Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. Пазарджик, 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 1911/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. С. Ш., с ЕГН **********, в
качеството му на земеделски производител, против Наказателно постановление №
13-001733 от 27.09.2019 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”- Пазарджик, с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса
на труда на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена глоба в размер на 1 500
лева.
В жалбата обобщено се излагат оплаквания за
незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не
се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата, ангажира доказателства и излага обосновани доводи за отмяна на НП в
представено писмено становище.
За въззиваемата страна- АНО
не се явява законовият му представител, но се представлява от процесуален
представител, който оспорва жалбата и ангажира доказателства. Депозирано е
писмено становище, в което се излагат подробни съображения за законосъобразност
на издаденото НП, чието потвърждаване се иска.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като
съобрази становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран
с НП за това че в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ
и като земеделски производител, не е уредил като трудови отношения, отношенията
при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена
форма с лицето З.Х.Ч., ЕГН **********. Последната била установена при извършена
проверка на 22.05.2019 г., около 09,00 часа в обекта на контрол- „масив от
рози“, находящ се в землището на с. Г., местността „***“, стопанисван от работодателя,
да престира труд, като работник „розоберач“, като беряла рози облечена с
работни дрехи.
Със съдействието на служители от РУ- Пазарджик
самоличността на Ч. , след което в попълнената декларация по чл.402 от КТ
същата декларирала елементи на трудово правоотношение със ЗП В. С. Ш..
Нарушението било извършено на 22.05.2019 г. в
землището на с. Г., местността „***“, когато Ч. била заварена да работи като
работник „розоберач“.
Нарушението било констатирано на 27.05.2019 г., когато
била проверена представената документация на ЗП и било ,установено, че за
лицето З.Ч. не бил представен сключен трудов договор в писмена форма, както и
еднодневен трудов договор. Извършена била и справка в ИС на ИА „ГИТ“- Регистър
трудови договори, от която било установено, че за Ч. няма подадено уведомление
за сключен трудов договор между нея и Ш.За извършената проверка бил съставен
ПИП, в който били отразени направените констатации.
Така констатираното съставлявало нарушение 62 ал.1 във
вр. с чл.1 ал.2 от КТ, които правни норми императивно предвиждат, че трудовият
договор се сключва в писмена форма, както и че отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
За констатираното нарушение св. Г.Й.- ст. инспектор в
Дирекция „ИТ“- Пазарджик съставил срещу В. Ш.АУАН № 13-001733/12.08.2019 г., в
присъствието на нарушителя, на който бил предявен и връчен срещу подпис. В акта
Ш.написал собственоръчни възражения, а именно „не съм съгласен с акта, не отговоря на истината“.
В рока по чл.44 ал.1 от ЗАНН от Ш.било депозирано
писмено възражение срещу съставения АУАН.
АНО не приел направените възражения и на 27.09.2019г.
издал атакуваното НП. То било връчено на дъщерята на жалбоподателя С.Х.по
пощата на 02.10.2019 г., видно от известие за доставяне ( л.7 от делото), а
жалбата против НП била подадена от наказаното лице чрез наказващия орган до
съда на 09.10.2019 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
НП пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя-
св. Г.Й. и свидетелите З.Ч. и М.Ш..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
които по съществото си са достоверни и непротиворечиви.
Разгледана по същество съдът
намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в същата съображения, а
поради следното:
Безспорно се установи по
делото, че жалбоподателят В. Ш.е бил регистриран земеделски производител (ЗП) и
като такъв е имал качеството на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Не
е спорно също, че в качеството си на ЗП той развивал дейност по отглеждане на
насаждения с маслодайна роза в имот в землището на с. Г., местността „***“.
Установи се също, че дейността по бране на розовия цвят Ш.е осъществявал чрез
наемането на лица за по-дълъг период (докато трае кампанията) или за един ден,
като с част от тях е сключвал граждански договори,а с друга част не е сключвал
нито трудови, нито еднодневни договори.
Няма спор и по това, че по
време на извършената проверка на 22.05.2019 г. от инспектори на Д „ИТ“-
Пазарджик в проверения обект е извършвана дейност по бране на розов цвят от
доста лица, за които установено, че са полагали труд без с тях работодателят да
е сключил писмен трудов договор. Установи се, че едно от лицата, което е било
заверено в обекта е св. З.Ч..
От събраните доказателства
обаче- показанията на Ч. и декларацията по чл.402 от КТ се установи първо, че
същата не е осъществявала въпросния ден дейност по бране на розов цвят, т.е.е
не е изпълнявала работа като работник „розоберач“, каквото обстоятелство е
отразено при описанието на нарушението в АУАН и НП, а също така и в изготвения
ПИП (л.13 от делото). В показанията си св. Ч. бе категорична, че тя не е
работила в розовия масив нито преди, нито в деня на проверката. Заяви, че е
съседка на жалбоподателя и че въпросният ден на проверката приела по молба на
св. Ш. (съпруга на жалбоподателя) да им помогне като замести тяхната дъщеря на
кантара. категорична беше, че е отишла да помогне, а не „за пари“. С нея не е
било уговаряно нито възнаграждение, нито работно време.
В съответствие с показанията
на св. Ч. е и отразеното в декларацията по чл.402 от КТ, където е отразено, че
в землището на с. Г. в масива от рози на ЗП В.Ш.на 22.05.2019 г. е била
кантарджийка (мери набраните рози) от 05,00 ч. до 12,00 ч. без заплата.
Така установеното от
показанията на св. Ч. и декларацията, не бяха оборени от останалите
доказателства по делото. От показанията на актосъставителя св. Й. се установи,
че той не е участвал в извършената проверка в обекта за контрол, а само е съставил
АУАН. Той заяви, че актът е съставил на база съставената декларация по чл.402
от КТ, от където взел данните, както и с оглед съобщеното му от свидетелите по
акта- неговите колеги, които участвали в проверката.
Както се посочи вече, в
декларацията обаче не е отразено, че св. Ч. е работила като розоберач. Освен
това вписаните като свидетели по АУАН- Г.С. и С.Г.не са сред инспекторите,
които са установили З.Ч. и са взели данните от нея, които са попълнени в
декларацията. Видно от последната (на л. 21 от делото) е че данните са вписани
от инсп. Р. М.. В този смисъл той се явява и очевидец на констатираното по
отношение на лицето З.Ч.. М. обаче не е вписан в АУАН като свидетел-очевидец на
нарушението.
В този смисъл безспорно се
установи, че св. Ч. на посочените в НП дата и място не е била установена да
извършва работа като розоберач и в този смисъл твърдяното обстоятелство в НП, а
и в АУАН остава доказателствено необезпечено. Тук е мястото да се посочи, че за
съда остана загадка на база какви доказателства с оглед установеното при
проверката на място, в ПИП са отразени констатации, че св. Ч.е установена като розоберач
в процесния масив.
На следващо място с оглед
събраните гласни доказателства, основното от които показанията на св. Ч., които
останаха необорени от нито едно друго доказателство по делото, както и от
декларацията по чл.402 от КТ, е спорен и въпросът налице ли е било трудово
правоотношение между св. Ч. и жалбоподателя.
Според КТ трудовият договор
представлява двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната
страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да
извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща
възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд.
Физическото лице- работник или служител предоставя работната си сила за
изпълнение на даден вид работа, при определен работен режим, заплащане, работно
време и работно място.
От изложеното може да се направи
извода, че спецификата на трудовия договор се определя от елементите работно
време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина.
От събраните по делото доказателства не се установява до необходимата степен на несъмненост, че между св. З.Ч. и В. Ш., да са били договорени упоменатите горе съществени елементи на трудово правоотношение. Установи се единствено, че на 22.05.2019 г., св. Ч., след уговорка със съпругата на ЗП Ш., като тяхна близка е приела да им помогне като замести тяхната дъщеря на кантара, като нито е имала уговорено работно време, нито пък са уговорили заплащане, респ. не й е било плащана за извършената услуга. Посочените факти обаче не могат да обосноват категоричен извод, че между Ч. и Ш.фактически е възникнало трудово правоотношение.
Не се събраха доказателства, които да установят, че страните св. Ч. и ЗП Ш.са договорили всички
съществени елементи, придаващи на определено правоотношение характеристиката на
трудово, а именно: поето задължение от страна на работника за спазване на
трудова дисциплина-работно време, работно място и поето задължение от страна на
работодателя за заплащане на трудово възнаграждение, както и за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. Тези обстоятелства не са били
установени категорично от проверяващите инспектори от ДИТ и това е видно от
показанията на свидетелите Й. и Ч..
Оформената декларация също не може да
установи с категоричност, който и да е от съществените елементи на трудовото
правоотношение. От показанията на св. Ч. се установи, че тя е била ангажирана
за определена работа, да помогне на своите съседи. На следващо място в
декларацията е посочено, че не получава възнаграждение (без заплата). Не се
установява уговорено работно време, почивки и почивни дни.
При така установеното и при липса на
несъмнена доказаност на възникнало трудово правоотношение между З.Ч. и ЗП В. Ш.,
последният не е следвало да бъде санкционирано в качеството си на работодател
за нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ.
Всичко изложено до тук дава
основание на съда да приеме, че НП е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено, като съдът не намира за необходимо да обсъжда други доводи по
същество, респ. за допуснати СПН, каквито възражения са направени в жалбата и
писмените бележки на процесуалния представител.
Тока мотивиран и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия си състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 13-001733 от 27.09.2019 г.
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което на В.
С. Ш., с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1
ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена глоба в
размер на 1 500 лева, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: