Решение по дело №756/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 март 2021 г. (в сила от 10 март 2021 г.)
Съдия: Вилиана Стефанова Върбанова Манолова
Дело: 20207200700756
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 7

 

гр. Русе, 10.03.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, V състав, в публично заседание на 11 февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

при секретаря       БИСЕРКА ВАСИЛЕВА   като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело 756 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 268 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Постъпила е жалба от Ц.С.Д. против Решение № 256 от 03.12.2020 г. на Директора на ТД на НАП – гр. Варна, с което е потвърдено Разпореждане за присъединяване изх.№С-200018-105-0361243/30.10.2020г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С200018-022-0075560/02.11.2020г., издадени от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна.

Наведени са доводи за незаконосъобразност на решението и се иска отмяната му, както и отмяната на оспорените разпореждане за присъединяване и постановление за налагане на обезпечителни мерки. Претендира разноски.

Ответникът в производството - Директорът на ТД на НАП – Варна, чрез главен юрисконсулт Е.Т., в писмено становище, оспорва жалбата и твърди, че същата е неоснователна. Поддържат се доводите на административния орган, издал решението и се претендира  присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С решение от 05.10.2016г. по гр.д.№2424 по описа на СГС, от Ц.С.Д. са отнети в полза на държавата няколко недвижими имоти, четириколесно ПС и суми, постъпили по различни сметки в различни банки; в диспозитива на решението е посочено, че всички парични суми, с изключение на 8 183.04лв. в Уникредит Булбанк, са изтеглени от титуляра Ц.Д.. Въз основа на решението е издаден ИЛ от 30.09.2020г.

Срещу  Д. е образувано изпълнително дело №18120010151/2012г. по описа на ТД на НАП Варна, офис Русе.

На 30.10.2020г. е издадено Разпореждане за присъединяване, с което публичният изпълнител е допуснал присъединяване на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, в качеството й на публичен взискател в образуваното изпълнително дело №18120010151/2012г.; присъединено е нелихвоносно вземане в размер на 239 136.81лв. по ИЛ от 30.09.2020г., представляващи сборът от неналичните и наличната суми по сметките на Д..

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С200018-022-0075560/02.11.2020г., за да не бъде затруднено събирането на вземането в размер на 239 136.81 лв., са наложени обезпечителни мерки – възбрана върху недвижим имот и запор върху три МПС.

Разпореждането и Постановлението са обжалвани пред Директор на ТД на НАП с доводи, че решението на СГС има конститутивен, а не осъдителен характер, следователно изпълнителен лист не може да бъде издаден, а при липсата на такъв не може да бъде извършено присъединяване към вече образуваното изпълнително дело, респективно – да бъдат налагани обезпечителни мерки.

С оспореното решение жалбата на Ц.С.Д. е оставена без уважение.

Жалбата срещу Решение № 256 от 03.12.2020 г. е подадена в срок, поради което оспорването е допустимо.       

         При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Административното производство по постановяване на оспореното решение е осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК от материално компетентен орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, и е завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт по смисъла на чл. 267, ал. 1, т. 5 от ДОПК, който е постановен в изискваната от закона форма.

По отношение на материалната законосъобразност.

Съгласно чл.75, ал.1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /отм./, действал по време на постановяване на решението по гр.д.№2424 по описа на СГС, искът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е осъдителен. Такъв е и съгл. сега действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чл.154, ал.1. Следователно, липсва пречка за издаване на изпълнителен лист за изпълнение на съдебното решение в частта му  за парите по банковите сметки на Д., а и в този  смисъл са разпоредбите на чл.88, ал.3 от отменения Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както и чл.166, ал.3 от действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Вземането от отнети  парични средства в полза на държавата е публично държавно вземане по см. на чл.162, ал.2, т.5 от ДОПК. Предвид изложеното, присъединеното с Разпореждане за присъединяване изх.№С-200018-105-0361243/30.10.2020г. вземане е публично и произтичащо от годно изпълнително основание – изпълнителен лист, издаден въз основа на осъдително съдебно решение, поради което актът на публичния изпълнител е законосъобразен.

Тъй като е налице установено и изискуемо публично вземане, то подлежи на обезпечение, съгл. чл.195 от ДОПК. Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С200018-022-0075560/02.11.2020г. е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна и съдържа всички реквизити по чл.196, ал1 от ДОПК. Предвид това, правилна е преценката на Директора на ТД на НАП – гр. Варна за материална и процесуална законосъобразност и на този акт.

С оглед на изложеното, жалбата срещу Решение № 256 от 03.12.2020 г. на Директора на ТД на НАП – гр. Варна, с което е потвърдено Разпореждане за присъединяване изх.№С-200018-105-0361243/30.10.2020г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С200018-022-0075560/02.11.2020г., е неоснователна, а оспореното решение – правилно и следва да бъде оставено в сила.

На ответникът, на осн.чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ се дължат разноски в размер на 100 лева.

Воден от горното и на основание чл. 268 ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.С.Д. против Решение № 256 от 03.12.2020 г. на Директора на ТД на НАП – гр. Варна, с което е потвърдено Разпореждане за присъединяване изх.№С-200018-105-0361243/30.10.2020г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С200018-022-0075560/02.11.2020г., издадени от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна.

 ОСЪЖДА Ц.С.Д., ЕГН**********,*** да заплати на Национална агенция за приходите 100лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

      СЪДИЯ: