Решение по дело №12332/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 633
Дата: 7 февруари 2023 г.
Съдия: Лора Миткова Митанкина
Дело: 20221110212332
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 633
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110212332 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Т. Б. Д. срещу наказателно постановление
/НП/ № 11-01-173/24.08.2022 г., издадено от директора на Агенцията за
държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на жалбоподателя на
основание чл. 256, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във връзка
с чл. 261, ал. 2 от ЗОП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2 929.89 лева (две хиляди деветстотин двадесет и девет лева и
осемдесет и девет стотинки) за извършено нарушение по чл. 17, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП.
В жалбата е застъпено становище за незаконосъобразност на
наказателното постановление, в подкрепа на което са релевирани подробни
доводи в тази насока. На първо място жалбоподателят възразява срещу
констатацията, че търговско дружество „Монтажи“ ЕАД, чийто изпълнителен
директор е бил през проверявания период, не представлява „публичноправна
организация“ по смисъла на § 2, т. 43 от ДР на ЗОП. В същото време е
оспорено твърдението, че като изпълнителен директор на юридическото лице
Д. се явява „публичен възложител“ по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП.
Извършено е позоваване на доклад на АДФИ за проведена финансова
инспекция на дружеството, чиито констатации по категоричен начин
подкрепяли изложените доводи. На следващо място жалбоподателят извежда
възражение за изтекла погасителна давност по чл. 34 от ЗАНН, както и чл.
261, ал. 1 от ЗОП. Сочи още, че не била спазена процедурата по чл. 241 от
1
ЗОП, която предполага издаването на АУАН да се предшества от съставяне
на доклад, в който да бъдат обективирани резултатите от осъществената
проверка. На отделно основание се твърди, че обстоятелствата по случая
изключвали виновното поведение на изпълнителния директор на
юридическото лице. За финал се обжалва и процесуалната законосъобразност
на атакуваното наказателно постановление, доколкото в съдържанието на
последното липсвало изрично посочване на датата на извършване на
нарушението, както и на стойността на обществената поръчка.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Депозира писмено становище по хода на делото, с което се придържа към
искането си за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Г. и юрк. Я, които
представят доказателства под опис и молят за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и недоказана. Пледират за потвърждаване на наказателното
постановление и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на АДФИ, като представят и обстойни и подробно обосновани писмени
бележки, в които дават израз на становището си по същество на делото.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По отношение на еднолично акционерно дружество „Монтажи“ ЕАД е
извършена финансова инспекция, възложена на Д. П.Г. и Г Т – и двамата на
длъжност „главен финансов инспектор“ в отдел Първи, Дирекция
„Инспекционна дейност“ в Агенцията за държавна финансова инспекция, със
заповед № ФК-10-968/23.07.2021 г., изменена със заповед № ФК-
10-1040/12.08.2021 г. и заповед № ФК-10-1148/16.09.2021 г. на директора на
АДФИ.
Установено било, че в периода на провеждане на назначената
финансова инспекция изпълнителен директор на „Монтажи” ЕАД е бил Т. Б.
Д.. Същият заема длъжността по силата на договор № 49/30.11.2017 г. за
възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с
едностепенна система на управление и Протокол от 31.11.2017 г. от
заседанието на Съвета на директорите на дружеството.
„Монтажи“ ЕАД е еднолично акционерно дружество с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Изгрев, ул. „Лъчезар
Станчев“ № 9, чийто едноличен собственик на капитала е „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД с ЕИК *********. Правата на едноличен
собственик на капитала се упражняват от държавата чрез министъра на
икономиката.
На 10.06.2020 г. е бил сключен договор за доставка със страни
„Монтажи” ЕАД като купувач, представлявано от жалбоподателя Д. в
качеството му на изпълнителен директор на юридическото лице, и „Тина 2”
ООД като продавач, представлявано от управителя Д Д. По силата на
2
съглашението купувачът се е задължил да продаде, а купувачът – да заплати и
приеме следните материали по предварително зададени спецификации:
подложен бетон С12/15 с единична цена 72,00 лева без ДДС/м3; бетон С25/30
с единична цена 90,00 лева без ДДС/м3; бетон С30/37 ХС4 XF1 с единична
цена 95,00 лева без ДДС/м3. Материалите били предназначени за обект на
купувача „Ремонт и възстановяване на язовирната стена на яз. „ХаджиД.о 3“,
ПИ 77027.74.38 (по КК и КР), с. ХаджиД.о, общ. Казанлък и съоръженията
към нея“. Уговорено било конкретните видове и количества да се поръчват
със заявка от купувача, а предаването на материалите да се извършва с
приемо-предавателен протокол, в който се описват видът и количеството на
база товарителници, експедиционни бележки и други.
В изпълнение на поетите договорни задължения, на 16.06.2020 г.
продавачът е издал проформа фактура № 50/16.06.2020 г. на стойност 30
000,00 лева без ДДС (36 000,00 лева с ДДС) с основание „авансово плащане за
бетон“. Дължимата сума по проформа фактурата е заплатена по банков път на
25.06.2020 година, като платежното нареждане е подписано от главния
счетоводител на дружеството и от изпълнителния директор Т. Д., след което
на 26.06.2020 г. е издадена и фактура № 5009482/26.06.2020 г. за същата сума.
На 22.07.2020 г. е издадена фактура № 5009572 на стойност 40 431,86
лв., без ДДС (48 518,23 лева с ДДС), по която е отразена доставката на бетон
клас С12/15 S3 и бетон С30/37 ХС4 XF1, като са приспаднати авансово
платените средства в размер на 30 000,00 лева без ДДС. За извършването на
доставката между страните е подписан приемо-предавателен протокол от
22.07.2020 г., с който жалбоподателят в качеството си на представител на
дружеството-купувач е декларирал приемането на описаните стоки.
Дължимата сума по фактура № 5009572/22.07.2020 г. е заплатена по банков
път на 27.07.2020 година, като платежното нареждане е подписано от Т. Д..
На 21.08.2020 г. е издадена фактура № 5009681 на обща стойност 38
000,00 лева без ДДС (45 600,00 лева с ДДС), по която е отразена доставката на
общо 400 м3 бетон С30/37 ХС4 XF1. За извършването на доставката между
страните е подписан приемо-предавателен протокол от 21.08.2020 г., а
дължимата сума по фактурата е заплатена по банков път на 02.09.2020 година,
за което отново върху платежния документ подписа си е поставил
изпълнителният директор Т. Д..
На 03.09.2020 г. е издадена фактура № 5009745 на обща стойност 7
562,00 лева без ДДС (9 074,40 лева с ДДС), по която е отразена доставката на
общо 79,60 м3 бетон С30/37 ХС4 XF1. За извършването на доставката между
страните е подписан приемо-предавателен протокол от 03.09.2020 г., като
дължимата сума по фактурата е заплатена по банков път на 17.09.2020 година,
а платежното нареждане е подписано от Т. Д..
На 18.11.2020 г. е издадена фактура № 5009985 на обща стойност 5
895,00 лева без ДДС (7 074,00 лева с ДДС), по която е отразена доставката на
65,50 м3 бетон клас С25/30. За извършването на доставката, на 18.11.2020 г.
между страните е подписан приемо-предавателен протокол. Дължимата сума
по фактурата е заплатена по банков път на 02.12.2020 година, а платежното
3
нареждане е подписано от жалбоподателя Д..
На 30.11.2020 г. е издадена фактура № 5010019 на обща стойност 190,00
лева без ДДС (228,00 лева с ДДС), по която е отразена доставката на общо 2
м3 бетон С30/37 ХС4 XF1. За извършването на доставката между страните е
подписан приемо-предавателен протокол от 30.11.2020 г. Дължимата сума по
фактура № 5010019 /30.11.2020 г. е заплатена по банков път на 15.12.2020
година, а платежното нареждане е подписано от Т. Д..
Предвид горните фактически данни общата стойност на извършените от
страна на „Монтажи“ ЕАД разходи за доставки на бетон за обект язовир
„ХаджиД.о 3“, с. ХаджиД.о, общ. Казанлък, област Стара Загора по договор
за доставка от 10.06.2020 г., сключен с „Тина 2“ ООД, възлизат на сумата от
122 078.86 лв. без ДДС или 146 494.63 лв. с ДДС. За всички транзакции са
издадени общо 6 броя счетоводни документи (фактури), въз основа на които
са наредени 6 плащания по банков път, въз основа на които са съставяни
платежни нареждания. С плащането от 27.07.2020 г. по фактура №
5009572/22.07.2020 г. е надвишен определеният в чл. 20, ал.2, т. 2 от ЗОП
праг. От посочената норма се извежда задължението за възложителите да
прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 12 или 13 от ЗОП, когато
обществените поръчки имат прогнозна стойност при доставки и услуги от 70
000 лева до съответния стойностен праг по чл. 20. ал. 1 от ЗОП, чийто
максимален размер при доставки и услуги е 271 000 лв.
Въз основа на направените в хода на възложената финансова инспекция
констатации свидетелката Д. П.Г. на длъжност „главен финансов инспектор“
от първи отдел на Дирекция „Инвестиционна дейност“ при АДФИ приела, че
на 27.07.2020 г. Т. Б. Д. - изпълнителен директор и възложител по чл. 5. ал. 2,
т. 14 от ЗОП, е извършил разход по договор с „Тина 2“ ООД, като е възложил
обществена поръчка за доставка на бетон за обект язовир „ХаджиД.о 3“,
община Казанлък, област Стара Загора, с което се надвишава минималния
стойностен праг по чл. 20, ал. 2, т. 2, без да приложи процедура по чл. 18, ал.
1 съобразно стойността на поръчката и при наличие на основания за това.
Стойността на извършения разход по договора, сключен с „Тина 2“ ООД, към
27.07.2020 г. бил в размер на 70 431.86, без ДДС, с което се надвишавал
минималният стойностен праг от 70 000,00 лева по чл. 20, ал. 2. т. 2 от ЗОП.
Във връзка с горното на 02.03.2022 г. свидетелката П.Г. съставила акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 11-01-173/02.03.22
г. срещу Т. Б. Д. за осъществено от последния нарушение на чл. 17, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП. Актът бил издаден в присъствието на
свидетел и бил връчен на Д. на същата дата, който го подписал с
отбелязването, че ще депозира писмени възражения в законоустановения
срок. Такива са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН пред директора на
АДФИ, като същите са били разгледани от наказващия орган по реда на чл.
52, ал. 3 от ЗАНН и след преценка за тяхната неоснователност, както и
съобразяване на законосъобразността и обосноваността на акта, е било
издадено обжалваното наказателно постановление № 11-01-173/24.08.2022 г.,
с което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП във
4
връзка с чл. 261, ал. 2 от ЗОП административно наказание „глоба“ в размер на
2 929.89 лева (две хиляди деветстотин двадесет и девет лева и осемдесет и
девет стотинки) за извършено нарушение по чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 20,
ал. 2, т. 2 от ЗОП.
Видно от приложената по административнонаказателната преписка
заповед № ЗМФ-674/05.08.2022 г., министърът на финансите е оправомощил
С Б- директор на Агенцията за държавна финасова инспекция да издава
наказателни постановления по актове за установяване на административни
нарушения по ЗОП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към материалите
по делото на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на св. П.Г..
Събраните по делото гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка. Съдът се довери на показанията на разпитания свидетел, като
намери, че той излага обективно фактите, които непосредствено е възприел.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, намира, че не са допуснати съществени нарушения на
процедурата, обуславящи отмяната му, с оглед на което следва да се
произнесе по същество.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи. Видно от приобщената по
делото заповед № ЗМФ-674/05.08.2022 г. на министъра на финансите,
директорът на АДФИ е оправомощен да издава наказателни постановления по
актове за установяване на административни нарушения по ЗОП.
Наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН,
а актът, с който е установено нарушението, е съставено при спазване на
сроковете по чл. 261, ал. 1 от ЗОП, която норма се явява специална спрямо
общата разпоредба на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. С оглед на това настоящият
съдебен състав намира възражението на жалбоподателя за изтичане на
предвидените в закона давностни срокове за несъстоятелно.
Както в АУАН, така и в НП се съдържат всички изискуеми реквизити
по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Дадено е точно и ясно
описание на нарушението и е налице пълно съответствие между словесното
описание и правната квалификация на деянието, с оглед на което е било
подсигурено правото на защита на нарушителя. Противно на наведените с
жалбата доводи не са налице допуснати в хода на
административнонаказателната процедура съществени процесуални
5
нарушения, като в съдържанието на обжалваното постановление се съдържа
ясно и конкретно посочване на датата, на която се твърди, че нарушението е
извършено – 27.07.2020 г. Стойността на обществената поръчка не е сред
задължителните реквизити от съдържанието на НП и липсата на посочването
не представлява пропуск, годен да опорочи формалната законосъобразност
на наказателното постановление, въпреки че в случая е налице посочване на
общата парична стойност на всички извършени по договора за изработка
разходи.
Във връзка с възражението на жалбоподателя за неспазване на
процедурата по чл. 241 от ЗОП, съдът приема следното: Изготвянето на
доклад по чл. 241, ал. 1 от ЗОП не е предварително условие за допустимост на
процедурата по образуване на административнонаказателно производство със
съответния АУАН, нито е условие за валидността на последния. При
изпълнение на служебните си задължения, компетентният финансов
инспектор се ръководи от законовата постановка на чл. 261, ал. 1 от ЗОП,
която предполага актовете за установяване на нарушения да се съставят от
длъжностни лица на АДФИ, както и от изричното възлагане от директора на
Агенцията по силата на съответната заповед, с която се определя предметният
обхват на назначената проверка, срокът за нейното осъществяване, съставът
на сформирания екип и начинът на осъществяване на контрола върху
дейността. В този смисъл за да пристъпи към съставяне на АУАН,
оправомощеното лице не се нуждае от допълнително делегиране на
правомощия от страна на директора на АДФИ. Изготвянето на доклад по чл.
241, ал. 1 от ЗОП е въпрос от процедурно естество, който засяга единствено
вътрешноведомствените йерархически отношения между органите на
Агенцията, като предвид специалните му функции неспазването на
изискването за неговото съставяне не представлява съществено процесуално
нарушение.
В процесния случай събраните по делото доказателства несъмнено
установяват, че е извършено нарушение по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП,
съобразно който възложителите прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 12
или 13 от ЗОП, когато при доставки и услуги по приложение № 2,
обществените поръчки имат прогнозна стойност от 70 000 лв. до съответния
праг по ал. 1 в зависимост от вида на възложителя и предмета на поръчката (в
случая – до 271 000 лв.).
Обектът на финансова инспекция - „Монтажи“ ЕАД, представлява
„публичноправна организация“ съобразно законовата дефиниция, дадена в §2,
т. 43 от Допълнителните разпоредби на ЗОП, която го предопределя като
юридическо лице, за което са изпълнени двете кумулативни изисквания, а
именно - създадено е с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес,
които нямат промишлен или търговски характер; финансирано е с повече от
50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други
публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от страна
на тези органи; или има управителен или надзорен орган, повечето от
половината от членовете на който са назначени от публичен възложител по
чл. 5, ал. 2, т. 1 - 14.
6
При преценка наличието на първия възведен в закона критерий следва
да се държи сметка за нормативната постановка, според която нуждите от
общ интерес имат промишлен или търговски характер, когато лицето действа
в нормални пазарни условия, стреми се да реализира печалба, като
самостоятелно понася загубите от извършване на своята дейността. В
предмета на дейност на дружеството се включва производствена,
инженерингова, комисионна и търговска дейност в страната и в чужбина,
маркетинг, проектантска, консултантска и предприемаческа дейност;
строителство; монтаж; вътрешен и международен туризъм и хотелиерство;
лизинг; реклама; организиране и провеждане на търгове; контрол по заварки,
заваръчни съединения, електроконтрол, извършване на обучение за
професионална квалификация, отдаване под наем на движимо и недвижимо
имущество, както и всяка разрешена от закона дейност. Не може да бъде
споделено наведеното с жалбата твърдение, че дружеството работи на пазарен
принцип с реализиране на печалба и изплащане на дивиденти в полза на
държавата. „Монтажи“ ЕАД практикува своята търговска дейност извън
установените обичайни пазарни условия, тъй като огромната част от
приходите на дружеството произтичат от договори, сключени с едноличния
собственик на капитала – „Българска консолидационна компания“ ЕАД.
Визираните договори се подписват без да се осигурява конкурентна среда и
възможност за други стопански субекти да вземат участие в подбора. За
горното свидетелстват приобщените по делото писмени доказателствени
средства, представени от въззиваемата страна, в това число справки за
сключени договори, извлечения от движение по банкови сметки, договори,
счетоводни документи и други. Същите удостоверяват факта, че за периода
от 01.01.2017 г. до 30.04.2021 г. дружеството е било страна по 306 договора,
като 302 от тях са били сключени с „Българска консолидационна компания“
ЕАД. Предвид установената отрицателна величина на собствения капитал на
дружеството, последното не би могло да продължи своето самостоятелно
съществуване без финансовата подкрепа на своя едноличен собственик на
капитала. Именно поради това през проверявания период на „Монтажи“ ЕАД
като организация от публичния сектор са били възлагани поръчки при
несъответствие с всички принципи на пазарната конкуренция,
възнагражденията са били заплащани авансово, а дружеството е било в явна
невъзможност само да посреща загубите от осъществяването на дейността си.
Гореизложеното обосновава единствения възможен извод, че като
публичноправна организация юридическото лице е било създадено и е
функционирало с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, като
последните нямат промишлен или търговски характер предвид
икономическото функциониране на лицето извън нормалните пазарни
условия, липсата на стремеж за реализиране на печалба и невъзможността за
самостоятелно понасяне на загубите от извършване на обичайната си дейност.
Съдът приема, че е изпълнено и другото изискуемо от закона условие,
на което едно ЮЛ следва да отговаря, за да бъде окачествено като
публичноправна организация – да бъде финансирано с повече от 50 на сто от
държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни
7
организации, или да бъде обект на управленски контрол от страна на тези
органи; или да има управителен или надзорен орган, повечето от половината
от членовете на който са назначени от публичен възложител по чл. 5, ал. 2, т.
1 – 14 от ЗОП. „Монтажи“ ЕАД има управителен или надзорен орган,
повечето от половината от членовете на който са назначени от публичен
възложител („Българска консолидационна компания“ ЕАД) по чл. 5, ал. 2, т.
14 от ЗОП, за което свидетелстват наличните по делото протоколи от
заседания на Съвета на директорите на „Българска консолидационна
компания“ ЕАД. Освен това, дружеството е пряко финансирано от
едноличния собственик на капитала си, който се явява търговско дружества с
над 50 на сто държавно участие в своя капитал, което на самостоятелно
основание дава основание на съда да приеме, че и критерият, заложен в §2, т.
43, б. „б“ от ДР на ЗОП, е изпълнен.
За пълнота следва да се отдели като недопустимо позоваването в
жалбата на доклад № ДИД2-СФ-22/01.06.2021 г. на назначените от директора
на АДФИ финансови инспектори. Посоченият доклад е изготвен в
изпълнение на заповед № ФК-10-578/19.04.2021 г., с който на осн. чл. 10, ал.
1, т. 3 и чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗДФИ е назначена финансова инспекция на
„Монтажи“ ЕАД за законосъобразност на отчетени разходи за доставки,
услуги и строителство. От отразените констатации е видно, че контролните
органи са установили нарушение на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 3, т. 1
от ЗФУКПС, за което е съставен АУАН против Т. Д.. В доклада обаче не се
съдържат изводи за нарушението по чл. 17, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП –
обект на проверка в хода на настоящото дело, тъй като същото е предмет на
разглеждане в отделно административнонаказателно производство. Поради
това, изводите, направени в доклада, на който жалбоподателят се е позовал,
не се ползват с обвързваща сила по отношение на настоящия случай и не
следва да влияят в каквато и да е насока върху вътрешното убеждение на
наказващия орган, действащ при оперативна самостоятелност и възможност
за формиране на собствени възгледи по конкретен въпрос.
На следващо място жалбоподателят е възразил срещу категоризацията
му на „възложител“ в качеството му на представляващ публичноправна
организация. Определянето на едно лице за публичен възложител става въз
основа на критериите, зададени в чл. 5, ал. 2 от ЗОП. В настоящия случай
релевантна е точка 14 от алинея 2, която предполага такова качество на
лицето, представляващо публичноправна организация. Общоизвестен факт е,
че именно изпълнителният директор на едноличното акционерно дружество е
ангажиран със законовото представителство на правния субект пред трети
лица. Горното е изводимо и от приетото в учредителния устройствен акт на
юридическото лице, като съдът служебно установи, че в чл. 17, ал. 1 от устава
на еднолично акционерно дружество „Монтажи“ ЕАД е прието дружеството
да се управлява и представлява от Съвет на директорите (съобразно
установената едностепенна система на управление). В ал. 2 от същия член е
регламентирано, че Съветът на директорите възлага управлението и
представителството на дружеството на един или няколко изпълнителни
членове, избрани измежду неговите членове (което е в съответствие и с
8
общото законово правило на чл. 244, ал. 4 от Търговския закон). Както се
установи от договор № 49/30.11.2017 г., в периода на извършване на
процесното административно нарушение, а и преди това – към момента на
подписване на договор за изработка от 10.06.2020 г. между „Монтажи“ ЕАД и
„Тина 2“ ООД, длъжността „изпълнителен директор“ е била изпълнявана от
жалбоподателят Т. Б. Д., поради което същият се явява представител на
юридическото лице и като такъв съответства на дефиницията за „публичен
възложител“.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗОП, за публичния възложител възниква
задължение да възложи ОП при условията и по реда, определени от закона,
когато са налице основанията за това. Провеждането на процедура по
възлагане на обществена поръчка е обвързано с кумулативното наличие на
няколко обособени в закона изисквания по отношение на обект, субект и
стойност на обществената поръчка.
В случая субектът на поръчката се предопределя от качеството
„публичен възложител“ по чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, с което се характеризира
жалбоподателят – изпълнителен директор на „Монтажи“ ЕАД.
Обектът на обществената поръчка е обусловен от съответния предмет
на услугата/престацията, която се предоставя, като в настоящата хипотеза
сключеният договор за доставка попада в приложното поле, очертано в чл. 3,
ал. 1, т. 2 от ЗОП - доставки на стоки, осъществявани чрез покупка, лизинг,
наем или финансов лизинг, със или без право на закупуване, както и всички
необходими предварителни дейности по употребата на стоката, като
инсталационни или монтажни работи, тестване на машини и съоръжения и
други. Не е налице нито едно от общите и специалните изключения,
предвидени в чл. 13 и чл. 14 от ЗОП.
Третият елемент - стойност на обществена поръчка, е ясно посочен от
административнонаказващият орган и се извежда от поредността от
осъществени плащания, чийто общ сбор възлиза на сумата от 122 078.86 лв.
без ДДС или 146 494.63 лв. с ДДС, която попада в прага по чл. 20, ал. 2, т. 2
от ЗОП (над 70 000 лв.) и задължително изисква от възложителя да реализира
обществената поръчка по процедурите, предвидени в закона.
Следва да се приеме за безспорно установено, че не са били спазени
изискванията на ЗОП относно избор на изпълнител, като същият е бил
определен, без да са събирани оферти с обява при условията и по реда на
Глава 26 от ЗОП. Изпълнителният директор не е предприел никакви действия
по чл. 18, ал. 1 от ЗОП, свързани с организиране и провеждане на процедура
по възлагане на обществена поръчка, което обстоятелство не се и оспорва от
страна на жалбоподателя.
С това свое поведние последният виновно е реализирал състава на
административно нарушение по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП. С оглед на това,
правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на
основание чл. 256, ал. 1 ЗОП, която санкционира противоправното поведение
на публичен възложител, който възложи обществена поръчка, като сключи
договор или извърши разходи или поеме задължение за извършване на
9
разходи, с което се достига или надвишава минималния стойностен праг по
чл. 20, ал. 1 или 2, без да приложи процедура по чл. 18, ал. 1 съобразно
стойността на поръчката при наличие на основания за това, за което е
предвидено наказание „глоба“ в размер 2 на сто от стойността на сключения
договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор – от извършения
разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не повече от
50 000 лв. Наложената санкция от 2 929.89 лв. е изчислена при правилно
процентно съотнасяне спрямо общата сума на доставката с ДДС, предвид
което не подлежи на изменение.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината „пряк
умисъл“, тъй като жалбоподателят в качеството си на изпълнителен директор
на публичното предприятие „Монтажи“ ЕАД е пренабрегнал императивно
нормативно изискване, с което е следвало да бъде запознат предвид
значимостта на служебното си положение и особено важните обществени
отношения, които са обслужвани от развиваната от дружеството стопанска
дейност.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, разкрива
типичната за този вид административни нарушения обществена опасност и не
следва да се определи като „маловажен случай“, поради което разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН не е приложима към разглежданата хипотеза.
Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този
вид. Като се има предвид формалният характер на административното
нарушение и значимостта на обществените отношения, които се охраняват с
нарушената разпоредба, съдът намира, че правилно наказващият орган е счел,
че в случая не се касае до маловажен случай на нарушение и е санкционирал
нарушителя.
С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че жалбата е
неоснователна, а наказателното постановление следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се
присъди възнаграждение за оказаната правна защита и процесуално
представителство, тъй като административнонаказващият орган в съдебното
производство е бил защитаван от юрисконсулти. Отчитайки изискванията на
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, и при съобразяване на
завишената фактическа сложност на делото, обемът на оказаната правна
помощ и значителната по размер доказателствена съвкупност, съдът счете, че
следва да осъди жалбоподателя Т. Д. да заплати на насрещната страна
юрисконсултско възнаграждение в максималния допустим от закона размер
от 150 лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 11-01-173/24.08.2022
г., издадено от директора на АДФИ, с което на Т. Б. Д. на основание чл. 256,
ал. 1 от ЗОП във връзка с чл. 261, ал. 2 от ЗОП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2 929.89 лв. (две хиляди деветстотин двадесет
и девет лева и осемдесет и девет стотинки) за извършено нарушение по чл.
17, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП.
ОСЪЖДА Т. Б. Д. да заплати на Агенцията за държавна финансова
инспекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. (сто и
петдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- София град в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11