Р Е Ш Е Н И Е
№ 485
гр. П.***, 22.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд-П.***, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Г.
при секретар Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Г. административно дело № 436/2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 62 и сл. от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ във вр. с чл. 146 и сл.
от АПК.
Производството
по делото е образувано по жалба на „***“ООД, с управител С.И.Д., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на
дейността гр. П.*** против Акт за установяване на задължение по декларация №
19-665-1 от 05.04.2019г. издаден от орган по приходите при община П. потвърден с решение с изх. №
19/ММО-2555-1/05.06.2019г. на Директор на дирекция “Местни приходи и такси“ при
община П.. С акта се установени задължения в размер на общо ***лв, като от тях данък върху недвижимите имоти ***лв. и
такса за битови отпадъци в размер на ***лв., ведно с начислената лихва общо в
размер на *** за задължения за 2017г. и 2018г.
АУЗД се оспорва само в частта, на
установената ТБО. В жалбата се излагат
съображения, че акта е постановен при допуснати съществени нарушения на
производствените правила. При
установяване на таксата за битови отпадъци /ТБО/, органът не е взел предвид и
не е изяснил въпроса, че ТБО е дължима само при реално престиране
на услугите и при реално ползване на предоставената услуга. Поради тази причина
за него са начислени всички компоненти на таксата за битови отпадъци, което е
незаконосъобразно. С тези доводи се прави искане АУЗД да се отмени.
В
съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. В.К.,***
поддържа жалбата. По същество пледира същата да се уважи. Алтернативно прави
искане актът да се измени като се отмени по отношение на установените
начисления за компоненти: сметосъбиране и извозване и за обезвреждане на битови
отпадъци за 2017г. и 2018г., ведно с начислената върху тях лихва. Прави искане
за присъждане на направените по делото съдебни разноски, съгласно списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. В представения срок депозира писмени бележки, в
които развива своята теза.
Ответникът по жалбата–Директор на
дирекция “Местни приходи и такси“ при община П. редовно призован за
представител изпраща адв. Р.К.,***. Оспорва жалбата.
По същество излага доводи за отхвърляне на жалбата.
Административен
съд-П.***, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши
цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт
на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за
установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена против индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от
надлежна страна, адресат на акта. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 149 във вр. с чл. 145 от ДОПК и е процесуално допустима. Оспорва се
акт, който е преминал през административен контрол, което е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. С оглед на това жалбата е процесуално допустима и се дължи
разглеждането й по същество.
По фактите:
В случая органът по приходите е започнал
административното производство служебно по данни от подадени декларации по чл.
14 и чл. 17 от ЗМДТ за облагане с ДНИ и ТБО за имоти на дружеството, тъй като
задълженията не са били платени, видно от приети по делото съобщения.
За установените
задължения е изготвен Акт за установяване на задължение по декларация №
19-665-1 от 05.04.2019г. издаден от Г. Й.-главен експерт РП, оправомощена със заповед № 245 от 13.02.2017г. на Кмета на община П.. С АУЗД административният орган е определил общо
дължими задължения за ДНИ и ТБО за недвижими имоти собственост на дружеството
за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г., като
установените задължения са общо в размер на ***., от които ***-главница и лихва
в размер на ***, изчислена към 05.04.2019г.. Установените задължения за ТБО са
в размер на ***, от които ***-главница и лихва в размер на ***, изчислена към
05.04.2019г..
АУЗД е връчен срещу подпис на управителя на
дружеството на 09.04.2019г., видно от разписка приложена по делото. Срещу
констатациите отразени в АУЗД, в частта за определените размери на ТБО е подадена жалба. С решение изх. № 19/ММО-2555-1/05.06.2019г.
директорът на „МПТ“ при община П. е
приел жалбата за допустима, но неоснователна и е потвърдил изцяло установените
с АУЗД №№ 19-665-1 от 05.04.2019г.
задължения за ТБО за 2017г. и 2018г..
По делото са представени и приети доказателства
свързани с установяването и начисляването на задълженията по подадени по чл. 14
и чл. 17 от ЗМДТ декларации за облагане с данък
недвижимите имоти. Представени са договори за възлагане на обществени
поръчки между Община П. и дружествата–изпълнители по услугите
сметосъбиране и сметоизвозване в община П. и за почистване на уличната мрежа – лятно и
зимно поддържане, както и договори за третиране на битови отпадъци. Представени са и доказателства, за
съществуването на общинско депо и за оператор на депото за БО. Има и фактури и
протоколи за установяване и приемане на извършени дейности.
Пред настоящата съдебна инстанция е допуснато изслушване на
съдебно–икономическа експертиза, заключението по която се цени като пълно,
обективно и компетентно изготвено. Същото и като неоспорено от страните се цени
в цялост. Изводите на експерта, направени след необходимите изчисления и въз
основа на декларираните данни, и съпоставени с действащите решения на Общински
съвет-П. и на Наредбата за определяне и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на община П. изцяло потвърждават установените от
органа размери на ТБО за процесния период.
Горната фактическа обстановка
се възприе от представената и приета административна преписка. Документите
съдържащи се в нея като неоспорени от страните се ценят в цялост и като годно
писмено доказателство въз основа, на което ще се провери законосъобразността на
оспорвания акт.
При
така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-П***
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Дружеството жалбоподател е декларирало пред
дирекция МДТ при община П***, че е собственик на недвижими имоти подлежащи на
облагане с ДНИ и ТБО, по силата на силата на нотариален акт № ***, том ***,
рег. № ***, дело № *** от 02.04.2007г. и нотариален акт № ***, том *** рег. №
***, дело № *** от ***.2008г.. Съответно оформени са две данъчни партиди с
партиден номер № *** 013 и партиден № *** 014.
В партиден номер № *** 013 е декларирана земя
и сграда, находяща се в кв. “***”, УПИ ***, кв.*** по плана на гр.
П.***, с отчетната стойност на имота
***. и данъчна оценка 277 202.80лв. Представен е нотариален акт №
***, том ***, рег. № ***, дело № *** от ***2007г..
В партиден номер № *** 014 са декларирани
складови помещения, магазин и кафе в гр. П.***, кв. “***”, с отчетната стойност
на имота ***.. Представено е и удостоверение за въвеждане в експлоатация с № 26
от 23.01.2009г.
Подадени са и
декларации по чл. 14 от ЗМДТ за имоти, находящи се в
гр. П.***, кв. “***” с вх. № 1125, 1127, 1128, 1129 от 17.03.2009г., съответно
на четири обекта-жилища/апартаменти, описани в нотариален акт № ***, том ***,
рег. № ***, дело № *** от ***2008г. Данъчните оценки на жилищните имоти,
определени по приложение № 2 от ЗМДТ са в размери за 2017г.: ж-***.;
ж-1127-***.; ж-1128-***. и ж-1129-***., а за 2018г. са: ж-1125-***.;
ж-1127-***.; ж-1128-***. и ж-1129-***
По делото липсват индикации, от
страна на дружеството жалбоподател да е иницирано
административно производство по установяване на задължения по декларация. От
представени съобщения е видно, че ТБО не са платени в срок. Съгласно чл. 107,
ал. 3 от ДОПК органа по приходите може да иницира
такова производство за установяване на размера на дължимите данъци за недвижими
имоти и таксите за битови отпадъци за периода от 2017г. до 2018г..
Предмет на съдебен контрол е установяване на задължения за такса битови
отпадъци оформени в Акт за установяване на задължение по декларация № 19-665-1
от 05.04.2019г. издаден от орган по приходите при Община П.***. Акта е в писмена форма и има необходимото
съдържание посочено в чл. 59 от АПК. АУЗД произхожда от лице,
определено със заповед на Кмета на
община П.***, а потвърдителното решение изхожда от
компетентния по-горестоящ административен орган, в
случая директора на „МПТ“, действащ като териториален директор на НАП и изрично
посочен и в заповед № 245 от 13.02.2017г.
на кмета на община П. ***. Поради това АУЗД е издаден от компетентен по смисъла на чл. 9б
от ЗМДТ във вр. с чл. 4 от ЗМДТ орган. Оспореният акт е мотивиран в
обстоятелствената си част, позовава се на правно релевантни факти, които са
установени съгласно писмените доказателства приложени по делото.
Административните актове са
мотивирани от правна и фактическа страна. За да изготви оспорвания акт,
административния орган се е позовал на чл. 62 от ЗМДТ и на Наредба за определянето
и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на
Община П.***, приета с решение № 42/20.12.2011г. на общински съвет П.*** и на
решение № 415 от 22.12.2016г. на Общински съвет П.*** за определяне на
промилите за жилищни и нежилищни имоти на предприятията. Позовал се е и на
подадените от дружеството жалбоподател декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ
обсъдени по-горе. Размерите на
ТБО са установени въз основа на решението на ОбС-П***,
заповеди на Кмета на общинаП.*** и подадени
заявления-декларации. С оглед на това се приема, че в хода на
производството не са допуснати съществени процесуални
нарушения. С оглед на изложеното не се откриват отменителни
основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Не се
спори между страните, че имотите по отношение, на които са начислени задължения
за ТБО са собственост на дружеството жалбоподател. Не се формира и спор, че
имотите на дружеството са урегулирани поземлени имоти, попадащи в строителните
граници на град П.***.
От
заповеди с №2368 от 28.10.2016г. и с № 1882 от 26.10.2017г. издадени по чл. 63,
ал. 2 от ЗМДТ от кмета на община П.*** е видно, че Община П.*** извършва
услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; третиране
на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване. От съдебно-икономическата експертиза се приема, че имотите
на дружеството жалбоподател попадат в районите, където се извършват и трите
вида услуги.
Настоящия състав приема, че
административния орган правилно е
установил размера на ТБО по отношение на декларираните обекти. Процесния поземлен имот-земя и сграда, в кв. “***” и
обектите в кв. “*** ”-жилища/апартаменти, кафе, складови помещения и магазин попадат
в урбанизирана територия и в строителните граници на населеното място гр.
П.***. Имотите са декларирани пред органа по приходите по съответния ред и подлежат на облагане с ТБО. Размерът на
таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно -
сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено
ползване.
Със заповеди с № 2368 от 28.10.2016г. и с № 1882 от 26.10.2017г. на
Кмета на община П.***, издадени по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, са определени
границите на районите, видът на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване. В тях в т. 3 са посочени изрично и
изчерпателно райони, в които единствено ще се извършват услуги само по обезвреждане
на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване. По отношение на всички
останали райони, които изрично не са изброени в т. 3, община П.*** извършва
услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, по
третиране на битови отпадъци в депа и по поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване. Със заповедите са регламентирани и честота на извозване
на битовите отпадъци от фирмата, извършваща дейности по сметоизвозване
и сметосъбиране.
С оглед на изложеното се приема, че имотите на
жалбоподателя се намират в
урбанизираните територии на гр. П.*** и че за тях са отредени урегулирани
поземлени имоти, съответно УПИ ***, кв.*** по плана
на гр.П.***, кв. “*** ” и УПИ ***, отреден за „жилищно и обществено обслужване“, кв. ***, по регулационния и застроителния план на гр. П.**, кв. “*** ”. Следователно
тези имоти не попадат в изключенията в т. 3 от заповедите на кмета на
община П.*** и подлежат на облагане с такса за битови отпадъци в трите и
компонента.
Съгласно
разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща за услугите
по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя по
реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно-сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване. Видно от разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ не
се събира такса за: 1). сметосъбиране и сметоизвозване,
когато услугата не се предоставя от общината, или ако имотът не се ползва през
цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя
до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2).
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не
се предоставя от общината; 3). обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане
на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови
отпадъци - когато няма такива.
Анализът на приложимата нормативна
уредба води на извод, че не се събира такса за първата услуга - сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от
общината, или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена
декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната
година в общината по местонахождението на имота.
В конкретния случай, от заключението на
съдебно-икономическата експертиза се приема, че декларации за 2017г. и 2018г.,
от които да е видно, че обектите няма да се ползват не са подавани.
Следователно компонент сметосъбиране и сметоизвозване
е дължим.
За втората от услугите - поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, условието да не се събира такса е непредоставянето на услугата от общината, а за третата - обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. Следователно, таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на действително извършени дейности по-горепосочените услуги. За да е налице задължение за заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа е необходимо общината да е престирала услугите. От доказателствата по делото се установява и приема, че Община П.*** е предоставяла тези услуги през процесния период-01.01.2017г. до 31.12.2018г., в т.ч. и конкретно по отношение на територията, където се намират имотите на жалбоподателя. Има издадени заповеди с № 2368 от 28.10.2016г. и с № 1882 от 26.10.2017г. на Кмета на община П.***, по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са определени границите на районите, видът на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване. Процесните имоти попадат в обхвата на тези заповеди. От договори за сметосъбиране и сметоизвозване, за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, приложенията към тях се установява, че общината предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане на чистотата и в кв. “***” и в кв. “***”, в гр. П.***. От графици на фирмите извършващи дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване по улици и графици за ръчно метене, както и приемо-предавателни протоколи за извършени дейности се установява, че дейността реално е извършвана. От договор за възлагане на обществена поръчка № *** от 31.07.2015г. и от разрешение за ползване № СТ-05-2612 от 29.12.2015г. се установява, че на територията на общината има изградено депо за събиране, транспортиране, временно съхраняване и депониране на отпадъци. Формален спор между страните за реално предоставяне на тези услуги в гр. П.*** не съществува. С оглед обсъдените доказателства се приема, че Община П.*** предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване, предоставя услугата чистота на териториите за обществено ползване и разполага с депо за обезвреждането на битови отпадъци, което поддържа. Въз основа на всички така представени и неоспорени от страните доказателства, настоящия състав приема, че община П.*** реално е предоставяла услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци по отношение на населените места, в това число и касателно посочения по-горе имоти на жалбоподателя, находящи се в регулационните и строителни граници на гр. П.***.
ТБО за 2017г.:
Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, ТБО се
определя според количеството на битовите отпадъци. В Наредбата за определянето
и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на
община П.*** в чл. 20, ал. 2 е предвидена процедура чрез подаване на декларация
за определяне на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване
според количеството на битовите отпадъци. Видно от заключението на експерта,
такива декларации за 2017г. за имотите собственост на дружеството не са подавани.
Със законодателната промяна на чл. 71,
ал. 1 от ЗМДТ, бр. 101 от 2013г., в сила от 1.01.2014г. е разписано, че не се
събира такса за сметоизвозване и сметосъбиране ако
имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от
собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по
местонахождението на имота. Както бе посочено по-горе декларации освобождаване
за 2017г. не са подавани.
Административният орган твърди, че установените размери на ТБО са
определени съгласно Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на
услугите на територията на Община П.***, както и въз основа на решение
№ 415 от 22.12.2016г. на Общински съвет П.***. С
последното е приета основа за определяне на ТБО, която е по-високата между
отчетната им стойност и данъчната оценка
и промилите за съответните услуги. В случая от съдебно-икономическата
експертиза се установява, че данъчните оценки за данъчни партиди с партиден
номер № *** и партиден № *** са по-високи от отчетните им стойности и въз
основа на тях са изчислявани промилите. Съгласно решението за нежилищните имоти
на предприятията ТБО е в промил върху отчетната им стойност и е общо 6.5 на хиляда, в т.ч. 3.0 на хиляда за сметосъбиране
и сметоизвозване; 1 на хиляда за обезвреждане на
битови отпадъци в депа и 2.5 на хиляда за чистота на териториите за обществено
ползване. За партиден номер № *** * данъчната оценка е ***лв. и с оглед на това
промилите върху тази оценка за 2017г. са в размер съответно за сметосъбиране и сметоизвозване: ***лв., за обезвреждане на битови отпадъци
в депа ***лв. и за чистота на териториите за обществено ползване ***лв. или
общо за обект “***” размера на ТБО е ***лв.
За партиден номер № *** данъчната оценка е ***лв. и с оглед на това
промилите върху тази оценка за 2017г. са в размер съответно за сметосъбиране и сметоизвозване: ***лв., за обезвреждане на битови отпадъци
в депа ***лв. и за чистота на териториите за обществено ползване ***лв. или
общо за обект “***”/нежилищни имоти размера на ТБО е ***лв.
С решение № 415 от 22.12.2016г. на
Общински съвет П.*** е приета основа за определяне на
ТБО, за жилищните и вилни имоти на
гражданите, както и за жилищните имоти на предприятията във всички населени
места на територията на община П.***, в промили върху данъчната им оценка и
промилите за съответните услуги.
Дружеството е декларирало жилищни имоти: ж-1125; ж-1127; ж-1128 и
ж-1129. Съгласно решението за жилищните имоти на предприятията ТБО е в промил
върху данъчната оценка и е общо 2.25 на
хиляда, в т.ч. 0.8 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване;
1 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа и 0.45 на хиляда за
чистота на териториите за обществено ползване.
Съгласно
заключението на съдебно-икономическата експертиза за обект ж-1125 данъчната оценка е *** и съответно за сметосъбиране
и сметоизвозване: ***лв., за обезвреждане на битови
отпадъци в депа***лв. и за чистота на териториите за обществено ползване ***лв.
или общо за ж-1125 размера на ТБО е ***лв.;
-за обект ж-1127 данъчната оценка е *** и съответно за сметосъбиране
и сметоизвозване: ***лв., за обезвреждане на битови
отпадъци в депа ***лв. и за чистота на териториите за обществено ползване
***лв. или общо за ж-1127 размера на ТБО е ***лв.;
-за обект ж-1128 данъчната оценка е *** и съответно за сметосъбиране
и сметоизвозване: ***лв., за обезвреждане на битови
отпадъци в депа ***лв. и за чистота на териториите за обществено ползване
***лв. или общо за ж-1128 размера на ТБО е ***лв.;
-за обект ж-1129 данъчната оценка е *** и съответно за сметосъбиране
и сметоизвозване: ***лв., за обезвреждане на битови
отпадъци в депа ***лв. и за чистота на териториите за обществено ползване
***лв. или общо за ж-1129 размера на ТБО е ***лв..
За 2017г.
установените от административния орган задължения по данъчни партиди № *** и партиден № *** и декларации за ж: ж-1125; ж-1127; ж-1128 и
ж-1129 са в размер на ***лв.-главница и ***лв. лихва към дата на издаване на
акта. При извършените изчисления и съдебно-икономическата експертиза получава
същите установявания. Въз основа на изложеното се приема, че установените в
АУЗД размери на задълженията за ТБО са правилни и същите са направени въз
основа на действащата за периода нормативна
уредба.
ТБО за 2018г.:
Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, ТБО се
определя според количеството на битовите отпадъци. В Наредбата за определянето
и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на
община П.*** в чл. 20, ал. 2 е предвидена процедура чрез подаване на декларация
за определяне на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване
според количеството на битовите отпадъци. Видно от заключението на експерта,
такива декларации за 2018г. за имотите собственост на дружеството не са
подавани.
Със законодателната промяна на чл. 71,
ал. 1 от ЗМДТ, бр. 101 от 2013г., в сила от 1.01.2014г. е разписано, че не се
събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване ако
имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от
собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по
местонахождението на имота. Както бе посочено по-горе декларации за
освобождаване за 2018г. не са подавани.
Административният орган твърди, че установените размерит
на ТБО са определени съгласно Наредба за
определянето и администрирането на местните
такси и цени на услугите на територията на Община П.***, както и въз
основа на решение № 415 от 22.12.2016г. на Общински съвет П.***. С последното е приета основа за определяне на ТБО, която
е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка и промилите за съответните услуги. В случая
от съдебно-икономическата експертиза се установява, че данъчните оценки за
данъчни партиди с партиден номер № *** и партиден № *** са по-високи от отчетните им стойности и въз
основа на тях са изчислявани промилите. За 2018г. не е прието решение, поради
което изчисленията са правени на база решението на общински съвет за
предходната година. Съгласно решение № 415 от 22.12.2016г. на Общински
съвет П.*** за нежилищните имоти на предприятията ТБО
е в промил върху отчетната им стойност и е общо
6.5 на хиляда, в т.ч. 3.0 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 1 на хиляда за обезвреждане на битови
отпадъци в депа и 2.5 на хиляда за чистота на териториите за обществено
ползване. За партиден номер № ***
данъчната оценка е ***лв. и с оглед на това промилите върху тази оценка
за 2018г. са в размер съответно за сметосъбиране и сметоизвозване:
***лв., за обезвреждане на битови отпадъци в депа ***лв. и за чистота на
териториите за обществено ползване ***лв. или общо за обект “***” размера на
ТБО е ***лв.
За партиден номер № *** данъчната оценка е
***лв. и с оглед на това промилите върху тази оценка за 2018г. са в размер
съответно за сметосъбиране и сметоизвозване: ***лв.,
за обезвреждане на битови отпадъци в депа***лв. и за чистота на териториите за
обществено ползване ***лв. или общо за обект “***”/нежилищни имоти размера на
ТБО е ***лв.
С решение № 415 от 22.12.2016г. на
Общински съвет П.*** е приета основа за определяне на
ТБО, за жилищните и вилни имоти на
гражданите, както и за жилищните имоти на предприятията във всички населени
места на територията на община П.***, в промили върху данъчната им и промилите
за съответните услуги. Дружеството е
декларирало жилищни имоти: ж-1125; ж-1127; ж-1128 и ж-1129. Съгласно решението
за жилищните имоти на предприятията ТБО е в промил върху данъчната оценка и е общо 2.25 на хиляда, в т.ч. 0.8 на хиляда за сметосъбиране
и сметоизвозване; 1 на хиляда за обезвреждане на
битови отпадъци в депа и 0.45 на хиляда за чистота на териториите за обществено
ползване.
Съгласно
заключението на съдебно-икономическата експертиза за обект ж-1125 данъчната оценка е *** и съответно за сметосъбиране
и сметоизвозване: ***лв., за обезвреждане на битови
отпадъци в депа ***лв. и за чистота на териториите за обществено ползване
***лв. или общо за ж-1125 размера на ТБО е ***лв.;
-за обект ж-1127 данъчната оценка е *** и съответно за сметосъбиране
и сметоизвозване: ***лв., за обезвреждане на битови
отпадъци в депа ****лв. и за чистота на териториите за обществено ползване
***лв. или общо за ж-1127 размера на ТБО е ***лв.;
-за обект ж-1128 данъчната оценка е ***и съответно за сметосъбиране и
сметоизвозване: ***лв., за обезвреждане на битови
отпадъци в депа ***лв. и за чистота на териториите за обществено ползване
***лв. или общо за ж-1128 размера на ТБО е ***лв.;
-за обект ж-1129 данъчната оценка е *** и съответно за сметосъбиране
и сметоизвозване: ***лв., за обезвреждане на битови
отпадъци в депа ***лв. и за чистота на териториите за обществено ползване
***лв. или общо за ж-1129 размера на ТБО е ***лв..
За 2018г.
установените от административния орган задължения по данъчни партиди № *** и партиден № *** и декларации за ж: ж-1125; ж-1127; ж-1128 и
ж-1129 са в размер на ***лв.-главница и ***лв. лихва към дата на издаване на
акта. Точно такива размери по отношение на ТБО в трите и компонента е установило и вещото лице. Въз основа на това се приема, че размерите на
задълженията за ТБО за 2018г. са правилно установени.
В
писмените бележки пълномощникът на жалбоподателя сочи, че счита, че дължи
единствено компонента чистота на териториите за
обществено ползване. Този аргумент го извевжа
от това, че в процесния период дружеството
жалбоподател нямало управител,
неосъществявало търговска дейност, поради което не били експлоатирани
жилищните и търговските обекти, което означавало, че няма изхвърляни отпадъци и
не са извозвани такива. Тези доводите не се споделят. По делото не са
ангажирани доказателства, от които да е видно, че дружеството е прекратено.
Напротив от направена служебна справка в търговски регистър по булстат на дружеството се установява, че същото е
действащо. От обявения устав на дружеството е видно, че съдружници
в същото са три физически лица. С оглед на това не е била налице формална
пречка за свикване на общо събрание за избор на управител. Бездействието не е
законова предпоставка за недължимост на ТБО. Отделно
от това основния предмет на дейност на дружеството жалбоподател са именно
дейности свързани с сметоизвозване и сметопочистване, лятно и зимно почистване на обществени
територии, което предполага, че дружеството е запознато с действащата
нормативна уредба в тази област. Поради
изложеното и с оглед документите за собственост на процесните
имоти се приема, че същото е данъчно задължено лице на облагаеми с данък
недвижими имоти по смисъла на чл. 11 във вр. с чл. 64
от ЗМДТ. Налице е правна връзка между
обектите на данъчно облагане и данъчния субект, съответно между обектите по
отношение, на които се определя престирането на
услугата по чл. 62 от ЗМДТ и задълженото лице. По делото не се доказаха
предпоставките на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ да не се събира такса сметосъбиране и сметоизвозване. Не се доказа и дружеството да е подавало
декларации за определяне на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване
според количеството на битовите отпадъци. Услугата е предоставяна от общината
за процесните години и не е подадена декларация, че
имотите няма да се ползват през цялата година.
Услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване
не е обвързана с конкретен имот, а целта на нейното предоставяне обслужва
интересите на населението на цялата община. Предвид събраните по делото
доказателства, се приема, че е налице реално предоставяне на услугата по
почистване на териториите за обществено ползване в процесния
период. Таксата за посочената услуга се дължи за извършени дейности на всички
територии за обществено ползване, а не конкретно на територията, в която е
разположен имотът или в непосредствена близост до него. Не са налице
предпоставките да не се събира такса по
чл. 71, т. 2 от ЗМДТ. Не са налице и предпоставките по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ.
Това е така, защото дължимостта на тази такса
законодателят не е обвързал с доказването на фактическото предоставяне на
услугата, а е приел, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва
депо за обезвреждане на битови отпадъци. В случая е безспорно, че община П.***
разполага със завод за сепариране и компостиране на
битови отпадъци и регионално депо за неопасни отпадъци “***”. Следователно
таксата и в този й компонент е дължима.
Въз
основа на изложеното настоящия съдебен състав приема, че жалбата е
неоснователна. Административния орган правилно е установил размерите на ТБО за
2017г. и за 2018г., като е взел предвид и се е позовал на решение № 415 от 22.12.2016г. на
Общински съвет П.*** и Наредбата за определяне и администрирането
на местните такси и цени на услугите на
територията на Община П.***. С
оглед на това ТБО за 2017г. е дължима в размер общо на ***лв., от които
главница в размер на ***лв. и начислена лихва към 05.04.2019г. в размер на
***лв., а за 2018г. ТБО е дължима в
размер общо на ***лв., от които главница в размер на ***лв. и начислена лихва
към 05.04.2019г. в размер на ***лв.. Задълженията на дружеството
жалбоподател за 2017г. и 2018г. за ТБО
са общо в размер на ***лв., от които главница в размер на ***лв. и ***лв. лихва
към дата на издаване на акта.
Невнесените в срок местни данъци и такси
по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, във вр. с чл. 9б
от ЗМДТ, се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и
други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. В този смисъл е разпоредбата
на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, който предвижда, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължат
лихви в размер, определен в съответния закон. Задължението за данъци и такса
битови отпадъци представляват публично
вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. С неплащането на
задълженията в регламентирания срок, данъчно задълженото лице изпада в забава и
дължи лихва. Лихвата е начислена към дата на установяване на
задълженията-05.04.2019г. и е дължима в посочените размери. Оспорения акт не
страда от отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.
В обобщение на изложеното до тук съдът намира, че оспореният Акт за
установяване на задължения № 19-665-1 от
05.04.2019г., издаден от главен експерт
в отдел „Ревизии и проверки” /РП/ при дирекция „Местни приходи и такси“ /МПТ/
на община П.***, в частта, с която са установени задължения за ТБО за 2017г. и
2018г., и потвърден с решение с изх. № 19/ММО-2555-1 от 05.06.2019г. е правилен и законосъобразен. При
осъществения контрол за законосъобразност не се констатираха основания по чл.
146 от АПК, които да доведат до отмяната му. Същият е издаден от компетентен
орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административно
производствените правила. Административният орган се е позовал на точните
материално правни разпоредби и на основание на тях е постановил материално
законосъобразен акт. Жалбата е напълно неоснователна и като такава ще бъде
отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото ответникът по
жалбата има право на разноски. Такива не са поискани, поради което и не се
дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд-П.***
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „***“ООД, с
управител С.И.Д. против Акт за
установяване на задължение по декларация № 19-665-1 от 05.04.2019г. издаден от орган по приходите при община П.***, в
частта, с която са установени задължения на ТБО за 2017г. и 2018г., и потвърден
с решение с изх. № 19/ММО-2555-1/05.06.2019г. на Директор на дирекция “Местни
приходи и такси“ при община П..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:/П/