Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл.258 от ГПК. Жалбоподателят Н. С. Н., чрез адвокат Х. Д., излага в жалбата до съда, че не е доволен от решение № 71/ 17.04. 2012г. по гр.д. № 84/ 2012г. на РС П.. Твърди, че решението е неправилно и необсновано и моли съда да постанови ново решение с което отхвърли предявения иск. Счита, че съдът в нарушение на чл.144 от СК е постановил бащата да заплаща на пълнолетната си дъщеря месечна издръжка от 150,00 лв., без да са били събрани доказателства, че бащата получава доходи. Освен това съдът не е изложил мотиви защо приема именно размер от 150 лв., както и че липсват мотиви дали бащата може да заплаща този размер издръжка без особени затруднения. Моли съда да отмени решението. Няма претенции за разноски Насрещната страна И. Н. Н. оспорва жалбата. Заема становище, че решението е правилно. Няма претенции за разноски за въззивна инстанция. В. о. с., след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение № 71/ 17.04.2012г. постановено по гр.д. № 84/ 2012г. на РС П.. С решението съдът е осъдил Н. С. Н. от с.Л., община В.Т. да заплаща на И. Н. Н. месечна издръжка в размер на 150,00 лв., считано от 30.01. 2012г. за предвидения срок на обучение и най-късно до навършване на двадесетгодишна възраст, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от забавата до окончателното изплращане, на основание чл. 144 от СК. Определен е падеж на задължението за издръжка 15-то число на месеца за който се отнася издръжката. С решението Н. Н. е осъден да заплати д.такса в размер на 216 лв. по сметка на РС П., както и 5,00 лв. за издаване на служебен изпълнителен лист. Така постановеното решение се явява неправилно, тъй като съдът неправилно е приложил материалноправната норма на чл.144 СК. Безспорно са установени два факта по делото: че пълнолетното дете продължава да учи и, че бащата е в трудоспособна възраст. Други доказателства, относими при разрешаване на спора не са били събрани. Тежестта за събиране на относимите по спора доказателства- относно притежавани доходи и имущество от бащата, от които той би могъл да се издържа и без затруднение да предоставя на пълнолетното си дете издръжка, е за ищцата. Така правилно първонистанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните, дал е указания на ищцата кои факти се нуждаят от доказване, но доказателства не са били представени, не са били и поискани за събиране. Без такива доказателства съдът не може да разреши правния спор между страните, по следните съображения. Издръжката по чл.144 от СК от родител на пълнолетно дете, докато учи, за разлика от тази, дължима по чл. 143 от СК на ненавършилите пълнолетие деца, не е безусловна. Нужно е от една страна, навършилото пълнолетие учащо се дете да не може само да си осигури необходимата издръжка от доходите си или от използване на имуществото си и от друга страна, родителят да може да я дава без особени затруднения. От това следва, че само поради обстоятелството, че родителят е трудоспособен и по презумпция може да си осигурява доходи от труд, не значи, че дължи издръжка по чл.144 от ГПК. В тази насока е постояннанта практика на ВКС, като съдът в случая се позовава и на решение 199/ 17.05.2011г. на ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 944/ 2010г., постановено по реда на чл.290 от ГПК, родителят отговаря по чл.144 СК тогава, когато притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват, без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.Трудоспособността при липсата на доходи и друго имущество е правно значима само в хипотезата на чл. 143, ал.2 и 3 от СК, защото задължението за издръжка в тези случаи произтича от основното задължение на родителите да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца и да им осигуряват условия за живот, необходим за развитието им. Безусловността на тази отговорност отпада спрямо пълнолетните деца, които по начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си. Първоинстанционният съд неточно е приложил материалния закон, като е отчел трудоспособността на бащата, като обстоятелство имащо отношение към възможността да осигурява издръжка по реда на чл.144 от СК. Както се изложи по-горе в случая от значение са обективните данни за доходите и имуществото на родителя, а не възможността му да реализира такива. Решението, в обжалваната част, следва да се отмени като съдът постанови ново с което отхвърли предявения иск. Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 71/ 17.04.2012г. постановено по гр.д. № 84/ 2012г. ан РС П. в частта в която съдът е осъдил Н. С. Н. от с.Л., община В.Т. да заплаща на И. Н. Н. месечна издръжка в размер на 150,00 лв., считано от 30.01. 2012г. за предвидения срок на обучение и най-късно до навършване на двадесетгодишна възраст, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от забавата до окончателното изплращане, на основание чл. 144 от СК; определен е падеж на задължението за издръжка 15-то число на месеца за който се отнася издръжката. в частта в която Н. Н. е осъден да заплати д.такса в размер на 216 лв. по смÕтка на РС П., както и 5,00 лв. за издаване на служебен изпълнителен лист, като неправилно, вместо което постанови: ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И. Н. Н. от гр.П., ул."Я." 16,Б.3,В.Е,.3,А.8 против Н. С. Н. от с. Л., община В.Т. за заплащане на месечна издръжка в размер на 150,00 лв., считано от 30.01. 2012г./ навършване на пълнолетие/ до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от забавата до окончателното изплращане, на основание чл. 144 от СК, като неоснователен и недоказан. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните. Председател: Членове: |