РЕШЕНИЕ
№ 14055
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110156467 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по предявен от С. А. Х. против [фирма] осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 100 лв., предявена като частичен иск от вземане в пълен размер от 785 лв.,
представляващо сума, платена без основание, ведно със законната лихва върху предявената
главница от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2023 г., до окончателното и
изплащане. С определение от 20.02.2024 г. е допуснато увеличение н цената на предявения
иск от 100 лв. на 207,90 лв., а с определение от 23.04.2024 г. е прието, че това е
окончателният размер на цената на иска и същият не е предявен като частичен.
Ищцата С. А. Х. твърди, че на 24.04.2023 г., чрез своя близка – Ш. М. Х., заплатила на
ответното дружество сумата в общ размер от 785 лв. чрез системата за парични преводи
[фирма]. Сочи, че сумата се претендирала от ответника като вноска по договор за кредит,
какъвто не бил сключван между страните по делото. Посочва, че в разписката за
извършеното плащане не е посочен номер на договор, във връзка с които се извършило
процесното плащане, като правоотношение с предмет предоставяне на заем изобщо не било
възниквало между ищцата и ответника. В случаи, че в хода на производството се установи
наличието на договорна връзка между страните по договор за кредит, ищцата поддържа, че
същата е недеиствителна на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит. В
допълнителна молба от 24.01.2024 г. се поддържа, че предвидената договорна неустойка по
1
договора за потребителски кредит от 20.10.2022 г. е нищожна, тъй като по скрит начин чрез
нея се променя размерът на Годишния процент на разходите по договора потребителски
кредит, неустойката противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК и е уговорена в
противоречие с добрите нрави, а размерът й е прекомерен. Освен това изисква от
кредитополучателя да извърши действия по осигуряване на поръчител, за когото са
предвидени множество изисквания, а срокът е прекалено кратък. Моли за уважаване на
предявения иск. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38а ЗАдв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника
[фирма], с които предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Твърди, че
сумата от 785 лв. е преведена в полза на ответното дружество на основание сключен между
страните по делото Договор за потребителски кредит № **/20.10.2022 г., съгласно които на
ищцата в качеството и на кредитополучател на същата дата на каса на [фирма] АД била
предоставена сума в размер на 700 лв., която последната се задължила да върне в
тримесечен срок, т.е. до 20.01.2023 г. Посочва, че задълженията по кредита са били изцяло
погасени чрез плащане. Оспорва твърденията на ищцата за недеиствителност на договора за
кредит, като поддържа, че при сключването му са спазени всички нормативни изисквания.
Оспорва доводите за нищожност на неустойката. Твърди, че същата не следва да бъде
включвана в ГПР. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото са събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза.
На 20.10.2022 г. между ответника [фирма] в качеството му на кредитор и ищцата С. А.
Х. в качеството й на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № **, по
силата на който кредиторът предоставил на кредитоплучателя сумата от 700 лв.,
представляваща потребителски кредит за текущо потребление, а кредитополучателят се
задължил да върне сумата в срок от 3 месеца, считано от датата на сключването на кредита.
Сключеният договор е приет като писмено доказателство по делото и носи подпис на
ищцата, който не е оспорен. Съгласно чл. 3 кредитът се усвоява еднократно чрез банков
превод по разплащателна сметка на кредитополучателя или на каса на [фирма] в тридневен
срок от сключването на договора. Погасяването на кредита се осъществява на 3 анюитетни
вноски съгласно приложен Погасителен план според разпоредбата на чл. 5 от договора.
Според чл. 7 годишният лихвен процент на кредита е в размер на 41 %, а според чл. 9
годишният процент на разходите /ГПР/ е 49, 65 %. В чл. 10 от сключения договор страните
се споразумяват, че кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер в
случай, че не представи обезпечение съгласно реда и условията предвидени в чл. 20 от
договора, а неустойката се равнявана на 6, 93 лв. плюс 0, 330 % от усвоения размер на
кредита, за първия ден на забава 0,330 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ
ден, за който кредитът не е обезпечен, като начислената неустойка се изплаща на падежа на
2
всяка следваща погасителна вноска. Според чл. 20 от сключения договор вземането се
обезпечава с поръчителство, като кредитополучателят се задължава в срок от 3 работни дни
от сключването на договора да обезпечи кредита с поръчителство на поне едно физическо
лице, одобрено от кредитора, което се задължава солидарно за връщането на заетата сума и
трябва да отговаря на следните условия: да има брутен осигурителен доход над 1 400 лв, да
работи на трудово договор с най-малко 6-месеца трудов стаж при последния работодател, да
няма активни експозиции в Централния кредитен регистър с просрочие над 30 дни и да не е
страна по договор за кредит с сключен с [фирма].
От приложения към договора Погасителен план е видно че месечната вноска по
кредита е в размер на 249, 46 лв., дължима, съответно за три месеца. В погасителния план е
предвидено и плащането по необезпечен кредит като месечната вноска при необезпечен
кредит е в размер на 318, 76 лв., т.е. всеки от трите месеца се дължи сумата от 69.30 лв.,
представляваща неустойка при необезпечен кредит.
Приет като доказателство е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация, видно от който общата сума, която следва да бъде заплатена, в случай, че
кредитът е обезпечен с поръчителство е 748, 37 лв., а в случай, че кредитът не е обезпечен с
поръчителство е 956, 27 лв. Посочено е че ГЛП е 41 %, а ГПР е 49, 65 %.
Приети като доказателства са и Общи условия за предоставяне на потребителски
кредити на физически лица от [фирма]. В раздел III е предвидено, че кредитополучателят
може да кандидатства за кредит, попълвайки искане за отпускане на потребителски кредит
на уебсайта на кредитора ****, **** или в офиса на кредитора. С потвърждението на
искането за отпускане на потребителски кредит кредитополучателят декларира, че е
запознат с Общите условия и Стандартния европейски формуляр. В Раздел V „Обезпечения“
е предвидено, че за обезпечаване на вземанията на кредитора по предоставения кредит
кредитополучателят учредява в полза на кредитора обезпечения, като [фирма] има право на
собствена преценка на база кредитоспособността на кредитополучателя да изисква едно или
няколко отделни видове обезпечения.
По делото са приложени неоспорени извлечения от електронна поща, от които се
установява, че ищцата С. Х. е създала профил в ***, като искането й за отпускане на
потребителски кредит в размер на 700 лв. е прието успешно. Впоследствие искането й за
кредит е одобрено, изпратен й е договор за кредит ведно с всички необходими приложения
към него. Договорът е бил подписан успешно и поисканата сума е преведена, като на
кредитополучателката е напомнена необходимостта от предоставеното на поръчителство.
Приета като доказателство е разписка за извършено плащане от 20.10.2022 г.,
генерирана от [фирма]. Наредител на плащането е [фирма], а получател е С. А. Х..
Преведена е сумата от 700 лв., а като описание е посочен кредит **, като видно от
приложеното извлечение от електронна кореспонденция с *** сумата е получена на
20.10.2022 г.
Прието като доказателство е извлечение от електронно писмо, изпратено от *** до
3
електронен адрес на С. А. Х. от 24.04.2023 г, в което е посочено, че в резултат от извършени
плащания всички задължения по потребителски кредит № ** са погасени.
По делото е служебно назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение е неоспорено от страните и прието като доказателство по делото. Съдът
кредитира с доверие заключението на вещото лице, като счита, че същото е професионално
и компетентно изготвено. От заключението се установява, че чрез система за електронни
плащания [фирма] е извършено плащане от [фирма] в полза на С. А. Х. на 20.10.2022 г. за
сумата от 700 лв., като съгласно представените счетоводни справи и документи същата
представлява отпусната сума по договор за потребителски кредит № **/20.10.2022 г. Сумата
е еднократно усвоена в брой на каса на [фирма] от ищцата С. А. Х.. Към 24.04.2023 г.
задължението е напълно погасено, като върната сума е в размер на 985 лв., която е
формирана от погасена главница 700 лв., погасена договорна лихва 48, 37 лв. и погасена
неустойка 207, 90 лв. При залагане на посочените в Договора за потребителски кредит № **,
сключен на 20.10.2022 г. параметри и от направените изчисления се установява, че ГПР на
процесния кредит е 49, 65 %, когато същият е изчислен за вноските за главница договорна
лихва, дължима по погасителния план, без включена неустойка. Ако към ГПР се добави и
сумата от 207, 90 лв., начислена като неустойка при необезпечен кредит се формират
допълнителни разходи по кредита в размер на 29,7 %. Изчисленият ГПР след добавяне на
неустойка при необезпечен кредит съгласно е в размер на 79.35 %
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният осъдителен иск е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Уважаването му е предпоставено от установяването на настъпило неоснователно
разместване на имуществени блага между страните. В тежест на ищцата е било да докаже
факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника – че е налице
основание за получаването, съответно задържане на полученото.
Неоснователни са възраженията на ответника, че ищцата е навела неконкретизирани
твърдения, както и че доводите й взаимно си противоречат. Искът по чл. 55 ЗЗД е един и с
него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да
докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е
получил даденото. Презумпцията по чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД определя тежестта на
претендиращия нищожност на сключена сделка да докаже липсата на основание (причина,
кауза). Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а
ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже
основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това
основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. В обстоятелствената част
на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание ищецът
е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без
основание. Изявлението, че даденото е без основание може да бъде както твърдение на
отрицателен факт, така и правен довод. То е твърдение на отрицателен факт, когато ищецът
4
посочва, че даденото от него няма връзка с никакви факти от обективната действителност.
Когато ответникът по иска възрази, че съществува основание да получи даденото и посочи
какво е то, ищецът може да репликира, че претендираното основание е нищожно, като
посочи фактите, които го опорочават. В този случай изявлението, че даденото е без
основание е правен довод. Няма пречка ищецът, който знае претенциите на ответника за
наличие на някое правно основание да признае в исковата молба фактите, обосноваващи
такава претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да направи
репликата си, че такова основание е нищожно и посочи още в исковата молба фактите, които
го опорочават или изложи правните си доводи, защо фактите на които се позовава
ответникът не пораждат претендираното основание. В исковата молба обаче ищецът не е
длъжен да прави реплики на още непредявени възражения от ответника /в този смисъл
Решение № 29/ 28.03.2012 г. по гр.д. № 1144/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о./. Ето защо и
исковата молба на С. А. Х. не страда от никакви пороци, водещи до нейната нередовност
или недопустимост. Тя твърди, че изплатила сума в размер на 785 лв. на ответника
неоснователно, след предявяване на възраженията на ответника, че всъщност сумата е
изплатена на валидно правно основание, а именно договор за потребителски кредит, ищцата
е възразила, че сумата от 207, 90 лв. е платена въз основа на уговорка за неустойка, която
според нея е нищожна, поради което и твърдо, че плащането на сумата от 207, 90 лв. е
неоснователна.
В случая сключеният между страните Договор за потребителски кредит №
**/20.10.2022 г., попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски
договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т.
1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и
защитата по ЗПК.
Като съобрази съдържанието на цитираните клаузи от договора, касаещи неустойката и
ГПР, съдът намира, че в случая уговорената неустойка представлява разход по кредита,
който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите.
Това е така, защото получаването на кредита е обусловено от заплащането на
неустойката. Съгласно чл. 10 от сключения договор в срок от три дни кредитополучаталят
следва да предостави обезпечение на кредитора, което да отговаря на изискванията по чл. 20
от договора. Съдържанието на изискванията за поръчителя, съчетано с изискването на
тридневен срок за сключването на договора за поръчителство, поставя потребителя в
неблагоприятна ситуация. Налице са значителни затруднения за кредитополучателя при
изпълнение на това му задължение до степен, че то изцяло е възпрепятствано. Дори
изискванията за поръчителя да се приемат за изпълними, трудно може поръчителят, а от там
и кредитополучателят да се снабди с всички удостоверяващи ги документи в рамките на
срок само от 3 дни. Освен това дори в рамките на установения срок да се намери поръчител,
който да отговаря на изискванията, одобрението му изцяло зависи от волята на кредитора
без да е предвидимо от съдържанието на договора. Следователно може да се направи извод,
че с изискването за такова обезпечение и предвиждането на неустойка при неизпълнение,
5
кредиторът всъщност цели да получи едно допълнително плащане, каквото ще е
неустойката, а не да получи обезпечение на вземането му към кредитополучателя.
Следва да се отбележи и, че кредитодателят е наясно с трудно осъществимото
обезпечение и изначално е включил заплащането на неустойката за непредоставено
обезпечение ведно с погасителните вноски за главницата, което е видно от приетия като
доказателство Погасителен план.
В самият договор /чл. 10/ неустойката е квалифицирана като такава с обезщетителен
характер. Същата обаче не се влияе от изпълнението на главното задължение на заемателя
по договора /да върне заетата сума/, а се дължи независимо от това дали заемателят плаща
дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на заема няма
самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното
задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите, които възникват за заемодателя при
липсата му, са последица от невъзможността на заемодателя да удовлетвори вземането си от
обезпечението, ако заемателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката
изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се
дължи независимо от това дали такива биха могли реално да настъпят или не. Още повече,
че и се доказа точно изпълнение на задълженията на заемателя и въпреки това заплащане на
неустойка, т.е. неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер /видно от
погасителния план/ надхвърля 29 % от размера на заетата сума.
Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България
/основен лихвен процент плюс 10 пункта/, което към 20.10.2022 г. /датата на сключване на
договора/ означава, че лихвите и разходите по процесния кредит не могат да надхвърлят 52,
45 % от заетата сума. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по
кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси. От заключението на вещото лице се
установява, че ако неустойката бъде включена в ГПР, то той би бил равен на 79, 35%. В този
смисъл следва да бъде посочено, че единствено формалното уреждане на вземането като
неустойка прави възможно неговото начисляване, без това да влече след себе си нищожност
6
на уговорката.
От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извода, че с предвиждане
на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез
кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и
уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя
към погасителните вноски. Следователно процесната неустойка има характера на "общ
разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде
включена в годишния процент на разходите.
Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни. Ето защо и настоящият състав достига до извода, че клаузата на чл. 10
от сключения договор за потребителски кредит № ** от 20.10.2022 г. за заплащане на
неустойка от непредоставяне на обезпечение е нищожна.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства и
заключението на вещото лице се установява, че С. А. Х. е заплатила на [фирма] сумата от
985 лв., включваща неустойка в размер на 207, 90 лв. С оглед извода на съда, че неустойката
е нищожна, то нейното заплащане е недължимо и искът за връщане на платеното без
основание следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважените искове. Претендира се сумата от 50 лв., представляваща заплатена
държавна такса, както и адвокатско възнаграждение за адвоката на ищцата, осъществил
защита по реда на чл. 38а ЗАдв. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен между С. А. Х. и адв. Д. Б., АК – П. с личен номер ***. Съдът намира,
че с оглед предмета на делото, правната и фактическата му сложност, както и извършените
процесуални действия от страна на процесуалния представител следва да бъде определено
възнаграждение в минимален размер от 400 лв.
Съдът служебно е назначил експертиза, като от бюджета на съда е платен депозит в
размер на 300 лв. Разходът следва да бъде възстановен от ответника с оглед изхода на
делото.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД [фирма], ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление в *** да заплати на С. А. Х., ЕГН **********, с адрес в
*** сума в размер на 207, 90 лева., представляваща заплатена неустойка по договор за
потребителски кредит № ** от 20.10.2022 г., сключен между страните, ведно със законната
7
лихва върху сумата от 100 лв. датата на депозиране на исковата молба - 15.05.2023 г. и
законната лихвата върху сумата от 107, 90 лв. от 20.02.2024 г. до окончателното изплащане
на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [фирма], ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление в *** да заплати на С. А. Х., ЕГН **********, с адрес в *** сумата от 50 лв.
– разноски.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в *** да заплати
на адв. Д. Б., АК – П. с личен номер *** сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за
упражнено процесуално представителство по чл. 38а ЗАдв.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в *** да заплати
по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 300 лв. – депозит за вещо лице по
ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8