Р Е Ш Е Н И Е
№ 916 / 14.12.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 952 по описа за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на К.В.Ч., ЕГН ********** ***,
подадена чрез процесуален представител адвокат К.У., срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-0374-000199/13.09.2022 г. на началника
на РУ-Червен бряг при ОДМВР-Плевен, с която му е приложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС
до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
В жалбата се развиват съображения за
незаконосъобразност на издадената заповед. Жалбоподателят твърди, че оспореният
административен акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и
в противоречие с материалния закон. Отрича извършването на изпълнителното
деяние, което е било основание за прилагането на ПАМ, като твърди, че след преустановяване
управлението на превозното средство е употребил алкохол, тъй като не е разбрал,
че е причинил ПТП. Претендира отмяна на приложената ПАМ, ведно с присъждане на
разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от адв. У., който поддържа жалбата. Излага допълнителни
съображения за основателността й.
Ответникът – началникът на РУ–Червен бряг към
ОДМВР-Плевен, не изразява становище по жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт и
във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
Процесната ЗППАМ е приложена за това, че на 13.09.2022
г., около 19.00 ч. в гр. Червен бряг, на паркинг, като водач на състав на
моторни превозни средства - влекач Рено, с регистрационен номер РВ2314АВ и
прекачено към него полуремарке с рег.№ РА3182ЕМ, при движение на заден ход
реализира ПТП с материални щети с паркирания на паркинга лек автомобил „Ауди“ с
номер ЕН3175КТ, след което отказва да му бъде извършена проба за употреба на
алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест“ с фабричен номер 0767. Издаден
е талон за медицинско изследване с № 0052349 и осем броя холограмни стикери с №
А057257.
За извършеното нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е
съставен АУАН серия GA № 792202/13.09.2022 г., а впоследствие е издадена и
атакуваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0374-000199/13.09.2022 г. на началник РУ-Червен бряг при ОДМВР-Плевен, с
която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1 б „б“ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца.
По делото е представен Протокол за ПТП № 194549,
видно от който младши автоконтрольор С.В. е констатирал настъпило на 13.09.2022
г. в 19.00 ч. ПТП с участник 1 - МПС с регистрационен номер РВ2314АВ и участник
2 - МПС с регистрационен номер ЕН3175КТ.
Представена е разпечатка от дигитален тахограф с
дата 13.09.2022 г. с водач К.Ч., видно от която управлението на превозното
средство е преустановено в 18,35 ч. и от този момент е започнала почивка за
водача, продължила 05 ч. 25 мин.
В съдебно заседание е приобщен и протокол от
контролна проверка на монтирания в превозното средство дигитален тахограф,
видно от която същият е преминал техническа проверка.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен
срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта,
за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което
обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а
разгледана по същество – основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1
от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службата
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е
издаден от началника на РУ-Червен бряг при ОДМВР-Плевен, в това му качество и е
налице необходимата компетентност, като е оправомощен за това със Заповед рег.№
316з-2561/04.07.2022 г. на директора на ОДМВР – Плевен.
В обжалваната заповед е посочено, че същата се
основава на обстоятелства, находящи се в съставения АУАН серия GA № 792202/13.09.2022
г. Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато
съществено процесуално нарушение, което да е самостоятелно основание за
отмяната й.
Съгласно чл. 171, т. 1, буква „б” ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо лице, което управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване се прилага ПАМ временно отнемане
на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не-повече от 18
месеца. При тази законова регламентация необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на мярката е лицето да е имало качеството на водач-
т.е да е управлявал МПС и да е отказало да бъде тествано с техническо средство
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието
за медицинско изследване на кръвта. Нарушението на водача по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е констатирано със съставения АУАН от компетентните длъжностни лица, който
съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване
на противното. С оглед на това доказателствената тежест за установяване на
фактическа обстановка, различна от описаната в акта, е на жалбоподателя, който от
своя страна обори констатациите в съставения АУАН. В ЗППАМ се сочи, че
жалбоподателят е извършил нарушението около 19.00 ч. на 13.09.2022 г.
Аналогични констатации за времето, в което е реализирано ПТП-то са направени и
протокола за ПТП. От представената по делото и неоспорена от ответника
разпечатка от тахограф обаче се установява, че управлението на МПС-то е
преустановено в 18,35 ч., след което водачът е започнал да ползва полагаемата
му се почивка. При това положение и при липса на други доказателства, съдът
счита, че не е доказано управлението на МПС в 19.00 ч., както се сочи в АУАН и
протокола за ПТП или около 19,00 ч., както е посочено в ЗППАМ. Напълно възможна
и житейски логична е изложената от жалбоподателя защитна версия, че по-рано, в
18,35 ч. е преместил камиона и не е разбрал, че е реализирал ПТП, след което е вечерял
и употребил алкохол в кабината на превозното средство, ползвайки почивката си.
Към 19.00 ч. на процесната дата той вече не е имал качеството водач и не е бил
субект на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. За да бъде субект на отговорност по
чл. 174, ал. 3 ЗДвП по делото следваше да бъдат ангажирани доказателства, че за
времето след управлението на камиона, до пристигането на полицейските
служители, които са извършили проверка, водачът не е употребявал алкохол.
Такива доказателства обаче липсват, а доказателствената тежест за тяхното
представяне е на административния орган.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е недоказано и оспорената ЗППАМ е издадена
при противоречие с приложимия материален закон. Жалбата на К.Ч. се явява
основателна и оспореният административен акт следва да бъде отменен.
При този изход на спора, съгл. чл. 143, ал. 1 АПК,
на жалбоподателя се дължат сторените по делото разноски съгласно представен
списък - 500 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал. 2,
предл. второ от АПК, Административен съд–Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на К.В.Ч., ЕГН ********** ***, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0374-000199/13.09.2022 г. на началника
на РУ-Червен бряг при ОДМВР-Плевен, с която на жалбоподателя е приложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б „б“ – временно отнемане
на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Плевен да
заплати на К.В.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 510 (петстотин и
десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ:/п/