№ 322
гр. Варна, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20203100901372 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ф. Х. ИЛ., ЕГН
**********, с адрес: ******, срещу ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищeца сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи
се във физически болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 29.07.2016 г. по път
III – 208, в отсечката между селата с .Аспарухово, общ. Дългопол, обл. Варна и с. Добромир,
общ. Руен, обл. Бургас, на км.50+000 м. по вина на водача на лек автомобил „Форд
Маверик“, с рег. № *******, И.М. Х., чиято отговорност към момента на инцидента е
застрахована при ответника по задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
обективирана в Застрахователна полица №BG/02/116000957368, със срок на действие от
30.03.2016г. до 29.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на застрахователната претенция – 05.06.2020 г. до окончателното плащане.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 29.07.2016 г. около 19:00 ч. по път III – 208 /в отсечката между
селата с. Аспарухово, общ. Дългопол, обл. Варна и с. Добромир, общ. Руен, обл. Бургас/, на
км.50+000м., е настъпило ПТП, при което управляваният от него лек автомобил „ВАЗ
21214“, с рег. № А 7186 МС, собственост на сина му Х. Ф.Х., е блъснат от навлязъл в
насрещното платно лек автомобил „Форд Маверик“, с рег. № *******, управляван от
неговия собственик ИД. М. ХЮС., който лек автомобил бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД по застрахователна
1
полица №BG/02/116000957368, с период на действие от 30.03.2016г. до 29.03.2017г.
В резултат на настъпилото ПТП ищецът постъпил за лечение в МБАЛ „Света Анна -
Варна“ АД първоначално в отделение по анестезеология и интензивно лечение, а в
последствие в клиника по ортопедия и травматология, като на 04.08.2016г. претърпял
операция поради субтрохантерна фрактура, а изписването от болничното заведение било на
09.08.2016 г. Посочва, че в резултат на ПТП-то е получил следните телесни повреди:
травматичен шок, установен с артериално налягане от 80/50 mm/Hg, сърдечна дейност
90/мин, мозъчна контузия, причинили разстройство на здравето временно опасно за живота,
перитрохантерно счупване на лява бедрена кост, обусловило трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за период от 7-8 месеца, счупване на малкия пищял на
дясната подбедрица в областта на глезена, обусловила трайно затруднение в движението на
десния долен крайник за период от 1,5-2 месеца – травми, покриващи състава на средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК, както и счупване на 9-то ляво ребро,
множество охлузни и прорезни рани, обуславящи в своята съвкупност разстройство на
здравето, неопасно за живота и съставляващи лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от
НК.
Посочва се, че деянието и вината на водача на лек автомобил „Форд Маверик“ са
установени с влязла в сила на 06.02.2019г. присъда, постановена на 19.11.2018г. по НОХД
№ 62/2018г. по описа на РС – Провадия, потвърдена с Решение № 33/06.02.2019г. по
ВНОХД № 1433/2018г. по описа на ВОС.
Твърди, че поради претърпените счупвания на двата крака и последвалите усложнения
оздравителният процес още не бил приключил, предстояло дълго лечение и се налагало
спазването на щадящ двигателен режим, като посочва и обстоятелството, че е
освидетелстван от ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас, където му е определена 41% трайно
намалена работоспособност, а в последствие и преосвидетелстван от ТЕЛК към МБАЛ
„Света Марина“ – Варна – където към 19.02.2018 г. му е определена 62% трайно намалена
работоспособност за срок от 3 години.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, в който същият изразява становище за допустимост на обективно
кумулативно съединените искове, но оспорва същите изцяло – както по основание, така и по
размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите, нито обстоятелството, че на 05.06.2020 г.
ответното дружество е било поканено от ищцовата страна да заплати обезщетение. Прави
евентуално възражение за съпричиняване, като навежда твърдения, че шофираният от
ищеца автомобил е бил спрян вдясно от пътното платно по посока на движението и е
навлязъл обратно на пътното платно без да се огледа в посока към с. Добромир. Посочва
също, че ищецът е имал видимост към приближаващият автомобил, но не е спрял да изчака
преминаването му, като в зоната на ПТП-то с предимство бил водача на увреждащия
2
автомобил, че ищецът е имал възможност да избегне настъпването на инцидента, но не е
предприел съответни действия. Твърди, че в момента на ПТП-то ищецът е бил с
концентрация на алкохол в кръвта от 1.37%, поради което бил в неадекватно състояние.
Освен това в момента на инцидента бил без предпазен колан, като по този начин увеличил
риска и степента на претърпените травматични увреждания. Твърди, че към настоящия
момент оздравителните процеси от ПТП-то са приключили напълно.
В срока по чл. 372 от ГПК, по делото от ИЩЕЦА е постъпила допълнителна искова
молба, с която поддържа изведените с исковата молба фактически и правни твърдения. Не
оспорва факта за наличие на концентрация на алкохол в кръвта от 1.37 промила към
момента на настъпване на процесното ПТП.
В срока по чл. 373 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
допълнителна искова молба, с който поддържа изцяло направеното становище и въведените
твърдения и оспорвания в отговора.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуален
представител, който поддържа предявените искове, моли за уважаването им и за присъждане
на разноски по представен списък. В открито съдебно заседание ответникът не се явява,
представлява се от процесуален представител, който оспорва исковата претенция и
поддържа подадените отговори, като моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на
разноски по представен списък.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 29.07.2019г. на път трети
клас 208 при км. 50+000 между с .Аспарухово, община Дългопол, област Варна и с.
Добромир, община Руен, област Бургас, при управление на МПС - лек автомобил „Форд
Маверик“, с рег. № *******, И.М. Х., нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ф. Х. ИЛ., изразяваща се в
травматичен шок, установен с артериално налягане от 80/50mm/Hg, сърдечна дейност
90/мин, които обуславят разстройство на здравето временно опасно за живота;
перитрохантерно счупване на лявата бедрена кост, обусловило трайно затруднение в
движенията на левия долен крайник за период от около 7-8 месеца, при благоприятно
протичане на оздравителния процес; счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, в
областта на глезена, обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник
3
за период от около 1.5-2 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес,
доколкото е налице влязла в сила присъда по НОХД № 62/2018г. по описа на РС –
Провадия, потвърдена с решение по ВНОХД № 1433/2018г. по описа на ВОС, която на
основание чл.300 от ГПК обвързва съда с установеното в него досежно дееца, деянието и
настъпилите последици.
Също така прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване е и наличието на
валидно, към датата на произшествието, застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност" при ответника, за лек автомобил „Форд Маверик“, с рег. №
*******, обективирано в Застрахователна полица № BG/02/116000957368, със срок на
действие от 30.03.2016 г. до 29.03.2017 г., както и обстоятелството, че на 05.06.2020г.
ответното дружество е поканено от ищеца да заплати обезщетение в посочения размер. По
делото не се твърди от ответника да е извършено плащане, като не е представен и отговор
на претенцията.
Безспорно и ненуждаещо се от доказване е също така и обстоятелството, че към
момента на настъпването на процесното ПТП ищецът Ф. Х. ИЛ. е бил с концентрация на
алкохол в кръвта от 1.37%.
На л. 9 до л. 41 от делото са прието писмени доказателства, които са приложени и към
молбата – претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, депозирана пред
застрахователя. Тези писмени доказателства са материали, събрани в рамките на воденото
наказателно производство срещу извършителя.
На л. 42 до л. 45 от делото са приети медицинските документи във връзка с
проведеното от ищеца лечение по повод на настъпилото ПТП – два броя експертизи и два
броя експертни решения на ТЕЛК.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице инж. Й.М. по
допуснатата техническа експертиза за установяване на твърденията на ответника за
съпричиняване. От същото се установява, че на 29.07.2016г., около 19.00 часа, на път III- 208
при км. 50+000, гледано в посока към село Аспарухово от село Добромир, преди хижа на
Горското стопанство разположена в дясно от пътното платно е настъпило ПТП между два
срещуположно движещи се автомобила. При настъпилото ПТП, л.а. марка "Форд Маверик",
с рег.№А2338КР, управляван от И.Х., движещ се в посока село Аспарухово със скорост от
около 97 км/ч, по-висока от позволената -40 км/ч, забелязва навлизащ от дясно на ляво
спрямо посоката му на движение л.а.„Лада Нива", с рег.№А7180МС, с водач Ф. Х. ИЛ.,
движещ се със скорост от около 34 км/ч, в посока село Добромир, в резултат на което
реагира аварийно с насочване на автомобила в ляво и привеждане в аварийно спиране. В
условията на предприета спасителна маневра и аварийно спиране от водача Х.,
характеризиращо се с блокирали колела и неуправляемост на л.а.„Форд", последният
навлязъл в лентата за движение на л.а.„Лада" и реализирал удар относно предните леви
4
части на двата автомобила. Към момента на удара лекия автомобил „Лада" извършвал
спасителна маневра, в дясно след навлизане в пътната лента с маневра ляв завой. Следствие
на настъпилия удар били причинени имуществени вреди на автомобилите и средна телесна
повреда на Ф. Х. ИЛ., ЕГН **********. Точката на ПТП е била на около 24.1 метра преди
отбивката за хижата на Горското стопанство, и на около 11.8 м в ляво от същата, в средната
част на лентата за движение на л.а.„Лада". Скоростта на движение на л.а.„Лада" е била
средно около 34 км/ч, а на л.а.„Форд" към момента на удара около 72 км/ч и към началото на
пътната ситуация около 97 км/ч. Вещото лице изчислява каква е опасната зона и на двата
автомобила, вкл. при движение с максимално позволената в района скорост на движение.
При движение на л.а.„Форд" с максимално позволената скорост от 40 км/ч, ПТП-то е било
предотвратимо с движение без напускане на пътна лента, аварийно спиране или маневра.
Автомобилите са били на достатъчна дистанция един от друг за безопасно разминаване. Л.а.
„Лада“ е снабден с предпазен триточков обезопасителен колан фабрично на мястото на
водача. Поделото няма данни за техническото му състояние към датата на ПТП. В зоната на
ПТП, автомобил „Форд" се е движил с предимство по главния път, като е действало
ограничение на скоростта 40 км/ч. В изготвените огледни протоколи няма заснети или
описани съществени неравности. При оглед на района се установяват множество частични
ремонти на пътното платно. Непосредствено преди ПТП-то, л.а.„Лада" е извършил маневра
ляв завой и заемане на лявата пътна лента гледано спрямо посоката на движение на л.а.
„Форд". Към момента на настъпване на удара, л.а.„Лада" е изпълнявал спасителна маневра в
дясно. ПТП-то не би настъпило в случай, че водача на л.а.„Форд" не е напускал пътната си
лента за движение.
В съдебно заседания, вещото лице М. пояснява, че към момента на настъпване на
ПТП–то, с оглед материалите по делото, л.а. „Лада“ е заемал пътната лента, която е била
обект на желание преди пресичане на главния пътя,т.е. към момента на удара л.а. „Лада“ се е
намирал в лентата си за движение и не е препречвал движението на л.а. „Форд“. До ПТП–то
се е достигнало технически на база на по – високата скорост на движение на л.а. „Форд“ и
навлизането му в лентата на л.а. „Лада. Навлизането в лентата на л.а. „Лада“ е станало при
неуправляем л.а. „Форд“, тъй като той е бил с блокирали колела в авариен спирачен режим.
Това означава, че ако макар и за момент водачът е отпуснал педала на спирачката под
аварийно блокирало положение към положение на спиране без блокирани колела, той е
можел да насочи автомобила. Ищецът е нямал възможност да предотврати в цялост ПТП–
то, тъй като вдясно не е имало поле или много широк банкет, в който да навлезе
автомобилът, за да избегне конкретния удар. Автомобилът му е изпълнил спасителна
маневра вдясно и поради този факт ударът е по – скоро ляво, отпред, встрани, а не толкова
челен. Според вещото лице, категорично към момента на предприемане маневра „ляв
завой“, водачите са имали видимост един към друг. Какво е било конкретното разстояние, на
което се е намирал л.а. „Форд“ към началото на маневрата вещото лице сочи, че не би могъл
да кажа точно, тъй като има възможност л.а. „Форд“ да е намалил, макар и несъществено
преди употребата на аварийните спирачки. Категорично л.а. „Форд“ е забелязал л.а. „Лада“
5
и е тръгнал да се отклонява.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице – д-р Д.Д. по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че на 29.07.2016г. в
резултат на ПТП като водач на лек автомобил Февзи Хахан Илиаз е получил контузия на
мозъка, счупване на лявата бедрена кост, счупване на дясната глезенна става в областта на
малкия пищял, травматичен шок, счупване на 9 ляво ребро, охлузни и порезни рани по
лицето. Описаните порезни наранявания по лицето са резултат на действието на предмети с
режещи ръбове, каквито ръбове притежават фрагменти стъкла. Останалите описани
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети,
респективно детайли от купето на лек автомобил. Контузията на мозъка обуславя
разстройство на здравето временно опасно за живота. Такова разстройство обуславя и
травматичният шок, клинично проявен с ниски стойности на кръвно налягане, ускорена
сърдечна дейност. Счупването на лявата бедрена кост обуславя трайно затруднение в
движенията на левия долен крайник за период не по-малък 7-8 месеца, като и към настоящия
момент е налице болезненост при продължително физическо натоварване, накуцваща
походка. Счупването в областта на дясната глезенна става обуславя трайно затруднение в
движеният на десния долен крайник за период на по-малък от 2 месеца. В своята съвкупност
останалите описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Към момента на произшествието и приема в МБАЛ „Св.Анна-
Варна"АД не е извършван клиничен преглед от съдебен лекар, който да установи наличието
на травматични увреждания под формата на ивичести кръвонасядания в областта на гръдния
кош. Имайки предвид наличното счупване на девето ляво ребро, счита, че най-вероятно към
момента на получаване на травматичните увреждания пострадалият е бил с поставен
предпазен колан. Сочи, че установената концентрация на етилов алкохол в пробата кръв -
1,37 промила, съответства на лека степен на алкохолно повлияване, като са налице
нарушения в координацията на движенията, адекватната преценка на собствените постъпки
и околната действителност и други.
В съдебно заседания, вещото лице Д. пояснява относно ползването на предпазен
колан и степента на травматичните увреждания, че най – вероятно ищецът е бил с поставен
предпазен колан, тъй като единично счупване на ребро може да се получи от притискащата
част от хоризонталната част на колана. Реално то може да се счупи и при всяко действие на
предмет с ограничена повърхност, реализиран в анатомичната област на 9–то ляво ребро.
Порезните рани, които са установени по лицето, са резултат на действието на фрагменти и
стъкла. Те могат да бъдат получени, както и ако лицето е с поставен предпазен колан – при
нарушаване целостта на стъклото, така и ако лицето е без поставен предпазен колан.
Отзвучаването на травмите увреждания засягащи мозъчните структури е индивидуално за
всеки един пациент. Мозъчната контузия обичайно отзвучава в рамките на няколко месеца
до една година и при благоприятно развитие не се наблюдават вторични посттравматични
усложнения от вида на епилепсия, оформяне на кисти, които водят до допълнително
усложнение. Към настоящия момент единственото усложнение, което е при пострадалия, е
6
накуцващата походка във връзка с травмата и счита, че тя ще остане завинаги. Вещото лице
сочи и че към настоящия момент оздравителните процеси и претърпените травматични
увреждания са приключили.
За установяване получените увреждания, техния интензитет, продължителност на
лечение и отражение в живота на ищеца, последният е ангажирал двама свидетели, които са
разпитани в о.с.з, проведено на 21.06.2021г. Съдът кредитира показанията на свидетелите И.
Ереджеб И. / първи братовчед на ищеца/ и Самин Х. Х., след като съобрази разпоредбата на
чл. 172 от ГПК и доколкото показанията кореспондират с останалия доказателствен
материал. И двамата свидетели потвърждават за настъпилия инцидент с ищеца. Сочат, че
краката са му били счупени и имал травма на главата. Продължителен период от време не е
могъл да се движи, а след това само с патерици – повече от 6 месеца. За него е полагала
грижи съпругата му, която се наложило да отсъства от работа. Дълго време се
възстановявал, като след операциите се наложило и да ходи на рехабилитация. И към
настоящия момент ищецът накуцвал и изпитвал болки в краката. Наложило се е да смени
длъжността, на която е бил назначен с оглед ограниченията в движението. Свидетелят Х.
сочи, че ищецът първоначално бил и отчаян, но след време се съвзел, но вече бил друг
човек.
По почин на ответника, за установяване на твърденията му за съпричиняване от
страна на ищеца, е разпитан свидетелят ИД. М. ХЮС. – водачът на автомобила, причинил
процесното ПТП. Същият сочи, че на 29.07.2016 г., около 16:00-17:00ч. се движел по
главния път от с. Добромир към с.Аспарухово, когато ищецът със своя автомобил внезапно
изскочил на пътя от отбивката вдясно. Свидетелят осъзнал, че не може да спре и минал в
насрещното платно с цел да избяга от удара. Сочи, че преди да стане катастрофата ищецът
му дал сигнализация, но ищецът не бил на себе си, защото бил пиян. Свидетелят твърди, че
ищецът му отнел предимството и минал внезапно. Сочи, че реална видимост от главния път
към разклона има, но от драките не се виждало отдалеч, а забелязал автомобила на ищеца за
първи път на около 10-15 м. преди разклона. Твърди, че ищецът не е спрял преди да
предприеме маневрата „завой наляво“ и не бил с предпазен колан.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Х., доколкото същите са вътрешно
противоречиви и не кореспондират с останалия доказателствен материал. От една страна
свидетелят твърди, че ищецът внезапно изкочил от отбивката, като сочи, че не е имал
видимост от драките, а после, че забелязал автомобила на ищеца за първи път на около 10-
15 м. преди разклона, както и че сигнализирал на ищеца преди да стане катастрофата.
Данните, които свидетелят предоставя не съответстват на заключението на вещото лице по
САТЕ в частта на видимостта /80 м./ и констатирания от вещото лице спирачен път с начало
от около 47м преди разклона. Показанията не кореспондират и със заключението на вещото
лице по СМЕ в частта за поставения предпазен колан.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
7
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. Същевременно, разпоредбата чл.429,
ал.1 КЗ, предвижда, че застрахователят по договора за застраховка "Гражданска
отговорност" се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
От законодателя е въведена допълнителна, специална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на гражданската отговорност на
виновния водач на МПС. Съобразно разпоредбите на чл.498, ал.3 КЗ вр.
чл.496 КЗ вр. чл.380 КЗ, е предвидено да изтече определен период от време от сезирането на
застрахователя за доброволно уреждане на отношенията, а именно тримесечен срок, след
изтичането на който са допустими за разглеждане съдебните претенции. В този смисъл на
първо място съдът следва да прецени дали е допустим предявеният иск, т.е. ищецът следва
да представи надлежни доказателства, че е сезирал застрахователя с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение, както и че е изтекъл срока по чл. 498 ал.3 вр. чл. 496 КЗ.
В процесния случай, ищцата е отправила писмена застрахователна претенция към
ответника, която е получена от него на 05.06.2020 г. По делото не е представен отговор на
писмената претенция от застрахователя, а и той не твърди да е изготвян такъв, като не
оспорва, че не е извършено плащане в сроковете по чл. 496 от КЗ. Исковата молба е
депозирана на 23.12.2020г., т.е. в съответствие с установения в чл. 498 ал.3 от КЗ срок,
поради което и предявеният иск е допустим.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в тежест на ищцата е
да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/ валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност",
сключена с ответното застрахователно дружество и покриваща отговорността на водача на
лек автомобил „Форд Маверик“, с рег. № ******* и настъпилото застрахователно събитие в
срока на действие на застраховката; 2/ И.М. Х. - водачът на лек автомобил „Форд Маверик“,
с рег. № ******* да е нарушил правилата за движение по пътищата, управлявайки
застрахования автомобил и да е предизвикал ПТП-то; 3/ именно в резултат на ПТП-то да са
настъпили вредите, т.е причинно -следствената връзка и конкретния вид и размер на
вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. / в този смисъл Решение № 29 от 14.05.2016 г. по т. д. № 94 / 2015 г.
8
на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение/. Обвързващият характер на присъдата се
отнася до всички установени от наказателния съд елементи на престъпния състав. В случая
и доколкото престъпният резултат включва конкретен вид телесно увреждане, а именно
средна телесна повреда, изразяваща се в травматичен шок, установен с артериално налягане
от 80/50mm/Hg, сърдечна дейност 90/мин, които обуславят разстройство на здравето
временно опасно за живота; перитрохантерно счупване на лявата бедрена кост, обусловило
трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период от около 7-8 месеца,
при благоприятно протичане на оздравителния процес; счупване на малкия пищял на
дясната подбедрица, в областта на глезена, обусловило трайно затруднение в движенията на
десния долен крайник за период от около 1.5-2 месеца, при благоприятно протичане на
оздравителния процес, то настоящият състав е обвързан от констатирания вид на
увреждането, който е част от обективната страна на състава на престъплението по чл. 343
ал.1 б. „б“ вр. чл. 342, ал.1 от НК. В този смисъл и съобразно постановената влязла в сила
присъда, съдът с доклада по делото е приел за безспорно установени и доказани в
настоящото производство, че на 29.07.2019г. на път трети клас 208 при км. 50+000 между с
.Аспарухово, община Дългопол, област Варна и с. Добромир, община Руен, област Бургас,
при управление на МПС - лек автомобил „Форд Маверик“, с рег. № *******, И.М. Х.,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил конкретно посочената средна телесна повреда на Ф. Х. ИЛ.. В
този смисъл и съдът приема, че ищецът е доказал при условията на пълно и главно
доказване извършването на деянието, противоправността му - същото осъществява състав на
престъпление, поради което е и противоправно, както и виновността на водача- също
установена по наказателното дело, въпреки че същата следва да се презюмира в
гражданския процес при наличието на останалите обективни елементи от състава на
непозволеното увреждане. По отношение на тези елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане съдът е обвързан от задължителната сила на присъдата, респ. в
процесния случай те не подлежат на повторно изследване.
От събраните гласни доказателства и изготвените съдебно-медицинска експертиза
/които не бяха оспорени от страните/, се установяват твърдяните физически болки /вкл. и
тези, които не са били изследвани в рамките на наказателното производство/, страдания,
негативни психически преживявания и емоционален стрес, обикновено проявяващи се при
подобен вид увреждания вследствие на обездвижването на ищеца и невъзможността
самостоятелно да извършва всекидневните битови дейности и да се осблужва за един не
кратък период от време. Въз основа на заключението на вещото лице по СМЕ, съдът приема,
че ищецът е получил освен счупването на двата крака и травматичния шок, мозъчна
контузия, счупване на 9-то ляво ребро и множество охлузни и порезни рани. Според вещото
лице, контузията на мозъка обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота,
също както и травматичният шок. Счупването на лявата бедрена кост обуславя трайно
затруднение в движенията на левия долен крайник за период не по-малък 7-8 месеца, като и
към настоящия момент е налице болезненост при продължително физическо натоварване и
9
накуцваща походка. Счупването в областта на дясната глезенна става обуславя трайно
затруднение в движенията на десния долен крайник за период на по-малък от 2 месеца. В
своята съвкупност останалите описани травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Свидетелите също сочат, че към настоящия
момент ищецът изпитва болки и накуцва. А видно от експертното решение на ТЕЛК от
19.02.2018г. със срок на действие до 01.02.2021г. ищецът е с определен процент /62%/
трайна намалена работоспособност с водеща диагноза – „счупване на бедрена кост“. Съдът
възприема и становището на вещото лице и че накуцващата походка ще остане завинаги.
С оглед на всичко гореизложено се установяват всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, които съдът е възложил в доказателствена тежест на
ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. С Постановление No 4 от 23.12.1968г. на Пленума на
Върховния съд, което е постановено при действието на отменения ЗУС и е определено като
задължително за съдилищата, съобразно Тълкувателно Решение No 1 от 2010г. по тълк.д. 1 /
2009г. на ВКС, са дадени надлежни разяснения за критериите, от които следва да се
ръководи съда при определяне на размера на обезщетението по справедливост. Според
мотивите в посоченото постановление, понятието "справедливост" не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът
е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. В тази връзка, съдът извърши и
подробната преценка на всички обективни обстоятелства, които следва да се имат предвид
при определяне на размера на обезщетението, изложени по-горе а именно: характера на
увреждането – нанесените средни телесни повреди, които са от естество, че възпрепятстват
за не кратък период движението на ищеца и самостоятелното му обслужване за период от
около 6 месеца, като в тази връзка съдът съобрази, че към днешна дата ищецът не е напълно
възстановен, а е с трайно намалена работоспособност, като и че накуцващата походка ще
остане до края на живота му; обстоятелството, че в резултат на случилото се ищецът е бил в
състояние, което за един продължителен период от време е налагало чужда помощ и грижи,
което неминуемо му се е отразило и психо-емоционално. След като съобрази посочените по-
горе обстоятелства, настоящият състав намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
би било обезщетение в размер на сумата от 40 000 лв.
В рамките на производството от ответника е направено възражение за
съпричиняване, като това възражение следва да се подведе под нормата на чл. 51 от ЗЗД,
10
според която ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може
да се намали. Съпричиняването не е елемент от фактическия състав на деянието. С оглед
принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, фактите относно
съпричиняването на вредоносния резултат подлежат на доказване пред гражданския съд. / в
този смисъл и Решение № 51 от 03.05.2017 г. по т. д. № 1971 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро тър. отделение/. На това основание и съдът следва да разгледа
възражението за съпричиняване. Твърденията на ответника са, че ищецът е допринесъл за
увреждането, след като шофираният от ищеца автомобил е бил спрян вдясно от пътното
платно по посока на движението и е навлязъл обратно на пътното платно без да се огледа в
посока към с. Добромир; че ищецът е имал видимост към приближаващият автомобил, но не
е спрял да изчака преминаването му, като в зоната на ПТП-то с предимство бил водача на
увреждащия автомобил; че ищецът е имал възможност да избегне настъпването на
инцидента, но не е предприел съответни действия; че в момента на ПТП-то ищецът е бил с
концентрация на алкохол в кръвта от 1.37% ; че в момента на инцидента ищецът е бил без
предпазен колан.
В рамките на настоящото производство, ответникът не успя да проведе пълно и
главно доказване на фактите и обстоятелствата, които са възложени в негова
доказателствена тежест касаещи всички останали хипотези, извън употребата на алкохол
/обстоятелство прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване/. От една страна, съдът
изложи по-горе мотивите си защо не кредитира показанията на разпитания свидетел И.Х.,
поради което и същите не следва да се вземат предвид. От друга, от заключенията на вещите
лица – инж. М. и д-р Д. не се установяват твърденията за това, че ищецът не се е огледал, не
е изчакал преминаването на другия автомобил, също, че не бил предприел действия за
избягване на удара и че е бил без предпазен колан. Всички тези твърдения се опровергават
от заключенията на вещите лица и постановената присъда спрямо свидетеля Х.. Причината
за настъпилото ПТП е в действията на свидетеля Х., който се е движил с несъобразена
скорост – много над разрешената максимална за участъка и е предприел ненавременна и
неадекватна маневра за избягване на удара, с което всъщност е причинил и ПТП. От своя
страна ищецът е бил с предпазен колан, предвид настъпилите травматични увреждания, въз
основа на които в.л. д-р Д. прави това заключение. Ищецът, също така, е предприел
спасителна маневра за избягване на удара. Движението на същия е било със съобразена
скорост и в неговата пътна лента в момента на сблъсъка, като не се установиха твърденията,
че не е спрял преди да предприеме маневрата и е отнел предимство.
По отношение на обстоятелството, че ищецът е употребил алкохол, което е безспорно
по делото, съдът намира, че същото обуславя съпричиняване на уврежданията. Макар и
формално да не се установява, че има причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП
и констатираната употреба на алкохол над допустимите от закона размери, то такава съдът
намира, че следва да се възприеме като съществуваща по аргумент от т.7 на Тълкувателно
решение No 1/ 2014г. на ОСТК, ВКС. Следва да се приеме, че това е особен случай на
съпричиняване на вредата по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, като съображенията са, че
11
пострадалият, макар и да не е допринесъл за настъпване на събитието пътно - транспортно
произшествие, с поведението си е допринесъл за собственото си увреждане. Управляването
на автомобил след употреба на алкохол над допустимите от закона размери е проява на
рисково поведение, изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в
неговото неоправдано игнориране, и като такова поведение съставлява обективен принос,
който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от
реализираното пътно - транспортно произшествие.
Всичко гореизложено сочи на съпричиняване на вредата от страна на ищеца, което
съдът преценява, че е в справедлив размер от 20% /двадесет процента/ с оглед на конкретно
установените по делото факти и обстоятелства, а именно, че приносът се възприема като
презюмиращ се в този случай. Поради което и намира, че сумата, която следва да се
присъди след намалението с процента на съпричиняване е в размер на 32 000 лв., а за
разликата до претендираните 100 000 лв. претенцията следва да се отвхърли.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на застрахователната
претенция – 05.06.2020г.
Съгласно нормата на чл. 497, ал.1, т.1 КЗ, в полза на застрахователя е предвиден срок
от 15 работни дни за разглеждане на претенцията, като забавата му настъпва именно ако не
определи и изплати в този срок дължимото обезщетение. Съответно, ако определени
нередовности на претенцията на пострадалия осуетяват изпълнението на задължението на
застрахователя, то ползващото се от застраховката увредено лице като кредитор също
изпада в забава и това негово поведение освобождава длъжника-застраховател от
неблагоприятните последици на неговата забава /чл. 497 ал.1 т.2 КЗ/. В случая, от събраните
по делото доказателства, както се посочи и изрично по-горе, ищецът е предявил претенция
за плащане на обезщетение към застрахователя, съгласно изискванията на чл.380 КЗ, като
застрахователят не е отговорил и не е изплатил обезщетение. Не сме изправени в хипотезата
на неоказване на съдействие за представяне на допълнителни доказателства, предвид че
такива не са искани, а и към претенцията са приложени всички необходими документи. По
тези съображения следва да се приеме, че забавата на ответника е настъпила с изтичане на
15-те работни дни, което с оглед получаване на искането на 05.06.2020г. е 27.06.2020г.
Основание за присъждане на лихва преди тази дата не е налице, поради което искът за
присъждане на обезщетение за забава за периода от датата на завеждане на
застрахователната претенция до 26.06.2020г. следва да се отхвърли.
По разноските:
Страните са направили искания за присъждане на разноски. Предвид разпоредбата на
чл. 78 ал.1 и ал.3 от ГПК и двете страни имат право на разноски, съобразно уважената и
отхвърлената част от иска.
12
Следва да се има предвид, че ищецът не е дължал внасяне на такси и разноски в
производството при неговото образуване на основание чл. 83 ал.1 т.4 от ГПК, поради което
и тези разноски не му се следват. Ищецът е претендирал присъждане на заплатеното от него
адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лв., като заплащането му е надлежно отразено
в находящия се на л. 61 от делото договор за правна защита и съдействие. Съобразно
уважената част на исковете, съдът намира, че в полза на ищеца следва да се възложат
съответно 1152 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната страна следва да заплати държавна такса
за уважената част от иска по сметка на ВОС в размер на 1344 лв., като при изчисляването на
таксата съдът съобрази и размерът на дължимата лихва за забава от 27.06.2020г. до датата на
подаване на исковата молба в съда -23.12.2020г. в размер на 1600 лв. Ответната страна
следва да заплати и изплатените разноски от бюджета на съда за изготвяне на заключенията
на вещите лица, а именно – 200 лв., изплатено възнаграждение по САТЕ и 150 лв.,
изплатено възнаграждение по СМЕ.
С оглед изхода от спора, съразмерно с отхвърлената част от иска и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника от общия размер на направените от него разноски –
4690лв., от които 4320 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 370 лв. за депозити за
вещи лица и за призоваване на свидетел, на присъждане подлежи сумата 3 189,20 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ No 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на
Ф. Х. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от 32 000 лв./тридесет и две хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
29.07.2016 г. по път III – 208, в отсечката между селата с .Аспарухово, общ. Дългопол, обл.
Варна и с. Добромир, общ. Руен, обл. Бургас, на км.50+000 м. по вина на водача на лек
автомобил „Форд Маверик“, с рег. № *******, И.М. Х., чиято отговорност към момента на
инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", обективирана в Застрахователна полица № BG /02 / 116000957368, със срок на
действие от 30.03.2016г. до 29.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
27.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 32 000 лв. /тридесет и две хиляди лева/ до
предявения размер от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, както и в частта за присъждане на
13
обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на завеждане на
застрахователната претенция – 05.06.2020г. до 26.06.2020г., като неоснователни.
СУМИТЕ могат да бъдат заплатени от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* в полза на
Ф. Х. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: ******, чрез клиентската сметка на адвокат К.К. К. с
IBAN: **********, при “ Първа Инвестиционна Банка“ АД.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ No 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на Варненския окръжен съд сумата от 1694 лв. /хиляда шестстотин
деветдесет и четири лева/, представляваща дължимата държавна такса и разноски, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ No 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. , ДА ЗАПЛАТИ на
Ф. Х. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от 1 152 лв. /хиляда сто петдесет и два
лева/, представляваща съответна част от сторените разноски за адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ф. Х. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: ******, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ No 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., сумата от 3 189,20 лв. /три хиляди сто
осемдесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща съответната част от
направените разноски за адвокатско възнаграждение, депозити за вещи лица и призоваване
на свидетел, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14