Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми октомври през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Г. въззивно гражданско дело № 1466 по описа за
2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 07.08.2020г.,
постановено по гр.д. № 17511/2015г. на СРС, ГО, 44 състав, са
отхвърлени предявените от П.П.Д., В.С.С., В.С.П., Ж.П.Т., В.С.С., С.Й.С. и В.Й. срещу П.Л. С.и “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА” АД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните правото на собственост на ищците върху
5/6 ид.ч. от апартамент № 46, находящ се в гр. София, жк “*******, със
застроена площ от 62, 60 кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.1602.6130.1.46 в сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор
68134.1602.6130 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012г. на
Изпълнителния директор на АГКК, заедно с прилежащото му избено помещение № 50 с
площ от 4, 53 кв.м., и припадащите се 0,650 % ид.ч. от общите части на сградата
и правото на строеж върху мястото. Със същото решение са отхвърлени предявените
от П.П.Д., В.С.С., В.С.П., Ж.П.Т.,
В.С.С., С.Й.С. и В.Й. срещу Е. С.М. и К.Г.В. искове с
правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищците притежават правото на собственост върху 5/6 ид.ч. от
апартамент № 46, находящ се в в гр. София, жк “*******, със застроена площ от
62, 60 кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.1602.6130.1.46 в сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор
68134.1602.6130 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012г. на
Изпълнителния директор на АГКК, заедно с прилежащото му избено помещение № 50 с
площ от 4,53 кв.м., и припадащите се 0,650 % ид.ч. от общите части на сградата
и правото на строеж върху мястото, и за осъждане на ответниците да им предадат
владението върху 5/6 ид.ч. от описания имот.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от ищците М.Г.М. /в качеството на законен наследник на
починалата в хода на първоинстанционното производство ищца П.П.Д./, В.С.С., В.С.П., Ж.П.Т., В.С.С., С.Й.С.
и В.Й.. Въззивниците навеждат оплаквания за неправилност на постановения
съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост
на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на
материалния закон. Твърди се, че с обжалваното решение е нарушен основен
принцип в правото, че никой не може да прехвърли повече права отколкото
притежава. Решаващият орган бил приел, че ответницата П. С.не е придобила права
върху процесния имот, но въпреки това е направил извод, че тя валидно е
прехвърлила същите тези права, които не е притежавала, в полза на ответниците Е.М. и К.В.. Оспорва се приложимостта на
правилата за вписванията на придобивните основания и конкретно относно
конкуренцията на вписванията, поради която именно СРС е приел, че предявените
искове са неоснователни. Поддържат, че неправилно съдът не е зачел силата на
пресъдено нещо на влязлото в сила решение, постановено по гр.д. № 5350/2015г.
по описа на СРС, ГО, 33 състав. По тези съображения е направено искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените
искове да се уважат.
Насрещната страна “ОББ” АД оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано,
като постановено при съобразяване на факта, че решението по гр.д. № 5350/2015г.
по описа на СРС, ГО, 33 състав, не е противопоставимо на приобритателите
на имота Е.М. и К.В., респективно на техния кредитор “ОББ” АД. В хода на
въззивното производство е заявено становище за недопустимост на производството
срещу банката поради отпаднал правен интерес от поддържане на иска. Конкретните
възражения са основани на настъпилото пълно погасяване на дълга, който е
обезпечен със законна ипотека в полза на банката.
Въззиваемата П.Л. С.– Х.оспорва въззивната жалба по подробно
изложени съображения. Поддържа становище за непротивопоставимост спрямо приобритателите Е.М. и К.В. на силата на пресъдено нещо на
влязлото в сила решение на СРС, 33 състав, с което е прогласена нищожност на
саморъчно завещание, оставено в нейна полза. Счита първоинстанционното решение
за правилно и обосновано и прави искане същото да бъде потвърдено.
Въззиваемите Е. С.М. и К.Г.В. оспорват въззивната
жалба като неоснователна.
С определение от 22.02.2021г. въззивният съд е
конституирал на основание чл. 227 от ГПК в правата на починалата ищца П.П.Д. нейният единствен наследник по закон по чл. 5, ал. 1
от ЗН – М.Г.М..
Предявени са за разглеждане в условията на активно и
пасивно субективно съединяване на кумулативно предявени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване титулярството на ищците в
идеална част от правото на собственост върху недвижим имот и иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за осъждане на ответниците да
предадат владението върху притежаваната от ищците идеална част от собствеността
въху имота.
Настоящият съдебен състав счита обжалваното първоинстанционно решение за недопустимо, поради което намира,
че същото следва да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Недопустимостта на съдебния акт е порок, свързан с пречки за надлежно
развитие и разрешаване на правния спор,
поради което е невъзможно, при наличието му, произнасяне
по съществото на спора. За да стигне до този извод съдът съобрази следното:
Участието на правосубектни и процесуално правоспособни страни /съществуващи в правния мир правни
субекти – физически или юридически лица/ в исковото производство е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните /за нея съдът
следи служебно/ за процесуалната допустимост на предявения иск, на образуваното по него производство
и на постановеното по него съдебно
решение. Поради това, в случай на смърт на
някоя от страните по делото,
настъпила след подаването на исковата
молба в съда и преди влизането в сила на съдебното
решение, съдът спира производството на основание чл.
229, ал. 1, т. 2 от ГПК и предприема процесуалните действия по чл.
230 от ГПК, за да конституира на мястото на
починалата страна нейните процесуални правоприемници, и по този начин да
обезпечи тяхното по-нататъшно реално участие в процеса, макар това универсално
процесуално правоприемство,
уредено в чл. 227 от ГПК, поначало да следва материалното
такова и да настъпва по силата
на закона (ex lege).
В случаите, когато страната е починала /юридическото лице е престанало да съществува след приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция, съгласно изричната разпоредба на чл.
229, ал. 2, изреч. 2 от ГПК съдът следва
най-напред да постанови решението си и едва след
това – ако решението му подлежи
на обжалване, следва да спре
производството по делото и да предприеме
процесуалните действия по чл. 230 от
ГПК. Макар в тези случаи съдебното решение да е постановено
след смъртта на страната и преди
на нейно място да са
конституирани процесуалните
й правоприемници, то именно предвид изричната разпоредба на чл.
229, ал. 2, изреч. 2 от ГПК, същото е процесуално допустимо. Целта на това
изключение е бързина и процесуална икономия – да се обезпечи
участието на процесуалните правоприемници на починалата страна
направо в производството по обжалването на решението пред
горната съдебна инстанция, след като е било обезпечено
участието приживе на самата първоначална
страна в процеса – в събирането на доказателствата
по делото, а и в устните състезания, които се провеждат
непосредствено след приключването на съдебното дирене /чл. 149, ал. 1 от ГПК/.
Когато страната е
починала/юридическото лице е престанало да съществува в течение на
производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната
съдебна инстанция /респ. - когато такова дирене изобщо не се провежда, както е
в касационното производство по чл. 290-293 от ГПК/ и съдът е постановил решението си
преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални
правоприемници в производството /независимо от причините за това, включително -
когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната/, такова съдебно
решение е процесуално недопустимо като постановено при липса на
абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост /така решение
№ 86/03.04.2015г.
по гр.д. № 5563/2014г. на ВКС, Четвърто ГО/.
При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение
подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от долната
инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след
смъртта на страната, вече с участието на процесуалните й правоприемници. От
друга страна, ако такова съдебно решение не подлежи на обжалване или не бъде
обжалвано в срока за това, който срок тече след конституирането на
процесуалните правоприемници на починалата страна и връчването на препис от
решението на всеки от тях, макар и процесуално недопустимо, то влиза в
сила и подлежи на изпълнение (аргум. и от чл. 429, ал. 2 от ГПК) – така решение № 129 от 02.06.2021г.,
постановено по гр.д. № 3158/2020г. по описа на ВКС, Трето ГО, решение № 9 от 21.01.2011г. на ВКС по гр. д. №
1821/2009 г., I ГО, решение № 16 от 21.02.2014г. на ВКС по гр. д.
№ 4682/2013г., II ГО, решение № 48 от 28.03.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 14/2012 г., II ГО, решение № 86 от 3.04.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 5563/2014 г., IV ГО, решение № 181 от 1.02.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 1980/2016 г., II ГО.
В процесния случай последното съдебно заседание пред първоинстанционният съд е проведено на 13.02.2018г.,
а решението е постановено на 07.08.2020г. Видно от представеното по делото
удостоверение за наследници от 05.10.2020г., издадено от с. Ивански, община
Шумен, ищцата П.П.Д. е починала на 11.09.2017г., т.е.
смъртта е настъпила в хода на висящото първоинстанционно производство, преди приключване на съдебното дирене и провеждане на устните
състезания. Въззивникът М.Г.М. е конституиран като страна - правоприемник на починалата наследодателка едва във
въззивното производство. При тези
данни и с оглед гореизложеното въззивното решение е постановено при липса на
абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост.
Това налага същото да бъде
обезсилено, а делото - върнато на първоинстанционният съд за
ново разглеждане от друг състав,
който следва да повтори процесуалните
действия, извършени след смъртта на
страната, вече с участието на процесуалния
й правоприемник, с което да обезпечи постановяването на процесуално допустим
съдебен акт.
Отговорността за разноските, направени от страните
в производството по делото, включително пред настоящата въззивна инстанция, следва да бъде
разпределена от съда при новото
разглеждане на делото съобразно неговия изход.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 171550 от
07.08.2020г., постановено по гр.д. № 17511/2015г., по описа на СРС, I ГО, 44
състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от
връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.