Мотиви
към присъда N160/07.12.2009 година по нохд N1170/2009г. по описа на ПОС.
Пловдивската
окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия М.О.М. за извършени
престъпления както следва:
По чл.142 ал.1
от НК, за това че на 14.11.2008г. в гр.П.е отвлякъл С.Д.Г. с цел противозаконно
да я лиши от свобода.
По чл.216 ал.1
от НК, за това че на 14.11.2008г. в гр.П. е унищожил противозаконно чужда движима
вещ мобилен телефон марка “****” на стойност 40 лв., собственост на С.Д.Г..
Подсъдимият
М.О.М. не се признава за виновен и дава обяснения по делото.
Прокурорът
поддържа обвиненията и иска налагането на ефективно наказание лишаване от свобода на
подсъдимия.
Частната
обвинителка С.Г., чрез повереника си адв.И. намира и двете обвинения за
доказани и основателни.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства приема за доказана следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият М.О.М. е на ** години, българин, български гражданин, има висше образование, неженен, работи, неосъждан, живее в гр.П.
Подсъдимият М.О.М. и свидетелката С.Д.Г. били интимни
приятели от дълги години. Любовните си срещи осъществявали в жилище собственост
на близки на подс.М.,***, ул.”*****”. Като въпреки, че в резултат на интимните
си отношения същите имат едно дете – син, което посещава детска градина и
подсъдимия М. и св.Г. живеели при родителите си в в техните жилища в гр.П..
Между тях двамата имало идея да заживеят на съпружески начала в горното жилище
в кв.К., поради което и двамата си били занесли в това жилище личен багаж.
Родителите на св.Г. – свидетелите Д.Г. и А.Г. били категорично против връзката
на дъщеря им С. с подс.М.. Като всеки от двамата родители имал свои причини да
не харесва подс.М.. Св.Д.Г. смятал, че подс.М. носи вината за един предходен
аборт на дъщеря му, а св.Г. го намира за агресивен и некултурен. Опитите за
диалог между подс.М. и родителите на интимната му приятелка – С.Г. обикновено
завършвали със скандали. Разбирайки много добре отношенията между родителите си
и приятеля си – подс.М., св.С.Г. държала в тайна факта, че продължава да се
среща с подсъдимия и след неговото завърщане от В., където същия работил в
продължение на около две години. Срещите между подсъдимия и св.Г. се
осъществявали по следния начин. Св.Г. била вземана от местоработата й – *****в
с.Г.И.около 16,30 часа от подс.М., като двамата посещавали квартирата в кв.”К.”
или други заведения и в 18,00 часа св.С.Г. се прибирала в дома на родители си,
защото след този час баща й – св.Д.Г., я търсел по мобилиния й телефон
постоянно.
На 14.11.2008г.
подс.М. и св.С.Г. отново имали уговорка да се срещнат след работа. За целта
подс.М. с личния си автомобил “Ф.Ф.” около 16,30 часа взел С.Г. *** и двамата тръгнали към гр.П., кв.К.. По пътя М.
и Г. се скарали, защото С. не искала да каже на родителите си, че все още
продължава да се среща и да има връзка с подсъдимия и след неговото връщане от
А.. Подс.М. паркирал колата си пред квартирата в кв.К., ул.”****” и двамата със
св.С.Г. се качили в апартамента. Подс.М. изпитвал съмнения, че неговата
приятелка С. има чувства към друг мъж, за когото и преди били говорили, но св.Г.
му била казала, че няма повече контакти с този мъж. Подс.М. още повече се
усъмнил в мотивите на св.Г. да отказва да съобщи на родителите си подновяването
на връзката между тях, като смятал, че е замесен и друг мъж. За целта когато
двамата били в жилището около 17,30 часа подс.М. взел мобилния телефон на С. -
“С.Е.” и започнал да проверява
изходящата му поща относно изпратените кратките текстови съобщения /SMS/. Св.Г. при вида на това действие на подсъдимия страшно се ядосала,
грабнала един кухненски нож и подгонила подс.М. да й върне телефона. Подс.М.
избягал през входната врата на жилището, като с едната ръка натискал входната
врата, за да не излезе от там св.Г., а с другата ръка проверявал изходящата
поща на телефона. При проверката на мобилния телефон подс.М. установил, че
преди два или три дни от телефона на С. е изпратено текстово съобщения до друг
телефон с любовно съдържание. Подс.М. се ядосал от видяното и се обадил по
мобилен телефон на бащата на св.Г. – св.Д.Г. и го попитал защо не е опазил
дъщеря си, докато той е бил в А.. Подс.М. казал на Д.Г., че е намерил СМС с
любовно съдържание и сега се кара с дъщеря му, а последния му отговорил, че ако
не върне дъщеря му до 10 минути ще се обади в полицията и ще каже, че М. я е
отвлякъл. Така приключил разговора между тях двамата. След което подс.М.
отворил входната врата и хвърлил мобилния телефон на Г. в коридора на жилището.
При хвърлянето мобилния телефон паднал на земята и се разглобил, като му паднал
капака. Подс.М. казал на св.Г., че отива да доведе майка си, за да й се извини С.,
защото тя се е грижела за нея през времето, когато подсъдимия е бил в А.. Подс.М.
заключил входната врата на жилището, като вътре останала С.. След което подс.М.
се обадил на дежурния в 06-то РПУ П., в което бил работил като полицай, преди
да отиде в А.и в района, на което живеели родителите му и казал, че има семеен
скандал с приятелката си и е голяма вероятността да се обади бащата на момичето
и да каже, че М. я е отвлякъл. Преди да вземе майка си подс.М. минал през
жилището на семейство Г. и говорил със св.Д.Г., като искал да види сина си.
Разговора приключил с нов скандал. След което подс.М. взел майка си – св.В.М. ***
и я закарал в квартирата в кв.К.. Там те заварили св.С.Г. да стои в кухнята,
след като била прибрала личния си багаж в две чанти. Подс.М. оставил майка си
да говори със С., а той отишъл до близък магазин и купил сок и плодове. След
като се завърнал в жилището около 19,00 часа подсъдимият заварил С. да плаче, а
майка му да й говори. След скандала с подс.М. свидетелят Д.Г. извикал своя
колега св.С.К. и с автомобил двамата тръгнали да търсят С.Г., като се насочили
към жилището на родителите на М. ***. По време на движението им подс.М. провел
няколко телефонни разговора със св.Д.Г., в които му съобщил точния адрес където
се намират с дъщеря му, за да дойде да си я вземе от там. Около 20,30 часа св.Д.Г.
и приятелят му св.К. ***, където бил подс.М. и ги чакал. Подс.М. излязъл на
тересата на жилището си и започнал скандал със св.Д.Г., като и двамата се
обиждали взаимно и си отправяли заплахи. В 20,40 часа Д.Г. се обадил на телефон
166, където се свързал с полицейския служител св.Б.Б., на когото предал за
скандал в кв.”К”,ул.”***”. От там разговора бил прехвърлен към дежурния в
РПУ-то по местонахождение на имота – 01-во РПУ П.. От това РПУ обещали да
пратят автопатрул на мястото, но тъй като до 10 минути такъв не пристигнал св.Д.Г.
се обадил и на телефон 112. Пред тези служителки Г. обяснил, че дъщеря му е
отвелечена и бита от подс.М. *** на горния адрес. Това станало в 20,50 часа,
като след разговора служителките на този спешен център предали информацията на
оперативния дежурен в МВР П. Около 21,00 часа на мястото дошъл автопатрул на
01-во РПУ П. в състав полицаите Д.Ч. и П.Д.. Там ги посрещнал св.Д.Г., който
обяснил на полицаите къде се намира дъщеря му, че е отвлечена, бита и телефона
й е счупен. В същото време от балкона си подс.М. поканил полицаите в жилището.
Свидетелите Ч. и Д. се качили до апртамента, който им отключил подс.М.. В
коридора до кухнята била св.С.Г. с две чанти с багаж. Последната заявила, че до
сега е живяла на семейни начала с подсъдимия, но вече се разделят и тя си
тръгва. Полицаите дръпнали настрана св.Г. и я попитала дали е отвлечена, бита и
насила държана в това жилище. Св.Г. категорично отрекла да е отвличана и да е
бита от подсъдимия, а и полицейските служители нямали основание да се съмняват
в тези думи, защото по лицето и тялото на същата липсвали каквито и да е следи
от удари и насилие. След което, за да проверят дали е счупен мобилния телефон
на С.Г. двамата полицейски служители я накарали да си покаже телефона. С.Г.
бръкнала в страничния джоб на панталона си и им показала здравия си мобилен
телефон. Полицаите пак питали Г. дали иска да се жалва против подс.М., а тя
отрекла да иска да подава жалба срещу него. След което двамата полицейски
служители Ч. и Д., придружили св.Г. до изхода на блока, като с тях вървял и
подс.М., който се неуспешно се опитвал да напъха в чантите на Г. детска количка
с дистанционно управление, подарък за сина му. Навън пред блока полицаите в
присъствието на св.Д.Г. попитали дъщеря му С. за пореден път дали иска да се
жалва пред тях за нещо, а тя им отговорила, че няма за какво да се жалва. На
което св.Д.Г. много се ядосал и казал на дъщеря си “Кажи бе момиченце, за това
ли извикахме тези хора”, но въпреки всичко св.Г. отказала да се жалва срещу
подс.М.. След което участниците в инцидента се прибрали по домовете си, а
полицейския патрул си заминал. На 19.11.2008г. св.С.Г. подала жалба в Окръжна
прокуратура П., в която се оплакала от отвличане и счупване на мобилния й
телефон. След този случай подс.М. продължил да контактува с родителите на С.Г.,
по повод свижданията със сина му. И тъй като последните не давали на подс.М. да
вижда сина си той завел дело за упражняването на родителските права в съда,
което към настоящия момент е висящо.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за доказана от обясненията на подсъдимия М.О.М.,
свидетелските показания на свидетелите Д.Ч., П.Д., В.М., Б.Б., приетата
съдебно-ценова експертиза, протокол за полицейско предупреждение, докладна
записка до началника на І-во РПУ, справка в базата данни на КАТ П., справка от
началник сектор “Човешки ресурси” при ОД на МВР П., справка за съдимост,
характеристична справка, писмо от ГД “Национална система 112”, писмо от ОД на
МВР П., писмо от Виваком АД, писмо от “Мобилтел” ЕАД. По настоящото дело са
събрани две групи устни доказателства с противоположно съдържание относно
фактите, които обусляват или изключват наказателната отговорност по отношение
на подс.М.. От една страна са обясненията на подсъдимия, подкрепени от
показанията на свидетелите Д.Ч., П.Д., В.М., Б.Б., а от друга страна са
свидетелските показания на свидетелите С.Г., Д.Г., С.К. и А. Г..
Настоящият съд при преценката за
достоверност на тези две групи доказателства, приема че първата група устни
доказателства са достоверни, а втората група показания са недостоверни. За да
достигне до този извод съдът отчита на първо място пристрастността на втората
група свидетели към виновното поведение на подс.М.. От тази група свидетели
освен семейство Г. единствения техен нероднина свидетел е С.К., който обаче е
близък приятел на св.Д.Г. и до голяма степен не е запознат със случая, а само
възпроизвежда това което му е казал св.Д.Г.. Безспорно и в другата група от
устни доказателства има пристрастие и това е семейството М. – представени от
подс.М. и майка му св.В.М.. Следва да се отбележи, че влошените отношения между
тези две групи свидетели и подсъдимия датират от години и продължават и към
настоящия момент. Причината са личните отношения между подс.М. и св.С.Г. от една
страна и режима на личните отношенията между подс.М. и неговия син от друга
страна. Поради факта, че св.С.Г. живее при родителите си и отглеждането на сина
й е възложено до голяма степен и на нейните родители, то й те са активна страна
в тези лични взаимоотношения. При това тези отношения не могат да бъдат решени
от участиниците в тях по пътя на нормалния диалог, поради което и към настоящия
момент решаването на въпроса за родителските права на сина на подсъдимия М. и
на св.С.Г. се решава по съдебен ред във висящо гражданско дело. Ето защо при
тези ненормални и изпълнени с взаимна непоносимост отношения съдът намира, че
следва да се приемат за достоверни онези устни доказателства, които намират
своята подкрепа в други свидетелски показания, на незаинтересувани по делото
свидетели, които нямат причина да лъжат и да изкривяват истината в полза на
една от двете спорещи страни. За такива безпристрастни по делото свидетели
съдът намира Д.Ч., П.Д. и Б.Б.. И
тримата са служители на полицията, не са познати и приятели на нито една от
двете спорещи страни и нямат причина да не казват истината. Показанията на св.Б.Б.
/л.46 от съд. дело/ оборват показанията на св.Д.Г. /л.27/, че той се е обаждал
от личния си мобилен телефон на телефон 166 два пъти към 18,00 и 18,30 часа и
дежурния на този телефон е бил запознат със неговия случай и е отказал да
изпрати полицейски екип. Видно от показанията на св.Б. до него като дежурен в
ОД на МВР П.на телефон 166 е достигнал само един сигнал от телефона на св.Г. в
9 без 20 часа, на който е нямало отказ, а същият е прехвърлен към дежурния в
І-во РПУ П.. Показанията на този свидетел се подкрепят и от справката за
позвъняванията на телефон 166 в ОД на МВР П./л.41/. Тоест показанията на този
свидетел са не само достоверни, но и подкрепени от обективни данни по делото.
Недостоверни са показанията на св.Д.Г., че е чакал неопределено дълго време
преди да дойде полицейски патрул след позвъняване на телефон 166 и след това се
е обадил на телефон 112. Видно от справката на
ГД “Национална система 112” /л.38/ времето между единственото
позвъняване на тел 166 и тел.112 е 10 минути, което време не може да се схване
като отказ на полицията да посети един обект, притова намиращ се в отдалечен
квартал на гр.П.. Видно от тази справка 23 минути след сигнала на тел.166 и 13
минути след сигнала на тел.112 екип на І-во РПУ П.е бил на място при св.Г..
Подс.М. признава в своите обяснения /л.57/, че се е обаждал да предупреди за
това, че ще последва оплакване против него за отвличане, но неговото обаждане е
било адресирано не до тел.166, на който е звънял св.Г., а до телефона на
дежурния в VІ-то РПУ П., в което е работил подс.М. и е естествено там той да
има познати. Но конкретния случай е бил от компетентността на служителите на
І-во РПУ П.и на централата на ОД на МВР П., в които звена на полицията подс.М.
не е работил и служителите там не са го познавали – видно, като от показанията
на полицейските служители, така и от кадровата му справка /л.36 от дос. п/во/.
При това обаче се поставя логичния въпрос, а откъде св.Д.Г. знае, че подс.М. се
е обаждал на полицейски служители, да предупреждава, че срещу него ще постъпи
оплакване за отличане. Отговора на този въпрос не може да бъде фрагментарен,
защото е във връзка с въпросите, а от къде св.Д.Г. знае и съобщава както на
служителките на телефон 112, така и на пристигналите полицейски служители Ч. и Д.
/л.28 и 29/ че дъщеря му С. е бита, държана е заключена в апартамента и е
счупен личния й мобилен телефон. Доколкото на нито един от тези факти св.Г. не
е бил свидетел, то той може или да е информиран за тях от подс.М. /при техните
многобройни телефонни разговори и една лична среща този ден и традицията да се
заплашват един друг, кой какво ще направи – примерно св.Г. предупреждава М. че
ще се обади в полицията и ще каже, че е отвлякъл дъщеря му, от своя страна М.
лично точно издиктува адреса на св.Г. къде се намират с дъщеря му, за да ги
намери последния/ или св.Г. може да изказва свои личини предположения. Но която
и да е от двете хипотези да е вярна, едно е сигурно св.Д.Г. не дава информация
за конкретно и лично видени от него факти, а за такива чути от някого или
предполагани от него. Ето защо на този свидетел съдът не дава вяра. Св. С.К.
пък до голяма степен преповтаря всичко което е чул от св.Д.Г..
Показанията на св.С.Г. също са
недостоверни за съда по три причини. На първо място тази свидетелка прикрива
истинските си мотиви да върши определени постъпки, като ги представя за
безмотивни и случайни. Според тази свидетелка подс.М. е имал за задача на
14.11.2008г. единствено да дойде до с.Г.И. да я вземе от работа и без
отклонение в маршрута да я върне до дома й. При положение, че С. и М. са
поддържали интимна връзка от дълги години, от която имат едно дете подобна роля
на обикновен превозвач на подсъдимия, трудно може да се схване за нормална.
Освен това Г. признава за скарване между нея и подсъдимия, без да сочи именно
какво е довело до това скарване. Тук обясненията на М. за тайни срещу между тях
двамата и скандал за отказа на Г. да съобщи на родителите си, че е подновила
връзката си с него след завърщането му от А. са много по-логични и нормални и
се потвърждават от показанията на майката на подсъдимия – св. В.М. и от ясно
изразеното отношение към подсъдимия от страна на майката и бащата на С. – Д. и
А.Г.. На второ място за недостоверността на показанията на св.С.Г. говори и
вътрешното противоречие в нейните показания . Пред съда тази свидетелка се
отрече от част от показанията си дадени от нея на досъдебното производство пред
съдия л.71,72 и 73. Отречените от св.Г. показания пряко касаят изпълнителното
деяние на престъплението по чл.142 ал.1 от НК. Същата отрече опитите си да бяга
на кръстовището преди кв.К., неясно как осъщественото автоматично заключване на
вратите на колата от подсъдимия на това кръстовище, дърпането й от подсъдимия в
колата, опитите за бягство пред блока в кв.”К.” и последващата гонитба и
липсата на хващане през кръста. В своите противоречиви показания св.Г. дори
започна да се отрича от собствените си показания дадени пред настоящия съд.
Така на л.24 твърди, че са се скарали с подсъдимия на път в колата, а на л.25
след прочитане на показанията и пред съдия твърди, че не си спомня да се карали
в колата. На трето място показанията на св.С.Г. се оборват от показанията на
независимите и безпристрастни свидетели Ч. и Д.. Пред тези двама свидетели С.Г.
многократно, както насаме с полицаите в апартамента на М., така и в
присъствието на баща си и неговия приятел пред блока категорично отрича да е
държана пряко волята й в този апартамент, да е бита и да е счупван мобилния й
телефон. Горните думи на св.Г. се подкрепят от самата нея като тя лично показва
мобилния си телефон сглобен и цял на полицаите, без да е ясно дали същият е
функционирал нормално. Като свидетелите Ч. и Д. се уверяват лично, че по тялото
на С. няма никакви следи от побой. За подобен побой по делото липсват
медицински доказателства. За счупване, поврежане или унищожаване на мобилния
телефон на св.Г. по това дело също липсват каквито и да е доказателства. В
проведените очни ставки между св.С.Г. и свидетелите Ч. и Д. и подс.М. тези
противоречия не се предоляха, а само се преповториха. Поради което съдът намира
показанията на св.С.Г. за недостоверни. Възражението на прокурора, че щом св.С.Г.
няма ключ за това жилище, то тя е отвлечена и незаконно лишена от свобода е
неоснователно. По делото от приетите за достоверни обяснения на подс.М. и от
показанията на свидетелите В.М., Ч. и Д. е видно, че св.Г. доброволно е
пребивавала на адреса и не е искала да го напуска и това да й е било отказвано
от подсъдимия. По делото не са събраха никакви доказателства хвърления на
земята мобилен телефон на св.Г. “С.Е.” да се е повреждал или да е бил унищожен.
Напротив този телефон и в съвсем нормален външен вид св.Г. е показала на
полицейските служители при идването им в апартамента.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
От ОБЕКТИВНА
СТРАНА подсъдимият М.О.М. не е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.142 ал.1 от НК, за това на 14.11.2008г. в гр.П.да е
отвлякъл С.Д.Г. с цел противозаконно да я лиши от свобода. От приетите за
установени факти от съда е видно, че св.Г. доброволно е отишла в дома на подс.М.,
не е държана там против волята й и доброволно и без възражения и оплаквания за
някаква принуда спрямо нея е напуснала този дом. Поради което при липса на
извършено от обективна страна престъпление по чл.142 ал.1 от НК, на основание чл.304
от НПК подсъдимия следва да се признае за невинен в извършване на горното
престъпление и да се оправдае по така повдигнатото му обвинение.
От ОБЕКТИВНА
СТРАНА подсъдимият М.О.М. не е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.216 ал.1 от НК, за това на 14.11.2008г. в гр.П. да е
унищожил противозаконно чужда движима вещ мобилен телефон марка “С.Е.” на
стойност 40 лв., собственост на С.Д.Г.. По делото се доказа безспорно, че подс.М.
е хвърлил на земята мобилния апарат на св.Г., но по делото няма доказателства в
резултат на това действие по този телефон да са настъпили някакви вреди, а още
по малко телефона да е изцяло негоден за употреба. Поради което при липса на
извършено от обективна страна престъпление по чл.216 ал.1 от НК, на основание
чл.304 от НПК подсъдимия следва да се признае за невинен в извършване на
горното престъпление и да се оправдае по така повдигнатото му обвинение.
На основание
чл.190 ал.1 от НПК разноските по делото следва да останат за сметка на
държавата.
Мотивиран така
съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: