Р Е Ш Е Н И
Е
260183/13.11.2020г.
Гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На дванадесети ноември през две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: А.П.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1497 по
описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 239 от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правна
квалификация по чл. 558 ал.7 КЗ, вр. чл.557,ал.1 т.2, б.А КЗвр.чл.288,ал.1,т.2
б. А КЗ отм, вр. с чл.45 от ЗЗД. Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.
София, ул.“***“№ 2 ет.4 , представляван заедно от изп. директори от Б.М. и С.С.
чрез адв. К. В. , съдебен адрес ***, кант.№4 , срещу Д.К.Д.,ЕГН **********,
адрес ***.
Ищецът твърди, че на 18.08.2016г.
е настъпило ПТП, с участието на
ответника
който управлявайки МПС „Киа Соренто„ с ДКН ***, собственост на СД “Амко-Д. Сие“
без сключена застраховка „Гражданска отговорност“,като не пропуска
движещото се по път с предимство МПС „Форд Мондео“ с рег.№ ***собственост на
„Финнекс“ ЕООД, в резултат на което му били причинени имуществени
вреди в размер на 1460,52 лв. на МПС „Форд Мондео“ с рег. № ***. Заявява, че
вина за събитието има ответникът, който управлявайки МПС „Киа Соренто„ с ДКН ***,
собственост на СД“ Амко-Д. Сие“ който не пропуска движещото се по път с
предимство МПС „Форд Мондео“ с рег. № ***собственост на „Финнекс“ ЕООД става
причина за ПТП. Същевременно, ответникът управлявал
автомобила, без да има действаща
застраховка "Гражданска отговорност" към датата на ПТП. Сочи
се, че Гаранционният фонд на основание чл. 288 ал.1, т.2,б.А от КЗ /отм./
сега чл. 557, ал.1, т.2, б.А от КЗ е изплатил на пострадалото лице общо сумата 1460,52лв.– обезщетение за причинени имуществени вреди по щета №
110109/03.02.2017г. С покана за плащане ПДП изх.№ 25.08.2017г GF -1193
ответника бил поканен да възстанови изплатеното от ГФ, но до датата на подаване
на ИМ това не е сторено. Иска се
решение, с което да бъде осъден ответника да плати сумата 1460,52 лв.,
ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените
разноски . Прилага писмени доказателства.
Ответникът, в законовия срок редовно
призован, не депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание проведено
на 12.11.2020г. пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът не изразява становище по
иска, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания,
не се явява и не се представлява в първото по делото заседание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно
основателен.
В първото по делото заседание на 12.11.2020г, съдът с определение е
допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради
наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК: Ответникът не се явява и не се
представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 31.05.16 г., постановено
в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание;
В подкрепа на
предявения иск, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: Доклад по щета № 110109/03.02.2017г.; Пълномощно
изх. № ПМ-07/15.01.2020 г.; Протокол за ПТП №1667086/18.08.2016 г.; писмо от
МВР Сектор ПП“ гр.Шумен изх. № УР
И869000-740/20.01.2017 г. до Гаранционен
фонд гр. София; Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен
фонд, на база на подадени данни от Застрахователните компании от застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с дата 09.02.2917 г.; 22 бр.
снимки; Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с ДКН
Н4000ВВ към дата 18.08.2016 г.; Опис на претенция № 70-04050-00076/16/22.08.2016
г.; 4 бр. снимки; Уведомление за имуществени вреди от Гаранционен фонд вх. №
15-00-42/03.02.2017 г.; Свидетелство за регистрация на МПС част І № *********
от 03.08.2009 г. за лек автомобил „Форд Мондео“ 1.8 Д, с № ***; заключение за техническа
експертиза по щета № 110109/03.02.2017
г.; техническа експертиза по щета № 110109/03.02.2017 г.; доклад по щета за
имуществени вреди № 110109/03.02.2017 г.; платежно нареждане за кредитен превод
с основание за плащане Обезщетение по щ. 110109/2017; покана за плащане ПДП изх. № 25.08.2017 г.; фирмено досие към 02.08.2010 г. на АМКО-Д. и С-ИЕ; справка
за актуално състояние на БОСФОРА ООД с дата 04.01.1992 г.; справка за актуално
състояне на фирма АМКО 48 с дата
09.01.2017 г.; справка от НАП – здравен статус към 24.08.2017 г. за лицето Д.,
ДК - ЕГН**********; известие за доставка
от Спиди с дата на доставка 30.08.2017 г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Настоящият състав счита,
че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенцията.
Тоест, предявеният иск е вероятно основателен, което обосновава наличието на
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Съгласно разпоредбата чл.519, т.1 и
т.2 от КЗ /обн.ДВ бр.102 от 29.12.2015 гд., в сила от 01.01.2016 год./
Гаранционния фонд извършва плащания в полза на увредените лица за вреди,
причинени от неидентифицирано моторно превозно средство, когато виновният водач
на моторно превозно средство няма сключена валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите или когато няма сключена
задължителна застраховка "Злополука" на пътниците; и гарантира
вземанията на увредените лица за отговорността, свързана с моторни превозни
средства, които обичайно се намират в Република България, при условията и по
реда на този кодекс при несъстоятелност на застрахователи, предлагащи
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
и/или задължителна застраховка "Злополука" на пътниците, които
застрахователи са със седалище в Република България или са от трета държава чрез
клон, регистриран в Република България. На основание разпоредбата на чл.558,
ал.7 от КЗ обн.ДВ бр.102 от 29.12.2015 гд., в сила от 01.01.2016 год./ след изплащане на
обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви,
както и разходите за определянето и изплащането му. Основателността на регресната претенция на
ищеца в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение – чл. 45 от ЗЗД, за да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца
стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени
или неимуществени вреди.Установи се по делото, че на 18.08.2016 г. датата ПТП
лекият автомобил, с който е причинена щетата е бил управляван от ответника, че
по отношение на автомобила управляван от ответника, не е имало валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, т.е. към датата на
увреждането, виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, както и че Гаранционен фонд изплатил на
увреденото лице обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1460,52
лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от разноски по делото в размер на 58,42 лева.
Водим от горното и на основание чл. 239
от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.К.Д.,ЕГН
**********, адрес *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул.“***“№ 2 ет.4, представляван
заедно от изп. директори от Б.М. и С.С., чрез адв. К. В. от АК Търговище , на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ вр. чл. 577, ал. 1, т.
2, б.”а” от КЗ
вр. чл. 288 ал.1, т.2,б.А от КЗ /отм./ вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата 1460,52 лв./ хиляда четиристотин и шестдесет лева и 52 стотинки/– представляваща
изплатено от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София обезщетение за причинени имуществени вреди по щета № 110109/03.02.2017г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Д.К.Д.,ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд гр. София направените
деловодни разноски в размер на 58,42 лева за платена държавна такса.
Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване,
на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В
едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът
може да поиска неговата отмяна от въззивния Шуменски окръжен съд, ако е бил
лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240,
ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: