№ 14012
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20221110148732 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати сумата 3 823,15 лева, представляваща дължима
главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2022 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до изплащане на вземането, сумата
926,45 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната
главница за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2022 г., сумата 10,61 лева,
представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от 07.09.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/
до изплащане на вземането и сумата 2,73 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2019 г. до
24.08.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот – а=, находящ се в гр. С=.
Претендират се и направените в производството разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
1
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. В
сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е въведена система за
дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово
разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и
обезщетение за забавено плащане. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение, като при условията на евентуалност, в случай, че на
ответницата бъдат присъдени разноски, прави искане за компенсирането им
до размера на по-малкото. Навежда възражение за прекомерност на
претендираното от ответницата адвокатско възнаграждение. При условията на
евентуалност, в случай, че се твърди осъществяване на защита по реда на чл.
38, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗАдв., навежда възражение за недължимост на
адвокатското възнаграждение.
Ответницата не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК.
С молба вх. № 34731/02.02.2024 г. третото лице помагач “Т.” ЕООД
заявява, че след извършена справка в базата данни на дружеството е
установено, че същото не извършва услугата дялово разпределение за
процесния период по отношение на топлоснабдения имот с абонатен № .
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
между него и ответницата, по силата на което е престирал и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При доказване на горните факти, в тежест на ответницата е да установи
погасяване на дълга.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. §
2
1, т. 13 ДР на ЗЕЕЕ /отм./, и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за
енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване
на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда-
етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012 г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение, следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите
в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда- етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите.
3
По делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот от
военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от
18.02.1985 г., от който се установява, че Й. Б. Ш. и ответницата М. Т. Ш. са
придобили собствеността върху следния недвижим имот – а=, находящ се в гр.
С.
От извършена справка по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. по искане №
6611/09.09.2022 г., се установява, че Й. Б. Ш., ЕГН **********, е починала на
17.07.1990 г., като след смъртта си е оставила за свой законен наследник
ответницата М. Т. Ш., ЕГН ********** /дъщеря/.
По делото е приета данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от
ответницата М. Т. Ш., ЕГН **********, видно от която процесният недвижим
имот – а=, находящ се в гр. С., е деклариран като собственост на ответницата.
Посочено е, че имотът е придобит чрез покупка по силата на договор от
18.02.1985 г., издаден от К..
Предвид качеството на ответницата М. Ш. на единствен законен
наследник на Й. Ш. и при липса на данни за извършен отказ от наследство,
следва да се приеме, че след смъртта на Й. ответницата е придобила в
изключителна собственост процесния имот.
С оглед на изложеното съдът намира, че за процесния период клиент на
топлинна енергия е била ответницата М. Ш. по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в
качеството й на собственик, поради което тя дължи заплащане на цената на
доставената до имота топлинна енергия за битови нужди за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
4
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода на “Т.” ЕООД, съгласно представения протокол от
общо събрание на етажните собственици от 28.10.2001 г.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа
експертиза, от което се изяснява, че за исковия период по отношение на
сградата, в която се намира процесният имот, въз основа на ежемесечни
отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с
технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че през
процесния период /м.05.2018 г. – м.04.2020 г./ в имота е имало 4 броя
отоплителни тела, на които не са поставяни ИРРО. Не е имало узаконен
водомер за топла вода. На 25.11.1997 г. е изключено отоплението на стълбите.
Вещото лице посочва, че дяловото разпределение през процесния период е
извършвано от фирма “Д.” ООД, като за исковия период поради липса на
уреди ТЕ за отопление на имота е начислявана на база екстраполация по
максималния специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5 от Приложението
към чл. 61, ал. 1 от Наредба . и Наредба № .. Установява се, че топлата вода е
начислявана на база брой /1 лице/ потребител по 140 л./ден поради липса на
водомер за топла вода съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № . и Наредба № .,
заедно с допълнително количество 51,24 куб. м. за сезон 2019 г. – 2020 г., тъй
като съгласно ал. 3, т. 2, разликата между отчетеното количество вода,
измерено по водомера пред подгревателя за БГВ, и сумата от отчетените
количества от индивидуалните водомери за топла вода и начислените по ал. 2,
т. 2 количества, се разпределя пропорционално на начислените количества
гореща вода само на клиентите, в чиито имоти липсват индивидуални
водомери за топла вода или същите са повредени, имат нарушена пломба или
не е осигурен достъп за отчитането им, но не повече от 280 л. на обитател за
едно денонощие, а останалата разлика – пропорционално на всички останали
клиенти. Топлината, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана по
формула – т. 6.1.1 от Приложението към Наредба № . и Наредба № . на база
инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за
периода, като ТЕ от сградната инсталация е разпределяна на база пълен
отопляем обем на имота – 146 куб. м. Вещото лице посочва, че заложената в
подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на
отчетената по общия топломер. От експертизата се установява също, че през
5
процесния период топломерът е преминал метрологични проверки със
заключение “съответства на одобрения тип”. От заключението се изяснява
още, че дължимата сума за доставена топлинна енергия до топлоснабдения
имот за процесния период, изчислена съобразно приложимата методика, е
общо 3 768,55 лева, от които 1 818,30 лева за периода м.05.2018 г. – м.04.2019
г. и 1 950,25 лева за периода м.05.2019 г. – м. 04.2020 г.
Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената
експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е
достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени
при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения
имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни
факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
кредитира напълно заключението на съдебно-техническата експертиза, която
е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през
исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за
доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на 3 768,55 лева, до
която сума претенцията срещу ответницата М. Ш. се явява основателна и
следва да бъде уважена, съответно да бъде отхвърлена за разликата над
посочената сума до пълния предявен размер от 3 823,15 лева.
Възражението за изтекла погасителна давност на вземанията не следва
да бъде обсъждано, доколкото същото се явява преклудирано като заявено с
молба вх. № 39290/07.02.2024 г., с която от ответницата е направено искане за
възстановяване срока за отговор на исковата молба. Поради неизпълнение на
указания за отстраняване на нередовности по постъпилата молба, с
протоколно определение от 15.05.2024 г. молбата за възстановяване на срок е
оставена без разглеждане, респективно следва да се приеме, че възражението е
направено извън допустимия срок.
За процесния период приложими към облигационните отношения между
страните са били ОУ, одобрени с Решение № . г. на КЕВР, в сила от 11.07.2016
г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните
6
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, както и да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Предвид това след изтичане на посочения период възниква
основанието за дължимост на обезщетение за забава. Размерът на дължимото
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2022 г. възлиза на
891,77 лева, изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК, до която сума
претенцията срещу ответницата М. Ш. се явява основателна и следва да бъде
уважена, като бъде отхвърлена за разликата над посочената сума до пълния
предявен размер от 926,45 лева.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е
регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите. Доколкото в
сградата, в която се намира топлоснабденият имот, няма спор, че е въведена
система за дялово разпределение, следва да се приеме, че е дължима
претендираната сума за доставена услуга. Ето защо, предявеният иск за
услугата дялово разпределение срещу ответницата М. Ш. се явява
основателен и следва да бъдат уважен изцяло за сумата 10,61 лева за периода
от 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция срещу ответницата се явява
неоснователна. В настоящия случай следва да се приеме, че ответницата не
дължи обезщетение за забавено плащане на това вземане, тъй като липсват
представени доказателства, обуславящи извода, че е била поканена или че е
следвало да заплати дължимата сума в определен срок, респективно липсва
основание за отговорност за неизпълнение в срок.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни,
съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите.
7
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата М. Ш. следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата 542,66 лева, представляваща направени
разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД М. Т. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ДА ЗАПЛАТИ НА “..” ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., сумата 3 768,55 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от 07.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 891,77 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за
периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2022 г. и сумата 10,61 лева, представляваща
дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
07.09.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на
доставена от дружеството топлинна енергия до пълния предявен размер от
3 823,15 лева, иска за обезщетение за забавено плащане на главницата за
топлинна енергия до пълния предявен размер от 926,45 лева и иска за сумата
2,73 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
дялово разпределение за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2022 г., които суми
касаят топлоснабден имот – а=, находящ се в гр. С=.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Т. Ш., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на “..” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С. сумата 542,66 лева – разноски за държавна такса, депозит
за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на “Т.” ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9