№ 1240
гр. Велико Търново, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДИАНА Р.
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА Р. Гражданско дело №
20224110100824 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79 и чл.86 от ЗЗД
Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София, чрез пълномощник адв.
Д. от САК твърди, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 498 /2021 г. , връчена по реда на чл.47,ал.5 от
ГПК. Предявява иск, с който моли да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ответникът му дължи сумата от 881,53 лева главница,
ведно със законна лихва върху нея от подаване на заявлението до
окончателното изплащане; сумата от 161,80 лева лихва върху просрочена
главница за периода 22.01.2020 г.- 24.05.2021 г., както и разходи за
уведомяване от 72 лева. Вземането си основава на договор за кредитна карта
за физически лица № CCIR-620-00003-2014 от 8.01.2014 г. , по силата на
който банката е предоставила , а ответникът е усвоил сума в размер на 900
лева. Сочи, че поради преустановяване на плащанията през м. ноември 2019 г.
банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, за което
длъжникът е уведомен на 26.10. 2020 г. Твърди, че е налице неизпълнение на
задълженията от страна на ответника, поради което предявява претенциите си
по съдебен ред. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща
представител. С писмено становище поддържа исковата претенция.
1
Ответникът И. М. Р. не е депозирала в срок отговор на исковата молба и
не е взела становище по иска. В съдебно заседание редовно призована, не се
явява и не изпраща представител.
Съдът, като се запозна с исковата молба и представените доказателства,
както и с направеното искане от ищеца да се постанови неприсъствено
решение по чл. 238 от ГПК намира същото за основателно. Ответникът е
бил редовно призован; не е представил в срок отговор на исковата молба; в
първото по делото заседание не изпраща представител, не е направил искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, не е посочил уважителни
причини за неявяването си. Видно от книжата по делото ответникът е бил
предупреден за последиците от неподаването на отговор и неявяването си в
съдебно заседание без уважителни причини именно, че ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение. С горното е изпълнена
първата от двете кумулативно изискващи се предпоставки за постановяване
на неприсъствено решение съобразно чл.239,ал.1,т.1 от ГПК. От приложените
по делото писмени доказателства съдът намира, че исковете за главница и
акцесорните претенции за лихва за забава и разходи за уведомяване са
вероятно основателни, оради което следва да бъдат уважени така, както са
предявени, тоест налице е и втората предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 от ГПК. Следва да се приеме за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по договор за
кредитна карта за физически лица № CCIR-620-00003-2014 от 8.01.2014 г.
сумата от 881,53 лева главница, ведно със законна лихва върху нея от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане; сумата от 161,80 лева лихва върху просрочена
главница за периода 22.01.2020 г.- 24.05.2021 г., сумата от 72 лева разходи
за уведомяване, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
1498/21 г. на ВТРС.
С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС. При този изход на делото ответникът следва да заплати
разноските направени в заповедното производство в размер на 85 лева за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. В исковото
2
производство дължимите от ответника разноски възлизат на 125 лева за
заплатена държавна такса и 369,69 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, или общо 494,69 лева.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. М. Р. с ЕГН ********** от гр.
***** ДЪЛЖИ на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с ЕИК ********* ,
седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, пл.“ Света
Неделя“ № 7 сумата от 881,53 / осемстотин осемдесет и един лева и 53 ст./
главница, ведно със законна лихва върху нея от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 25.05.2021 г. до окончателното
изплащане; сумата от 161,80 / сто шестдесет и един лева и 80 ст./ лихва върху
просрочена главница за периода 22.01.2020 г.- 24.05.2021 г., сумата от 72
/седемдесет и два/ лева разходи за уведомяване, дължими по договор за
кредитна карта за физически лица № CCIR-620-00003-2014 от 8.01.2014 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№
1498/2021 г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА И. М. Р. с ЕГН ********** от гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с ЕИК ********* , седалище и адрес на
управление гр.София, район Възраждане, пл.“ Света Неделя“ № 7 сумата от
85 /осемдесет и пет/ лева разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№1498/21 г. на ВТРС и сумата от 494,69 /четиристотин деветдесет и четири
лева и 69 ст./ разноски в исковото производство.
На основание чл. 239,ал.4 от ГПК неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
Препис от решението да бъде връчен страните, като ответника при
наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата
3
отмяна.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4