РЕШЕНИЕ
гр. София, 20 Февруари 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на шестнадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 13867 описа за 2011 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.49 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът К.И.Б. твърди, че, в
качеството си на едноличен търговец, сключил с ответника договор за заем на
09/02/1998 год. за закупуване на три трактора марка Урсус, модел 1634 и три
петкорпусни навесни плуга, който кредит бил обезпечен с ипотекиране на недвижим
имот и залог на лек автомобил, микробус, трите трактора, плуговете и на
тежкотоварен автомобил – самосвал Татра, който ищецът закупил със свои
средства. Твърди, че погасил кредита предсрочно
до края на месец януари 1999 год. – чрез направени предсрочни вноски от
негова страна и чрез плащане на задължение, което трето лице имало към него, в
полза на ответника. Въпреки погасяването на кредита, банката обявила кредита за
предсрочно изискуем и се снабдила с изпълнителни листове за събиране на сумите
по кредита – образувани били изпълнително дело 2101/99 год., по което
изпълнението било насочено към ипотекирания имот и изпълнително дело 2106/99
год., по което изпълнението било насочено срещу трите трактора, самосвала и
плуговете. Ищецът сам предал на ответника един трактор Урсус модел 1634 с рег.№
*******на 26/4/1999 год., а по нареждане на ответника на 19/8/1999 год.от него
бил иззет трактор Урсус с рег.№*******, заедно с прикачения към него
петкорпусен плуг U 115. На 30/09/1999 год. ищецът предал на ответника и товарен
автомобил Татра, модел 148, рама № *********, двигател 15Е108149. След
продажбата на посочените по горе машини, не били покрити задълженията по
договора за кредит, а ответникът се снабдил с изпълнителен лист за сумата 84 937.49
щатски долара. Ищецът твърди, че в резултат от изземването и последвалата
продажбата на тракторите с рег.№******* и *******, на петкорпусния плуг U 115,
прикрепен към трактор Урсус рег.№******* и на товарния автомобил Татра, той
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на имуществото му със
стойността на описаните по-горе машини. Ищецът претърпял и вреди в размер на
лихвата върху стойността на иззетото имущество от датата на
изземването/предаването му до датата на предявяване на исковата молба, като
стойността на тази лихва, според него следва да бъде определена в размер на 33%
годишен лихвен процент, каквато лихва ответникът прилагал спрямо задълженията
на ищеца спрямо него. За реализиране на правото си на обезщетение за тези вреди,
ищецът завел дело пред СРС, като претендирал частично стойността на описаните
машини. С влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 3782/2005 год. на СРС 75
състав, ответникът бил осъден да заплати на ищеца сумата 2000 лева – част от
стойността на трактор Урсус рег.№*******, заедно със законна лихва от
19/08/1999 год.; сумата 500 лева представляваща част от разликата между
действителната стойност и продажната цена на самосвал Татра.
Ищецът твърди също така, че заради неизпълнение на
задълженията му по цитирания договор за кредит, ответникът подал молба за
обявяване в несъстоятелност на едноличния търговец, под която форма ищецът
упражнявал търговска дейност. В резултат от това той претърпял неимуществени
вреди от заличаването на фирмата му, като едноличен търговец, тъй като бил
лишен от средства за производство, с които осигурявал препитанието си. По това
делото за несъстоятелност били извършени множество противоречащи на закона
процесуални действия – администриране на делото по недопустима молба, допускане,
изслушване и приемане на счетоводна експертиза, без знанието на ищеца –
ответник по делото за несъстоятелност, обявяване на дата на неплатежоспособност
към момент, към който ищецът е изплатил всичките си задължения към банката;
обявяване на несъстоятелност и прекратяване на дейността на едноличния
търговец. Незаконни действия били извършени и от назначения от съда синдик, тъй
като на първото заседание на кредиторите, ищецът бил лишен от право да
управлява и да се разпорежда с имуществото си. В резултат от всички тези
действия ищецът преживял стрес, повишило се кръвното му налягане; излъчваното
патологично количество адреналин повлияло отрицателно кръвообращението му;
ускорена била атеросклерозата и била създадена опасност от инфаркт и инсулт.
Неимуществени вреди, под формата на стрес възникнали за ищеца и от създадената
от служители на банката отрицателна среда, тъй като същите задържали
неправомерно отнетите от него машини, а след това ги продали на безценица и го
лишили от средства за производство.
Ищецът, като приспада присъдените му със съдебното
решение по гр.д.№ 3782/2005 год. на СРС, претендира както следва: 1. Стойността
на трактор Урсус, модел 1634 с рег.№*******, фаб.№ 01345 в размер на 75 824.26
лева; 2. Лихва върху тази сума, съответстваща на прилаганата от ответника
наказателна лихва – 33% на годишна база, в размер на 282 000 лева за периода
19/08/1999 год.-29/11/2010 год.; 3. Стойността на прикачения към трактор Урсус с рег.№*******, петкорпусен навесен
плуг U 115 в размер на 16 737.12 лева; 4. Лихва за забава, изчислена на
посочената база, за периода 19/08/1999 год.-29/11/2010 год., в размер на 62 260
лева; 5. Стойността на трактор Урсус, модел 1634 с рег.№ *******, фабричен № 01348 в размер на 77 112.81 лева; 6.
Лихва върху тази сума за периода 26/04/1999 год.-29/11/2010 год. в размер на
293 800 лева; 7. Стойността на товарен автомобил Татра, модел 148, рама №
*********, двигател 15Е108149 в размер на 35 000 лева; 8. Лихва за забава
върху тази сума за периода 30/09/1999 год.-29/11/2010 год. в размер на 130 200
лева; 9. Обезщетение за неимуществени вреди в резултат от създадената от
ответника неблагоприятна среда при отнемането и продажбата на машините и по
повод воденото дело за несъстоятелност, в размер на 5 000 000 лева. Претендира
законна лихва от датата на подаване на исковата молба.
Ответникът „П.и.б.“ АД оспорва предявените искове.
Прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като са изтекли повече от
5 години от твърдения деликт. Счита, че давността не е била спряна с
постановяване на решение № 17 по гр.д.№ 788/01 год. на ОС-Враца, с което е
прекратена дейността на едноличния търговец, тъй като съдебният процес по
несъстоятелност не представлява процес относно вземането. Давността за
неимуществени вреди, причинени от лишаване от средства за производство
започнала да тече от датата, на която ищецът е бил лишен от право да управлява
и да се разпорежда с имуществото си. Погасени по давност били и претенциите за
лихви. Ответникът твърди, че липсва негово противоправно поведение във връзка с
изпълнението, предприето срещу имуществото на ищеца. Ищецът не изпълнил
задълженията си по договора за кредит, поради което и предоставените по
договора обезпечения били реализирани правомерно; не били допуснати нарушения
във връзка с продажба на заложеното имущество.. Освен това той и не оспорил
задълженията си по издадените срещу него изпълнителни листове. Ответникът
поддържа, че в настоящото производство не следва да бъде обсъждани доводите на
ищеца дали е погасил задълженията си по договора за кредит, поради наличието на
влязло в сила решение на съда по несъстоятелност, което се ползва със сила на
пресъдено нещо относно неплатежоспособността на ищеца. Ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира направените по делото разноски.
От фактическа страна, съдът установи
следното:
На 17/3/1998 год. между П.и.б. АД и
ЕТ К. Ф.-К.Б. е сключен договор за кредит № ОК-АА-0518, по силата на който
банката предоставила на кредитополучателя сумата 120 000 щатски долара. На
18/3/1998 год. между същите страни е сключен и договор за кредит за сумата
15 000 щатски долара.
Договорът от 17/3/1998 год. е
обезпечен с учреден залог, по силата на договор за залог от 7/4/1998 год., по
силата на който кредитополучателят е заложил в полза на банката три трактора марка Урсус,
модел 1634,производство 1998 год., на стойност 80 000 щатски долара и със
залог, учреден с договор за залог от 5/6/1998 год., по силата на който
кредитополучателят е учредил залог в полза на банката върху товарен автомобил
Татра, модел 148, тип самосвал, рама № *********, двигател № 15Е108149 на
стойност 24 000 германски марки.
На 12/3/1999 год. Банката е подала
заявление до централния депозитар, за вписване на пристъпване към изпълнение
срещу трите броя трактора и товарния автомобил Татра, а на 15/3/1999 год. К.Б.
е бил уведомен, чрез телеграма, за пристъпване към принудителното изпълнение и
е бил поканен да предаде на б.та заложеното имущество доброволно.
На 19/3/1999 год. ЕТ К. Ф.-К.Б., е
подал писмено искане до П.И.Б.за разсрочване на изпълнението на задълженията си
към б.та, по изложените в молбата съображения.
С приемо-предавателен протокол от
26/4/1999 год., колесен трактор Урсус-1634 с фабричен номер 01348 и рег. № *******
е предаден от Оторизиран сервиз Коматсу, по нареждане на К.И.Б., на представители
на П.И.Б.АД. Приемо-предавателният протокол е подписан от представител на б.та,
от К.Б. и от представител на сервиза. Съгласно протокол от 19/8/1999 год.,
началникът на охраната на П.и.б. АД е иззел от П.И.Ф.трактор марка Урсус с рег.
№*******; като в протокола е отбелязано, че тракторът се изземва по договор за
залог от 7/4/1998 год. и поради невръщане на кредит.
Два от тракторите с рег. №******* и
с рег. № ******* са продадени с договори за продажба от 5/1/2001 год. за сумата
от по 20 000 щатски долара за всеки от тях и предадени на същата дата на
купувача им. Сумите от продажбата са преведени по сметка на ЦРОЗ и разпределени
за погасяване на задълженията на ЕТ. Товарният автомобил Татра е продаден с
договор от 2/3/2001 год. за 2500 лева и сумата от продажбата е разпределена от
депозитар при ЦРОЗ. Преди извършване на продажбата, П.и.б. е възложила на
лицензиран оценител да направи оценка на имуществото, което е оценено, както
следва: трактор Урсус с рег. №******* – на сумата 42 624 лева, трактор
Урсус с рег. № ******* – на сумата 47 233 лева, а самосвал Татра – на
сумата 10 400 лева. Определена е и ликвидационната стойност на МПС, която
е по-ниска от посочените по-горе.
Синдикът на ЕТ К. Ф.-К.Б. е продал
на Д.Х.Н., с договор за продажба от 27/4/2004 год., оформен с нотариален акт №
54, том І, н.д. 51/2004 год., недвижим имот, находящ се в гр.София, в.з.Симеоново-Драгалевци
ІІ част, представляващо УПИ ІІ-513 от кв. № 17 по плана на гр.София, с площ от
952 кв.м.
С решение от 2/11/2010 год. по т.д.
№ 788/2001 год. на ОС-гр.Враца е прекратено производството по несъстоятелност
на ЕТ К. Ф.-К.Б. и едноличният търговец е заличен от търговския регистър.
Производството е образувано по молба на П.и.б. за неплатени задължения на
длъжника по описания договор за кредит. Производството по несъстоятелност е
открито с решение на ОС-гр.Враца по т.д. № 788/2001 год. от 5/3/2002 год.
Ищецът страда от заболявания, както следва: аортна
клапна стеноза, коронарна болест, хипертония, захарен диабет тип ІІ, диабетна
полиневропатия и макроангиопатия, варикозни вени на долните крайници, за които
му е определена 96% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ.
По делото са представени удостоверения от ЗПАД А.Б.относно
пазарната стойност на двата трактора Урсус – по 30 000 лева за всеки от
тях към 4/1/2001 год., а за самосвала Татра – 2100 лева към 2/3/2001 год.
С решение от 13/11/2006 год., постановено по гр.д. №
3782/2005 год. СРС е осъдил П.и.б. АД да заплати на К.И.Б., упражняващ търговска
дейност като ЕТ К. Ф.-К.Б., на основание чл.49 от ЗЗД сумата 2000 лева,
представляваща част от общо 29 350 щатски долара, заедно със законна лихва
от 19/8/1999 год. до окончателното й изплащане, която сума представлява
имуществени вреди за иззет на 19/8/1999 год. трактор Урсус с рег. № 2692 ЕА,
както и сумата 500 лева част от общо 4908 щатски долара, представляващи
имуществени вреди от разликата в продажната цена на самосвал Татра модел 148, с
рама № *********, двигател 15Е108149. Със същото решение съдът е отхвърлил
исковете на К.Б. срещу П.И.Б.за заплащане на пропуснати ползи за периода
19/8/1999 год.-30/5/2001 год., касаещи трактор Урсус с рег. № 2692 ЕА, иска за
заплащане на пропуснати ползи от престой на трактор Урсус 1634 с рег. № *******за
периода 26/4/1999 год.-30/1/2001 год., иска за заплащане на обезщетение за
пропуснати ползи от престой на самосвал Татра за периода 30/9/1999
год.-30/3/2001 год. Решението е потвърдено с решение на СГС по гр.д. № 356/2007
год.
Вещото лице по техническата експертиза е оценило
трактор Урсус с рег. № ******* към 26/4/1999 год. на 75 098 лева, трактор
Урсус с рег. №******* към 19/8/1999 год. – на 66 279 лева; обръщателния
петкорпусен плуг към 19/8/1999 год. на 15 432 лева, а самосвала Татра към
30/9/1999 год. – на 15 500 лева.
Горното се установява от събраните
по делото писмени доказателства, неоспорени от страните и приети от съда.
Правни изводи, въз основа на
приетите за установени факти:
По иска с правно основание чл.49 от ЗЗД: Успешното
провеждане на иска по чл.49 от ЗЗД е обусловено от реализирано противоправно
действие/бездействие, от лице или лица,
на които ответникът е възложил извършването на работа; настъпване на вреди в
тежест на ищеца, които се намират в причинна с противоправното
действие/бездействие.
По претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разлика между действителната стойност на
трактор Урсус с рег. №******* и самосвал Татра, по делото е постановено влязло
в сила съдебно решение, с което е уважен частичен иск по същата претенция. Влязлото
в сила съдебно решение се ползва със задължителна сила за настоящия съд, което
означава, че съдът е длъжен да приеме за установено основанието, на което се
претендира обезщетението за имуществени вреди. Следователно, по отношение на
посочените две МПС, настоящият съд следва да се произнесе единствено по размера
на претенцията.
За установяване на действителната стойност на
посочените две МПС по делото е изслушана техническа експертиза и са представени
удостоверения за застрахователната стойност на моторните превозни средства.
Съдът не кредитира заключението на техническата експертиза, тъй като същото е
основано на предположение за пазарната стойност на оценяваното имущество, а не
се базира на действителното техническо състояние на имуществото към момента на
отчуждаването му по действалите към момента на продажбата правила на Закона за
особените залози. С оглед това и при липса на други доказателства, съдът
възприема като меродавна стойността на продадените две МПС, определена от ЗПАД А.Б.,
която кореспондира и на стойността, определена от независим оценител преди
продажбата на имуществото. При така приетата действителна стойност на трактора
Урсус и на самосвала Татра към датата на продажбата им, като се вземе предвид
действително реализираната продажна цена при прехвърлянето им – 20 000
щатски долара (или 41 188.40 лева по курса на лева към щатския долар към
датата на продажбата), съдът приема, че превозните средства са продадени на
цена, която съответства на пазарната им стойност, което означава, че в тежест
на ищеца не са настъпили твърдените имуществени вреди. Ето защо исковете за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разлика между
действителната пазарна стойност и продажната цена на трактор Урсус с рег. №*******
и самосвал Татра следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и иска за заплащане на лихва за забава
върху претендираните обезщетения.
Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, настъпили вследствие продажбата от ответника на движими вещи
на ищеца – петкорпусен обръщателен плуг и трактор Урсус с рег. № *******, както
и за настъпване на вреди от създадената от ответника неблагоприятна среда при
отнемането и продажбата на машините и по повод воденото дело за несъстоятелност,
не се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението
на СРС по гр.д. № 3782/2005 год. Това е така, защото тази претенция не е била предмет на разглеждане по цитираното
гражданско дело. Ето защо по посочените претенции съдът дължи да разгледа
налице ли са предпоставките за реализиране на отговорността на ответника по
чл.49 от ЗЗД, както са посочени по-горе.
По противоправното действие/бездействие: За да се
определи дали дадено действие/бездействие на лица, на които ответникът е
възложил извършването на работа е противоправно, е необходимо да се отговори на
въпроса противоречи ли това действие или бездействие на закона. В случая ищецът
твърди да е претърпял вреди от противоправно отнемане на оръдията му на труда,
в резултат на което той не можел да реализира доходи. По делото не са събрани
доказателства, които да обосноват извод за наличие на противоправно поведение
на ответника. Действително МПС, заложени от ищеца в полза на ответната банка,
като обезпечение по сключен договор за кредит, са били продадени от банката по
реда на Закона за особените залози. Продажбата е била реализирана, поради
неизпълнение на задълженията на ищеца за погасяване на задълженията му по
договора за кредит. Твърденията на ищеца, че договорът му за кредит е бил
окончателно погасен преди предприемане на изпълнение срещу заложеното
имущество, не са доказани. По делото не са представени никакви доказателства,
които да мотивират подобен извод. На следващо място, продажбата на посочените
движими вещи е била извършена по реда на Закона за особените залози. В чл.37
ал.3 от този закон (в редакцията към 5/1/2001 год.) е създадено задължение на
заложния кредитор да положи грижата на добрия търговец при продажбата на
заложеното имущество. Съдът, с оглед събраните по делото доказателства приема,
че това е било сторено – ответната банка е вписала в регистъра пристъпване към
принудително изпълнение, уведомила е длъжника за това, имуществото е било
оценено от независим лицензиран оценител, а постигнатата продажна цена на
имуществото е близка до пазарната стойност на това имущество, при отчитане на
амортизацията и значително по-висока от ликвидационната му стойност, получените
от продажбата суми са били разпределени от депозитар по особения залог, в полза
на заложния кредитор за погасяване на задължения на длъжника. Въз основа на
приложената по делото кореспонденция между страните във връзка с реализиране на
правата, съдът намира за неоснователни твърденията за създадена от ответната
банка отрицателна среда при реализиране правата на банката във връзка с учредения
особен залог.
Ето защо съдът приема, че липсва противоправно
действие на ответната б. и отговорността на ответника за каквито и да е вреди,
настъпили в резултат продажбата на заложеното имущество не следва да бъде
ангажирана.
Що се отнася до вредите, за които се твърди да са
настъпили от воденото дело за несъстоятелност, следва да се има предвид
следното: Дори и твърдените вреди от ищеца да са настъпили, то липсва причинно
следствена връзка между действията на ответника в производството по несъстоятелност
и твърдените вреди. Процесуалните действия в производството по несъстоятелност
се извършват от съда по несъстоятелност, а не от ответника. Ето защо, дори и да
са настъпили вреди, то те не следва да бъдат възлагани в тежест на ответника.
Независимо от изложеното дотук, ищецът не ангажира
никакви доказателства да е претърпял твърдените имуществени и неимуществени
вреди, като последица от продажбата на заложеното имущество. По отношение на
имуществените вреди, приложение намират същите мотиви, изложени по-горе в
решението относно стойността, на която са продадени движимите вещи. Настъпването
на неимуществените вреди не може да се предполага от съда, нито пък следва само
от изложените твърдения.
Предвид липсата на елементите от фактическия състав за
възникване на отговорността на ответника за обезщетяване на вреди от твърдения
деликт, предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Поради невъзникване на
главното задължение за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът за заплащане на лихва за забава.
По
отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.8 от ГПК ответникът следва да получи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Държавната такса по заведения иск остават за сметка на
бюджета на съда, тъй като ищецът е освободен от задължение за заплащането им.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.49
и чл.86 от ЗЗД, предявени от К.И.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу П.и.б. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 75
824.26 лева, представляващи Стойността
на трактор Урсус, модел 1634 с рег.№*******, фаб.№ 01345, заедно с лихва върху
тази сума в размер на 282 000 лева за периода 19/08/1999 год.-29/11/2010 год.;
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 16 737.12 лева,
представляващи стойността на прикачения към трактор Урсус с рег.№*******,
петкорпусен навесен плуг U 115, заедно с лихва върху тази сума в размер на 62
260 лева за периода 19/08/1999
год.-29/11/2010 год.; за заплащане на обезщетение на имуществени вреди в размер
на 77 112.81 лева, представляващи стойността на трактор Урсус, модел 1634 с
рег.№ *******, фабричен № 01348, заедно с лихва върху тази сума в размер на 293
800 лева за периода 26/04/1999 год.-29/11/2010 год.; за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 35 000 лева, представляващи стойността
на товарен автомобил Татра, модел 148,
рама № *********, двигател 15Е108149, заедно с лихва върху тази сума в размер
на 130 200 лева за периода 30/09/1999
год.-29/11/2010 год. и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 000 лева,
настъпили в резултат от създадената от ответника неблагоприятна среда при
отнемането и продажбата на машините и по повод воденото дело за несъстоятелност.
ОСЪЖДА К.И.Б., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на П.И.Б.АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: