Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 255 13.07.2023 г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар: Стефка Христова
като разгледа докладваното от съдия Ирена
Янкова административно дело №125 по описа за 2023 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано
е по жалба на П.И.П., ЕГН ********** с адрес ***, против Заповед № ЧР-12 от 13.02.2023 г., издадена от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с
която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл е прекратено служебното
правоотношение на жалбоподателя поради получена възможно най-ниската годишна
оценка за изпълнение на длъжността за 2022 г. – "неприемливо
изпълнение".
По подробно изложени в жалбата
съображения се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие
с целта на закона, както и в нарушение на привилата за форма и съдържание на
административните актове от вида на процесния. Посочва се, че при провеждане на
процедурата по годишно оценяване на изпълнението на длъжността на държавния
служител – в случая жалбоподателя по делото, са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до липсата на обективност и безпристрастност при
поставяне на окончателната годишна оценка на служителя. На първо място се
посочва, че с жалбоподателя не е проведена заключителна среща съгласно чл. 13,
ал. 1 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите
в държавната администрация /НУРОИСДА/, на която да са обсъдени обстоятелствата
по чл. 13, ал. 3 от наредбата, като в този смисъл се твърди, че на П. не е
предоставена възможност да бъде изслушан от оценяващия го ръководител. На
следващо място се посочва, че при формиране на годишната оценка не е взета
предвид степента на постигане на целите от индивидуалния работен план, като по
отношение оценяването на показаните през годината компетентности от служителя
изложените мотиви били в недостатъчна степен на юридическа обоснованост, като в
тази връзка липсвало и позоваване на конкретни доказателства за твърдените факти
и обстоятелства. Не бил отчетен резултатът от проведената междинна среща между
оценяващия ръководител и оценявания служител, която като цяло отразявала
положителна оценка от изпълнението на длъжността към 22.07.2022 г. При
поставяне на годишната оценка било подходено едностранчиво и субективно в
нарушение на разпоредбата на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл и чл. 18 от НУРОИСДА. На
следващо място се твърди, че не са налице материалните предпоставки, визирани
от нормата на чл. 16, т. 4 от НУРОИСДА, които да обосноват законосъобразността
на поставената от оценяващия ръководител оценка „изпълнението отговаря не
напълно на изискванията“. Жалбоподателят посочва също, че са допуснати и
съществени нарушения при извършване на корекция на оценката от страна на
контролиращия ръководител, доколкото последният не е изложил конкретни мотиви
за това, както и не бил обсъдил направеното възражение от П. срещу първоначално
поставената му от оценяващия ръководител оценка. При извършената промяна на
оценката от страна на контролиращия ръководител не били събрани допълнителни
доказателства по отношение изложените от служителя аргументи по повод
несъгласието му с първоначалната оценка. Същевременно се твърди, че не били
налице предпоставките на чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА за поставяне на окончателната годишна оценка - „неприемливо
изпълнение“. Не на последно място се излага становище за липса на компетентност
на лицето, подписало формуляра за корекция на годишната оценка за изпълнение на
длъжността. Предвид така изложените твърдения за незаконосъобразност на
определената окончателна годишна оценка се иска и отмяна на постановената въз
основа на нея заповед за прекратяване на служебното правоотношение на
жалбоподателя. С жалбата и в условията на евентуалност се отправя и искане за
присъждане на обезщетение по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 6
основни месечни възнаграждения, определени към момента на обявяване на заповед
№ЧР-12 от 13.02.2023 г. за незаконосъобразна.
С
протоколно определение от 25.04.2023 г., постановено по адм. д. №125 по описа
на АдмС-Стара Загора за 2023 г. /л. 48-49/, съдът е отделил от производството
по обжалване на заповед №ЧР-12 от 13.02.2023 г. отправеното от жалбоподателя
искането за присъждане на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, което
искане да бъде разгледано в отделно производство, като производството по адм.
д. №125/2023 г. е продължило с извършване на съдебен контрол за
законосъобразност върху заповедта, с която е прекратено служебното
правоотношение на П.П..
Жалбоподателят,
редовно и своевременно призован в открито съдебно заседание, не се явява и не
се представлява, като не взема становище във връзка с допълнително
представените от страна на ответника доказателства.
Ответникът
– изпълнителен директор на ИАРА, чрез процесуалния си представител по делото, в
представено писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и отправя искане
същата да бъде отхвърлена. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз
основа на приложените по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Към датата на издаване на оспорената
пред съда заповед, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл е прекратено
служебното правоотношение на П.П., същият е заемал длъжността „главен
юрисконсулт“, дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси“
/АПОЧР/ към ИАРА, на която длъжност е назначен със заповед №ЧР 81 от 05.04.2013
г. на изпълнителния директор на ИАРА /л. 40/. Установява се, че за служителя е
налична утвърдена от главния секретар на ИАРА длъжностна характеристика /л.
23-26/, с която П. е запознат на 24.08.2020 г. Видно от възложените му чрез нея
преки задължения, жалбоподателят осъществява процесуално представителство по
дела, по които страна е изпълнителният директор на ИАРА или агенцията, както и
подпомага юридически работата в дирекция АПОЧР и в администрацията като цяло, в
т. ч. изготвя становища, доклади, проекти на договори, тръжна документация във
връзка с процедури по възлагане на обществени поръчки, съгласува индивидуални
административни актове, както и изпълнява и други възложени му задачи, свързани
със заеманата длъжност. Задачите на главния юрисконсулт се възлагат от
директора на дирекция АПОЧР, като в определени случаи могат да се възлагат от
изпълнителния директор и от главния секретар. При изпълнение на преките си
задължения служителят самостоятелно планира и организира дейността си, като
отчита свършеното пред прекия си ръководител в определените за това срокове. За
качествено и срочно изпълнение на възложените му задачи служителят носи пряка
отговорност. Вземанията на решения се основава на вътрешното убеждение на
служителя при съобразяване с нормативната уредба. Чрез изготвянето на становища
и предложения подпомага вземането на решения на по-високо йерархично ниво.
По
делото на л. 16-22 и на л. 241-242 е
приложен Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни
служители, служители, заемащи ръководни длъжностни и експертни длъжности с
аналитични и/или контролни функции, който представлява по съдържанието си Приложение №2 към
чл. 19, ал. 1, т. 1 от НУРОИСДА. Видно от същия формуляр, за периода
на оценяване - от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. е изготвен и съгласуван с
оценяващия ръководител индивидуален работен план /ИРП/, като са определени
следните цели: 1. осъществяване на процесуално представителство по дела, страна
по които е ИАРА с оглед защита на държавния интерес; 2. изготвяне на становища
относно законосъобразността на проекти на договори, сключвани от изпълнителния
директор; 3. участие в разработването на проекти на нормативни и други правни
актове; 4. участие в разработването и/или съгласуване на проекти на ИАА и
изготвянето на документи, свързани с процедури по ЗДОИ; 5. съгласуване на
изготвени трудови договори и служебни актове за назначаване, преназначаване,
заповеди за прекратяване на трудови и служебни правоотношения, както и всички
документи, свързани с дейността на дирекция АПОЧР в съответствие с трудовото и
осигурителното законодателство; 6. осигуряване законосъобразното провеждане на
конкурсните процедури за избор на държавни служители; 7. участие в подготовката
и провеждането на процедури по ЗОП. За период на изпълнение на всички определени
7 цели е посочено „постоянен“. Като изисквания/критерии за изпълнението на
набелязаните цели с изключение на цел №1, за която е посочено „процесуални
действия /участие в заседания, изготвяне на писмени бележки и защити/, за
всички останали 6 цели е посочено единствено „изготвени документи“. Във
формуляра е посочена дата на съгласуване на ИРП - 12.01.2022 г., под която се е
подписал оценяващият ръководител – Георги Георгиев без посочване на длъжността,
която същият заема. Налице е и подпис на оценявания служител – П.П., отново без
посочване заеманата длъжност.
Видно
от т. 2 от формуляра, на 22.07.2022 г. е проведена междинна среща, като са
налице изложени следните коментари от страна на оценяващия ръководител: „Главен
юрисконсулт П.П. изпълнява системно и прецизно целите, заложени в ИРП, както и
задълженията от длъжностната характеристика. Служителят изпълнява възложените
конкретни задачи качествено и в срок. Умее да организира и прогнозира работата
си ефективно и постига качествени резултати. Притежава стратегическа
компетентност и работи добре в екип. Постига високи резултати и е показал
знания, умения и поведение, надвишаващи изискванията“. Липсват коментари на
оценявания служител. Поставени са имената и подписите на оценяващия ръководител
и оценявания служител.
В
попълнената т. 3 годишна оценка на изпълнението обаче е поставена оценка
"4 – изпълнението отговаря не напълно на изискванията", като са
развити подробни мотиви. Анализирани последователно са различните
компетентности на служителя при изпълнение на длъжността му за оценявания
период. Посочено е, че П. има затруднения при идентифициране на проблемите и на
причините, които ги пораждат, поради което били налице върнати касационни жалби
и прекратени дела поради неизпълнение на дадени от съдилищата указания за
отстраняване на нередности. Служителят не търсил различни източници на
информация, допускал използването на непроверена такава и на недостоверни
данни. Представял неаргументирани становища и не отчитал други гледни точки. Предлагал
неефективни решения. П. не планирал и не координирал работата си по ефективен
начин, който съответно да води до висок краен резултат. Пропускал важни срокове
и пренебрегвал изискванията за качество. Служителят се фокусирал върху
изпълнението на собствените си цели и
често не бил склонен да споделя информация, знания и опит с колегите си.
Допускал езикови и граматически грешки. Не на последно място не спазвал основни
правила за информационна сигурност, което пряко довело и до изгубване на притежавания
от него електронен подпис. В потвърждение на изложените съображения от
оценяващия ръководител са посочени, конкретни съдебни актове и са описани
съответни процесуални действия, извършени от П..
От
страна на оценявания служител в предвиденото поле от формуляра „коментар на
оценявания“ е посочено несъгласие с така поставената оценка. Във формуляра за
годишна оценка е попълнена дата 24.01.2023 г., положени са подписи на оценяващия
ръководител и оценявания служител с посочване на имената им. В нормативно
определения срок жалбоподателят е депозирал писмено възражение с вх. №Z-869
от 31.01.2023 г. /л. 20-21/,
получено от оценявания ръководител на 31.01.2023 г. След постъпване на
възражението контролиращият ръководител е коригирал определената годишна оценка
„изпълнението отговаря не напълно на изискванията“, като е поставил най-ниската
възможна такава, а именно: "5 -неприемливо
изпълнение". В изготвения Формуляр за корекция на годишна оценка на
изпълнение на длъжността, представляващ Приложение №5 към
чл. 24, ал. 2 от НУРОИСДА, /л. 22/, контролиращият ръководител е
изложил съображения, макар и не дотолкова обстоятелствени, чрез които е
достигнал до извода за намаляване на поставената от оценяващия ръководител
годишна оценка. Посочил е, че било взето под внимание направеното от служителя
възражение, както и че била извършена допълнителна проверка, която в крайна
сметка е довела до извод за правилност на мотивите на оценяващия ръководител.
Предвид това и личните му констатации относно изпълнението на служебните задачи
на П. контролиращият ръководител е намалил вече поставената оценка с 1 единица.
Това обстоятелство е отбелязано и в полето „коментар на контролиращия орган“ от
формуляра за оценка, като е поставена дата 01.02.2023 г. Видно от страница
последна на документа /л. 242/, жалбоподателят се е запознал с окончателната му
оценка на 13.02.2023 г., което всъщност не е спорно по делото.
Въз
основа на горното е издадена и оспорената понастоящем заповед №ЧР-12 от 13.02.2023
г. на изпълнителния директор на ИАРА /л. 15/, с която на основание чл. 107, ал.
2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя поради
получена възможно най-ниската годишна оценка за изпълнение на длъжността за
2022 г. – "неприемливо изпълнение". Същата е връчена срещу подпис на
служителя на 13.02.2023 г.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения акт, както и допълнително представените от
страна на ответника такива. Представени и приети като доказателства по делото
са редица съдебни актове и съобщения в подкрепа на изложените твърдения за
несвоевременно и неприемливо изпълнение на служебните задължения на П.П., в т.
ч. и докладни записки за установени нарушения и нередности. Приложени и приети
като доказателства са и утвърдените от изпълнителния директор на ИАРА Вътрешни
правила за управление и развитие на човешките ресурси в ИАРА и Вътрешни правила
за деловодната дейност и документооборота в ИАРА.
При така установеното от фактическа
страна, от правна съдът установява следното:
По
допустимостта – жалбата е процесуално допустима като подадена от активно
легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт в
установения за това преклузивен 14-дневен срок и пред местно компетентния
административен съд, като липсват други основания по смисъла на чл. 159 от АПК.
Разгледана по съществото си, съдът я намира за основателна по следните съображения:
На
основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е длъжен служебно да осъществи цялостен
съдебен контрол върху законосъобразността на индивидуалния административен акт,
какъвто безспорно в случая се явява процесната заповед за прекратяване на
служебно правоотношение.
Заповед
№ЧР-12 от 13.02.2023 г., на изпълнителния директор на ИАРА е издадена от
компетентен административен орган по смисъла на чл. 107, ал. 2 във връзка с чл.
108 от ЗДСл и чл. 5, т.16 от Устройствения правилник на ИАРА, доколкото именно
изпълнителният директор на агенцията се явява органът по назначаване спрямо
държавния служител П.П., заемащ към датата на постановяване на процесната
заповед длъжността „главен юрисконсулт“, дирекция АПОЧР към ИАРА.
Оспорената
заповед е издадена в предвидената от закона форма и съдържа всички изискващи се
съгласно чл. 108, ал. 1,
изр. първо от ЗДСл реквизити – правното основание за прекратяване,
дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Така, противно на твърденията на жалбоподателя, процесният
административен акт покрива изискванията за мотивираност, доколкото в
него изчерпателно са изложени фактическите и правни съображения за упражненото
властническо административно правомощие, свързано с прекратяване на служебното
правоотношение на П..
Заповед №ЧР-12 от 13.02.2023 г., на изпълнителния директор на ИАРА е
постановена в определения в чл. 107, ал. 2 от
ЗДСл едномесечен срок за прекратяване на служебното правоотношение
поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на
длъжността, считано от получаване на окончателната оценка. Не се спори между
страните, че жалбоподателят е запознат с окончателната оценка на контролиращия
орган на 13.02.2023 г. Процесната заповед е издадена на 13.03.2022 г., а именно
в определения в чл. 107, ал. 2 от
ЗДСл едномесечен срок от получаване на оценката.
Фактическото основание за издаване на
оспорената понастоящем заповед е
получаването от П.П. на възможно най-ниската оценка на изпълнението на длъжността за периода
от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г., а правното основание е разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от
ЗДСл, съгласно която органът по назначаването може да прекрати
служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил
възможно най-ниската годишна оценка на изпълнение на длъжността, в едномесечен
срок от получаване на окончателната оценка. Следователно преценката за
законосъобразност на оспорения административен акт изисква да се извърши
проверка относно законосъобразността на извършеното оценяване на изпълнението
на длъжността от жалбоподателя по чл. 76 от ЗДСл.
Между страните не се спори относно заеманата от
жалбоподателя длъжност към момента на издаване на заповедта. Спорът касае съобразяването на процедурните
и материалноправните правила при изготвянето на годишната му оценка.
Съгласно
разпоредбата на чл. 76, ал. 1
и ал. 2 от ЗДСл,
държавният служител ежегодно се оценява за изпълнението на длъжността, като
оценяването на изпълнението на длъжността обхваща периода от 1-ви януари до
31-ви декември на съответната година. Ал. 4 и
ал. 5 на чл. 76 от
ЗДСл определят, че оценяването на изпълнението на длъжността на
служителя се извършва от оценяващ ръководител, на когото служителят е
непосредствено подчинен, въз основа на постигането на предварително определени
цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и показани
компетентности. Според чл. 2 от НУРОИСДА
оценяването на изпълнението на длъжността от служителите в държавната
администрация се извършва ежегодно въз основа на постигането на предварително
определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и
на показаните компетентности. Оценяването се извършва на три етапа, като
съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата
оценка са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 9 –
11 от НУРОИСДА.
Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и
показаните компетентности на служителя за целия период на атестиране, да е
извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на
обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери
отражение в съответния формуляр по образец /чл. 16, ал. 1,
чл. 18, ал. 1
и чл. 19а, ал. 1 от
НУРОИСДА, както и чл. 76, ал.7 от ЗДСл/.
В тази връзка на първо място следва да
бъде посочено, че при съставяне на работния план са допуснати редица нарушения.
В противоречие с нормата на чл. 9, ал. 2
и ал. 3 от НУРОИСДА,
в работния план са въведени общи задължения, а не конкретни, постижими и
измерими по обем, качество и срокове цели. Същите са посочени в обобщен
вариант, което възпрепятства определянето им като конкретни и измерими по обем,
качество и срокове. По същество така формулираните цели се свеждат до
извършване на действия и задачи, които изцяло се препокриват с основните преки
задължения на служителя, залегнали в утвърдената за заеманата от него длъжност
длъжностна характеристика. Т. е. не са изведени конкретни, постижими цели, било
то и в контекста на основните задължения и отговорности, а буквално са
възпроизведени вменените на П. задължения по длъжност. Също така не са формулирани
и конкретни изисквания/критерии за изпълнението на поставените цели. Видно от
съдържанието на третата графа от съгласувания ИРП, е посочено единствено
„изготвени документи“, съответно по цел 1. – „процесуални действия /участие в
заседания, изготвяне на писмени бележки и защити/“, като не са посочени обаче
фактори, които да се вземат предвид при оценяването, т. е. не са поставени
конкретни критерии за изпълнението. Така описаните нарушения на нормативно
установеното изискване за съдържание на ИРП са съществени, доколкото водят до
изначалната липса на такъв план, а липсата на работен план, съставен съобразно
изискванията на наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по
атестиране – не е възможно да бъде извършена преценка на постигане на
заложените в работния план цели както на междинната, така и на заключителната
среща, което пък от своя страна обуславя неправилността на годишна оценка на
изпълнението на длъжността във всичките й части.
Що се касае до проведената междинна среща,
съдът намира за съществено да отбележи следното:
На междинната среща оценяващият ръководител и
оценяваният служител
правят преглед на изпълнението на длъжността относно постигането на целите,
определени в ИРП, или на
изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика/възложени конкретни
задачи, на показаните компетентности от служителя, както и на други въпроси,
които са свързани и могат да подобрят изпълнението на длъжността. При необходимост
някои от целите в ИРП или възложените конкретни задачи могат да се
изменят или пък да бъдат допълнени, както и да се набележат конкретни действия
за подобряване на изпълнението. Оценяващият ръководител мотивира необходимостта
от изменение и допълнение на целите в ИРП. След приключване на междинната среща се попълва
съответният раздел от формуляра за оценка. Безспорно съдържанието и обективността на дадената оценка
на проведената междинна среща не са предмет на съдебен контрол, но в
правомощията на съда е да осъществява такъв относно спазването на критериите
при оценяването, регламентирани в НУРОИСДА. В НУРОИСДА, както се посочи вече,
са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието
стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и
компетентността на извършеното оценяване. Видно от формуляра за оценка на
изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи
ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции,
на проведената на 22.07.2022 г. междинна среща между оценяващия ръководител и
оценявания служител, е прието, че служителят изпълнява целите, заложени в ИРП в
съответствие с изискванията, както и че притежава съответните компетентности и
като цяло се справя с поставените му служебни задачи. Последното безспорно е
обосновало и извода за положителната оценка относно изпълнението на длъжността,
заемана от П.. При тези обстоятелства съдът приема, че наблюденията и
констатациите на оценяващия ръководител на междинната среща са в пълно
несъответствие с определената годишна оценка "изпълнението отговаря не
напълно на изискванията" и изложените за нея мотиви. В тази връзка съдът
съобрази, че същите съдържат описания на качества и способности, които не се
проявяват внезапно. Обратът в мотивите на оценяващия ръководител в различни
етапи на процедурата по оценяване на държавния служител в случая не е обоснован
с обективно установими факти. В тази връзка следва да се посочи, че след
обстоен анализ на представените от ответника допълнителни доказателства по
делото се установява, че за част от допуснатите от П. пропуски в работата му
оценяващият ръководител следва да е бил запознат преди 22.07.2022 г., когато е
проведена междинната среща, доколкото част от съдебните съобщения и актове
датират и съответно са получени преди тази дата. Какво всъщност се е променило
и как оценяващият ръководител е формирал различното си виждане остава неизяснено
по делото. Подобно поведение буди основателно съмнение относно професионалното
отношение на оценяващия ръководител към вменените му по закон правомощия за
участие в процеса по извършване на атестация на подчинените му служители,
респективно поставя под съмнение и реалната му преценка по отношение
поставената на П. годишна оценка.
Констатираното нарушение се
отразява върху дадената обща оценка, поради което следва извод, че атестирането
е проведено в нарушение на материалноправните изисквания на НУРОИСДА. Оценката
следва да бъде определена на годишна база, а в случая по време на междинната
среща не са посочени никакви забележки и слабости при изпълнението на дейността
на служителя, поради което крайната оценка очевидно не кореспондира с
действителното положение през целия оценяван период.
Що се касае до доводите на жалбоподателя
за непровеждането на заключителна среща между него и оценяващия ръководител,
съдът намира същите за неоснователни, доколкото представените по делото писмени
доказателства сочат точно на обратното.
По отношение изложените доводи за
липса на компетентност на лицето, заемащо ролята на контролиращ ръководител в
процеса по годишно атестиране на жалбоподателя, съдът намира същите за
неоснователни. Тези доводи са бланкетни и лишени от каквато и да било
аргументация. Съгласно чл. 4, ал. 1 от НУРОИСДА оценяващ е ръководителят, на
когото съответният служител е непосредствено подчинен. Съгласно чл. 5, ал. 1 от
същата наредба контролиращ е ръководителят, на когото оценяващият ръководител е
непосредствено подчинен. Аналогична е и конструкцията, заложена в чл. 97 от
утвърдените от изпълнителния директор на ИАРА Вътрешни правила за управление и
развитие на човешките ресурси в ИАРА /л. 186/. Видно от съдържащата се в
длъжностната характеристика на служителя йерархична органиграма /л. 23/,
главният юрисконсулт е пряко подчинен на директора на дирекция АПОЧР, който от
своя страна съответно е подчинен на главния секретар на ИАРА. Следователно в
случая оценяващ ръководител на жалбоподателя се явява директорът на дирекция
АПОЧР, а негов контролиращ ръководител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от НУРОИСДА –
главният секретар на агенцията. Предвид представените по делото писмени
доказателства /докладни записки – л. 27-33, а и самата оспорена понастоящем
заповед – л. 15/ е очевидно, че длъжността директор на дирекция АПОЧР в ИАРА е
заемал служителят Б.Б€, чието име впрочем фигурира във формуляра за оценяване,
а длъжността главен секретар на ИАРА е заемал служителят Г.М.. За личността на
последния жалбоподателят не спори, доколкото в жалбата изрично е посочено, че
именно това лице е попълнило и подписало формуляра за корекция на поставената
му оценка. Предвид изложеното за съда не възниква никакво съмнение относно
правомощията на служителя Г.М., на длъжност главен секретар на ИАРА, да изпълнява
функциите на контролиращ ръководител спрямо главен юрисконсулт П.П., както и не
възниква съмнение, че именно той е попълнил формуляра за корекция на годишна
оценка на изпълнение на длъжността - Приложение №5 към
чл. 24, ал. 2 от НУРОИСДА.
Според съда нарушения са допуснати и в
процедурата по извършване на корекция на поставената годишна оценка, доколкото
изложените от контролиращия ръководител мотиви са лаконични и пестеливи и
по-скоро потвърждават единствено мотивите на оценяващия ръководител, без да е
извършен задълбочен
анализ на относимите факти и
обстоятелства. Изложените съображения по никакъв начин не се отнасят към
преценка за постигането на предварително определени цели или изпълнението на
преките задължения и поставените задачи и показани компетентности от служителя
за оценявания период. Обстоятелството, че контролиращият ръководител единствено
е заявил, че е взел предвид направеното от оценявания възражение, не може да
замести задължението му да го обсъди не само формално, а и по същество, като
аргументирано мотивира крайния си извод.
Констатираните
и посочени по-горе нарушения при изготвянето и съставянето на ИРП се отразяват и върху показателите за оценка
на изпълнението на длъжността, уредени в чл. 14, ал. 1 от
НУРОИСДА, първият от които е степента на постигане на целите в
работния план, а вторият показаните компетентности. Годишната оценка на П. е изготвена, без
да са съобразени показателите за оценка на изпълнението на длъжността,
предвидени в чл. 14, ал. 1
от НУРОИСДА. Според първия това е степента на постигане на целите в ИРП,
а според втория – показаните през периода компетентности. В конкретния случай няма
как да се направи обективна оценка на изпълнението, ако още при съставяне на
ИРП не са посочени конкретни цели, които могат да бъдат измерими по обем,
качество и срокове и след това при възможността, която дава етапът на междината
среща за коригиране на поведението и работата на служителя, за конкретни
действия за подобряване на изпълнението му, такива указания не са давани, при
все че такива данни са били налични. В нарушение на чл. 18, ал. 1 от
НУРОИСДА оценката за изпълнението не е изготвена въз основа на
обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена с декларативни изводи
за това, че е установено неизпълнение на определени служебни задължения, изразяващо се в пропуски
в изпълнение на възложените
задачи в дължимите срокове, качество и обем. Описаните във формуляра
нарушения на П.П. са свързани по-скоро с нарушения на служебната дисциплина и изпълнението на конкретни
служебни задачи, а това би могло да обоснове възникване на дисциплинарна
отговорност. Последните обаче не следва да се отчитат при общата годишна оценка
за изпълнение, където се изследва цялостната дейност и компетентности на
служителя.
Нарушенията на чл. 14, ал. 1
и чл. 18, ал. 1 от
НУРОИСДА са съществени, тъй като опорочават изготвената обща оценка,
която в нарушение на чл. 76, ал. 7 от
ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за
изпълнението на длъжността, за която жалбоподателят е оценяван, с оглед
изпълнението на целите и задачите и демонстрираните професионални
компетентности за целия период на оценяване. В подкрепа на извода, че оценката
на П. не отразява изпълнението на целите и задачите, както и професионалните
възможности на служителя за целия едногодишен период, е и обстоятелството, че
конкретни въпроси и действия за подобряване на изпълнението по време на
междинната среща не са посочени въпреки предвиденото в разпоредбите на чл. 12, ал. 2
и ал. 3 от НУРОИСДА.
По този начин са нарушени и целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от
НУРОИСДА, свързани със създаване на условия за ефективно управление
на изпълнението за постигане на целите на съответната административна
структура; оценяване приноса на отделния служител за изпълнението на целите на
съответните административно звено и структура, справедливо определяне на
възнагражденията на служителите; подобряване на работните взаимоотношения и
създаване на условия за реализиране на справедливи и прозрачни процедури за
професионално и кариерно развитие.
Предвид
изложеното съдът приема, че в случая е нарушен и материалният закон, доколкото
не се доказва наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата, както на
чл. 16, т. 4, така и на чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА, като изводите на оценяващия,
съответно контролиращия ръководител в тази насока се явяват необосновани.
Вземайки
предвид горното, настоящият съдебен състав счита, че процедурата по оценяване
на държавния служител не е спазена, което обосновава незаконосъобразност на
прилагането на чл. 107, ал. 2 от
ЗДСл от страна на органа по назначаването и е основание по смисъла
на чл. 146, т. 3
и т. 4 от АПК
за отмяна на обжалваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло по жалба на П.И.П. ***.2023 г., издадена
от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с
която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл е прекратено служебното
правоотношение на жалбоподателя поради получена възможно най-ниската годишна
оценка за изпълнение на длъжността за 2022 г. – "неприемливо
изпълнение", като
незаконосъобразна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: