Мотиви към решение по АНД № 2510 по описа за 2016г. на ШРС
Настоящото производство е образувано на основание чл.375
и сл. от НПК.
От ШРП е внесено постановление, с което се прави
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на М.М.М.- обвиняем по Досъдебно
производство №1225/2014г. по описа на РУ-Шумен при ОД на МВР-гр.Шумен с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Като основание
за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по
чл.343, ал.3, б.“А“, вр. с чл.342, ал.1 от НК; извършителят не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК, както и че от деянието не са причинени имуществени
щети.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се
явява лично и с процесуален представител, който изразява съгласие с
предложението на прокуратурата. Представител на ШРП поддържа предложението и моли
съда да наложи на обвиняемия административно наказание в минималния размер,
предвиден в закона.
От приложените по делото писмени доказателства (по Досъдебно
производство №1225/2014г. по описа на РУ-Шумен при ОД на МВР-гр.Шумен),
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна
следното:
На 20.10.14г. обвиняемият управлявал по ул.”Васил
Априлов” в гр.Шумен лек автомобил марка
„Фолксваген Туарег” с ДК№ Н 3984 ВВ в посока към кръстовището с ул.“Македония“.
Около 13.20 часа същият достигнал до района на закусвалня „Руше“.
Непосредствено преди кръстовището срещу закусвалнята на пътното платно на
ул.”Васил Априлов” имало очертана пешеходна пътека тип „зебра“, обозначена с
пътен знак Д 17. При приближаването на обвиняемия към посочената пешеходна
пътека по нея предприели пресичане на пътното платно пострадалата И.Я. и
съпругът й - св.А.Я.. На разстояние около 15-20 м. от пешеходната пътека в
дясната част на платното бил паркиран неустановен автомобил. Обвиняемият
заобиколил превозното средство и продължил да се движи към пешеходната пътека,
преминал с предната част на автомобила си през нея и предприел завой надясно за
навлизане в ул.“Македония“. При тази маневра настъпило съприкосновение с
пресичащата пешеходка И.Я., която била ударена от десния борд на автомобила и
паднала на платното. Обвиняемият слязъл
и като установил, че св.Я. е пострадала сериозно, предложил да й помогне. Бил подаден сигнал на телефон 112 и
пострадалата била откарана в ЦСМП-Шумен за оказване на медицинска помощ.
Впоследствие по делото била назначена
съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че в резултат от
инцидента пострадалата Я. е получила фрактура на костите на лявата подбедрица в
долната й трета, обусловила трайно затруднение в движението на левия долен
крайник /за срок от 7-8 месеца/ - увреждане, представляващо средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Според заключението на назначената
автотехническа експертиза основната причина за произшествието се дължи на неправилните
действия на обвиняемия, който при приближаване към кръстовище със сигнализирана
пешеходна пътека е предприел завиване надясно от лявата лента за движение и е навлязъл в лентата за
движение на пешеходците, като се е движил със скорост, при която не е имал техническа
възможност да спре и да избегне удара с пресичащата по пешеходната пътека
пешеходка. Вещото лице посочва, че водачът е имал техническа възможност
своевременно да възприеме изчакващите пред пешеходната пътека пешеходци, да
намали скоростта и да спре преди пешеходната пътека, както и да ги заобиколи по
лявата лента, преди да предприеме завиването надясно. Пострадалата от своя
страна е пресичала на място, разрешено за пресичане на пътното платно.
Въз основа така установената фактическа обстановка
съдът намира, че с деянието си обвиняемият действително е извършил престъплението,
в което е обвинен. При управлението на МПС същият не се е съобразил с
разпоредбата на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДП, задължаваща водачите на ППС да бъдат
внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците, както и с изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължаващ водачите
на пътни превозни средства, при избиране
скоростта на движение, да се съобразяват с пътните условия и характера и
интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Обвиняемият не се е съобразил с изискванията на чл.47
от ЗДП, според който водачът на ППС, приближаващо се към кръстовище, трябва да
се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне
участниците в движението, които имат предимство; нарушил е чл.116 от ЗДП, според
който водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към престарели хора, както и чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДП, според който
при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, като задължение да пропуснат
пешеходците имат и водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства. Особено
съществено се явява нарушаването на чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДП от страна на
обвиняемия, което пряко е довело до общественоопасния резултат, въпреки че М. е
имал възможност да възприеме своевременно приближаването на пешеходката. Като
не се съобразил с изискванията на цитираните правни норми, обвиняемият е
предизвикал ПТП, в резултат от което пострадалата И.Я., пресичаща на пешеходна
пътека, е получила увреждане, представляващо средна телесна повреда и изразяващо
се в трайно затруднение в движението на левия долен крайник. По изложените
съображения съдът приема, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, във вр. с чл.342, ал.1
от НК, а именно същият, при управление на МПС – лек автомобил марка “Фолксваген
Туарег” с ДК № Н 3984 ВВ, е нарушил правилата за движение (чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП; чл.20, ал.2 от ЗДвП; чл.47 от ЗДвП; чл.116 от ЗДвП и чл.119, ал.1 и ал.4
от ЗДвП) и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И.Д.Я. от
гр.Шумен, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
От субективна страна деянието е извършено с вина под
формата на несъзнавана непредпазливост-небрежност.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, а именно:
-за престъпление по посочената квалификация законът
предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години (в редакцията, действала към момента на деянието, която
следва да се приложи като по-благоприятна за извършителя);
-обвиняемият не е осъждан за престъпления от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК
-от престъплението не са причинени имуществени вреди.
При определяне на наказанието на обв.М. съдът отчете
като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на обвиняемия не само към
момента на деянието, но и изобщо, младежката възраст, добрите характеристични
данни, както и предложената помощ след деянието. Като отегчаващи обстоятелства
съдът отчете значителния период, необходим за възстановяването на пострадалата,
а също и наличието на наказания за нарушения на ЗДП. По изложените съображения
съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при превес на
смекчаващите обстоятелства, с отчитане на отегчаващите, в размер над
законоустановения минимум, а именно 1200 лева. Предвид обстоятелството, че
обвиняемият работи постоянно, като в длъжностната му характеристика е
предвидено изискване „шофиране“, съдът намира, че на същия не следва да се налага
и санкция “лишаване от право на управление на МПС”, тъй като това би довело до
прекратяване на трудовото му правоотношение и се явява несъразмерно тежка мярка
при невисоката обществена опасност на извършителя.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
обвиняемия да заплати в полза на държавата сумата от 908,56 лева,
представляваща направени деловодни разноски, както и 5.00 лева такса за
издаване на изпълнителен лист
Водим от горното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :