Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/06.07.2020 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в заседание при
закрити врати на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева, като разгледа
докладваното от съдията т. дело № 545 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и
сл. от Търговския закон.
Производството
е образувано по молба на управителя на О. ЕООД по чл. 625 от ТЗ. Длъжникът
твърди, че дружеството не е извършвало търговска дейност през 2018 г. и 2019
г., а видно от ГФО за 2017 г. вече е
било неплатежоспособно, свърхзадължено към кредитори. Към датата на подаване на
молбата по чл. 625 от ТЗ има установени с влязъл в сила ревизионен акт публични
задължения в размер на 960 779,11 лева. Посочено е, че дружеството не
разполага с никакви активи. С молбата се иска от съда да открие производство по
несъстоятелността поради
неплатежоспособността, евентуално поради свръхзадлъжнялост на дружеството.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Съобразно
списъка на кредиторите, представен от молителя,
дружеството има публичноправни
задължения към Държавата, в размер на 960 779,11 лева по ревизионен акт
Р-22221017001349-091-001/23.08.2017 година.
Молителят
е представил ГФО на дружеството за 2017 г., декларации по чл. 38 от Закона за
счетоводството от 2018 г. и 2019 г., ревизионен акт
Р-22221017001349-091-001/23.08.2017 година, както и решение 7784/19.12.2018 г.
на АС - София Град и решение 65611/03.05.2019 г. на ВАС по адв. дело 2196/2019
година, с които е отхвърлена
От
представеното удостоверение от СДВР, Отдел „Пътна полиция” се установява, че в
централната база на АИС-КАТ към 21.05.2020 г. на името на „О.“ ЕООД няма регистрирани МПС.
Направена
е служебна справка в системата ИКАР за притежавани недвижими имоти от молителя
и се установява, че такива не са регистрирани към датата на справката
-20.05.2020 година.
Видно
от справка от НАП, ТД –София, за публични задължения на дружеството в размер на
978 062,17 лева има образувано изпълнително дело с взискател НАП Nо
********* за 2017 г., като има наложени и обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника – запори върху
банковите сметки.
От
НАП са представени и ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г., 2016 г.и 2017 г., както
и пет броя ревизионни акта, видно от които видно от които, два от актовете – от
11.01.2016 г. и 30.12.2016 г. са отменени изцяло, а РА от 07.12.2015 г. –
частично. РА от 22.02.2018 г. е влязъл в сила.
По
делото е прието основно заключение на съдебно – финансово икономическа експертиза.
Според заключението, дружеството има установени публични задължения за ДДС, ЗДДС в размер на 727 763,14 лева и 600 лева –
по РА от 23.08.2017 г. за месец 01.2017 г., както и в размер на 627,20 лева и
2940, лева – по РА от 22.02.2018 г., за глоби
санкции в размер на общо 750 лева.
При
изготвяне на заключението, вещото лице е констатирало, че след 2017 г.
дружеството не е осъществявало търговска дейност, което се установявало и от
подадените декларации по ЗКПО (с декларации за неосъществяване на дейност за
някои от годините). Поради това и вещото лице е извършило
финансово - икономическия анализ за
периода 2018 г. – 2019 г. на основата на отчетените през 2017 г. годишни
счетоводни данни.
Вещото
лице е посочило, че при поискване на достъп до счетоводството на дружество,
управителят го е уведомил, че не се пазят счетоводни записвания на дружеството.
За
периода 2015 – 2017 г. дружеството е отчитало задължения към доставчици съответно:
2015
г. - 4643 х. лева
2016
г. – 4611 х.лева
2017
г. - 4606 х. лева
други
задължения, които включват задължение към персонала, осигурителни задължения и
данъчни задълженията към НАП за този период , както следва:
2015
г. - 1153 х.лева;
2016
г. - 1148 х.лева;
2017
г. – 1092 х.лева;
За
целия изследван период дружеството не е отразило счетоводно притежавани ДМА. За
периода 2015 – 2019 г. краткотрайните активи представляват 100 % от всички
активи, като се състоят основно от вземания (2015 г. – 2506 х.лева; 2016 г. – 2516
х. лева; 2017 г. – 2589 х.лева), както и парични вземания – пари в брой - 2015 г. – 129 х. лева; 2016 г. – 128
х.лева; 2017 г. – 68 х.лева.
Съдът
не кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в частта относно
приетото, че за целия изследван период са налице парични вземания в размер на
50 х. лева в брой и по влогове, както и вземания в размер на 400 х. лева, тъй
като целта на производството по несъстоятелност е да се установи реалното
финансово състояние на дружеството. Поради това за оценка на същото следва да
се изхожда от обективно установими и документално обосновани данни, от които да
се направи извод вкл. и не само, за реализируемостта на актива, неговата
ликвидност, вкл. и при съответни данни за документална необоснованост на
счетоводни записвания по баланса - актив/пасив следва да се извърши корекционно
преизчисляване на съответните коефициенти, като водещи показатели за
финансовата стабилност на предприятието (в този смисъл и решение №
32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ВКС, решение № 164 от 30.11.2016 г.
по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, решение № 131 от 02.05.2018 г. по т. д. № 2297/2017
г., ТК, ІІ ТО на ВКС). Именно това е проявата и на засиленото служебно начало в
производството по несъстоятелност, въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ.
Поради
това, съдът приема, че след 2017 г. посочените вземания от клиенти, записани в
отчета от 2015 г. и пренесени в отчета за 2016 г., следва да се приемат, че са
нереализируеми, т.е не могат да послужат за удовлетворяване на кредиторите на
дружеството, а относно паричните средства следва да се приеме, че не се
установява тяхното съществуване, поради документалната им недоказаност.
Като
се вземат предвид тези корекции, следва да се преизчисляват и коефициентите за
ликвидност.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът приема от правна страна следното:
За
да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо кумулативното
наличие на всички елементи на
фактическия състав, установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е
подадена молба от някое от лицата по чл.625 от ТЗ; 2) длъжникът да е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по
чл.608, ал.1 от ТЗ – да е налице неудовлетворено парично вземане от някоя от
четирите посочени категории; 4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ –
невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и 5) затрудненията
на длъжника да не са временни и състоянието да е обективно и трайно.
В
конкретния случай молителят е „търговец“ по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ,
тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма.
От
събраните по делото доказателства се установи, че молителят “О.” ЕООД има
изискуеми публичноправни задължения към
Държавата, свързани с търговската му
дейност.
При
преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда
от следното:
Неплатежоспособността е правна
категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ.
Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
определен вид задължения.
Презумпциите на чл.608, ал.2, 3 и ал.4
от ТЗ служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на
състоянието на неплатежоспособност на търговеца.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ
служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието
на неплатежоспособност на търговеца. Практиката приема, че под „спиране на
плащанията" по см. на чл.608, ал.3 ТЗ на база на легалното определение на
понятието „неплатежоспособност“, следва да се разбира не спиране на плащанията
на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са
изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг
вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото
съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без
значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.
Забавата на длъжника О. ЕООД, проявена
чрез спиране на плащанията към кредитора - НАП, предполага в конкретния случай състояние
на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ.
Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който следва да
представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод
за временни затруднения за извършването на тези плащания или доказателства, че
разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност
за интересите на кредиторите (аргумент от чл. 631 ТЗ). Такова обратно доказване не бе проведено по
делото.
Предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно
за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Независимо от необорената презумция,
състоянието на неплатежоспобност на „О.“ ЕООД се установи и при анализа на финансовото
състояние на длъжника.
При този анализ, съобразно различни
икономически и финансови показатели, съдът изхожда от следното:
Краткотрайните (текущите) активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече
от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес
и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице
текущи постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално развиващо се
предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в
4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция),
краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства
(акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за
препродажба) и налични парични средства, като групите освен по вида се
различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка
ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни
в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги
трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната
ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние
на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена
част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната
ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на
всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения),
докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група
или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не
всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща
ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи (в числителя на
дробта) се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна
ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна
ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към
текущите задължения и е най-динамичен.
Очертаните по-горе показатели за
ликвидност могат да бъдат критерий за способността предприятието да поеме
плащанията си само, ако краткотрайните активи, участващи при формирането им,
реално са ликвидни (в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да
бъдат реализирани като се получи техния справедлив пазарен еквивалент в пари.
В конкретния случай, на базата на
заключението на вещото лице за периода 2015-2019 г., Съдът констатира, че за
периода 2017 – 2019 г. всички коефициенти на дружеството, изготвени на базата
на неговите собствени записвания в заявените за обявяване ГФО за 2017 г. и
пренесени за следващите години данни, с корекцията за изключване на паричните средства и вземанията от клиенти
и доставчици и други вземания при определяне на коефициентите за ликвидност, са
със стойности равни на 0 (нула), тъй като от изложеното по –горе, следва да се
приеме, че записаните активи, изразяващи се единствено във вземания и парични
средства в брой, вкл. и пари в брой са документално необосновани. За 2015 г.
коефициента на обща ликвидност е 1, 0825, за 2016 г. – 1,0910, на бърза
ликвидност - за 2015 г. – 0,4546, за 2016 г. – 9,4591; коефициента на незабавна
ликвидност - - 2015 г. – 0,0223, 2016 г.
– 0,0222, коефициента на абсолютна ликвидност – 2015 г. – 0,0223, 2016 г. –
0,0222.
Налице е, следователно,
неплатежоспособност като икономическо понятие. Същевременно, с оглед
тенденцията в изследвания период може да се заключи, че затрудненията на
молителя не са временни, което с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо
длъжника е налице неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване
на производство по несъстоятелност.
За да определи началната дата на
неплатежоспобността съдът съобрази следното:
Последователно в практиката си ВКС
приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е
обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично
задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното
му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение (в
този смисъл решение № 64/9.02.2005 г. по гр. д. № 466/2004 г. на ВКС, решение №
549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на ВКС, решение № 657/7.11.2006 г. на
ВКС, решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС). Приема се също
така, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно
длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние
да го изпълни - т.е. следва да е налице обективна невъзможност за плащане, като
действителното икономическо състояние на длъжника, се преценява след анализ на
събраните за това доказателства.
По изложените съображения, като съобрази
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и цялостният анализ на
финансовото състояние на дружеството, съдът намира, че началната дата на
неплатежоспособността следва да се определи спрямо данните за забава за
заплащане на установените публични задължения, както и установеното трайно
влошаване на икономическото му състояние – 31.12.2017 година, както и наличието
на изискуемо публично задължение към Държавата.
С оглед липсата на налично имущество, с
което да се покрият разноските в производството по несъстоятелност към момента
на откриването му, съдът е дал срок на кредиторите да предплатят сумата от 3000
лева за началните разноски, на основание чл.629б от ТЗ, и им е указал
последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ, като определението е вписано в книгата по
чл.634в от ТЗ.
В дадения от съда срок не е предплатена
определената от съда сума за покриване на началните разноски, поради което
съдът счита, че са налице предпоставките на чл.632 от ТЗ.
Спряното производство по несъстоятелност
може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по чл.
632, ал.5 от ТЗ по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска,
ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.
Ако в този срок не бъде поискано възобновяване
на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и
постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
Водим
от горното и на основание чл. 632 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК, СГС, VI-10 състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на
„О.“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: *** и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА Й ДАТА –
31.12.2017 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника „О.“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: ***.
ОБЯВЯВА
„О.“
ЕООД, ЕИК ********, адрес: *** В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото
на „О.“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
дейността на предприятието на „О.“ ЕООД, ЕИК ***********, адрес: ***.
СПИРА производството по несъстоятелност
по т. дело 545/2020 г. по описа на СГС, VI - 10 състав.
УКАЗВА на
кредиторите и на длъжника „О.“ ЕООД, ЕИК **********, адрес: *** че на основание
чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде възобновено в срок една
година от вписването на настоящото решение в Регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде
удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на
доказателства за внасяне по сметка на Софийски градски съд на сумата от 3 000
лева (три хиляди лева), необходима за покриване на началните разноски в
производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на
кредиторите и на длъжника „О.“ ЕООД, ЕИК **********, адрес: ***, че ако в срок
една година от вписването на настоящото решение в ТР и Регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел не бъде поискано възобновяване на
производството, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и
да бъде постановено заличаване на длъжника от Търговски регистър.
ОСЪЖДА
„О.“
ЕООД, ЕИК ***********, адрес: *** да заплати по сметка на СГС сумата от 250
лева – държавна такса по делото и сумата от 600 лева – за депозит за вещо лице.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок
от вписването му в Търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати
незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на
основание чл.622 от ТЗ.
Решението да се впише в книгата по чл.
634в от ТЗ, която се води при СГС.
СЪДИЯ: