№ 117
гр. Варна, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20233001000049 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Р. И. Р., ЕГН **********
от гр.Добрич, ул.“Б.“ № 6, ет.1, ап.2 против решение № 97/10.10.2022г. на
Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 3/22г. в частта, в която е
отхвърлен предявения от него иск срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Студентски,
бул.“Симеоновско шосе“ № 67А за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
ПТП от 08.02.2021г., виновно причинени от водача на лек автомобил марка
„Фиат Линеа“ с peг. №ТХ1885АМ – А.Г.А., застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника за
ГОРНИЦАТА НАД 3 000 лв до предявения размер от 25 100лв, ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 13.04.2021г. до окончателното
изплащане на задължението. По съображения, подробно изложени в жалбата,
моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като вместо него
постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи изцяло
предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, с
1
произтичащите от това последици.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено в гр.Добрич на
08.02.2021г. около 19.00 часа при пресичане на ищеца на улица „Христо
Ботев“ пред магазин "Джъмбо" на пешеходната пътека, когато бил блъснат от
л.а. „Фиат Линеа“ с ДК No ТХ 1885 АМ, управляван от собственика на
автомобила А.Г.А. с ЕГН ********** от гр.Добрич. За настъпилото ПТП на
водача на автомобила бил съставен Акт за административно нарушение във
връзка с чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Безспорно е още, че гражданската отговорност на водача била
застрахована при ответното застрахователно дружество по полица с номер
BG/22/1290003006052, със срок на валидност до 27.10.2021г., включващ
датата на произшествието.
В резултат на инцидента ищецът получил частична руптура на
медиалната глава на прасеца на лявата подбедрица, установена
непосредствено след ПТП в Спешно отделение на МБАЛ гр. Добрич, която
била лекувана чрез ненатоварване на крайника, като ползвал и 20 дни
болнични, продължени до 10.03.2021г.
Горната фактическа установеност налага извод за наличието на всички
елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на
застрахователя за обезвреда на претърпените от пострадалия ищец
неимуществени вреди в резултат на произшествието.
Основният спорен между страните въпрос касае размера на дължимото
застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен съобразно
критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и
задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика. Съдът
следва да съобрази т.2-ра на ППВС No 4/68г., в която са дадени задължителни
указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието
2
"справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма,
които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е
абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът
на увреждането, произтичащите от него физически и психологически
последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение,
които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в
тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No
566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No
676/2010 г., II т. о., ТК/.
При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява,
че пострадалият е мъж в активна трудоспособна възраст, без данни за
хронични заболявания и здравословни проблеми, с изключение на хипертония
и че настъпилото травматично увреждане, неговото лечение и интензивност
са оказали негативно отражение в живота му. Според събраните по делото
писмени доказателства и заключението на СМЕ / част от КСАТМЕ/,
получената от ищеца травма е довела до трайно затруднение движението на
долен ляв крайник за период от 1-2 месеца и е наложила ползването на
паретици. Оздравителният процес при ищеца е протекъл в по-лекия му
вариант. В съдебно заседание медицинският експерт квалифицира травмата
като частична и незначителна. По делото няма данни за провеждане на
рехабилитация от ищеца, която в случая не е задължителна.
Според показанията на свидетеля Милен Юлиянов Мариянов ищецът се
притеснявал, че не е на работа, дали ще се оправи кракът му, в началото не
можел да върви нормално и доста куцал, ползвал патерици.
Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция
при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки
икономическата конюктура в страната към момента на произшествието,
размерът на минималната РЗ за 2021г. – 650лв, лимитите на застрахователно
покритие на ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, които след 2018г. съгласно чл.492
КЗ за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане за всяко
събитие са 10 420 000лв, които лимити обаче са само ориентир, но не и
самостоятелен критерий при определяне на обезщетението /реш.23/25.03.14г.
по т.д. No 11154/13г., второ т.о. на ВКС и реш. 157/28.11.14г. по т.д. No
3
3040/13г., второ т.о. на ВКС/, както и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен
еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите
през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.
Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че
обезщетение в размер на 3 000лв е адекватно и съобразено както с реално
претърпените от ищеца болки и страдания, така и с практиката на
касационната инстанция в подобни случаи, поради което исковата претенция
следва да бъде уважена до този именно размер.
Предвид на цялостното съвпадение на фактическите констатации и
правни изводи на двете инстанции, решението в обжалваната му част се
потвърждава като правилно и законосъобразно.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски
за настоящата инстанция, поради което съдът не присъжда такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 97/10.10.2022г. на Добричкия окръжен
съд, постановено по т.д. № 3/22г. в обжалваната му част.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Разноски не се присъждат.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4