Р Е Ш
Е Н И Е
№1436
гр. Пловдив, 30.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 3149/2019 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №19-6207-000230/19.04.2019 г., издадено от Началник РУ
към ОДМВР Пловдив, РУ Труд с което на Г.Р.Д. с ЕГН: ********** са били наложени
административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него
нарушение по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 10 лева за извършено
от него нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят
обжалва процесното наказателно постановление по мотиви изложени в жалбата,
искайки неговата отмяна.
Въззиваемата
страна РУ Труд към ОДМВР гр. Пловдив редовно уведомени за насроченото съдебно
заседание не изпратиха представил и не депозираха становище по съществото на
спора.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този
извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 10.04.2019
г. около 11:50 часа в с. Скутаре на ул. ,,Иван Вазов‘‘ управлява личния си
колесен трактор ,,ЮМЗ‘‘ с рама № ***, като тракторът бил без регистрационни
табели, водачът не притежавал необходимата категория, както и не носил СУМПС и
контролен талон.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Т.Г., който
потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че бил изпратен от ОДЧ по повод
постъпил сигнал от Началника на Трето РУ към ОДМВР гр. Пловдив. При
пристигането си на място установил, че жалбоподателят управлява процесното МПС
без да притежава необходимата категория за това.
Съдът намира, че следва да се кредитират изцяло показанията на разпитания
свидетел, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират
с останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, доколкото
същите са събрани по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в
нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи.
От представената справка за нарушител/водач се установява, че
жалбоподателят е правоспособен водач от 1992 г., като до настоящия момент
същият е бил наказван за две извършени от него нарушения – през 1999 г. и през
2015 г. Също така се установява, че към настоящия момент по отношение на него
има издадено СУМПС през 27.06.2018 г. с категории В АМ и ВЕ. Преди това от
25.07.2008 г. до 14.06.2018 г. е имал издадено СУМПС с категории С В СЕ М АМ
ТКТ ВЕ, тоест се достигна до извод, че до по-малко от година от извършване на
настоящите нарушения същият е притежавал категория ТКТ, която се явява и
необходимата за процесното МПС с което е било извършено нарушението.
От изисканото Постановление от РП гр. Пловдив се установява, че е имало
образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за извършено от него
нарушение по чл. 345, ал. НК, което е било прекратено на основание чл. 9, ал. 2 НК. Също така се установява, че жалбоподателят е подкарал трактора за да го
закара при свой познат с оглед извършването на ремонт.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна
до следните правни изводи:
Относно нарушението по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП.
Тази разпоредба е в насока, че да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.
В конкретния случай видно от справката за нарушител/водач се установява, че
жалбоподателят към 10.04.2019 г. не е притежавал СУМПС с категория ТКТ, а само
такова с категории В АМ и ВЕ.
Ето защо, се достигна до извод, че има извършено от него нарушение по чл.
150А, ал. 1 ЗДвП, като следва да се отбележи, че той и по същество не оспорва
извършването на това нарушение.
При съставянето на АУАН и НП в тази му част не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна.
Конкретният случай, обаче се явява маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН и се
отличава от останалите такива случаи.
Както беше споменато и по-горе жалбоподателят е правоспособен водач от 1992
г., като до 14.06.2018 г. същият е притежавал СУМПС с категории С В СЕ М АМ ТКТ
ВЕ, което е 10 месеца преди извършването на настоящите деяния. До настоящия
момент същият е бил наказван само два пъти за извършени от него нарушения по
ЗДвП. Също така той се явява и лице на 70-годишна възраст - пенсионер. Управлявал
е моторното превозно средство без да притежава необходимата категория не по
основна пътна артерия или в градски условия, а на улица, която е била част от
с. Скутаре с намерение да закара трактора до свой приятел за ремонт. Още от
първоначалния момент на образуването на административно-наказателната преписка
той е оказал съдействие на полицейските служители.
Ето защо, Съдът намира, че дори и наказание, които е ориентирани към
минимума предвиден в закона, а именно ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева се явява
прекомерно тежко за извършеното деяние от нарушителя и не би могло да постигне
целите на наказанието. Наказващият орган е могъл единствено да предупреди
жалбоподателя, но не е и да го наказва.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление в тази му част
следва да се отмени.
Относно извършеното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Тази разпоредба вменява задължение на водачите на МПС да носят в себе си
СУМПС на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от
съответната категория.
В конкретния случай има извършени не едно, а две нарушения по чл. 100, ал.
1, т. 1 ЗДвП, доколкото същият не е носил в себе си, както СУМПС за съответната
категория, така и контролен талон.
В разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, обаче актосъставителят и наказващият орган
са наложени едно единствено наказание в размер от 10 лева за двете извършени
деяния, вместо две отделни наказания.
Допуснатото нарушение е от категорията на съществените, поради обжалваното
постановление и в тази му част следва да се отмени.
Предвид гореизложеното се достигна до извод, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени изцяло, тъй като за извършеното нарушение по
чл. 150А, ал. 1 ЗДвП целите на наказанието биха могли да бъдат постигнати и с
прилагането на чл. 28 ЗАНН, а по отношение на деянието по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП има допуснато съществено процесуално нарушение, което се явява и
самостоятелно основание за отмяна.
Предвид гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №19-6207-000230/19.04.2019 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР
Пловдив, РУ Труд с което на Г.Р.Д. с ЕГН: ********** са били наложени
административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него
нарушение по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 10 лева за извършено
от него нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.