О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,в закрито заседание на единайсети декември през две хиляди и двайсета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА,
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
като изслуша докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№ 637/2020г., за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413,ал.2
от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И., против
Разпореждане № 260643/28.10.2020г., пост.по ч.гр.д.№1693/2020г.на РС-Ловеч, в
частта, в която заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено по отношение на
претендираното договорно възнаграждение в размер на 110.21лв., дължимо за
периода от 05.06.2019г. до 10.09.2019г., законна лихва в размер на
160.56лв.,дължима за периода от 10.09.2019г.(дата на предсрочната изискуемост)
до 19.10.2020г.(като за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г.не е начислявана
законна лихва на осн.чл.6 от ЗМДВИППП), за лихва за забава в размер на 11.43лв.,за
периода от 06.05.2019г.-изпадане на длъжника в забава до 10.09.2019г. Позовава
се на изменението в нормата на чл.411,ал.2 от ГПК с „Д.в-к” бр.100/2019г. и
заключава,че на този етап от производството заповедният съд все още не
разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката,от която
заявителят черпи права. Цитира съдебна практика на окръжни съдилища.
Обяснява,че с измененията в
чл.411,ал.2,т.3 от ГПК законодателят е дал правомощия на заповедния съд да
проверява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това,което счита,че не му
дава правомощие да прави преценка на валидността на сделката поради нарушение
на закона и добрите нрави.Затова счита,че заповедният съд не следва да извършва
преценка за валидността на договора за потребителски кредит или отделни негови
клаузи на основание нарушение на закона или добрите нрави.При тези съображения
твърди,че заповедният съд е превишил правомощията си.
На следващо място сочи,че за обективиране на първата от
предвидените хипотези на т.3 следва клаузата да се обяви за неравноправна по
предвидения процесуален ред,какъвто не е настоящият. По втората следва съдът да
може да направи мотивиран извод,да сочи
сигурност и увереност за неравноправния характер на определена клауза,след като
анализира представените доказателства и да ги подведе под нормата на чл.143 от
ЗЗП,също представи задълбочен анализ на тези кумулативни критерии. Счита,че
неправилно заповедният съд не е отчел нормата на чл.145,ал.2 от
ЗЗП,предвиждаща,че преценяването на неравноправната клауза в договора не
включва отделянето му от основния предмет,както и съответствието между цената
или възнаграждението от една страна,а от друга стоката и услугата, която ще
бъде доставена или извършена в замяна,при условие,че тези клаузи са ясни и
разбираеми.Определя като неправилна тази преценка.
По същество излага,че съдебният акт е неправилен и моли
да се отмени.Обяснява,че преди сключването на процесния договор на ответника е
предоставен стандартен европейски формуляр-веднъж и искането за отпускане на
кредита,а после и при самото му сключване.В него дружеството е предоставило
преддоговорната информация,която длъжникът е декларирал,че е получил и се е
подписал. Изготвен е и погасителен план,съдържащ информация за размера,
броя,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и той е връчен
на длъжника заедно с договора.Твърди,че договорът отговаря на всички законови
императивни изисквания. Гражданско задължение на всяко лице е да прояви грижа
на добър стопанин и при неразбиране на част от него да се обърне към кредитния
експерт за разяснения,вкл.и да се консултира за последиците от него.В случая
длъжникът не е заявил желание да се откаже от сключения договор,каквато възможност
има както в договора,така и в Общите условия към него (ОУ).
Счита,че уговореният годишен лихвен процент отговаря на
законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави.Развива,че в
българското действащо право в отношенията между правните субекти, действа
принципът на свободно договаряне (чл.9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е
свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и
след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова
воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно
договаряне, следва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват
кръга на т.н.”волева автономия”, която се предоставя на индивида за свободна
инициатива. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна
воля страните са се съгласили да сключат Договор за потребителски кредит с
посочения годишен лихвен процент и ГПР. Сочи,че „добрите нрави“ са критерии за
норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че
значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. В поредица от съдебни решения ВКС приема,че са нищожни,като
противоречащи на „добрите нрави“, клаузите за лихви,надвишаващи трикратния
размер на законната лихва,когато
задължението не е обезпечено,а когато е-на двукратния размер.Тази
практика вече е преосмислена и с оглед измененията на ЗПК(обн.ДВ.
бр.35/22.04.2014,в сила от 23.07.2014г.),в чл.19,ал.4 от ЗПК е въведено ограничение
на максималния размер на годишния лихвен процент,като не може да бъде по-висок
от петкратния размер на законната лихва за просрочени задължения в левове и
валута,като съгласно ал.5 клаузите,предвиждащи превишаване на тези размери,се
считат за нищожни.Според §13 от ПЗР на ЗИДЗПК разпоредбите на закона не се
прилагат за договорите за кредит,сключени преди датата на влизането му в сила.
С изменението на ЗПК в сила от 23.07.2014г. се въвежда максимален размер на
годишния процент на разходите,изразяващ общите разходи по кредита(вкл.лихви ,други
преки и косвени разходи,комисионни,възнаграждения) и той не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и валута,определена с постановление на МС,което е 50%.Разсъждава,че в
случай на приет от съда максимално допустим размер на възнаградителна лихва до
30%,то автоматично и неоснователно би се ограничил размерът на ГПР на
35-40%,каквото правомощие за разширително тълкуване на императивни правни норми
или за дописване на изключения към тях,все още не е дадено на нито един
държавен съд.(позовава се на съдебна практика на окръжни съдилища)
На следващо място счита,че кредиторът няма задължение да
изготвя и посочва методика на формиране на ГПР,тъй като е уговорен фиксиран
лихвен процент.Подобно изискване има единствено при наличието на референтен
лихвен процент по арг.от чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Счита,че е спазена разпоредбата
на чл.19,ал.4 от ЗПК и ГПР не надвишава петкратния размер на законната лихва.В
случая страните са уговорили годишен лихвен процент в индивидуален
договор,който е фиксиран за целия срок на договора.С оглед на описаните по-горе
спазени императивни изисквания,няма как
да се приеме,че поведението на кредитора е недобросъвестно и уговарянето
на договорна лихва е неравноправна клауза.
Заключава,че не може да е налице противоречие с добрите
нрави за това,което е позволено от закона с императивна правна норма.Сочи,че
механичното съобразяване със съдебната практика, игнориращи законодателни
промени от 2014г.,без да са изследвани в цялост и задълбочено изискванията на
закона и фактите по делото,би довело до абсурдни изводи за недействителност на
всички договори ,сключени от небанкови финансови институции. По изложените
съображения счита,че уговореното договорно възнаграждение не противоречи и на
добрите нрави.
Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и се уважи заявлението по
отношение вземанията за договорна лихва,законна лихва в размер на 160.56лв.за
времето от предсрочната изискуемост до 19.10.2020г.,при съобразяване на чл.6 от
ЗМДВИППП и лихва за забава в размер на 11.43лв. за времето от 06.05.2019г. до
10.09.2019г. Моли да се присъдят и направените разноски-държавна такса от
15лв.и 50лв.- юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на
04.11.2020г., а жалбата е подадена на 10.11.2020г.-т.е. спазен е предвиденият
срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при
които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 1693/2020г.по
описа на РС-Ловеч писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът
намира,че жалбата е неоснователна.
На 20.10.2020г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по
което е образувано ч.гр.д.№ 1693/2020г. по описа на съда. Заявителят „Профи
Кредит”ООД е предявило вземане срещу Т.С.К. с ЕГН **********,***,от което –
остатък от предсрочно изискуема главница от 871.77лв., договорно възнаграждение
в размер на 110.21лв.,за периода от 05.06.2019г.до 10.09.2019г.-дата на
предсрочната изискуемост, възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в
размер на 1067.43лв., такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер
на 30лв., начислена за периода от 20.06.2019г. до 10.09.2019г., лихва за забава
в размер на 11.43лв.за периода от 06.05.2019г.до 10.09.2019г., законна лихва в
размер на 160.56лв.,дължима за периода от 10.09.2019г. до 19.10.2020г.,(като за
периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. не е начислявана законна лихва на
осн.чл.6 от ЗМДВИППП),както и такава от подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
Като основание е посочен Договор за потребителски кредит
с № 30036136963 от 03.04.2019г., сключен между Т.С.К. и „Профи Кредит”ООД.
Обяснява се,че преди да сключи кредита клиентът е подала искане за отпускане и
е получила разяснения,въз основа на които е имала възможност да прецени доколко предлаганите продукти
съответстват на възможностите и финансовото й състояние. След одобрение, на
03.04.2019г. е сключен Договор за потребителски кредит с № 30036136963,
подписан при Общи условия,които са неразделна част от него. При сключване на договора клиентът е декларирал с
подписа си,че е запознат със съдържанието им, приема ги, няма забележки и се
задължава да ги спазва. По силата на Договора „Профи Кредит”ООД се задължава да
изпълнява точно и в срок задължението си
като превежда по посочения от длъжника начин заемната сума. От своя страна
длъжникът поема задължението да върне договорената като общо задължение
сума,посочена в т.VІ от Договора за срок
от 24 месеца,с месечна вноска по погасителен план от 100.49лв. и падежна дата
на 5-то число от месеца. Съгласно Общите условия длъжникът дължи договорно
възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в договора.
Задължението възниква към деня на отпускане на кредита, разсрочва се във
времето и се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно
възнаграждение е в размер на 1660.87лв.
Посочено е,че страните са сключили и Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги,за което длъжникът дължи
възнаграждение,което става изискуемо с подписването му. Съгласяват се
възнаграждението да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни
вноски. Неизплатеното възнаграждение за допълнителния пакет е в размер на
110.21лв. и е дължимо за периода от 05.06.2019г.до 10.09.2019г.
Посочено е,че страните са сключили и Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги,за което длъжникът дължи
възнаграждение,което става изискуемо с подписването му. Съгласяват се
възнаграждението да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни
вноски.Неизплатеното възнаграждение за допълнителния пакет е в размер на
1067.43лв.
Сочи,че Т.К. не е изпълнила задължението си и след като е
направила 1 вноска е изпаднала в забава. Кредиторът е направил разходи за
извънсъдебно събиране на вземането,определение с Тарифа за таксите на „Профи
Кредит”ООД. Поради това от 20.06.2019г.(дата на допусната забава с повече от 14
дни и извършване на допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на вземането)
до 10.09.2019г. са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 30лв.
За периода на
изпадане на длъжника в забава- 06.05.2019г. до обявяване на кредита за
предсрочно изискуем на 10.09.2019г. се дължи мораторна лихва в размер на
11.43лв.
Предвид неизпълнението от длъжника на задължението да
извършва плащания съгласно погасителния план,след изпадането му в забава и
съгласно уговореното и прието от страните в Общите условия,кредитът е обявен за
предсрочно изискуем от страна на „Профи
Кредит”ООД на 10.09.2019г. и длъжникът е уведомен. С нарочно писмо.
Предсрочната изискуемост е настъпила
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,за което
длъжникът е бил уведомен съгласно Общите условия.
Отправено е искане за присъждане и на
разноски-45.03лв.-държавна такса и 150лв.-разходи за юрисконсултско
възнаграждение.
Към заявлението са приложени Договор за потребителски
кредит с № 30036136963 от 03.04.2019г., Общи условия на „Профи кредит България“ЕООД към договор за
потребителски кредит,Погасителен план към договора.
С атакуваното Разпореждане № 260643/27.10.2020г. РС-Ловеч
е уважил заявлението в частта за претендираната главница в размер на 871.77лв.
Отхвърлено е искането за договорно възнаграждение в размер на 110.21лв.,
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1067.43лв.,
такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30лв.,лихва за забава в
размер на 11.43лв., законна лихва в размер на 160.56лв. В мотивите съдът е
приел,че клаузите за дължимо
възнаграждение за допълнителен пакет услуги противоречи на нормата на
чл.10а,ал.2 от ЗПК,с която е въведена забрана за заплащане на такси и
комисионни за действия,свързани с усвояване и управление на кредита. Не е
уважено заявлението и в частта по отношение на възнаградителната лихва, лихва
за забава, законна лихва и разноски за извънсъдебно събиране на кредита, с
аргумент,че размерът им се формира от месечната вноска,в която е включена и
разсрочената сума за допълнителни услуги, приети за нищожни.
Въззивният състав, като се запозна с писмените
доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за
неоснователна.
При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение
критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК
изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на
едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да
представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи-
основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването,
съществуването и изискуемостта му. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният
съд следва служебно да извърши проверка и дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави. Именно в рамките на този контрол съдът проверява и може
да констатира наличие на неравноправни клаузи,поради противоречие с императивни
норми на закона.Касае се за законово регламентирано задължение на съда, което
изрично е вменено и в заповедното производство,въпреки специфичните му
характеристики и в този смисъл въззивният състав се съгласява с обхвата на
извършената от РС-Ловеч проверка. Възражението на жалбоподателя за
недопустимост на такава проверка е неоснователно, тъй като не съответства на
разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК.
Не може да се приеме за състоятелно асоциирането на
проверката за съответствие със закона с ограничаване на договорната свобода или
с формулираната от жалбоподателя т.н.”волева автономия”.
С оглед на това съставът намира,че с настоящето
заявление, са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенцията по
отношение на главницата и търсените лихви и такси. Посочено е основанието на
вземането, срока на договора, падежът и първата просрочена вноска, ясно е от
какво е формирана претенцията за главница. Уточнени са и начинът и периодът на
вземанията за лихви и как са формирани. Пояснено е вложеното като възможност в
т.н.”Допълнителен пакет от услуги”. В този смисъл следва да се приеме, че по
отношение на тези претенции е налице формална редовност на заявлението.
В проверката по отношение противоречие със закона и
добрите нрави,за която както се посочи съдът е служебно задължен съгласно
чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, съставът констатира, че претенциите за възнаграждение
за закупен ”Допълнителен пакет от услуги” и разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, не отговарят на въведените законови критерии.
При анализа на правоотношението става ясно,че приложимите
норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на
длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при
установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и
субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа
за създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от
страна на кредиторите при предоставяне на
такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно
обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за
ползваната финансова услуга.
При съобразяване на горните критерии съставът намира,че
клаузата за дължима такса за допълнителен пакет услуги е нищожна. От описаните
възможности, за които се предоставят услуги, става ясно, че са предвидени изцяло за дейност свързана с
усвояване и управление на кредита,а съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не
може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси. Нещо повече-касае се за
възможности,които представляват типични и характерни договорни права–да се
измени падежната дата, да се реорганизира правоотношението,да се адаптира към
променените условия и т.н.,които по съществото си произтичат от наличието на
договорно правоотношение между равноправни субекти,каквито в случая следва да
са предоставилият кредит и получилият такъв. Тези „възможности” произтичат и са
пряко свързани с договорните правоотношения. Ясно е,че допълнителната услуга е
предоставена във връзка и единствено и само заради сключения договор,
предвидена е по повод усвояването и управлението на кредита и не попада в
категорията на такси и комисионни,съгл.чл.10а,ал.1 от ЗПК. Съобразени общо като
стойност с останалите договорни ангажименти, категорично надхвърлят лимита,
въведен с чл.19,ал.4 от ЗПК,което е допълнителен аргумент за определяне на тази
клауза за неравноправна. Отделно таксата е и несъразмерно висока спрямо
отпуснатия кредит- видно е,че се търси в размер надхвърлящ главницата, което
води до съществено и неоправдано обременяване на потребителя.
При така установените налични неравноправни клаузи, правилно РС-Ловеч е съобразил, че като стойност те са
включени в общия размер на дължимата месечна вноска и служат за база за формиране
на дължимите лихви, като акцесорни задължения- на договорната, лихвата за
забава и законната след предсрочната изискуемост. С оглед на тази им
обусловеност и при липсата на конкретни данни,а и възможност в рамките на
настоящето едностранно заповедно производство,съдът да прави изчисления,
правилно е преценил,че по отношение на тези претенции не е налице категоричност
и яснота за дължимия размер без участието на претенциите, основаващи се на
прогласени за нищожни клаузи, и е отхвърлил заявлението в тази част.
Това е основанието за отхвърляне на претенциите за
лихви,а не претендирането им на основание нищожна клауза и т.н., поради което
съставът не разглежда развитите в жалбата аргументи в тази насока.
По изложените
съображения ОС-Ловеч намира,че Разпореждане №2600643/27.10.2020г.,пост.по
ч.гр.д.№1693/2020г.по описа на РС-Ловеч, е правилно и законосъобразно в
обжалваната част,с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит
България“ЕООД срещу Т.С.К., за вземания за – договорно възнаграждение в размер
на 110.21лв.за периода 05.06.2019г.до 10.09.2019г., лихва за забава в размер на
11.43лв. за периода 06.05.2019г.до
10.09.2019г., законна лихва в размер на 160.56лв. за периода от 10.09.2019г. до
19.10.2020г.,(като за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. не е начислявана
законна лихва на осн.чл.6 от ЗМДВИППП) и следва да се потвърди.
По изложените съображения ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260643/27.10.2020г., пост. по ч.гр.д.№
1693/2020г. по описа на РС–Ловеч, в частта, с която е отхвърлено подаденото от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”България”№49,
бл.53Е, вх.В, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
срещу Т.С.К. с ЕГН **********,***, за вземания за – договорно възнаграждение в
размер на 110.21лв. за периода 05.06.2019г.до 10.09.2019г., лихва за забава в
размер на 11.43лв. за периода 06.05.2019г.до 10.09.2019г., законна лихва в
размер на 160.56лв. за периода от 10.09.2019г. до 19.10.2020г.,(като за периода
от 13.03.2020г. до 13.07.2020г.,като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.