№ 319
гр. Плевен, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря В. Н. П.
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20214400500531 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 260 392/21.05.2021г. по гр.д. № 5016/2020г. на РС
гр.Плевен /ПлРС/ съдът осъдил на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ЗК Лев инс АД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.П., п.к.***, р-н ***, бул.С.
Ш. №*, да заплати на В. С. ЦВ., ЕГН **********, гр.П., ж.к.С., бл.*, вх.*,
ет.*, ап.*, сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
13.02.2020 г., причинено виновно от Л. И. Б, като водач на лек автомобил
Ауди 80 с рег.№ ***, застрахован по риска "Гражданска отговорност" в ЗК
Лев инс АД, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
07.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
пълния предявен размер от 5000 лв. отхвърлил иска като неоснователен.
Осъдил на основание чл.78 ал.1 ГПК ЗК Лев инс АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.П., п.к.***, р-н ***, бул.С. Ш. №*, да
1
заплати на В. С. ЦВ., ЕГН **********, гр.П., ж.к.С., бл.*, вх.* ет.*, ап.*
сумата от 404 лв. направени по делото разноски.
Осъдил на основание чл.78 ал.3 ГПК В. С. ЦВ., ЕГН **********, гр.П.,
ж.к.С., бл.*, вх.* ет.*, ап.* да заплати на ЗК Лев инс АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.П., п.к.***, р-н ***, бул.С. Ш. №* сумата
от 110лв. деловодни разноски.
Осъдил на основание чл.38 ЗК Лев инс АД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.П., п.к.***, р-н ***, бул.С. Ш. №* да заплати на
адвокат Б. Д. К. от САК сумата от 544лв. за адвокатско възнаграждение.
Недоволни от решението са останали от Дружеството – ответник, които
чрез адв.Н. М. от ПлАК го обжалват в осъдителната Част и молят съда да го
отмени, като постановни друго, с което да отхвърли исковете изцяло и да им
присъди разноски по делото за двете инстанции.
Твърдят, че решението е неправилно и незаконосъобразно, в нарушение
на чл.52 вр. чл.51 ал.2 ЗЗД, като определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди е очевидно несправедлив. Навеждат доводи, че ПлРС
неправилно не е приел възражението им за съпричиняване от страна на
ищцата – не се е движила съобразно правилата за движение по пътищата,
защото предприетата от нея спасителна маневра е попречила на водача на
лекия автомобил Ауди 80 да се прибере в своята лента за движение. Така
ищцата е допринесла за настъпване на вредите, а е могла да избегне ПТП като
не върти волана и намали скоростта. Излагат съображения, че в Констативния
протокол за ПТП с пострадали лица под № 3 е вписана ищцата, пътувала
заедно с Т. В. К., но те не са вписани в Частта като пострадали лица. Твърдят,
че представения лист за преглед от 13.02.2020г. – л.10 от делото на ПлРС е
фиктивен, не е назначена терапия и при прегледа на ищцата на място не е
установено нищо. Позовават се на показанията на св.Д. Г. Ц. – майка на
ищцата, която на мястото на инцидента е установила, че ищцата няма видимо
никакви наранявания. Вярно е, че свидетелства, че дъщеря й била в шок, но
поради жертвата в другия автомобил.
Оплакват се, че твърденията за отразяване на ПТП върху душевното
състояние на ищцата, изразяващи се в нарушение на съня, често будене, при
2
спомен за ПТП я избива пот и получава сърцебиене не са подкрепени от
доказателствата по делото. По делото няма данни ищцата да посещава
психолог, а това че е възприела загиналия водач на другото МПС е било в
резултат на нейното любопитство – между нея и останалите участници в ПТП
не е имало контакт.
Навеждат доводи, че преценката на ПлРС за интензитета и
проявлението на неимуществените вреди на ищцата е неправилна – тя не е
прекъсвала ежедневните си занимания, болките и страданията не са повлияли
на работния й процес, не си е взела отпуск и седмица след ПТп е започнала
отново да шофира.
Въззиваемата В. С. ЦВ. от гр.П., ЕГН ********** чрез адв.Б. К. от САК
изразява становище, че жалбата е неоснователна – да се потвърди решението
като й се присъдят разноски за настоящата инстанция. Твърди, че от
заключението на КСМАТЕ е установена пряка причинно – следствена връзка
между ПТП и получените от ищцата увреждания – контузия на ръката,
отшумяла напълно за месец и половина, хематоми по тялото, нервна криза от
стреса с повръщане. Навежда доводи, че възраженията за механизма на ПТП и
съпричиняване на вредите от ищцата са неоснователни. Вещото лице по
назначената КСМАТЕ в съдебно заседание е изяснило, че ищцата е
предприела наложителна спасителна маневра, а липсата на такава неминуемо
е щяла да доведе до челен сблъсък с насрещния автомобил. Тя не е била в
състояние на избор, а в ситуация при която шофьорът действа инстинктивно
и е предприела правилни маневри. Излага съображения, че определения
размер на обезщетението за неимуществени вреди кореспондира с критериите
за справедливост по чл.52 ЗЗД и с установената съдебна практика в подобни
случаи.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на Дружеството -
жалбоподател, прецени становищата на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е
неоснователна.
3
В отхвърлителната Част на решението за сумата от 1000лв. до пълния
размер на иска за обезщетение за неимуществени вреди от 5 000лв. не е
постъпила жалба, същото е влязло в законна сила и не е предмет на
въззивната проверка.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че спорно по
делото е наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане съгласно чл.45 ЗЗД. В тежест на ищеца приел, че е да докаже, че
застрахованият виновно е увредил ищцата, като й е причинил неимуществени
вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования.
Приел за установено, че между ответника и собственика на л.а. Ауди 80
с ДК № *** е възникнало валидно застрахователно правоотношение по
Договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължава да покрие
в границите на определената в Договора застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. В рамките на срока на действие на застраховката е
настъпило застрахователно събитие - възникнала е отговорност на водача на
застрахованото ППС за вреди в резултат от причинено от същия ПТП.
Намерил също така, че елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните
доказателства - установява се настъпването на пътнотранспортното
произшествие на сочената дата, причинено виновно от водача на
застрахования автомобил, настъпването на вреди за ищцата, както и
причинно-следствената връзка между виновното поведение на водача и
вредоносния резултат.
Механизмът на пътнотранспортното произшествие е установен от
приетия констативен протокол, ползващ се с обвързваща съда
доказателствена сила относно удостоверените от органите на МВР
действия и изявления, както и от приетата по делото комплексна
автотехническа и медицинска експертиза, която съдът изцяло кредитирал
като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните.
По отношение на оспорването на механизма на ПТП от страна на
ответника посочил, че по въпроса дали протоколът за ПТП като официален
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява,
че фактите са се осъществили така, както е отразено в този протокол, е
формирана съдебна практика, материализирана в съдебни решения по пет
дела на ТО на ВКС на РБ. Даденото правно разрешение на въпроса е, че
протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
4
факти, относими за механизма на ПТП.
Счел за установено по делото настъпването на вреди за ищцата, както и
причинно-следствената връзка между виновното поведение на водача и
вредоносния резултат. От приетото по делото заключение на комплексната
съдебна автотехническа и медицинска експертиза, от медицинската
документация и от показанията на свидетелите се установява, че в резултат от
инцидента ищцата е претърпяла болки, страдания и неудобства, окачествени
от съдебната практика като неимуществени вреди. Същите са в причинна
връзка с произшествието и поведението на водача на застрахования при
ответника лек автомобил, тъй като се е установило, че ищцата е пострадала
именно при посочения инцидент. Осъществени са следователно
предпоставките, ангажиращи отговорността на застрахователя, според която
разпоредба увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя – чл.432 ал.1 КЗ.
Позовал се на чл.52 ЗЗД, съгласно който обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на
извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС № 4/1968 г.).
Въпреки родствените и фактически отношения, съдът преценил
показанията на свидетелите съобразно нормата на чл.172 ГПК и счел, че
същите следва да бъдат кредитирани, тъй като са ясни, последователни,
непосредствени и кореспондират на другите събрани доказателства. Хората
от най-близкото обкръжение имат най-пълна представа за физическото и
психическо състояние на човека, за когото полагат грижи.
Макар възприятията на свидетелите да оценил и като плод на
емоционална привързаност, съдът приел възпроизведените данни предвид
личното им възприемане, естеството на травмите и житейски обяснимите
психически последици от подобен инцидент.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
приетото заключение на допусната комплексна експертиза счел за
установено, че оздравителния процес по отношение на ищцата е траел около
месец и половина-два за претърпените физически травми. Приел, че в
съдебно заседание свидетелите посочват, че и към настоящия момент
оздравителния процес все още не е изцяло завършен по отношение на
претърпените психични травми, доколкото ищцата изпитва страх при
шофиране, въпреки че е започнала под влиянието на близките си да управлява
автомобил отново около една седмица след процесното ПТП. С оглед така
5
установеното съдът счел, че справедлив размер на обезщетението е сумата от
4000лв. При определяне на размера съдът съобразил постановената съдебна
практика по отношение на идентични случаи, както и обстоятелството, че
първоначално психическия стрес е бил много интензивен, а по отношение на
физическите травми, оплакванията са отшумели за около месец и половина.
Ищцата не е престанала да ходи на работа въпреки преживяното и не е
ползвала психиатрична помощ. Вземала е само болкоуспокояващи.
По отношение на възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат приел, че не са се събрали достатъчно доказателства за
основателността на същото. Съгласно съдебната практика приносът на
пострадалия следва да бъде доказан по категоричен и несъмнен начин от
страната, която го сочи в своя полза. В случая не само, че не се установява
ищцата да е извършила посочените в Отговора на исковата молба нарушения,
но и от експертизата се е установило, че ако не е била извършена описаната
маневра, то е щял да настъпи сблъсък с движещия се срещу автомобила,
управляван от ищцата, в нейната лента за движение, автомобил.
Застрахования при ответното застрахователно дружество автомобил се е
движил в насрещната лента за движение в нарушение на ЗДвП.
Намерил след това и че в чл.497 ал.1 от КЗ е предвидено, че
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 от КЗ /т.1/ или
изтичането на 3-месечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ за произнасяне по
извънсъдебната претенция, освен в случаите когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106,
ал.3 от КЗ /т.2/.
От данните по делото приел, че е видно, че ищцата е сезирала на
07.04.2020 г. застрахователя с искане за заплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди. След изтичането на тримесечния срок
по чл.496, ал. 1 от КЗ ищцата е предявила на 30.09.2020г. исковата молба по
чл.432 ал.1 от КЗ, предмет на делото, но и в хода на съдебното производство
не са представили данни за банковата сметка на ищцата.
Непосочването на банкова сметка, не е обстоятелство, което води до
недължимост на застрахователното обезщетение и не възпрепятства
определянето на неговия размер от застрахователя, което в случая не е
сторено. Независимо от това, след като поради липсата на други данни в
случая застрахователят е бил уведомен за застрахователното събитие с
предявяването на застрахователните претенции от пострадалата, и доколкото
лихвите, прибавени към определените обезщетения не надхвърлят
застрахователната сума, на основание чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.493, ал.1, т.5
и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху
присъдените обезщетения считано от датата на предявяване на претенциите -
6
07.04.2020г. Това е така, тъй като съобразно цитираните разпоредби приел, че
застрахователят дължи лихви не само за собствената си забава, но и за
забавата на застрахования деликвент, с оглед функционалната обусловеност
на отговорността на застрахователя от отговорността на деликвента, за което
в този смисъл се позовал на решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. №
2273/2018 г., II т.о.,ТК.
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази
приложените писмени доказателства, представени пред ПлРС, представеното
нох дело, показанията на свидетелите и заключението на КСМАТЕ на в.л. д-р
П. Т. и инж.В. П. по САТЕ.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото
обжалваното решението е валидно и допустимо.
Доводите по въззивната жалба са неоснователни както за
несправедливия размер на обезщетението, така и за съпричиняване на вредите
от ищцата.
Към разсъжденията на ПлРС за значението на установеното с
Констативния протокол от ПТП от 26.02.2020г., установяващ ищцата като
участник № 3 в ПТП и св.Т. В. К. като пътник в нейното МПС, както и
видимите щети по ППС, управлявано от ищцата, а именно деформирана лява
Част, таван и счупено предно стъкло, следва да се добави и действието на
чл.300 ГПК досежно приложеното нох дело, установяващо вината и
механизма на ПТП със задължителната сила на присъденото нещо.
От заключените на КСМАТЕ и отговорите на вещите лица в съдебно
заседание е несъмнен, че причина за ПТП е навлизането на застрахования при
ответното Дружество водач на лек автомобил Ауди 80 в насрещната северна
пътна лента като с това е поставил в безизходно положение на неизбежен
удар водача на лек автомобил Мерцедес Ц 200 – ищцата, която ако не е
променила направлението на движение на МПС извън очертанията на
северната пътна лента първоначален удар би се получил между Ауди 80 и
7
Мерцедес Ц 200.
Това, че в листа за преглед от 13.02.2020г. на ищцата не е назначена
терапия, не опровергава изводите на КСМАТЕ – ищцата е получила контузия
на лакътната става и интензивен стрес от ПТП придружено с обръщане по
таван на управлявания от нея лек автомобил, уврежданията са травматични и
могат да се получат по време и начин, както се съобщават.
Това, че не е ползвала отпуск и е започнала да шофира една седмица
след ПТП не опровергава показанията на св.Д. Ц., че ищцата е повръщала,
плачела вечер, през деня не й се говорело и дни наред не можела да спи, както
и тези на св.Т. К., че ищцата е била уплашена, имала наранявания –
натъртване на дясната ръка, както и синини в областта на ребрата.
Като е приел, че искът с правно основание чл.432 КЗ е основателен и
доказан до исковата сума в размер на 4 000лв., а с това и акцесорния иск за
законната лихва считано от 07.04.2020г. върху главницата също е
основателен, първостепенният съд е постановил законосъобразно решение,
което следва да се потвърди поради съвпадане на изводите с тези на
въззивната инстанция.
Предвид изхода на спора на адвоката на ответницата по жалбата се
дължат разноски за настоящата инстанция, каквито се претендират в размер
на 530лв. и въззивникът следва да бъде осъден да заплати същите по реда на
чл.38 от ЗАдв.
Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1 вр. с чл.272 ГПК
Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 392/21.05.2021г., постановено по гр.д.
№ 5016/2020г. на Районен съд гр.Плевен – десети граждански състав в
обжалваната Част, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗАдв ЗК Лев инс АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к.***, р-н ***, бул.С. Ш. №*
да заплати на адвокат Б. Д. К. от САК сумата от 530лв. за адвокатско
8
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл.280 ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9