Р Е Ш Е Н И Е
№ 260030
гр. Русе, 26.08.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти
граждански състав в публично заседание на деветнадесети август, две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1382 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Адв.М. – пълномощник
на „Трансстрой – Русе“ АД заявява, че представляваното от нея дружество
поддържало търговски отношения с „Блу Рабит“ ЕООД.
През м.август 2017г.
ищецът продал и доставил, със собствен транспорт, на ответника бетон Б15 и
бетон Б25 на обща стойност 2707.20 лева с ДДС, за което издал фактура №24677 от
04.08.2017г. Молителят пояснява, че стоката е транспортирана на два пъти на
разстояние 24 км, като първият транспорт е на стойност 72 лева, а вторият – 120
лева без ДДС. Представител на „Блу Рабит“ ЕООД приел стоката, ведно със
счетоводните документи без възражения.
Поддържа,
че до настоящия момент ответникът не е погасил задължението си. С оглед
забавеното изпълнение, счита, че същият дължи мораторна лихва в размер на
714.40 лева за периода 04.08.2017г. – 11.03.2020г.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди „Блу Рабит“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Ветово, местност „Чукур Бунар“, ПИ
179012, представлявано от управителя Адриан Ростиславов Златарски да заплати на
„Трансстрой – Русе“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.“Николаевска“№2, представлявано от Пламен Стефанов Тодоров сумите:
2707.20 лева, дължима по фактура №24677/04.08.2017г. за доставка на бетон и
извършен транспорт, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.03.2020г. до окончателното й изплащане и 714.40 лева - мораторна лихва за
периода 04.08.2017г. – 11.03.2020г.
Претендира
направените в настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Блу Рабит“ ЕООД не е
депозирал отговор на исковата молба.
Съобразявайки събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Страните по делото са
били обвързани от облигационна връзка основана на договор, по силата на който „Трансстрой – Русе“ АД продало и доставило на
„Блу Рабит“ ЕООД стоки и извършило транспортни услуги на обща стойност 2707.20
лева, за което ищцовото дружество издало фактура №24677/04.08.2017г. с падеж
04.08.2017г.
Ангажирани са писмени доказателства, с които се установява, че фактурата е
приета от представител на ответното дружество.
Ответното дружество не оспорва факта, че до датата на
предявяване на иска, не е заплатило уговорената продажна цена.
С представената по делото фактура (неоспорена от
ответната страна), която по правната си същност представлява частен
свидетелстващ документ се установява: съществуването на сделка между страните
по делото; предмета; стойността на сделката; падежа и начина, по който ответникът
е следвало да заплати цената на извършените услуги.
В о.с.з. производството, досежно претендираната
главница е прекратено, поради оттегляне на иска в тази част.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител,
в първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото е направило
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и
сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е
представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито
съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като с разпореждане от 13.03.2020г. са му указани последиците по
чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1,
т.2 ГПК. Предвид представените по делото писмени доказателства, с оглед факта,
че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното
вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на иска, в
размера, посочен в исковата молба.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 734.29 лева –
заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „БЛУ РАБИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Ветово, местност „Чукур Бунар“, ПИ 179012,
представлявано от управителя А. Р. З. да заплати на „ТРАНССТРОЙ – РУСЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Николаевска“№2,
представлявано от П. С. Т. сумите: 714.40
лева - мораторна лихва за периода 04.08.2017г. – 11.03.2020г.; законна лихва върху 2707.20 лева за
периода 11.03.2020г. – 19.03.2020г. и 734.29 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Препис от
същото да се връчи на страните по делото, за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: