Р Е Ш Е Н
И Е
№ 931
Гр. Пловдив , 20.05.2014 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ ГЕШЕВА ЧЛЕНОВЕ
: МАРИЯ
ПЕТРОВА
ПАНАЙОТ
ВЕЛЧЕВ
като разгледа докладваното от председателя гр.д.1097/ 2014 година ,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал.2 от ГПК.
Постъпили са жалби с вх. № 3025/04.03.2014 година при ЧСИ- Митрова и вх. № 9607 /02.04.2014 година против действие на частния съдебен изпълнител , касаещо наложена възбрана върху 1/3 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.144.20 по КК и КР на гр.Пловдив с административен адрес на имота: гр.Пловдив, бул. България № 176 ет.7 апр.20,ведно с 1/3 ид. част от избено помещение № 20 , с площ от 4,76 кв. м ,ведно с 1,52 % идеални части от общите части на сградата.
Твърди се в жалбата,че действията на ЧСИ , с които е насочено принудително изпълнение по отношение недвижим имот находящ се в гр.Пловдив ,описан по – горе е неправилно.Този имот бил единствено жилище на длъжницата и като такова не подлежало на секвистиране. Това жилище се обитавало от нея, където бил и постоянния й адрес. Възбраната , като изпълнително действие ,представлявала начало на действия по принудителното изпълнение върху недвижим имот и предхождала извършване на опис и публична продан върху имота. Твърди се също така,че изпълнителното производство е образувано въз основа на изп. лист по ч.гр.д.10194/2011 година на ПРС- VІІІ гр.с. ,като взискателят представил при образуване на изпълнително дело 962/2011 година ,по което била наложена възбраната на имота препис от Решение № 61/2014 година по в.гр.д. 1303/2013 година - на ПОС VІІІ гр.с.,което решение нямало връзка с настоящето изпълнително производство. Процесното изпълнително производство било спряно , но по същото са извършвани принудителни действия без да е възобновено същото. ЧСИ не бил изпращал ПДИ до жалбоподателя ,поради и което не била надлежно уведомяване за изпълнението по изп. дело 962/2011 година по описа на ЧСИ Митрова. Иска отмяна на извършеното действие на ЧСИ , с което е наложена възбрана на недвижимия имот описан в жалбата.
Взискателят по изпълнителното производство-И. М.в ,представляван в изпълнителното производство от адв.Д. и адв. Х. е изразил становище по жалбата,че същата е неоснователна..
Становището на ЧСИ по реда на чл.436 от ГПК е ,че жалбата е неоснователна по съображения изложени в писменото обяснение.
Пловдивският окръжен съд преценявайки доказателствата по делото намира за установено следното:
Жалбата изхожда от длъжник в изпълнителното производство и същия има правен интерес да обжалват действията на съдия- изпълнителя, същата е в срок и следва да се разгледат от съда.
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя И. М. чрез проц. си представители адв.Д. и адв.Х. ,на основание издаден в негова полза изпълнителен лист въз основа на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 10149/2011 година на ПРС VІІІ гр.с. , с което е разпоредено длъжницата- жалбоподател в настоящето производство и М.А. солидарно да заплатят на взискателя сумата от 10 700 щ.д. главница ,дължими по Запис на заповед издаден от М.А. на 15.06.2010 година ,платим на падеж 14.07.2010 година и сумата от 289 лв. разноски по делото. След постъпване на молбата на взискателя,ЧСИ е изпратил ПДИ до двамата солидарни длъжници ,като поканата за доброволно изпълнение до М.А. е получена на 29.07.2011 година , а тази до жалбоподателя, солидарен длъжник- Л.Д. на 21.07.2011 година /л. 27/ . Длъжникът Л.Д. не е възразила по така издадената заповед за парично задължение и същата е влязла в сила по отношение на нея, като образуваното срещу нея производство по гр.д. 909/2012 година по описа на ПРС е прекратено , а постановеното решение № 625/20.02.2013 година е обезсилено, видно от приложеното в изпълнителното дело Решение № 61 от 09.01.2014 година на Пловдивския окръжен съд по гр.д. 1303/2013 година/л.77 , като това решение на ПОС е влязло в сила на 15.02.2014 година /л. 78/. Видно от изложените мотивите по посоченото гр.д. 1303/2013 година по описа на ПОС и от проверката извършена служебно от настоящия съд се установява, че с определение на Пловдивския районен съд от 19.10.2011 година по гр.д. 10194/2011 година издадената заповед за изпълнение и издадения изпълнителен лист ,в частта срещу М.А. са обезсилени и по този начин длъжник в производството е единствено жалбоподателя- Л.Д.. След постановяване посоченото вече решение на Пловдивския окръжен съд ,взискателят е поискал ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение като възбрани процесния недвижим имот ,собственост на длъжника –Л.Д. .
Съгласно чл.444 т.7 от ГПК ,изпълнението не може да се насочва срещу жилището на длъжника ,ако той и никой от членовете на семейството му ,с които живее заедно нямат друго жилище, независимо от това дали длъжника живее в него. В настоящия случай, видно от представената справка от АВ гр. Пловдив жалбоподателят притежава освен процесния недвижим имот и втори такъв в гр. Пловдив ул. Раслатица,№ 10 бл.56,ет.6 апр.23/126. Смисълът на горната разпоредба е да може да се осигури възможност за длъжниците да не бъдат лишени от жилище, когато те нямат друго такова. Фактът на притежаване на друг имот в конкретния казус е установен от съдебния изпълнителя и това е посочения друг имот находящ се в гр. Пловдив, което е основанието ЧСИ да възбрани процесния недвижим имот .
Настоящият състав на съда счита,че същността на възбраната има характер на обезпечително действие без което длъжникът би могъл да се разпореди с имота си . С налагане възбрана ,длъжника не би могъл да се разпорежда с имота си и по този начин същият ще се запази в имуществото му спрямо взискателя за удовлетворяване вземания на последния в изпълнителното производство. Задължението на СИ за проверка секвестируемостта на имота съществува още при налагане възбрана ,което е сторено от СИ след направената справка в СВ -Пловдив. Възбраната както вече се посочи по- горе има обезпечителен ефект за правата на кредитора,но в изпълнителното производство тя е израз на разпореждане на СИ ,по силата на което недвижимия имот на длъжника се заделя от неговото имущество с предназначение за принудително удовлетворяване на взискателя. В заключение възбраната на имота е необходима и се явява предпоставка в изпълнителния процес за изследване на предпоставките относно несеквестируемостта респ. секвестируемостта на имота.
С оглед на горното не са налице нарушения от страна на ЧСИ при възбрана на процесния недвижим имот ,така че жалбата касаеща това действие на съдебния изпълнител е неоснователна и като такава ще се оставят без уважение.
По отношение останалите доводи развити в жалбата, съдът имайки предвид същността на възбраната като обезпечение ,намира същите са неоснователни. Както вече се посочи не се касае до принудителни действия каквито са описа и публичната продан, поради и което ЧСИ би могъл да наложи възбрана на определен имот , посредством който да се удовлетворят в последствие вземанията на взискателя, независимо от постановеното спиране на изпълнението по реда на чл.420 ал. 1 от ГПК което спиране е относимо към принудителното изпълнение.
Мотивиран от горното , Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение искането на Л.Н.Д. за отмяна действията на ЧСИ Драгомира Митрова ,рег. № 828,район на действие Пловдивски окръжен съд по изп. дело 201182804000962 , касаещи налагане възбрана на 30.01.2014 година на следния недвижим имот: 1/3 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.144.20 по КК и КР на гр.Пловдив с административен адрес на имота: гр.Пловдив, бул. България № 176 ет.7 апр.20,ведно с 1/3 ид. част от избено помещение № 20 , с площ от 4,76 кв. м ,ведно с 1,52 % идеални части от общите части на сградата.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :