Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 50 17.02.2023 г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски Административен съд, трети състав, на четиринадесети февруари
две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
секретар Стефка Христова като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА адм. дело №723 по описа на Административен
съд Стара Загора за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211
от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от С.И.Н. против
Заповед рег.№ 1228з-58/ 14.10.2022 година на началник сектор “Пътна полиция“
при ОД на МВР гр. Стара Загора за
налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. В жалбата са направени
оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за неправилно приложение на
материалния закон, тъй като същата е издадена при неизяснена фактическа
обстановка и при липса на мотиви. В нарушение на чл. 206,ал.2 от ЗМВР
наказващия орган не бил изложил съображения относно обстоятелствата, които
следва да бъдат преценявани при налагане на наказанието. Направено е искане за
отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски.
Ответникът - Началника сектор „ Пътна полиция“ при ОД на
МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва
жалбата като неоснователна. Намира оспорената заповед за законосъобразна и моли
да бъде потвърдена. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди направените в жалбата
оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за
установено следното:
С оспорената Заповед рег.№
1228з-58/14.10.2022 година началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Стара Загора е
наложил на младши инспектор С.И.Н. – младши автоконтрольор
в група ОДПКПК на сектор „Пътна полиция“ към отдел ОП при ОД на МВР при ОД на
МВР Стара Загора, дисциплинарно
наказание „порицание” за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта.
От фактическа страна се е мотивирал с
обстоятелството, че след запознаване със справка рег.№1228р-11642/16.09.2022 г.
относно извършена проверка за получени данни за извършено дисциплинарно
нарушение, е установено, че младши инспектор С.Н. на 10.07.2022 г. в 01:27:53
до 05:25 часа е поставил лента на камера № 2, като по този начин е ограничена
видимостта на камерата към вътрешността на служебен автомобил „********“ рег.№********,
, което е нарушение на т.2 от глава II от „Указанията за работа на полицейските
служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически
характеристики и правила за работа“, утвърдени с МЗ г.№ 450/12.04.2022 г. на
Министъра на вътрешните работи, а именно: „Забранява се системите да бъдат
изключвани чрез прекъсване на проводници на елзахранването
или по какъвто и да е било друг начин, както и други действия, водещи до
повреждане и/или нарушаване на работоспособността на системите“. Според
ответника това представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР
във връзка с чл.200, ал..1, т.11, предл. второ от ЗМВ
/неизпълнение на заповеди/, за което е предвидено дисциплинарно наказание
„порицание“.
В
хода на проверката е изготвена покана с рег.№
1228р-9949 от 11.08.2022 г. за
запознаване за извършена проверка по реда на чл.205,ал.1 от МВР,
съгласно заповед №1228з/26.07.2022 година. Н. е дал сведение, заведени с рег.№
1228008231449/05.08.2022 година, според което той не бил изключвал чрез
прекъсване на проводниците на елзахранването или по
друг начин ВПК-3 на служебния автомобил. Н. е дал допълнителни обяснения на
05.09.2022 година, в които не се изнасят нови факти По справка рег.№1228р-11642/16.09.2022
г . жалбоподателят е дал обяснения - сведения на 21.09.2022 г., в които
посочва, че се придържа към написаното от него
и няма какво повече да добави.
По делото са представени и приети като
доказателства пълната административна преписка по издаването на наложеното
дисциплинарно наказание, изготвените във връзка с това справки, докладни,
писма, сведения и т.н.
В съдебно заседание бяха изгледани
записите от камера № 2, монтирана в служебния автомобил на посочената дата. От
записа на камера №2, монтирана в купето на служебния автомобил, се установява,
че в 01:27:53 часа на 10.07.2022 година жалбоподателят посяга напред към
долната част на предното табло, след което записът от видеокамера №2 става
мътен. Записът е мътен до 05:25 часа.
От така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Заповедта е връчена на 17.10.2022 г., а
жалбата е депозирана в деловодството на Административен съд – Стара Загора на 26.10.2022
г. и като такава същата се явява допустима като подадена в законоустановения
срок, от лице с правен интерес, за което административният акт е
неблагоприятен.
Разгледана по същество, се явява
неоснователна.
Оспорената Заповед рег.№ 1228з-58/
14.10.2022 година на началник сектор“ Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Стара Загора е
издадена от компетентен орган по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР – служител на
ръководна длъжност по т.ІХ.т. 8 от Приложение №1 към
Заповед №8121з-140 от 24.01.2017 год. относно утвърждаване на Класификатор на
длъжностите в МВР за служители по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 ЗМВР. Заповедта
е постановена в изискуемата писмена форма и след даване на писмени обяснения от
служителя по реда на чл.206, ал.1 от ЗМВР. В нея изрично са посочени всички
предвидени от закона реквизити, включително времето на извършване на
нарушението – 10.07.2022 г. Видно от съдържанието й, са налице изложени
съображения от фактическо и правно естество. В нея е прецизно вписано правното
основание и е цитирана справка УРИ 1228р-11642/16.09.2022 г., която
представлява неразделна част от административния акт за налагане на
дисциплинарното наказание.
Процесният индивидуален административен
акт е постановен в законоустановения срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР - до 2 месеца
от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от
извършването му, който е спазен при прилагане на правилата по чл.196 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган. Становището за налагане на наказание е изпратено
на 10.10.2022 година на началника на сектор „Пътна полиция“. След като
оспорената заповед е издадена на 14.10.2022 г., тя очевидно се вмества в
предвидения от закона двумесечен срок, а едногодишният такъв от извършването на
нарушението също не е изтекъл – изтича на 10.07.2023 г. С оглед на
гореизложеното съдът намира, че изложените оплаквания в жалбата за издаването
на оспорената заповед извън предвидения от закона срок са неоснователни.
Съгласно чл.206, ал.1 от ЗМВР дисциплинарно
наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на
разпоредбата е да се даде възможност на служителя да се защити пред
административния орган, като даде обяснения относно всички вменени му
дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието да му
наложи дисциплинарно наказание. В случая това е направено, тъй като от текста
на сведение от 05.08.2022 г. и допълнително дадените на 21.09.2022 година
обяснения недвусмислено се установява,
че жалбоподателят е запознат със справка рег.№1228р-11642/ 16.09.2022 г.,
съдържаща данни за допуснатото от негова
страна дисциплинарно нарушение, и не е поискал събиране на нови доказателства.
Следователно по делото има данни, че дисциплинарно наказващият орган е приел
писмените обяснения, преди да наложи дисциплинарното наказание, запознал се е с
тях и ги е посочил в оспорената заповед, което означава, че заповедта съдържа
мотиви относно всички събрани доказателства.
При преценка на материалната
законосъобразност на оспорената заповед съдът намира, че е постановена при
правилно приложение на закона, тъй като е доказано вмененото нарушение на
чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители. Деянието е квалифицирано по
чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР във връзка с чл.200, ал.1, т.11, в който е
предвидено, че дисциплинарно наказание се налага на държавен служител от
системата на МВР за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и
разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния
секретар на МВР и на преките ръководители. Безспорно е в конкретния случай, че
цитираните указания за работа със системата за видеонаблюдение са утвърдени със Заповед № 450/12.04.2022 г.
на Министъра на вътрешните работи и като такива са част от тази заповед. Видно
от приложения протокол от 19.04.2022 г., жалбоподателят е бил запознат с тези
указания, за което е положил собственоръчно подписа си /лист 16 от делото/.
Посочените указания по своята същност представляват вътрешноведомствен акт, с
който ръководителят на структурата, в случая министърът на МВР, дава указания
за начина на изпълнение от служителите в системата на МВР на конкретни задачи –
работата със системата за видеонаблюдение, т.е. създават се права и задължения
на подчинените лица. Този вид правила стават задължителни за служителите на МВР
след запознаването им с тях. Последното се подкрепя и от текста на т.3 от
раздел ІІ на Указанията съгласно който до работа със системите се допускат
единствено служители запознати с методическите указания.
В конкретния случай е безспорно, че на
посочената дата и в посочения час жалбоподателят е осъществил действията,
описани в приложените по делото справки, а именно - поставил е лента на камера № 2 , с което е
ограничил видимостта й.
В рамките на дисциплинарното
производство жалбоподателят не е предявил доказателствени искания. Оборване на
установените в дисциплинарното производство факти не е извършено и пред съда с
насрещно доказване. При това положение съдът намира за установени действията на С.Н., санкционирани
като нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Според
ЗМВР дисциплинарно нарушение е неизпълнение на служебни задължения или на
заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи,
заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители –
чл.200, ал.1, т.11, от ЗМВР, за което се предвижда наказание „порицание”.
При издаване на оспорваната заповед не
се установява противоречие с целта на закона. За да се осигури постигане целите
на ЗМВР - осъществяване на дейността на органите на МВР по опазване на
обществения ред, чл. 194 от ЗМВР предвижда дисциплинарна отговорност за всеки
държавен служител, нарушил служебната дисциплина в МВР. При съобразяване с тази
цел Началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора е издал
оспорената заповед след надлежно установяване на извършено дисциплинарно
нарушение от С. И.Н. и му е наложил дисциплинарно
наказание в предвидения минимален размер, тъй като съгласно чл.197,ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание "порицание" се налага за срок от шест
месеца до една година. По тези съображения жалбата му се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора своевременно
заявената претенция на ответника за присъждане на разноски следва да се уважи
като в полза на ОД на МВР Стара Загора –
юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално
принадлежи органът, издал оспорения акт, се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв., определен в съответствие с чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.Н. против Заповед рег.№
1228з-58/ 14.10.2022 година на началник сектор“ Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 6 месец, като
неоснователна.
ОСЪЖДА С.И.Н. ЕГН ********** да заплати на
Областна дирекция на МВР Стара Загора, сумата 100.00 /сто/ лв. разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно
оспорване на основание чл.211, изречение последно от ЗМВР.
СЪДИЯ: