№ 180
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000462 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба от ИВ. Т. Т., действащ чрез процесуалния си пълномощник
адвокат Л.Д.-М., срещу постановеното решение №260153 от 13.04.2021 г. по
търг.дело №150/2020 г. по описа на О.С. П..
С посоченото решение е отхвърлен предявеният иск от ИВ. Т. Т. срещу
Д.З. АД за заплащане на сумата от 31 500 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди - разликата между претендираното от
него обезщетение в размер на 50 000 лв. и изплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 18 500 лв., които е претърпял при ПТП на
12.01.2019 г., състояло се в гр.П. причинено от З.Б.К. при управление на МПС
с рег.№** ******, застраховано със задължителна застраховка Гражданска
отговорност при застрахователя Д.З. АД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.01.2019 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят – пострадалият при ПТП е останал недоволен от така
постановеното решение, с което е отхвърлена претенцията му, по подробно
изложени съображения. Не е съгласен с изводите на съда относно приетата
фактическа обстановка досежно поставена метална пластина при
извършаната операция, като прави доказателствени искания – да се приемат
1
неприетите от първата инстанция писмени доказателства – оперативен
протокол и фактура. При определяне на щетите и размера на обезщетението
не са взети предвид събраните по делото доказателства – свидетелски
показания и заключение на съдебномедицинската експертиза, поотделно и в
тяхната съвкупност. В тази връзка е посочил, че съдът не е съдействал за
изясняване на делото от фактическа и правна страна, касателно за
обстоятелствата колко дълго време се е възстановявал и възстановил ли се е
напълно и не се е обосновал достатъчно мотивирано в решението си с оглед
противоречиво дадените показания на вещото лице, което е съдебен лекар.
Счита, че съдът е следвало да назначи друга съдебно-медицинска експертиза,
която да определи адекватно понесените щети. При определяне размера на
обезщетението по справедливост не са взети предвид промените, които са
настъпили на работното му място, социално-икономическата обстановка в
страната, както и начина, при който са получени щетите. Моли да се отмени
обжалваното решение, след което се уважи предявения иск. Претендира
направените разноски. Направил е и доказателствени искания за приемане на
неприетите от първата инстанция писмени доказателства, както и за
назначаване на експертиза съгласно служебните правомощия на съда, които
са разгледани в откритото съдебно заседание от въззивната инстанция.
Ответникът Д.З. АД, чрез процесуалния си пълномощник
юрисконсулт К.Р., е представил отговор срещу въззивната жалба, в който
счита същата за неоснователна, като е изложил подробни съображения срещу
оплакванията в нея. Моли да се остави без уважение, вкл. това се отнася и до
доказателствените искания, като се потвърди обжалваното решение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателя на
20.04.2021 г. Въззивната жалба срещу него е подадена на 05.05.2021 г. в
регистратурата на съда. След отчитане на официалните празници за 2021 г. –
Великден и Първи май, и съгласно чл.60,ал.6 от ГПК, същата е депозирана в
двуседмичния срок, предвиден в закона, от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
Видно от данните по делото, предявен е иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, възникнали в резултат на ПТП от
12.01.2019 г., предизвикано от водача З.Б.К. при управление на лек автомобил
С. ** с ДК № ** ******, за който има сключена валидна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите с полица № ВГ/08/************
с Д.З. АД.
Ищецът твърди, че е пострадал от ПТП, като му е причинено
2
травматично увреждане – разкъсване на колатерална ставна връзка на
коляното. Вследствие увреждането му е извършена операция, представляваща
възстановяване на колатерални лигаменти. Твърди, че има сериозни проблеми
с крака след травмата, до настоящия момент не се е възстановил напълно,
като за известен период се е придвижвал с помощни средства. Непрекъснато
провеждал физиотерапия и рехабилитационни процедури. Твърди, че изпитал
страх и безпокойство от хода, резултата и продължителността на процеса на
възстановяването. Също така е изпитал страх, безспокойство и безсъние от
възможността да не може да се придвижва самостоятелно за неопределен
период от време, при което ще е необходимо полагането на грижи от страна
на близките му, което допълнително би го травмирало психически и
обременило.
Посочва, че отправил покана на 31.01.2019 г. до застрахователното
дружество, като била образувана щета №*********/31.01.2019 г., по която
били изплатени обезщетение за неимуществени вреди 18 500 лв. и
обезщетение за имуществени вреди 1 112,25 лв. Определеното обезщетение за
неимуществени вреди не отговаря на претърпените вреди, поради което се
претендира разликата между претендираното и изплатено обезщетение, както
и законната лихва, считано от датата на ПТП.
В допълнителната искова молба ищецът конкретизира твърденията си,
че е претърпял сериозно увреждане на левия долен крайник, изразяващо се в
изкълчване, навяхване и разтягане на външна колатерална ставна връзка на
коляното, като в резултат на това му е извършена оперативна интервенция и
по време на операцията му е поставена метална пластина в крака. До
настоящия момент пластината не е премахната, в повечето случаи остава за
цял живот и би могла да създаде инфекции и усложнения като чуждо тяло в
организма. Травмата, наложилото се оперативно лечение и мобилизация са му
причинили трайно обездвижване на левия долен крайник за около 6-7 месеца.
Така също бил изписан от болница на третия ден от оперативната
интервенция, бил в болничен до края на м.юли, като възстановителният му
период продължил 6 месеца. До момента не е възстановен напълно- изпитва
затруднения при ходене, както и болки. В 6-месечния възстановителен
период ходел с помощни средства - патерици, а понастоящем не може да
извършва пълноценни движения с левия крак – да го сгъва и разгъва. Счита,
че от значение е и начинът на извършване на ПТП – той е блъснат като
3
пешеходец, който е стъпил и преминавал на пешеходна пътека, а водачът на
лекия автомобил е имал техническата възможност да избегне
произшествието със скоростта, с която се е движил.
Ответното застрахователно дружество не оспорва механизма на ПТП,
описан в констативния протокол за ПТП №19 от 12.01.2019 г., но счита
претенцията за неоснователна, тъй като не отговаря на изискването за
справедливост в закона. Няма усложнения при лечението на настъпилата
травма, ищецът е започнал възстановителна процедура само два месеца след
изписването му от болнично заведение, която също е протекла нормално, 4
месеца след увреждането е настъпило пълното възстановяване от травмата.
Претендираният висок размер не е съобразен и с останалите критерии при
определянето му – социално-икономическата обстановка в страната и
съдебната практика.
Така, въз основа на разменените становища между страните и
повдигнатите оплаквания във въззивната жалба, страните не спорят за
възникване на ПТП и неговия механизъм, както и за необходимостта от
обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалия ищец.
Основният спор между тях, който е и предмет на въззивното производство, е
размерът на дължимото обезщетение, като относима материално правна
норма в този случай е разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
По делото са представени писмени доказателства от ищеца, като от
значение в настоящото производство са констативния протокол от 12.01.2019
г., трите епикризи, 6 бр.болнични листа, 2 бр.рентгенографии, ведно с
резултати /разчитане/ от тяхното извършване, както и приетите от настоящата
инстанция оперативен протокол от 12.01.2019 г. и фактура от 13.01.2019 г. с
предмет на стопанската операция - биосъвместим анкър. Назначена е
съдебно-медицинска експертиза, като вещото лице е изготвило основно и
допълнително заключение. Разпитан е свидетелят М. Т., брат на ищеца, за
претърпените от болки и страдания, възникнали в резултат на ПТП.
Вещото лице е изготвило заключенията си на база посочените
писмени доказателства – медицински документи. Видно от основното
заключение на ищеца са причинени изкълчване, навяхване и разтягане на
външна вътрешна колатерална ставна връзка на коляното, разкъсване на
външната лява колянна връзка, които по отделно и по съвкупност са довели
4
до трайно затрудняване движенията на долния ляв крайник. Непосредствено
след инцидента пострадалият е изпитвал умерени на моменти значителни по
сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода
на оздравителния процес до пълното им изчезване след неговото
приключване. Извършено е оперативно лечение, като се поставя шев на
увредените връзки, след което се имобилизира крайника за около 6-7
седмици. Следва период на щадене на крайника, като продължителността на
оздравителния процес е около 7-8 месеца. Като усложнения могат да настъпят
персистираща болка при движение, невъзможност на крайника да възстанови
изцяло обема на извършените от него движения до пълно обездвижване.
Няма медицински данни след 14.05.2019 г. показващи настъпили усложнения
във възстановителния процес.
Във връзка с рентгенографии от 01.10.2020 г. и разчитане към
тях/л.111 от делото/, направени след приемане на основното заключение, е
поставена допълнителна задача на вещото лице. Видно от допълнителното
заключение, установява се, че в левия долен крайник на ищеца има метална
винтова остеосинтеза по повод старо счупване на лявата голямопищялна кост
в горната трета, която не би следвало да оказва влияние върху пълния обем
на извършване на движенията на левия крайник, не касае ставните връзки в
лявата колянна става, няма данни кога е поставена, би следвало в някакъв
момент да се премахне. В устните си обяснения в съдебно заседание вещото
лице е посочило, че тези изводи са въз основа на разчитането на
рентгенографиите. В същото време уточнява, че се вижда една метална
фиксация под формата на винт, че не се вижда задебеляване на калус от
счупване на костта, че е възможно придържане на меки тъкани, които са
фиксирани с металното тяло, че това тяло няма да се премахне оперативно и
ще остане за цял живот, че то по никакъв начин не затруднява движението на
пострадалия. Тези констатации не са оспорени от страните по делото. Ето
защо, те следва да бъдат обсъдени наред с останалите доказателства по
делото на основание чл.202 от ГПК.
Видно от епикриза, издадена от УМБАЛ С.Г. ЕАД, на ищеца е
извършена операция на 12.01.2019 г., извадка от оперативен протокол: 81,46
друго възстановяване на колатералните лигаменти Оперативен протокол
№86, анестезия – спин., интервенция – реституцио, находка – руптура корпл.
лиг. лат. генус синистра, изход от заболяването – с подобрение, липсват
5
медицински и ортопедични противопоказания при изписването,
препоръчват се контролни прегледи, както и сваляне на конците.
В настоящия процес е приложен оперативен протокол №86 от
12.01.2019 г., в който е посочено, че пострадалият е поставен на оперативната
маса, въведен в обща анестезия, извършена е реституция на лигамента и на
пателата, постави се анкер, дезинфекцира се и се заши.
Този оперативен протокол е посочен в епикризата, издадена при
изписването на ищеца от болницата, но в епикризата не е описано
поставянето на анкер /вид метална фиксация/. В същото време се установява
метална фиксация от извършените рентгенографии, а от разчитането към тях
– метална винтова остеосинтеза по повод стара фрактура. Според вещото
лице не се вижда задебеляване на калус от счупване на костта, а също така е
възможно меките тъкани да се фиксират с металното тяло. При тези
обяснения на вещото лице и имайки предвид момента на извършване на
рентгенографиите и разчитането към тях - почти две години след ПТП и
получената травма от него и липсата на доказателства за други стари
фрактури, съдът намира, че следва да възприеме посочената възможност от
вещото лице за фиксиране на меките тъкани с метално тяло. Ето защо,
преценявайки писмените доказателства, констатациите на вещото лице,
неустановяване на стара фрактура поотделно и в тяхната съвкупност, се
установява поставянето на метален винт при лечението на пострадалия ищец.
Допълнителен аргумент в тази насока е и представената фактура за
закупуване на анкер, която е изплатена от ответника при възмездяване на
имуществените вреди от ПТП. Установява се и, че това тяло няма да се
премахне оперативно и ще остане за цял живот, че то по никакъв начин не
затруднява движението на пострадалия.
От показанията на разпитания свидетел се установява, че след
изписването от болницата той се е грижил и гледал брат си като малко дете,
тъй като около 15-20 дни не можел да става, около 3 месеца бил на подлога.
Месец и половина го водел на превръзки, докато му махнат конците, а след
това около 4 месеца го превързвал. След като станал започнал да носи
патерици, с които ходел около 3 месеца. През това време около 7-8 месеца
изпитвал много болки в крака с един и същи интензитет. В момента също го
боли крака, а при ходене понякога му се огъва. Като слезе от колата, стои 1-2
6
минути докато се изправи и се задържи на левия крак. Преди инцидента брат
му работил като железопътен работник, който вършел трудна физическа
работа, а след това го преместили, защото не можел да си върши работата.
Преди бил весел, сега с по-мрачно настроение.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени
вреди за претърпени болки и страдания в резултат на увреждането от ПТП
следва да се определи по критерия за справедливост на база преценка на
конкретните обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото,
като се отчетат причиненото телесно увреждане, интензитета му, влиянието
му върху личността на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните
болки при възникване на ПТП, на лечението и към настоящия момент,
жизнеспособността на пострадалия, нормативно определените лимити на
застрахователните компании, социално икономическите условия в страната
към датата на ПТП, както и да се обсъдят всички обстоятелства, имащи
значение в конкретния случай. В случая се установява твърдяното увреждане
в исковата молба, проведеното оперативно лечение с поставяне на метален
винт, който да фиксира меките тъкани, и възстановителния период около
шест месеца с използване на патерици, с провеждане на рехабилитационни
процедури. Увреждането е от най-висока степен за увреждания от такъв тип,
тъй като обикновено се лекува чрез обездвижване, а в случая се е достигнало
до операция. Установяват се болките и страданията на пострадалия, техният
интензитет, обстоятелството, че към настоящия момент също изпитва болки
и при возене в кола са му необходими няколко минути за изправяне и
задържане на пострадалия крак. От значение е, че към настоящия момент не
може да извършва физическата работа като железопътен работник, а е
пренасочен към друга работа. Следва да се отчете и начина на извършване на
увреждането – той е пострадал като пешеходец, пресичал платното за
движение на обозначеното за това место. При отчитане на всички тези
критерии, справедлив размер за обезщетение на неимуществените му вреди –
болки и страдания в съответствие с чл.52 от ЗЗД се явява сумата от 30 000
лв. Тъй като е обезщетен от застрахователя с 18 500 лв., претенцията му в
размер на 11 500 лв. – част от разликата между заплатеното обезщетение и
прретендираното обезщетение, се явява основателна. В останалата част за
разликата над 11 500 лв. до 31 500 лв., представляваща част от
претендираното обезщетение в размер на 50 000 лв. следва да се отхвърли,
7
като неоснователна.
Не до този извод е достигнал окръжният съд, поради което неговото
решение в отхвърлителната му част за сумата от 11 500 лв. следва да се
отмени, като се уважи претенцията. За разликата над 11 500 лв. до 31 500 лв.
като част от 50 000 лв. следва да се потвърди.
По отношение на претендираната законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди, следва да се има предвид, че пострадалият ищец не
е страна по застрахователното правоотношение с ответното застрахователно
дружество, а отговорността на последния е ангажирана на основание чл.432
от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД и е функция от отговорността на
застрахования в застрахователното дружество водач, причинил ПТП.
Приложима разпоредба се явява нормата на чл.429 от КЗ, съгласно която
лихвите за забава са включени в обема на застрахователното обезщетение. В
този случай от застрахователя се заплащат само лихвите за забава, дължими
от застрахования, считано от по-ранната дата из между двете дати - датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователно събитие
по реда на чл.430,ал.1,т.2 или датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. По делото се съдържат
данни за образувана щета на 31.01.2019 г. по заявление на ищеца, от който
момент се дължи законна лихва за забава. Върху сумата от 11 500 лв. до
окончателното изплащане.
По отношение на разноските - жалбоподателят е направил искане за
присъждане на разноски, което искане е основателно с оглед резултата по
делото, но по съразмерност с оглед уважената част на исковата претенция.
Съгласно списъците по чл.80 от ГПК пред първата и втората инстанция са
направени разноски, както следва 3734 лв. за първата инстанция и 630 лв. за
втората инстанция. По съразмерност се получава сумата 1604,16 лв.
Ответникът също е направил искане на разноски – юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. за първата и втората инстанция.
Съразмерно отхвърлената част му се дължи сумата 380,95 лв.
Затова, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ постановеното решение №260153 от 13.04.2021 г. по
търг.дело №150/2020 г. по описа на О.С. П. В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен предявеният иск от ИВ. Т. Т. срещу Д.З. АД за заплащане на
сумата от 11 500 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – част от сумата 31 500 лв., като разлика между
претендираното от него обезщетение в размер на 50 000 лв. и изплатеното от
застрахователя обезщетение в размер на 18 500 лв., както и в частта му за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.З. АД да заплати на ИВ. Т. Т. сумата от 11 500 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – част
от разликата между претендираното от него обезщетение в размер на 50 000
лв. и изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 18 500 лв.,
които е претърпял при ПТП на 12.01.2019 г., състояло се в гр.П. причинено
от З.Б.К. при управление на МПС с рег.№** ******, застраховано със
задължителна застраховка Гражданска отговорност при застрахователя Д.З.
АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2019 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260153 от 13.04.2021 г. по
търг.дело №150/2020 г. по описа на О.С. П. В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен предявеният иск от ИВ. Т. Т. срещу Д.З. АД за заплащане на
сумата разликата над 11 500 лв. до 31 500 лв., представляваща част от
обезщетение за причинените му неимуществени вреди - разликата между
претендираното от него обезщетение в размер на 50 000 лв. и изплатеното от
застрахователя обезщетение в размер на 18 500 лв.
Осъжда Д.З. АД да заплати на ИВ. Т. Т. направените разноски по
съразмерност 1604,16 лв.
Осъжда ИВ. Т. Т. да заплати на Д.З. АД направени разноски по
съразмерност 380,95 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10