П Р О Т О К О Л

 

гр. С., 04.08.2020 година

 

 

С. РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, в открито съдебно заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ВАСИЛЕВА

 

  сложи за разглеждане АНД № 401 по описа за 2020 год., докладвано от районния съдия.

 

 

СЪДЪТ, след запознаване с постановлението на прокурора, след като изслуша становищата на страните и като взе предвид доказателствата по делото, счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, и постановява своето

 

Р Е Ш Е Н И Е № 284

 

Производството е по реда на чл.378, ал.1 във връзка с чл.375 от НПК.

Образувано е по внесено от Районна прокуратура - гр. С. предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия М.К.К., с ЕГН **********,***, за извършено от него престъпление по чл.313, ал.1 от НК и налагане на същия на административно наказание „Глоба”. Изложени са доводи за наличието на всички изискуеми от разпоредбата на чл.78а, ал.1 НК предпоставки, поради което е предложено за обвиняемия да бъде определено и наложено наказание в предвидените от закона рамки.

Районна прокуратура гр.С. – редовно призовани за съдебното заседание, явява се представител. Прокурорът предлага на обвиняемия да бъде наложено предвиденото в закона наказание по вид глоба, чийто размер да бъде определен към минимума.

Обвиняемият М.К.К. се представлява от упълномощен защитник, който изразява становище за основателност на предложението.

От фактическа страна е установено, че обв. М.К.К. е имал издадено българско СУМПС № *********, от ОД на МВР – С. на 30.06.2017 г. и със срок на валидност до 04.10.2021 г. Във Ф. Р. Г. свидетелството му било иззето, като изземването било извършено от германските власти за извършено от него нарушение на територията на Г.. На 01.08.2018 г. в гр.Х., Г., докато обв. М.К.К. пребивавал там, при проверка от германската полиция по повод извършено от него нарушение в Г., обв. К. представил горепосоченото българско СУМПС и същото било иззето от германската полиция, за което обвиняемият бил уведомен. Самото СУМПС било изпратено от полицията на Х. с писмо от 06.12.2019 г. до Германската Федерална служба по транспорт, с молба за препращане към издаващата го държава, тъй като не можело да се съхранява в Г. и не трябвало да се връща на лицето, от което било иззето. В писмото на полицията на Х. било посочено, че свидетелството е иззето на осн. параграф 14 от Закона за сигурност и ред. След получаване на свидетелството, с писмо от 16.12.2019 г., то било изпратено от Федералната служба по транспорт, обратно на ГД „Национална полиция“ на МВР в гр.С., Б., заедно с прикачено писмо от полицията на Х.. Съответно свидетелството било изпратено от ГДНП до ОД на МВР – С. по компетентност. По този начин СУМПС било получено в ОД на МВР – С..

След като СУМПС било иззето от обвиняемия в Г., той решил да поиска издаването на свидетелство за управление и за целта да декларира изгубване на горепосоченото свидетелство, тъй като знаел, че не можел да ползва отнетото му от полицията в Г. свидетелство.

На 11.09.2018 г., в гр.С. обвиняемият се явил в сградата на ОД на МВР – С., сектор „Пътна полиция“, група „Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“, намираща се в същия град, на бул.“М.“ № ..., и на същата дата подал лично заявление с вх.№ 1-4130/11.09.2018 г., до Началника на сектор „Пътна полиция“ – С., за издаване на СУМПС. Сред документите, които се прилагат към това заявление, била и писмена декларация, която по силата на закон – чл.160, ал.1 ЗДвП, се дава пред орган на властта – Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – С., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – за изгубено, откраднато, повредено или унищожено СУМПС или КТ. Декларацията за удостоверяване на някое от тези обстоятелства се попълвала лично от лицето, то се подписвала и изписвало собственоръчно имената си в графа „Декларатор“. Поради това, на същата дата и място обвиняемият лично подал такава писмена декларация, подписана от него и заведена в деловодния регистър с рег.№ 342000-11296/12.09.2018 г. по описа на ОД на МВР – С., и в която лично потвърдил неистина, а именно, че на 01.07.2018 г. в чужбина в гр.Х. е изгубил издаденото му СУМПС № *********. Свидетелството било посочено от обвиняемия в декларацията му като „шофьорска книжка“. Обвиняемият знаел, че СУМПС не е изгубено в Г., а му е било иззето от полицията в Г. за извършено нарушение, както и че за деклариране на неверни обстоятелства носи наказателна отговорност по чл.313 НК.

От показанията на свид. Т. К., изпълняваща длъжността системен администратор в сектор „Пътна полиция“, се изяснява, че заявлението се входира на датата на подаването му, а декларацията минава през деловодството на ОД на МВР – С., поради което има дата на следващия ден, а именно на 12.09.2018 г. Самата декларация е подадена лично от обвиняемия на 11.09.2018 г.. На 11.09.2018 г., на основание подадената декларация, СУМПС № ********* било обявено за невалидно и на обв. К. било издадено ново СУМПС, което той получил лично на 18.09.2018 г.

При така изясненото от фактическа страна по несъмнен начин се установява, че обв.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 НК.

От обективна страна деецът е вписал неверни данни относно правнозначими обстоятелства за издаване на СУМПС от българските власти, в съответствие с изискването на чл.160, ал.1 ЗДвП, които данни, обективирани чрез нарочно волеизявление в попълнената и подадена от него Декларация рег. № 342000-11296/12.09.2018 г., пред ОДМВР - С., са послужили за издаване на ново СУМПС, без реално да са налице условията за това.

От заключението на назначената в досъдебното производство съдебно-почеркова експертиза, се установява, че подписите върху оригинала на Заявление вх.№ 1-4130/11.09.2018 г. за издаване на документ за самоличност – СУМПС, положен в графа „Подпис на заявителя“ и върху оригинала на Декларация рег. № 342000-11296/12.09.2018 г., положен в графа „Декларатор“, са изпълнени от обв. М.К.К., с ЕГН **********,***.

От субективна страна обвиняемият е съзнавал обществената опасност на деянието си - бил е наясно, че декларира неверни данни пред надлежните органи на властта, но е искал постигането на целения от него резултат, а именно издаване на ново СУМПС, което се е и случило.

Предвид регламентираното от закона наказание за извършеното престъпление  - лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева, чистото съдебно минало на обвиняемия, липсата на имуществени вреди от извършеното, са налице предвидените от закона предпоставки за приложение на чл.78а, ал.1 НК и освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност.

При отчитане на фактора време, а именно, че наказанието по своя размер следва да е съразмерно на степента на обществена опасност на извършеното, на данните с оглед личността на дееца, както и да е налице своевременно реализиране на следващата се отговорност, съдът намира, че към настоящия момент глоба в размер 1000 лева се явява адекватна като размер на наказанието, и намира, че сам по себе си този размер е съобразен и с визираните в чл.36 НК цели.  

Взетата в досъдебното производство спрямо обвиняемия мярка за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена, съгласно разпоредбата на чл.309, ал.1 от НПК. 

Предвид горното и на осн. чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ОБВИНЯМИЯ М.К.К.  – на ... години, роден на *** ***, обл.С., ул. „Т.“ № ...,   с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че:

На 11.09.2018 г., в гр. С., в ОД на МВР – С., сектор „Пътна полиция“, група „Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“, находяща се в същия град на бул.“М.“ е потвърдил неистина в писмена Декларация с рег.№ 342000-11296/12.09.2018 г. по описа на същата дирекция, която по силата на Закон – чл.160, ал.1 от ЗДвП, се дава пред орган на властта – Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – С., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства (за изгубено, откраднато, повредено или унищожено свидетелство за управление на моторно превозно средство или контролен талон), а именно за изгубване на 01.07.2018 г. в гр.Х. на СУМПС № *********, издадено на М.К.К., поради което и на основание чл. 313, ал. 1 от НК и чл. 78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ПО ВИД „ГЛОБА” В РАЗМЕР НА 1000.00 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА, която същият да заплати в полза на държавата.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК, ОСЪЖДА обв. М.К.К.,  с ЕГН ********** и снета по делото самоличност да заплати по сметка на ОД на МВР - С. направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 132,48 /сто тридесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/ лева за изготвяне на съдебно-почеркова експертиза.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред С. окръжен съд в 15-дневен срок от днес по реда на Глава ХХІ от НПК.

 

На основание чл. 309, ал.1 от НПК, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ наложената в досъдебното производство мярка за неотклонение „Подписка” на обвиняемия М.К.К., с ЕГН **********.

След влизане в сила на решението да бъде уведомен Началника на РУ – Д. по повод определението на съда за отменената мярка за неотклонение „Подписка”.

 

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, приключило в 09:55 часа.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: