Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.11.2024г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на дванадесети
ноември две
хиляди и дванадесет
и четвърта
година в
състав:
председател:
С. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Капка
Лозева и в
присъствието
на прокурора
__________, като разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 4108 по
описа за 2018г., за да се
произнесе
взе предвид
следното:
искове
с пр. осн. чл. 432,
ал. 1 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД:
Ищците
– Ф.В.Й., в
исковата си
молба и допълнение
към нея от 03.07.2018г., твърди
че на 22.09.2017г.,
около 13,50ч. В.И.К.,
управлявайки
с превишена
скорост л.а.
ДК№ СА ****ТТ,
причинил ПТП
като блъснал М.Й.,
която носела
на ръце
сестра си – С.Й.. Последната
починала на
30.09.2017г. Загубата
била
понесена
много тежко от
майката.
Делинквентът
бил
застраховал
ГО при ответното
дружество.
Съобразно
изложеното
моли да се
осъди ответникът
да заплати:
-
сумата от 250 000
лева,
обезщетение
за неимуществени
вреди,
считано от
01.03.2018г. до
окончателното
ѝ изплащане;
-
сумата от 1 800
лева,
имуществени
вреди на първата
ищца (разходи
за
погребение),
ведно със
законната
лихва,
считано от
извършване на
разхода;
Претендират
и разноски.
Ответникът
– Застрахователна
компания „О.”
АД в
принудителна
ликвидация/несъстоятелност, Кипър,
представлявано
от П.Н.и Х.П.на
длъжност
ръководител
на фирмения
регистър и
официален
синдик на Република
Кипър, в
качеството
им на ликвидатори
чрез
„Застрахователна
компания О. -
клон
България"
КЧТ, оспорва
иска:
-
имало
съпричиняване,
а и оспорва
вината на
делинквента
(неупражнен
родителски
контрол и
пресичане по
неправилен
начин);
-
претенциите
били
прекомерни;
-
оспорва
разходите за
погребение,
също като
прекомерни;
-
навежда и
други доводи.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото
доказателства
и обсъди
доводите на
страните, с
оглед
разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за
установено
следното:
от
фактическа
страна:
Не се
спори, че л.а. е
застрахован
при ответника.
С
присъда от
18.07.2018г.,
постановена
по НОХД 535/2018г. и
влязла в сила
на 31.10.2019г., В.И.К. е
признат за
виновен за
престъпление
по чл. 343г., във
вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7,
във вр. с чл. 49 от НК, а именно
че е причинил
смъртта на
едната
дъщеря на ищцата
(М.Ф.В. – Й.) и
средна
телесна
повреда на
втората.
Починалата
няма
известен
баща
(Удостоверение
за
наследници –
л. 94; и такова за
раждане – л. 97). Майката
явно е
неграмотна
(Пълномощното
на л. 148 е
подписано в
отпечатък от
пръст).
Във
връзка с
инцидента е
съставен
констативен
протокол (л. 9).
Към момента
на ПТП едното
дете е на 8
години, а
другото на 1.
Въпреки това
в документа
не е
спомената
ищцата. Идентична
е ситуацията
с Декларация
за информираност
и съгласие на
самото
починало дете
(л. 68). В
следващата
декларация
майката е спомената,
но тя отново
е подписана
от детето (л. 69).
СТЕ,
приета в
наказателното
производство,
по принцип е
недопустимо
доказателство
(Съдът
постановява
решението по
спора въз основа
на
доказателствата,
събрани по
конкретното
дело, в
открито
заседание с
участие на
страните. Той
не може да се
позовава на
събрани
извънсъдебно
доказателства
и дори на
доказателства,
събрани по друго
дело - Решение № 84-II
от 05.05.1983г. по гр.д.
№ 263-II/82г., I г.о.; също
Решение № 183 от
22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г.,
т.к, ІІ т.о. на
ВКС; Решение
№ 55 от 30.05.2009г. по т.д.
№ 728/2008г., т.к., І т.о.
на ВКС). Това,
което обаче
може обаче да
се съобрази,
е че по
делото не е
разпитана
майката (л. 126-7).
С
проекто
доклада (О. от
12.07.2023г.) е
допусната
СПЕ. Ищцата
обаче не се е
явила за
среща с в.л.
(Заявление л. 273).
В първото
о.с.з. (30.01.2024г.) се
признава, че г-а
Ф. Й. живее в
Гърция и
нямала
възможност
да се яви
пред
експерта (чл. 175
от ГПК). За
момента била в
Р. България,
но не се яви и
пред съда.
Периодът от
насрочване
на делото до
о.с.з. е малко под
6 месеца.
Представени
са разходни
документи за
погребение, а
именно
фактура и
касов бон – л. 99
(1 800 лева).
Разходният
документ е от
03.10.2017г., М.Й. е
починала,
вследствие
от инцидента
на 01.10.2017г. (Удостоверение
за
наследници –
л. 94).
Събрани
са гласни
доказателства
– разпитани
са св. К.
(показанията
му са
преценени по
реда на чл. 172 от ГПК, тъй като
е причинил
инцидента) и
св. Я.(показанията
ѝ са
преценени по
реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е
сестра на
ищцата). От
тях се
установява,
че:
- св. К.: през
2017г.
управлявал
л.а. близо до
гр. Айтос. Имало
спрял ВАН.
Приближил го
и зад него изкачила
дребна жена,
която носела
дете. По-късно
се оказало,
че са две
деца.
По-голямото
момиче
тичало.
Когато ги
видял бил на 30-40
м., а се движел
със 100 км/ч. Натиснал
спирачките,
но те
блокирали.
Този
свидетел не
споменава
нищо за последваща
поява на родител.
- св. Я.: след
инцидента
сестра щ била
на
успокоителни
инжекции и
била много
зле
психически.
Взимала
хапчета, но
това го знае
от сестра си. Сестра
щ била в
България от 2
дена.
Ищцата
искала да
посети гроба
на детето (показанията,
в тази си
част,
съобразно
посоченото
по-долу, имат
значение
само дотолкова,
че се
установява,
че
племенницата
щ е погребана
в България).
Относно
първия
свидетел,
следва да се
има предвид,
че макар и
юридически
излишно, той
се опитва да
се представи
в малко
по-благоприятно
светлина.
Относно
втория –
предвид годините
на двете
момичета към
датата на ПТП,
изложеното
от г-жа Я.е
по-скоро
нелогично.
Дете на 1
година не може
да иска вода
и да иска
сестра щ д я
придружи.
По-скоро става
въпрос за
възпроизведена
предполагаема
обстановка
или чуто от
самата ищца
(последното
представлява
косвен
разпит на страна
по делото,
което е
недопустимо).
Вероятно се
цели и да се
подпомогне
тезата на г-жа
Й. в процеса.
Доста
нелогични са
и показанията
относно
присъствието
на майката в
болницата, но
на носилка (и
то на
следващия
ден / ищцата,
според
сестра щ, по
неясни
причини, ако
е имало
нежда, не е
била
настанена в
болнична
стая), докато
децата –
нормално са в
интензивното
отделение.
Изложеното е
и във връзка
с
неосъщественото
психологично
изследване
(чл. 161 от ГПК).
Депозирано
е заключение
на СМЕ и СТЕ,
неоспорени
от страните и
приета от
съда, като
компетентно
изготвена.
От тях
се
установява,
както и от
разпита на
второто в.л. в
о.с.з. от 12.11.2014г., че
смъртта на М.Й.
е в следствие
на
процесното
ПТП. Починалата
е била на 8
години, а
сестра щ на 1 към
момента на
инцидента.
Момичето е
починало
след опит да
бъде спасено
в „УМБАЛ Бургас“
АД.
На 22.09.2017г.
около 13,50ч. л.а.
марка „Волво“, peг.
№ СА, се е
движил по път
Е 773 в посока от
гр. Айтос към
гр. Карнобат
със скорост
от порядъка на
106 км/ч
Достигайки
района на
бензиностанция
„Петрол“
ресторант
„Градина“
водачът на автомобила
е продължил
движението
си със същата
скорост при
наличие на
пътен знак,
ограничаващ скоростта
на 60 км/ч. По
същото време
пешеходката М.Й.
- 8 г. носейки на
ръце по
малката си
сестра е започнала
да пресича
платното за
движение на
път Е 773 от ляво
на дясно,
спрямо
посоката на
движение на
автомобила.
Водачът е
възприел
пешеходката
на
разстояние
от около 72
метра преди мястото
на удара,
отклонил е
автомобила в
дясно и
едновременно
с това е
задействал
аварийно
спирачната
система.
Настъпил е
удар между
предната
част на
автомобила и
дясната
страна на
пешеходеца,
след което
тялото на
същия е
качено върху
предния
капак, достигнало
е до челното
стъкло.
Вследствие
на предприетото
спиране от
водача на
автомобила
тялото на
пешеходеца
след достигане
до челното
стъкло е било
отхвърлена
напред и вдясно,
паднало е на
терена и е
продължило
движението
си до мястото
на описаните
в протокола
за оглед
капки кръв.
Причината
за инцидента
са субективните
действия на
водача на
автомобила,
който е
продължил управлението
със скорост
от 106 км/ч при
въведено
ограничение от
60 км/ч. При
движение със
позволената
скорост водачът
е могъл да
предотврати
удара. На
мястото няма
пешеходна
пътека. Най-близкото
кръстовище
след края на
уширението
при
ресторант
градина е на 1 400
метра в посока
на гр.
Карнобат.
Пешеходецът
се е движил
от ляво на
дясно спрямо
посоката на
движение на
лекия
автомобил.
Първоначално
е преминал
през лентата
на път Е 773,
предназначена
за движение
на ППС в
посока от гр.
Карнобат към
гр. Айтос,
след което е
навлязъл в
лентата за
предназначена
за движение
на ППС в
обратната
посока, къде
е настъпил и
удара.
В
момента на
навлизане на
пешеходеца
на платното, автомобилът
се е намирал
на
разстояние 123,27
метра до
мястото на
удара, а е
могъл да го
възприеме от
72,49 метра.
Няма
данни
насрещен
трафик. И
пешеходецът и
водачът са
могли да се
възприемат
от доста
голямо
разстояние.
от правна
страна:
Съгласно
нормата на
чл. 432, ал. 1 от КЗ,
увреденото
лице, спрямо
което
застрахованият
е отговорен,
има право да
иска обезщетението
пряко от
застрахователя
по застраховка
"Гражданска
отговорност"
при спазване
на
изискванията
на чл. 380.
Делинквентът
е осъден за
управление
на МПС с
превишена
скорост – 110 км/ч., при
позволена
такава – 60 км/ч.
Вината му,
както и
скоростта не
подлежат на
обсъждане (те
са доказани). Т.е.
това ПТП-то
не може да
бъда
случайно
събитие (чл. 300
от ГПК).
Отделен е
въпросът, че
подобен инцидент
трудно може
да се приеме
за такова.
От
страна на М.Й.,
която е
носела
сестра си,
няма нарушения
на ЗДП. Както
и да се е
движела по
платното
(бавно, бързо,
с оглеждане
или без), тя е
била на
достатъчно
разстояние,
за да може
шофьор,
движещ се с
позволена
(адекватна)
скорост за
място, където
е възможно да
има пресичане
(ресторант и
бензиностанция),
да реагира
своевременно.
Нормата
на чл. 108, ал. 2, т. 2
от ЗДП,
следва да се
тълкува във
връзка с тази
на чл. 165, т. 1 от
ППЗДП и чл. 113,
ал. 2 от ЗДП.
Момичето е
пресичало
правилно, а
това, че е
носела на
ръце сестра
си, въобще не
означава, че
е така е
затруднила
други
пешеходци. Не
е приложима и
нормата на
чл. 5 от ЗДП.
Нарушена е
нормата на
чл. 114, т. 1 от ЗДП,
но това, по
съображенията,
изложени
по-горе, а и с
оглед
заключението
на в.л., няма
отношение
към инцидента
(изложеното
се отнася и
до родителския
контрол –
такъв
очевидно е
нямало, но
това в случая
е
ирелевантно).
Двете деца
рязко са
навлезли на
пътното платно,
след като
по-голямото
(правилно) вероятно
е преценило,
че това, в
конкретния
момент, би
следвало да е
безопасно.
Нарушени са
нормите на
чл. 116, във вр. с.
чл. 20, ал. 2 in fine от
ЗДП, но от
страна на
първия
свидетел.
Предвид
довода за
обратното,
сторено от ищеца,
само за
пълнота
следва да се
посочи, че според
настоящи
състав, принос по
смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
е налице винаги,
когато с
поведението
си
пострадалият
е създал
предпоставки
за
осъществяване
на деликта и
за
възникване
на вредите
или е улеснил
механизма на
увреждането,
предизвиквайки
по този начин
и самите
вреди - Р. №
165 от 26.10.2010г., т.д. №
93/2010г., ІІ т.о.); също:
Обективният
характер на
съпричиняването
е признат
изрично от
Върховния
съд в ППВС № 17/1963
г. – т. 7. Пленумът
на Върховния
съд е приел,
че обезщетението
за вреди от
непозволено
увреждане се
намалява, ако
и самият
пострадал е
допринесъл
за тяхното настъпване,
като се
преценява
единствено наличието
на причинна
връзка между
поведението
му и
настъпилия
вредоносен
резултат;
Съобразно
конкретните
обстоятелства
разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се
прилага и в случаите,
при които
малолетно
дете или невменяемо
лице
допринесе за
настъпване
на резултата,
независимо
от
неспособността
на тези
субекти да
действат
разумно.
Т. 7 от
Тълкувателно
решение № 1 от
23.12.2015г. на ВКС по
т.д. № 1/2014г., ОСТК,
докладчик
съдията В.А.,
има
отношение
само към лице,
пътувало в
л.а. Ако
децата бяха
пресекли
неправилно,
това
обстоятелство
щеше да бъде
съобразено,
именно с
оглед
неупражнен
родителски
контрол.
неимуществени
вреди:
1. От
показанията
на
свидетелите
(съобразно
посоченото
относно тези
на втория от
тях) не би
могло да се
установи
някаква
особена (надхвърлящо
нормалното)
връзка между майка
и дъщеря.
По-скоро,
предвид
останалия
доказателствен
материал,
описан в „от
фактическа
страна“,
децата не са
живеели в
добра
семейна
среда.
Липсвал е
адекватен
родителски
надзор, не само
във връзка с
процесното
ПТП, а по
принцип.
Все
пак се
установява
някаква
близост, като
тя до някъде
се и
предполага
(обикновена
връзка и
привързаност
между родители
и деца) – арг. и
от Решение № 32
от 19.02.2015г. на ВКС
по гр.д. № 2269/2014г., IV
г.о., ГК. През
времето когато
в лечебното
заведение се
прави опита
за спасяване
на
починалото
дете, е установено,
че ищцата му
е майка. Тя е и
погребала
дъщеря си
(по-долу е
взето и допълнително
отношение в
тази насока).
2. Парите
имат и
функционална
стойност,
която
изразява
покупателната
им сила.
Инфлацията е
причина
стойността
на парите
постоянно да
намалява.
Стойността
на парите има
ограничено
правно
значение,
защото
икономическата
теория не
предлага
нито точни средства
за
установяване
на причините,
нито приложими
методи за
измерване на
нейното
изменение.
Затова
правото не
познава
правило за изменение
на паричните
задължения
като последица
от изменение
на
стойността
на парите.
Корекция
е допустима,
но
вследствие
на изменението
на цените.
Във
вътрешния
граждански
оборот в Р.
България е
установен
така
нареченият
принцип на
номинализма (При
действието
на принципа
на
номинализма,
разпоредбата
на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД дава
право на
страните по
конкретните
договори да
се предпазят
от
евентуални
промени в
курса на
националната
валута чрез
уговаряне в
тях на защитни
клаузи. С
оглед
развиващите
се инфлационни
процеси и
променящата
се стойност
на лева,
трябва да се
признае за
валидна
уговорката
плащането да
стане в
български
лева, но в
размер равен
на
стойността
на определено
количество
чуждестранна
валута по
курса в
определен
ден, т. е.
паричното
задължение е
в такъв
размер,
каквато е
стойността
на лева
спрямо
определената
по вид и
количество
валута към
този момент –
мотиви към т. 4
от
Тълкувателно
решение № 2 от
1.12.1997г. на ВКС по д.
2/1997г., ОСГК,
докладчик
Никола
Хитров).
Длъжникът
плаща
редовно, ако
изпълни в намиращите
се в
обръщение
парични
знаци, сборът
от
номиналните
стойности на
които е равен
на
стойността
на дълга.
Броят на
паричните
знаци е
ирелевантен.
Исторически
номинализмът
е възприет за
първи път от
френския
законодател
и включен в
чл. 1895 на ФГК,
като
впоследствие
е признат в
почти всички
държави.
Номинализмът
поставя
риска от
обезценяването
на парите
върху кредитора,
а риска от
повишаването
на тяхната стойност
- върху
длъжника.
Принципът
на
номинализма
е легално
установен (за
разлика от
валоризационната
теория).
Плащанията
задължително
се приемат в
пълната
номинална
стойностна
паричните единици
- чл. 25, ал. 2 ЗБНБ.
Идеята
е, че
обезщетението
следва да се
определи,
съобразно
покупателната
стойност на
парите към
датата на
смъртта на
детето. Така,
инфлацията е
съобразена
като относителен
критерий за
определяте
на покупателната/обезщетителна
стойност на
националната
валута към
момента на
деликта (арг.
и от чл. 162 от ГПК).
Според
интернет
калкулатора
за инфлация (Решение
№ 92 от 1.09.2014 г. на
ВКС по т. д. № 83/2013
г., I т. о., ТК; също:
Р № 60285 от 08.12.2021г. на
ВКС, IV г.о. по
гр.дело № 3502/2018г.), от
смъртта на
детето, считано
до момента на
постановяване
на решението,
обезценяването
на
националната
вулата е 44,60 %.
Така,
ако нормално
обезщетението
би могло да
се определи
към
настоящия
момент по реда
на чл. 152 от ГПК
на 150 000 лева (при
нормални
семейни
отношения),
то тази сума
следва да се
редуцира с 44,60 % =
83 100 лева. С
оглед
неустановената
нормална връзка
между майка и
дъщеря,
обезщетението
следва да се
намали до 50 000
лева. За
горницата
претенцията
е
неоснователна.
имуществени
вреди:
Когато
от
злополуката
е причинена
смърт, разходите
за
погребение
са пряка и
непосредствена
последица.
Според
доктрината (А.и
А.- „Гражданска
отговорност
на
държавните
предприятия
за вреди,
причинени на
работници и
служители“, 1962г.,
стр. 175-6; А.–
„Непозволено
увреждане“,
стр. 220-1; също Ц.–
„Какви
претенции
могат да се
разглеждат
във втората
фаза на
делбата“), те
включват
разноските
по заплащане
на транспортни
средства;
стойността
на оформяването
на гроба,
издигането
на един обикновен
паметник и други,
свързани с
погребението
разходи.
Величината
им се
определя от
обстоятелствата
на случая (р. 65-60-IV).
Действително
в Решение № 41 от
08.01.2015г. на САС по
в.гр.д. № 2623/2014г. е
прието нещо
различно, но
имуществените
вреди не са
предмет на Р.
№.105 от 16.06.2016г. на
ВКС,ТК, второ
отделение,
т.д. № 1698/15г.: Образувано
е по
касационна
жалба от
страна на
пълномощника
на Г. П. Ч. срещу
решение №41 от
08.01.2015 г. на
Софийски
апелативен
съд по гр.д. №2623/2014 г.,
В ЧАСТТА, с
която е отменено
частично
първоинстанционното
решение по
гр.д. № 5182/2013г. на
СГС и вместо
него е постановено
друго, с
което са
отхвърлени
частично
обективносъединените
искове на
касатора
срещу ЗД
[фирма] за
разликите
както следва:
от 60 000 лева до 100 000
лева – обезщетение
за
неимуществени
вреди от смъртта
на бащата на
ищцата П. И. на
01.05.2012 г., както и в
частта за
отказ да се
присъди
лихва за периода
от
настъпване
на ПТП на 18.02.2012 г.
до датата на
настъпване
на
вредите-смъртта
на И. на 01.05.2012г. Тези
вреди са
признати от
ВКС, като
последица от
подобен
деликт, например:
Решение № 36 от
18.01.2024 г. на ВКС по
гр. д. № 1135/2023 г., IV г. о.,
ГК, докладчик
съдията
Геника М. и Определение
№ 51 от 23.01.2009 г. на
ВКС по т. д. № 45/2009
г., I т. о., ТК,
докладчик
съдията
Дария
Проданова.
В
отговора е
направени
принципно
оспорване на
плащането по
отношение на
погребението,
но не че
сметката е
заверена (Р.
на ВКС № 50 от
02.04.3009г. по гр.д. №
485/2008г.; също
решение № 29 от
07.05.2009г. по т.д. № 535/2008г.,
ІІ т.о.,
решение № 204 от
07.12.2010г. по т.д. № 128/2010г.,
ІІ т.о., решение
№ 12 от 25.07.2010г. по
т.д.№ 181/2009г., ІІ т.о. ,
решение № 108 от
04.10.2012г. по т.д.№ 441/2011г.,
І т.о.). Пак в
този смисъл, според
Решение № 12/12.04.2010
г. по т.д. № 142/2009 г.,
ТК, I т.о.,
докладчик
съдия Емил
Марков: Фискалният
бон (касова
бележка),
издаден от въведени
в
експлоатация
фискални
устройства
са
приравнени
на данъчни
фактури, ако имат
надпис
„фискален
бон", ако
съдържат реквизитите
на чл. 7, ал. 1 ЗСч
и са
съобразени с
разпоредбите
на чл. 94 ЗЗДС.
Такива
фискални
бонове
представляват
доказателства
за извършено
плащане.
Дори
да се приеме
нещо
различно
(относно
доказаноста
на разходите
за погребение),
детето е
погребано, а
документът
за това се
намира в
държане на
ищцата.
Сумата е
адекватна на стойността
на
погребалната
услуга (арг. и
от нормата на
чл. 162 от ГПК).
Това
означава, че
тази
претенция е
основателна.
по
разноските:
На
адв. Й. се
дължи
възнаграждение,
съобразно
уважената
част от исковете
(чл. 78, ал. 1 от ГПК),
а именно – 4 794
лева.
Адв. Й.
е встъпил в
процеса едва
в края на 2023г.
(видно от
молба – л. 257 и
Последвалото
я
Определение
от 04.09.2023г.), без
значение
датите,
посочени в
документацията,
находяща се
на л. 269-72, доколкото
тя е
представена
по делото
впоследствие.
По
тази причина определената
по-горе сума
следва да се
редуцира с Ѕ,
т.е. 2 397 лева.
На
ответника се
дължат
разноски
(юрисконсултско
възнаграждение),
съобразно
отхвърлената
част от
исковете – 447,32
лева (чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 от ГПК).
Компенсация
е допустима и
в тази
ситуация (чл. 38
от ЗА-
Определение
№ 798 от 24.11.2011г. по
ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І
т.о. на ВКС; и Р. №
14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV
г.о., гр.д. № 5165 по описа
за 2016г.; Решение
№ 288 от 2.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 783/2011
г., IV г. о., ГК,
докладчик
председателят
Борислав
Белазелков).
Това
означава, че
ответникът
дължи на адв. М.Д.-Й.,
сумата от 1 949,68
лева.
На
основание чл.
77 от ГПК,
ответникът
дължи сумата
от 2 247,38 лева
(ДТ по
уважената
част от
исковете, и възнаграждения
за вещи лица
и свидетел,
съобразно
уважената
част от
исковете).
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
на
основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД, "Застрахователна
компания „О.”
АД в
принудителна
ликвидация/несъстоятелност,
Кипър, с
адрес на
управление ***
и М.111, № 2
регистрирано
в Търговския
и фирмен регистър
на Р. Кипър
под № 71103,
представлявано
от П.Н.,
паспорт № ******със
седалище:***, Т.Т..
първи етаж, 1070
Никозия,
Кипър и Х.П.на
длъжност
ръководител
на фирмения
регистър и
официален
синдик на
Република
Кипър, в
качеството
им на
ликвидатори
чрез
„Застрахователна
компания О. -
клон
България"
КЧТ, ЕИК ****,
със седалище
и адрес на
управление:***,
представлявано
от П.Т.Е.управител, чрез
г-н П.Н.,
временен
ликвидатор,
Никозия,
Кипър 1060 – ул. „******,
сграда СЕК,
да заплати на
Ф.В.Й., ЕГН **********,***,
чрез адв. Й., следното:
- сумата от
50 000 (петдесет
хиляди) лева, неимуществени
вреди,
свързани със
смъртта на
дъщеря щ М.Й.,
починала в
следствие на
ПТП от 22.09.207г.,
като делинквентът
– В. К. е
управлявал
л.а. ДК№ СА ****ТТ,
чията ГО е
била покрита
от ответника,
ведно със
законната
лихва,
считано от 01.03.2018г.
до
окончателното
щ изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията
за горницата
до пълния
предявен
размер от 250 000 (двеста
и петдесет
хиляди) лева,
като
НЕОСНОВАТЕЛНА
-
сумата от 1 800
(хиляда и
осемстотин)
лева,
разходи за
погребение,
ведно със
законната
лихва,
считано от
04.10.2017г. до
окончателното
му изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал. 1, ал. 3 и ал. 8
от ГПК, във вр.
с чл. 38 от ЗА, "Застрахователна
компания „О.”
АД в
принудителна
ликвидация/несъстоятелност,
Кипър, с
адрес на
управление ***
и М.111, № 2
регистрирано
в Търговския
и фирмен регистър
на Р. Кипър
под № 71103,
представлявано
от П.Н.,
паспорт № ******със
седалище:***, Т.Т..
първи етаж, 1070
Никозия,
Кипър и Х.П.на
длъжност
ръководител
на фирмения
регистър и
официален
синдик на
Република
Кипър, в
качеството
им на
ликвидатори
чрез
„Застрахователна
компания О. -
клон
България"
КЧТ, ЕИК ****,
със седалище
и адрес на
управление:***,
представлявано
от П.Т.Е.управител, чрез
г-н П.Н.,
временен
ликвидатор,
Никозия,
Кипър 1060 – ул. „******,
сграда СЕК, да
заплати на адв. М.Д.-Й.,
сумата от 1 949,68
(хиляда
деветстотин
четиридесет
и девет лева
и шестдесет и
осем
стотинки) лева,
сторени
деловодни
разноски,
съобразно уважената
част от иска
и направена
компенсация.
ОСЪЖДА на
основание чл.
77 от ГПК, "Застрахователна
компания „О.”
АД в принудителна
ликвидация/несъстоятелност, Кипър, с
адрес на
управление ***
и М.111, № 2
регистрирано
в Търговския
и фирмен регистър
на Р. Кипър
под № 71103,
представлявано
от П.Н.,
паспорт № ******със
седалище:***, Т.Т..
първи етаж, 1070
Никозия,
Кипър и Х.П.на
длъжност
ръководител
на фирмения
регистър и
официален
синдик на
Република
Кипър, в
качеството
им на
ликвидатори
чрез
„Застрахователна
компания О. -
клон България"
КЧТ, ЕИК ****,
със седалище
и адрес на
управление:***,
представлявано
от П.Т.Е.управител, чрез
г-н П.Н.,
временен
ликвидатор,
Никозия,
Кипър 1060 – ул. „******, сграда
СЕК, да
заплати по
сметка на Софийски
градски съд сумата от 2 247,38
(две хиляди
двеста
четиридесет
и седем лева
и тридесет и
осем стотинки)
лева,
дължима
държавна
такса,
възнаграждение
за свидетел и
такова за
вещи лица,
съобразно уважената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с
въззивна
жалба пред
Софийски апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
председател: