РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно
наказателно дело № 20221880200026 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба, подадена
от Ю. Д. М., ЕГН **********, с адрес: ....., чрез пълномощник, против
Наказателно постановление № 21-0353-000384 от 15.12.2021 г., издадено от
началник РУ към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. С него на
жалбоподателя за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.
177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лева. В жалбата си М. излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде отменено, като се
оспорват и фактическите констатации отразени в акта за установяване на
административното нарушение (АУАН) и в наказателното постановление
(НП). Претендира разноски за производството. Защитникът, в открито
съдебно заседание, поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган (АНО) не изразява становище по
редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Прави единствено
1
възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Не
се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.
Към делото са приобщени административната преписка по обжалваното
НП, приети са писмени доказателства и са разпитани двама свидетели – С. С.
Я. – актосъставител, на длъжност „мл.автоконтрольор“ към ОДМВР София,
РУ – Своге и Ц. Л. Г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 01.12.2021 г, около 15,05 часа, на път II-16, км. 31+100, на чешма
паметник, разпитаните от съда свидетели - очевидци: С. С. Я. и Ц. Л. Г. –
полицейски служители при РУ – Своге, при изпълнение на служебните си
задължения, спрели за проверка, движещия се по път II-16, с посока на
движение от гр. Мездра към гр. София лек автомобил „Киа Спортидж“, с рег.
№ ..., управляван от Г.А.М., ЕГН **********. При извършена справка се
установило, че водачът е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по административен ред, а собственик на лекия автомобил, съгласно
отразеното в системата АИС-КАТ е жалбоподателят, която се е возила като
пътник в автомобила и заявила, че е съпруга на водача. Въз основа на тази
фактология полицейските служители приели, че М., като собственик,
предоставя личния си лек автомобил на съпруга си, който го управлява,
въпреки че е лишен от правоуправление по административен ред, съответно е
налице административно нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. На място
бил съставен акт за установяване на административно нарушение Серия GA
№ 456458/01.12.2021 г. от св. Я. на жалбоподателя в присъствието на св. Г.,
който бил предявен за запознаване със съдържанието на М. и същата го
подписала без възражения. Последната се е запознала със съдържанието на
акта и е била уведомена за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни
възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа й. Въз основа на
горецитирания АУАН е издадено от началник РУ към ОДМВР София, РУ
Своге обжалваното наказателно постановление, връчено редовно на М. на
18.01.2022 г., а жалбата е постъпила в РС Своге на 24.01.2022 г.
Видно от представеното в съдебното производство удостоверение за
сключен граждански брак, Г. А. М. и Ю. Д. М. са сключили граждански брак
2
на .. г., а от свидетелство за регистрация част I, издадено за лек автомобил
„Киа Спортидж“, с рег. № ..., се установява, че същият е с дата на първа
регистрация 20.09.2005 г. и към момента е регистриран като собствен на
жалбоподателя.
Съдът е изискал и са приобщени по делото относими към случая
писмени доказателства, от които се установява следното:
В регистъра на имуществените отношения на съпрузите към 27.09.2022
г. не е регистриран режим на имуществени отношения на съпрузите Ю. М. и
Г. М. Същите нямат вписан брачен договор на територията на Община Своге
за периода от 2000 г. до 01.12.2021 г.
Г.А.М. е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца с
Наказателно постановление № 20-0353-000250 от 20.05.2020 г., издадено от
началник група към ОДМВР София, РУ Своге, влязло в сила на 08.09.2021 г.,
като СУМПС е отнето на 24.11.2021 г., видно от протокол за доброволно
предаване от същата дата и справка за нарушител/водач за М.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на горепосочените свидетели, както и от писмените
доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съдът ги кредитира
изцяло. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели, като намира същите за логични и конкретни. В събрания
доказателствен материал не се констатираха противоречия относно
релевантни за делото обстоятелства, които да следва да бъдат обсъждани.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е
издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по
местоизвършване на твърдяното нарушение).
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
началник РУ към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е
3
съставен от компетентен орган – „мл.автоконтрольор“ към ОДМВР София,
РУ Своге, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете
на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. Заповедта на министъра на вътрешните работи, който е
компетентно лице да издава такава заповед, съгласно ЗДвП, е подписана от
същия и приложена към делото. С оглед на това и съдът намира, че НП е
издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП
от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава,
когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и
неговата вина.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която е посочена
като нарушена в случая, на водача, собственика или упълномощения
ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя
моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава
съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
се отнася моторното превозно средство. Санкционната разпоредба на чл. 177,
ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП предвижда, че се наказва собственик, длъжностно
лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно
превозно средство на лице, което не е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или което е лишено от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено.
4
Очевидно, в конкретния случай отговорността на жалбоподателя е
ангажирана в качеството й на собственик на моторно превозно средство и за
това, че е предоставила управлението му на лице, което е лишено от право да
управлява моторно превозно средство по административен ред. Това
нарушение може да се извърши само при пряк умисъл и чрез действие, за
разлика от другата възможна форма на изпълнителното деяние – допуска
управлението на МПС от лице, което е лишено от право да управлява
моторно превозно средство по административен ред, при която нарушението
може да се извърши само при евентуален умисъл или небрежност, като е
необходимо бездействие.
Съдът намира, че в материалите по АНП, а и в тези изискани служебно
от съда, не се съдържат доказателства за осъществен състав на
административно нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В тази връзка на
първо място следва да се посочи, че съдът приема, че лекият автомобил „Киа
Спортидж“ е придобит от Ю. и Г. М. в режим на съпружеска имуществена
общност, доколкото е регистриран за първи път в РБ на 20.09.2005 г., т.е. след
сключване на гражданския брак между М., които не са избрали законов
режим на разделност или договорен режим, поради което приложение следва
да намери законовият режим на общност (чл. 18, ал. 2 от СК). От АНО не са
представени доказателства да са налице обстоятелства, които да изключват
принадлежността на вещното право на собственост върху лекия автомобил
общо на двамата съпрузи. Макар това възражение да е направено от М. още
при съставянето на АУАН, видно от свидетелските показания на полицейския
служител Г., то е останало напълно необсъдено от АНО при издаването на
НП, което представлява само по себе си съществено процесуално нарушение.
Съгласно чл. 24, ал. 2 от СК, управлението на общо имущество може да
извършва всеки от съпрузите. В този смисъл, в настоящия случай е обективно
невъзможно да бъде осъществено изпълнителното деяние на коментираното
административно нарушение – жалбоподателят да е предоставила
управлението на лекия автомобил на лице, което е лишено от право да
управлява моторно превозно средство по административен ред, защото това
лице е неин съпруг, а те двамата съвместно притежават правото на
собственост върху автомобила и всеки от тях самостоятелно упражнява
правомощията от обхвата на това право, едното от които е именно да ползват
движимата вещ, без да е необходимо другият да предоставя ползването, а
5
жалбоподателят не може и законосъобразно да лиши съпруга си от това
право.
Нещо повече – в процесното НП не е посочено по какъв начин М. е
предоставила на съпруга си управлението на лекия автомобил, като
настоящият съдебен състав намира, че произволното преписване на правни
норми не представлява валидно повдигане на обвинение в извършването на
административно нарушение, без същите да бъдат запълнени с конкретно
съдържание, относимо към конкретното вменено нарушение, което
предполага изричното посочване на действието по предоставяне на
управлението, което се твърди, че е извършила М. Това също представлява
съществено процесуално нарушение, доколкото в конкретния случай е налице
едно бланкетно обвинение. На практика са преписани правните норми, без да
са приведени към хипотезите на тези правни норми установените в
обективната действителност факти. Правната норма обаче, поначало посочва
общо признаците на състава на административното нарушение, а чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и
обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма,
осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. За
действителната фактическа обстановка съдът може да направи изводите си
след запознаване със събраните доказателства и съставения АУАН. Без да е
налице обаче такава в НП и да се предполага какво е имал предвид при
издаването му АНО, както и да се налага наказание въз основа на
предположения, е недопустимо. Това представлява съществено процесуално
нарушение, доколкото посочените нарушения на процесуалните правила на
ЗАНН са довели до невъзможност за нарушителя да реализира и изгради
защитната си теза в пълен обем, което от своя страна нарушава правото на
защита на жалбоподателя.
Гореизложеното се отнася и за непосочването в НП на
административния акт, по силата на който М. е лишен по административен
ред от правото да управлява моторно превозно средство. Още по-малко се
сочат данни по какъв начин жалбоподателят е узнала за този административен
акт, за да може да й бъде вменена вина за дадено нейно поведение, дори да
беше възможно такова да бъде извършено. Не се сочат и доказателства за
установяването на тези обстоятелства, съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1,
6
т. 5 от ЗАНН.
Във връзка с последното, по делото не се събраха каквито и да било
доказателства, че М. е знаела, че на съпруга й е наложено наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца с Наказателно постановление
№ 20-0353-000250 от 20.05.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР
София, РУ Своге, че същото е влязло в сила на 08.09.2021 г., както и че
СУМПС на М. е отнето на 24.11.2021 г., т.е. 6 дни преди съставянето на
процесния АУАН. Обективно възможно е съпругът й да не й е казал за
последното или за всички току-що изложени обстоятелства, при което, дори
да е извършено деяние от обективна страна, то да не е съставомерно поради
липсата на субективна страна. Във връзка с последното следва да се посочи,
че доказателства за последните обстоятелства дори липсват в АНП, като АНО
ги е приел за даденост, без да ги посочи в НП, без да посочи доказателствата
за тях в НП и без да ги приобщи към АНП. Това наложи същите да бъдат
изисквани от съда, но въпреки положените процесуални усилия, остана
недоказано наличието на знание за тях у жалбоподателя.
Обвинението не може да почива на недоказани предположения. Всяко
едно нарушение има обективна и субективна страна, като при липса на която
и да е от тях няма и нарушение, а по настоящото дело съдът намира, че не се
установиха и двете. Фактът, че в АУАН не са изложени възражения по
установеното административно нарушение от страна на лицето, не означава,
че изложеното в самия акт се приема за безспорно установено. В случая не
следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. За да
се приеме, че съставеният АУАН има доказателствена сила, следва
установените в него факти да се потвърждават от приложените доказателства,
докато в случая това не е така. Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза
на производството няма представени доказателства за това с какво действие
въззивникът е предоставила управлението на автомобила на съпруга си, за
това, че е била в известност относно обстоятелството, че последният към
01.12.2021 г. е изтърпявал наказание лишаване от право да управлява МПС и
най-вече за това, че същата изобщо е разполага с правна и обективна
възможност да лиши съсобственика на автомобила от правото му да го ползва
по предназначението му.
С оглед всичко гореизложено, в конкретния случай АНО е нарушил
7
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен
начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е
извършило, и неговата вина, като въпреки това е наложил на въззивника
наказание, без да е било установено безспорно извършването на нарушението
от обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно приложение
на материалния закон.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са
обусловили незаконосъобразност на НП, поради което и НП следва да бъде
отменено.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта
на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.
По разноските:
Жалбоподателят претендира присъждането на разноски по договор за
правна защита и съдействие за сумата от 350 лева. От страна на
пълномощника на наказващия орган е направено възражение за прекомерност
на договореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът
счита същото за основателно, тъй като е налице несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради така
установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лева, съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът намалява размера на разноските до минимално определения
съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно 300 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0353-000384 от 15.12.2021
г., издадено от началник РУ към ОДМВР София, РУ Своге, с което на Ю. Д.
М., ЕГН **********, с адрес: ....., за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
8
на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
– София, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” №
71, ЕИК *********, представлявана от директора, да заплати на Ю. Д. М.,
ЕГН **********, с адрес: ....., направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като същото е намалено на
основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
9