания акт, поради което в тази насока няма да бъдат обсъждани оплакванията в касационната жалба. Относно заявените претенции за разноски, съгласно регламентацията от чл.226 ал.3 АПК, районният съд, при новото разглеждане на делото, следва да се произнесе и по отношение на разноските за водене на делото в АС-Силистра, воден от което и на основание чл.221 ал.3 АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение №9/06.02.2024г.,постановено по АНД №234/23г. по описа на Дуловския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от същия съд, при спазване на указанията, дадени с настоящото решение.

Решението е окончателно.